О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София,
05.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на 05.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
като разгледа докладваното от съдия
Иванова ч.гр.д.№ 13 739 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по повод на жалба
с вх.№ 31740 от 10.06.2020 г. по сигнатурата на ЧСИ М.Б., подадена от Н.К.Б., ЕГН ********** по изп.дело
№ 20148380408113 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ срещу поста-новление
за възлагане на недвижим имот от 27.03.2015 г., издадено от А.П.– помощник
съдебен изпълнител при ЧСИ М.Б., с което на „С.Х.П.“ ЕООД е възложен УПИ ХLII-438 от кв.242в по плана на
гр.София, местност „Лозенец – І част“, ведно с построените в него сгради,
поправено с постановление на ЧСИ от 31.03.2016 г., като е заявено искане това
действие на съдебния изпълнител да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй
като наддаването при публичната продан не е извършено надлежно. В жалбата се поддържа,
че активната легитимация на жалбоподателя Н.К.Б. се обосновава на твърдението,
че същият има качеството на ипотекарен длъжник и принуди-телното изпълнение,
резултат от което е и атакуваното възлагателно постановление, е било насочено
към ипотекирани от него имоти с нот.акт № 022, том І, рег.№ 243 по нот.дело №
19/2007 г. по описа на нотариус С.М., за което действие жалбоподателят не е бил
уведомен от съдебния изпълнител.
В депозираното в срока по чл.436,
ал.3 ГПК възражение взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД оспорва, както
срещу допустимостта, така и срещу основателността на жалбата. Релевира
аргументи, че ипотекарен длъжник не е ипотекарен длъжник на банката, тъй като 7
години след учредяване на ипотеката – 20.03.2014 г. е прехвърлил собствеността
върху ипотекирания имот на „Г.С.“ ЕООД.
В депозираното в срока по чл.436,
ал.3 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ипоте-карния длъжник „Т.С.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ – чрез синдика му Д.Ш., в който се поддържа, че жалбата е
допустима и основателна, споделяйки изложените в нея съображения.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е
постъпило възражение от длъжника „Б.С.“ ЕООД /в несъстоятелност“.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 838 – М.Б. по реда на чл.436, ал.3 ГПК се поддържа, че жалбата е
недопустима, поради това, че лицето, от което из-хожда, не е ипотекарен длъжник
по изпълнителното делото, тъй като притежаваната от него ½ ид.ч. от
процесния имот е продадена на 20.03.2014 г. на „Г.С.“ ЕООД, а на 16.04.2014 г.,
като след това собствеността на ипотекирания имот е преминала от „Г.С.“ ЕООД в
„Т.С.“ ЕООД с договор за покупко-продажба на търговско предприятие, което
дружество е обжалвано постановлението за възлагане от 27.03.2015 г., като жалбата
му е оставена без уважение с решение № 7656/05.11.2015 г. по гр.д.№ 5750/2015
г. по описа на СГС, ЧЖ, І ГО.
Възражение по чл.436, ал.3 ГПК е
подадено и от определеното за купувач лице „С.Х.П.“ ЕООД, в което се навеждат
съображения за недопустимост на жалбата, анало-гични на изложените от
взискателя и съдебния-изпълнител.
Настоящият съдебен състав, като
прецени изискванията на закона, обстоятелствата по делото и изложените в
жалбата доводи, намира следното:
С нормата на чл.435 ГПК
законодателят изчерпателно е регламентирал подлежащите на обжалване действия на
съдебните изпълнители и основанията за това. В ал.3 на тази разпо-редба е
предвидена възможност за самостоятелен съдебен контрол на постановлението за
въз-лагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или
имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена, като това право е предоста-вено на взискателя,
участвал като наддавач, без да дължи задатък, на длъжника и на лице, внесло
задатък до последния ден на проданта. Предвид задължителните разяснения, дадени
в Тълкувателно решение № 4 от
11.03.2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС – т.2, този, който е дал своя вещ в залог
или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е
насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъж-ник в
изпълнителното производство, право на жалба по чл.435, ал.3 ГПК има и
ипотекарният длъжник.
От данните по делото е безспорно,
че Н.К.Б. няма качеството на взискател и длъжник по изп.дело № 20148380408113
по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, че той не е лице, внесло задатък до
последния ден на проданта, както и че съ-щият не се явява и ипотекарен длъжник
в това производство. Действително с договор, обекти-виран в нот.акт № 022, том
І, рег.№ 243 по нот.дело № 19/08.02.2007 г. по описа на нотариус С.М. – т.ІІІ, за
обезпечаване на вземанията на кредитодателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от
кредитополучателя „Б.С.“ ЕООД по договор за банков кредит от 06.02.2007 г. в
размер на 1 000 000,00 евро, ведно с договорната лихва, евентуалната
наказа-телна лихва, комисионните, таксите и/или разноските, Н.К.Б. е учредил в
полза на кредитодателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД договорна ипотека върху собстве-ните
му недвижими имоти, находящи се в гр.София, район „Лозенец“, ул.“Червена стена“
№ 6, а имен-но: ½ идеална част от УПИ ХLІІ-438 в кв.242в по устройствения
план на гр.София, местност „Лозенец І част“, с площ от 733 кв.м. по скица, а по
легитимиращия собствеността нотариален акт – 702 кв.м., заедно с южната
половина от жилищната сграда в този имот, представляваща жилище със застроена
площ от 53,63 кв.м., състоящо се две стаи, кухня, баня-тоалетна, малък хол и
антре, заедно с навес в двора, служещ за гараж, заедно с 50 % от идеал-ните
части на сградата, но с последващ договор по нотариален акт № 97, том ІІ, рег.№
4972, дело № 261/2014 г. на нотариус И.Д., рег.№ 039 на Нот.камера, Н.К. Б.е
прехвърлил правото си на собственост върху описания недвижим имот на „Г.С. ГД“
ЕООД, ЕИК ******* срещу погасяване на задължение по договор за цесия от 10.03. 2014
г. Тази сделка е сключена на 29.03.2014
г. – преди образуване на изп.дело № 2014838-0408113 по описа на ЧСИ М.Б.,
рег.№ 838 на КЧСИ на 30.07.2014 г., като от визи-рания момент на м.03.2014 г. Н.К.Б.
е загубил качеството си на ипотекарен длъжник. Ипотеката не е лично, а реално
обезпечение, чрез което се гарантира изпълнението на чужд дълг; тя е вещна
тежест, която следва вещта, като съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 ЗЗД
кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори пред-почтително
от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Към
датата на образуване на изпълнително дело № 20148380408113 носител на правото
на собстве-ност върху недвижимия имот, върху който на 08.02.2007 г. е учредена
ипотеката в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, е „Т.С.“ ЕООД, ЕИК*******,
придобил същото по силата на подписан с „Г.С. ГД“ ЕООД на 16.04.2014 г. договор
за покупко-продажба на търговско предприятие, което дружество – „Т.С.“ ЕООД, участва
в изпълнителния процес като ипотекарен длъжник, тъй като последното търпи
принудата от насочване на из-пълнението към собствения му имот. Доказателства,
че след 16.04.2014 г. Н.К. Б.отново е станал собственик на недвижим имот – част
от предмета на постановлението за възлагане от 27.03.2015 г., по делото не са
налице.
Ирелевантно към разглеждания
въпрос е подписаното извънсъдебно споразумение на 04.06.2010 г. между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Б.С.“ ЕООД и Н.К.Б., представено по делото от
последния с молба-становище от 15.12.2020 г. Визира-ният акт касае различни задължения
– по друг договор за банков кредит, сключен на 02.05. 2007 г. за сумата
1 277 000,00 евро, за чието принудително събиране през 2009 г. /пет
години преди процесното изпълнително производство/ са образувани изпълнителни
дела: № 4826/ 2009 г. и № 5588/2009 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 838 на КЧСИ/, като
това споразумение не поражда никакви права и
задължения във връзка с договора за банков кредит от 06.02.2007 г. и даденото
реално обезпечение на чуждо задължение по него.
С оглед обстоятелството, че Н.К.Б.
не е доказал, че е носител на правото на жалба по Глава Тридесет и девета от
ГПК в качеството на ипотекарен длъжник по изп.дело № 20148380408113 по описа на
ЧСИ М.Б., подадената от него жалба по чл.435, ал.3 ГПК се явява недопустима и
като такава – същата следва да бъде оставена без раз-глеждане.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н.К.Б.,
ЕГН ********** жалба с вх.№ 31740 от 10.06.2020 г. по сигнатурата на ЧСИ М.Б.
по изп.дело № 20148380408113 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, като недопустима.
Определението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.