Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Красимира
Георгиева, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 13 764 по описа за
2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 288 ал.11 от КЗ/отм./ вр. 288 ал.1 т.2 б. „г” от КЗ
/отм./ за сумата от 560 000 лв., заявени като частични, при пълен заявен
размер на исковете от 660 000 лв.
В исковата молба на Д.И.К., М.С.К. и Н.С.К.
се твърди, че на 18.02.2015 г., около 07.00 часа, в гр. Сливен, по бул. „П. Х.”
в посока от кв. Ново село към Новоселски мост, при управление на противозаконно
отнетия от него л.а. „Ауди А4”с рег. № *******, с концентрация на алкохол в
кръвта си от 1,81 промила и след употреба на наркотични вещества, без
свидетелство за правоуправление водача Д.С.С. нарушил правилата за движение по
пътищата, загубил контрол над МПС и блъснал пресичащият пътното платно
пешеходец С.Н.К., който вследствие на удара получил несъвместими с живота
телесни увреждания и починал. Вината на водача на МПС била установена с влязла
в сила присъда. Твърди се, че ищците – преживяла съпруга и деца на починалия,
преживяват изключително тежко неговата загуба. Предвид изложените фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника Г. Ф. да им заплати, както
следва: на ищцата Д.К. сумата от 200 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, частичен иск, при пълен заявен размер от 260 000 лв., а на ищците М.К.
и Н.К. сумата от по 180 000 лв. на
всеки от тях, частични искове, при пълен заявен размер на всеки от по
200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2015 год.
Претендират се разноски.
Ответникът Г. Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
По делото като трето лице на страната
на ответника е конституиран Д.С.С., редовно уведомен, заявява становище за
неоснователност на исковете.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Борисова.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. М..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен от ОД на МВР – Сливен, сектор „ПП”, от който се установява, че на 18.02.2015
г., около 07.00 ч., в гр. Сливен, бул. „П.
Х.” на Новоселски мост е осъществено ПТП от неправоспособния водач Д.С.С.,
управляващ лек автомобил „Ауди А4” ДКН *****, с алкохол в кръвта от 0,94
промила, напуснал ПТП, при което е починал пешеходеца С.Н.К..
По делото е представена присъда № 20
/ 02.07.2015 г. на ОС – Сливен, постановена по нохд 270/2015 г., влязла в сила
на 17.07.2015 г., от която се установява, че Д.С.С. е признат за виновен в това, че на 18.02.2015 г. , в гр. Сливен,
противозаконно отнел чужда МПС – лек автомобил „Ауди А4” с рег. № *******,
собственост на С.Х.С., без негово съгласие с намерение да го ползва, като
деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,81
промила и е последвала повреда на превозното средство в размер на 1457 лв,
поради което е осъден на основание чл. 346 ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.1 от НК с
наказание лишаване от свобода. Със същата присъда Д.С.С. е признат за виновен в
това, че на 18.02.2015 г. в гр. Сливен по бул. „П. Х.”, посока от кв. „Ново
село” към „Новоселски мост”, без да има необходимата правоспособност, в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,81 промила и след употреба на
наркотични средства – марихуана и метамфетамин, управлявал МПС – л.а „Ауди А4”
с рег. № *******, с превишена скорост 102 км/ч, изгубил контрол над превозното
средство и предизвикал ПТП като блъснал пресичащия пътното платно пешеходец С.Н.К.
от гр. Сливен и по непредпазливост причинил неговата смърт като избягал от
местопроизшествието като на същия на основание чл. 343 ал.3 б. „б” вр. ал.1 б.
„в” от НК му е наложено наказание лишаване от свобода.
Представено по делото е писмо на ГФ по щета, заведена на 27.02.2015 г. – претенция от Д.И.К., М.С.К. и Н.С.К. до Г. Ф.
да изплати обезщетение на същите.
Представен е препис – извлечение от акт за смърт на община Сливен, от който
се установява, че С.Н.К. е починал на 18.02.2015 г.
Представено е и удостоверение за наследници № 9400-3845/20.02.2015 г., на
Община – гр. Сливен, от което се установява, че наследници по закон на
починалия С.Н.К. са Д.И.К. /преживяла съпруга/, М.С.К. и Н.С.К. /низходящи от
първа степен/.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало
извод, че ударът е настъпил на около 23 метра след края на пешеходна пътека тип
„зебра”, намираща се перпендикулярно на бул. „П. Х.”. Обоснован е извод, че при
положение, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно в района на
пешеходната пътека, автомобил „Ауди А4” би преминал на разстояние 7,6 метра
северно от пешеходеца и удар между тях не би настъпил. Обоснован е и извод, че
участниците в ПТП са имали техническата възможност да се възприемат на
разстояние от 100 метра.
По делото е изслушана и повторна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице П.И.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че в
конкретната пътна обстановка автомобилът се е движел със скорост не по-малка от
95 км/ч в момента непосредствено преди удара в дървото от дясната страна като
опасната зона за спиране при тази обстановка и скорост на движение е около 83
метра. Обоснован е извод, че опасната зона за спиране на автомобил при движение
със скорост от 50 км/ч е около 31 метра. Вещото лице е посочило, че от момента
на излизане на пешеходеца във видимата част на пътното платно отляво надясно
при косо пресичане предната част на автомобила е отстояла на около 174 метра от
мястото на удара при „спокоен ход” на пешеходеца. Обоснован е извод, че от
техническа и професионална гледна точка ударът е бил предотвратим чрез аварийно
спиране като причина за настъпване на ПТП-то са субективните действия на водача
на автомобила непредприел спиране при наличие на пешеходец на пътното платно.
Вещото лице е формирало извод, че от техническа и професионална гледна точка
водачът е можел да не допусне ПТП като е предприел своевременно спиране на
автомобила при забелязване на пресичащия пешеходец на пътното платно.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели –
свидетелят К.И.К.в съдебно заседание на 03.10.2016 г., свидетелите Д.С.К.и М.И.К.,
в съдебно заседание от 13.03.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б. „г” от КЗ /отм./ Гаранционният Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато ПТП-то е настъпило на
територията на Република България и е причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията на РБ и владението върху което е било отнето чрез кражба,
грабеж или престъпление по чл. 346 от НК. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г. Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи заявяването на претенцията от страна на
ищците по делото пред ответника за изплащане
на обезщетение, с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 288
ал.11 от КЗ /отм./.
Страните не са формирали спор, че на 18.02.2015 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява загиналия, вследствие на същото С.Н.К.. Не е формиран
спор, че водачът на лекия автомобил е отнел владението върху същия при
престъпление по чл. 346 от НК, факт установен и с влязлата в сила присъда на
наказателния съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
Ответникът оспорва вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя. Същата е установена с влязла в сила присъда
на наказателния съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед
на нормата на чл. 300 от ГПК. От същата се установят и настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите.
Ищците по делото са преживяла съпруга и низходящи от първа степен на
починал в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна легитимация да
претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния съпруг
респ. родител, вреди. Същите са от кръга на близки родственици, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен
състав следва да съобрази.
Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства съдът цени като непосредствени лични впечатления, които
пресъздават обективно състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на съпруг и родител представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията им с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от тях.
По отношение
репарация на болките и страданията на ищците настоящият
съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците, интензитета на
страданието им, вследствие загуба на съпруг респ. родител, с което са
поддържали близки връзки, живели са в общо домакинство като са се подкрепяли и
помагали взаимно, справедливо би било да се присъди сума от по 160 000 лв. за
всеки един от тях като за горницата до пълните предявени размери исковете като
неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
При проведено
насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване,
предвид обстоятелството, че починалия в ПТП-то е предприел пресичане на пътното
платно на необозначено за целта място. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този
случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на
увредения. Според ППВС № 17/1963 г. е необходимо единствено да има такава
причинна връзка, а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. При ангажираните по
делото доказателства САТЕ /първоначална и повторна/ и събрани свидетелски
показания настоящият съдебен състав намира, че с поведението си пострадалият в
ПТП по никакъв начин не е допринесъл за неговото настъпване. За да обоснове
този извод съдът кредитира заключението на повторната САТЕ, в която е обоснован
извод за техническа предотвратимост на удара от страна на водача на лекия автомобил
чрез предприемане на аварийно спиране. В тази връзка настоящият съдебен състав
не кредитира заключението на първоначалната САТЕ в частта, в която е обоснован
извод, че удар не би настъпил ако пешеходецът е предприел пресичане на
пешеходна пътека, доколкото този извод е обоснован при непълнота на събраните
доказателства и с оглед свидетелските показания на свидетелката – очевидец К..
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г.
ПО Т. Д. № 1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 27.02.2015 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 28.05.2015 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Ищците са депозирали списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в което е заявено
искане да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1
т. 2 от ЗА. Представено е пълномощно
/стр. 3/, в които като уговорено възнаграждение е отбелязано, че е осъществена
безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА. С оглед размера на
заявените искове и предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба 1/2004 г.
минималното адвокатско възнаграждение и съобразно чл. 2 ал.5 от същата наредба възлиза
на сума в размер на 15 790 лв. С оглед на което и предвид уважената част от
иска съдът намира, че следва да се присъди и сума в размер на 13 534, 29
лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от
иска, върху която сума следва да се включи и ДДС, с оглед данните по делото, че
адвокатът, осъществил процесуалното представителство е лице, регистрирано по
ЗДДС т.е. сумата за адвокатско възнаграждение възлиза на 16 241, 14 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете, чиято припадаща се част от тях
с оглед отхвърлената част от исковете възлиза на сума в размер на 104, 29 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 6 400 лв. - ДТ, съобразно уважената част от
исковете.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** на основание чл. 288 ал.1 т.2 б. „г” от КЗ/отм./ да
заплати на Д.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. сумата от 160 000 /сто и шестдесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 18.02.2015 г. в гр. С., при което е причинена
смъртта на С.Н.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2015
год. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен, частична претенция, при
пълен заявен размер от 260 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** на основание чл. 288 ал.1 т.2 б. „г” от КЗ/отм./ да
заплати на М.С.К., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:***, офис 10 –
адв. П.К. сумата от по 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лв. за всеки един от двамата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 18.02.2015 г. в гр. Сливен, при което е причинена смъртта
на С.Н.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2015 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 180 000 лв. като неоснователен, частични претенции, при
пълен заявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на адв. П.К. – САК на основание чл. 38 ал.1 от ЗА сумата
от 16 241, 14 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН **********,
М.С.К., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10
– адв. П.К. да заплатят на основание чл.
78 ал.3 от ГПК на Г. Ф., с адрес: ***
сумата от 104, 29 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка
на СГС сумата от 6 400 лв. – държавна такса.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– Д.С.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: