РЕШЕНИЕ
№. ../
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение
На двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕЯН ДЕНЕВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар Д.Вълчева, с
участието на прокурор А.И., като разгледа докладваното от съдията Атанасов въззивно частно наказателно
характер дело № 596 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е разпореждане от
15.04.2020г. по ЧНД № 5657 по описа на ВРС за 2019 годна ВРС двадесет и осми
наказателен състав,
Производството е по реда на
чл. 313 и сл. вр с чл.250,ал.1 от НПК и е образувано по жалба от украинския
гражданин Г. А. Х., депозирана чрез пълномощник адв.А.И. от
САК, срещу разпореждане за прекратяване на наказателно производство образувано
по реда на чл.306,ал.1,т.1 НПК. В
жалбата се посочва,
че разпореждането е незаконосъобразно,
тъй като са налице основания за групиране на наложени наказания на осъденото
лице Х., постановени по присъда на PC Варна по НОХД № 1871/2014 г. и
такава на съда в Палермо Р.Италия влязла в сила на 24.11.2016г. Навеждат се
доводи, че независимо от виждането на съда че не са налице основанията на
чл.23-25 НК, то групирането е възможно и отказа да стори това е равнозначно на
отказ от правосъдие.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по наведените в нея
обстоятелства от защитника на осъденото лице. Допълнително се развиват доводи,
че всяка постановена присъда в държава членка на ЕС, следва да се взема предвид
в наказателното производство, съгласно чл.8 от НПК, без да е необходимо същата
да бъде призната от български съд по установения в НПК ред .
В хода на съдебните прения представителят на ВОП изразява становището
за неоснователност на жалбата и моли разпореждането да бъде потвърдено.
В последната си дума осъденото лице Г. А. Х. желае да се групират двете
наказания.
След като се запозна с жалбата и материалите по делото, настоящият
състав установи:
В жалбата се съдържа искане за отмяна на посоченото по горе
разпореждане с мотива, че са налице основания за приложението на чл.23-25 НК.
Внимателния прочит на атакуването разпореждане обаче не е в посочения смисъл, а
същото има за предмет частична отмяна на разпореждане № 949/10.02.2020г на
същия състав на съда в частта му за изпращане на делото на ВКП отдел
„Международен" съгласно чл.42,ал.2,предл.2 НПК.
Текстовата част на жалбата очевидно определя
параметрите на нейния предмет и той е свързан с изразено недоволство против
Разпореждане № 949/10.02.2020г по ЧНД № 5657 /19 по описа на ВРС. В последното
не е посочен срока за неговото обжалване установен закона, а това е сторено
едва в разпореждането от 15.04.2020г. По тази причина същото е станало известно
на страните една с изпращането на съобщения по повод на второто подред
разпореждане . Същото е получено от осъденото лице на 22.05.2020г , а от адв. И.
на 03.06.2020г. Жалбата е подадена на 06.062020г поради което е подадена в
срок, от лице имащо право да обжалва атакуваното разпореждане.
По същество същата е неоснователна, в голяма част по
мотивите изложени от Варненският районен съд, и по следните причини:
Изложените в разпореждането на ВРС мотиви са принципно правилни от
гледна точка на законодателната техника уреждаща материята за групирането на
наказанията. Освен възможността за приложимия материален закон по чл.23 и чл.25 НК, първоинстанционния съд е следвало да посочи и задължителното за съдилищата TP №
3 /2009г. на ВКС където е разгледан и въпроса кога и при какви условия е допустимо съдът, да извърши
групиране на наказания било то с присъда или по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК.
Независимо, че са известни от
теорията и неизменни в практиката / TP № 3 /2009г. на ВКС т.1/ в
разглежданото Тълкувателно решение ВКС е посочил, че „правилата за определяне
на общото наказание при съвкупност от престъпления са отражение на особената
същност на самата съвкупност - едно лице е извършило отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях" Дали групирането ще бъде
извършено, в случаите на реална съвкупност
по времето на един съдебен процес, чрез присъдата или са разгледани разгледани
в отделни процеси и за тях са постановени отделни присъди,като групирането е
извършено с последната е без правно значение.
Общото при двете възможности, е че
всички престъпления са извършени до момента на влизане в сила на присъда за което и да е от тях.
Отнесено към настоящия случай
горното дава основание за извода, че Варненският районен съд не е имал
основанията да извърши групиране на наказанията наложени на Г. А. Х., защото присъдата постановена от ВРС
НОХД № 1871/2014 г. на
PC - Варна, влязла в сила на 27.11.2015г, а деянието за което е постановена присъдата на съдът
в Палермо Р.Италия е извършено на 03.12. 15r. С други думи, към момента на
извършеното в Р.Италия престъпление, на територията на Р.България е имало
влязла в сила присъда, която изключва възможността да се групират наказанията
по двете присъди.
По нататък в т.2 на Тълкувателното решение ВКС посочва, че ако съдът в
хода на наказателното производство е събрал доказателства за всички предходни
осъждания на едно лице по влезли в сила присъди до момента на неговото
произнасяне било с присъда по чл. 301, ал.1, т.З НПК или пък с определение по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК или пък ако в съдебния акт, съдът
е пропуснал някое от осъжданията и не го е обсъдил в мотивите или макар и да го
е обсъдил, да не го е взел предвид в крайното решение, то съдебният акт е
постановен в нарушение на чл. 14 НПК. В случаите
когато по делото не е проведен инстанционен контрол, какъвто в случая няма и съдебният
акт е влязъл в сила, то допуснато нарушение на процесуалния и/или материалния
закони, може да бъде отстранено само по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Тази постановка не може да бъде
прочетена по друг начин освен, че от съда от който се иска да бъде извършено
групиране по реда на чл.23-25 НК, с твърдението за допуснато нарушение на материалния закон или
процесуалните правила не може сам да коригира своята дейност без наказателното
производство по делото да бъде възобновено, и то ако са
налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 НПК. Такива присъди, решения или определения могат да се коригират само по
реда на възобновяването, тъй като обратното би нарушило забраната по чл. 24, ал.1, т.6 НПК. Недопустимо
е при едни и същи факти, каквито са влезлите в сила присъди и наложените с тях
наказания, да бъдат постановявани няколко различни съдебни акта. Ето защо ВРС,
след като погрешно е образувал наказателно производство за приложението на
чл.23-25 НПК, то единствената правна възможност пред него е била да прекрати същото,
въпреки че настоящия съд не намира основания да твърди, че при постановяването
на присъдата по НОХД № 1871/2014 г. на PC - Варна е допуснато нарушение на
материалния или процесуалния закон.
Към посоченото по горе следва да бъде добавена и още една постановка
разгледана в т. 3. на TP №3 /2009г. Съгласно чл. 39, ал.1 НПК компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които
има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е
постановил присъдата, която последна е влязла в сила. ВКС изрично е посочил ,
че тази подсъдност има приоритет дори пред родовата подсъдност, уредена в чл.
38 НПК, и не зависи от това кой съд е постановил присъдата за най-тежкото
престъпление, нито дали това е по-горен по степен съд или не, подчертавайки че
разпоредбата на чл. 39, ал.1 НПК е императивна и тя не може да бъде променяна
по усмотрение на съда. Тя е приложима както в случаите на чл. 25 във вр. чл. 23 НК, така и на чл. 27 НК. Именно този съд е длъжен съгласно чл. 301, ал.1, т. 8 НПК при
постановяването на присъдата да реши и въпроса дали са налице условията по чл.
68 - 69а и чл. 70, ал.7 НК и какво наказание подсъдимият да изтърпи. Тези
въпроси винаги са свързани с произнасянето по деяния, извършени след влизане в
сила на предходни съдебни актове, поради което решаването им не би могло да се
извърши, без да се вземат предвид тези осъждания. Възможна е и хипотеза, при
която последната влязла в сила присъда да е за престъпление, което е в
отношение на рецидив спрямо едно или няколко предходни осъждания, които не са
били групирани до момента, въпреки че са налице предпоставките на чл. 25 НК за
тях. Определянето на подсъдността и на компетентността на съда по чл. 39, ал.1 НПК не е поставена в зависимост от отношението на последното осъждане към
предходните, тъй като въпросът дали то е за деяние, което е извършено в
съвкупност или в рецидив с деянията от предишните осъждания, е въпрос по
същество на производството по чл. 306, ал.1, т.1 НПК. Настоящия случай е точно
такъв и правилно ВРС е посочил ,че не е съдът постановил последната присъда спрямо Х.,
поради което и произнасянето му в насоката, която се иска от молителя би било в
противоречие с чл.39,ал.1 НПК.
Навежданите доводи на защитата,
че с Решение № 36 / 05.05.2020г по к.д. № 13/20г на ВКС ІІІ н.о е разрешен
въпрос идентичен на настоящия казус в полза в на осъденото лице са
несъстоятелни. Правилен е прочита на визираното решение в частта му където е
казано,че „изтърпяването
на наказанието, е елемент от самото съдържание на присъдата, а не е въпрос на
вторични нейни правни последици“ и че
“ ако наказанието, определено с присъдата
на чуждестранния съд, не е било изпълнено, е недопустимо приложението на чл. 25
от НК, без преди това да се е преминало през процедурата по чл.463 от НПК. Но
когато това наказание е изтърпяно, както
се вижда в конкретния случай от материалите по делото, няма никаква пречка
за извършване на групиране на наказанието по чуждестранната присъда и присъдата
на българския съд по смисъла на чл. 25 от НК, независимо от обстоятелството, че
присъдата на чуждестранния съд не е преминала през производство по чл.463 от НПК“, но по нататък ВКС изрично подчертава „ и ако са налице и останалите изискуеми по
чл. 23-25 от НК предпоставки“ Както
посочено и по горе в настоящия случай именно предпоставките на чл.23-25 не са
налице, поради което и наказанията не подлежат на групиране по този ред.
Водим от изложеното, настоящият състав на ВОС намери,
че разпореждането на ВРС следва да бъде потвърдено по изложените в него и
посочените по горе мотивите.
Предвид горното, и на
основание чл.334,т.6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 949/10.02.2020г и разпореждане от
15.04.2020г. по ЧНД № 5657 по описа на ВРС за 2019 годна ВРС двадесет и осми
наказателен състав,
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
осъденото лице след като бъде извършен писмен превод на руски език и на неговия
процесуален представител.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: