Решение по дело №8622/2018 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 03.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 8622 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 353479 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 71195/2016 г. по описа на СРС, 35 състав, е признато за установено, че „Н.С.“ ЕООД дължи на „Ч.Е.Б.“ АД по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 2258,07 лева, представляваща неплатена главница за ползвана електрическа енергия за периода 22.01.2014 г. – 17.04.2014 г. и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 75,97 лева, представляваща мораторна лихва за периода 20.03.2014 г. – 22.08.2014 г., като искът за разликата над уважената част от 75,97 лева до пълния предявен размер от 83,81 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Срещу решението в частта, в която се признава за установена дължимостта на претендираните вземания, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Н.С.“ ЕООД, в която решението в обжалваната част се счита за необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Сочи се, че предвиденото в Общите условия (ОУ) начисляване на суми без обвързването им с реална доставка, без основание и независимо от наличието на вина, е нищожно. Счита се, че не е налице договорно отношение, тъй като договорът е сключен с трето, неучастващо по делото лице. Излага съображения за липсата на доказателства за обнародването на ОУ. Намира, че към твърдяната дата за сключване на договор дружеството не е съществувало и за него липсва процесуална легитимация за извършване на лицензионна дейност. Излага, че ОУ не носят подписа на потребителя и не са приемани от ответника, като последният не се е съгласявал с процедура за едностранно начисляване на сметки за месечно недоставена и неотчетена енергия. Счита, че не се е установило монтиране и сертифициране на средството за търговски измерване (СТИ) в конкретния обект на ответника. Излага, че счетоводните фактури са едностранно съставени счетоводни документи, не носещи подписа на страната, като не са посочени данни за типа монтиран електромер, нито за индивидуализиращите му параметри. Сочи, че липсва реален месечен отчет съгласно изискванията на ДКЕВР и не е налице сключен договор, определящ индивидуализиращите данни на СТИ, мястото му на свързване, начинът на отчитане, тъй като измерването се извършва с несертифицирано в двугодишния срок СТИ. Намира, че едностранно съставените свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, не са представени други доказателства, касаещи отчитането на СТИ, нито същото да е отчело твърдените количества енергия. Счита, че само наличието на конкретен договор и реален месечен отчет въз основа на сертифицирано СТИ се явява основание за фактуриране на количества енергия. Сочи, че отговорността за некоректно измерване на подадената ел. енергия не може да се вмени на лице, което няма задължение да полага грижи за СТИ. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Ч.Е.Б.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна, необоснована и неправилна. Намира, че длъжникът е бил в забава по договор за доставка, обвързващ страните. Излага, че „Н.С.“ ЕООД е сключило договор за присъединяване към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение“ и надлежно присъединено към нея, като е подал и заявление за сключване на договор за продажба на ел. енергия. Сочи, че отчетената енергия съответства на потребената. Излага, че между страните е налице договорно правоотношение, но не е налице плащане на дължимите суми. Претендира разноски.

Решение № 353479 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 71195/2016 г. по описа на СРС, 35 състав, в частта, в която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от 75,97 лева до пълния предявен размер от 83,81 лева е отхвърлен, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустими, а разгледана по същество се явява основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни  искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 107 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице облигационно правоотношение и в процесния имот е доставена ел. енергия в твърдения размер.

Наведеното от въззивника оплакване за липса на облигационно правоотношение за продажба на ел. енергия е неоснователно. Съгласно чл. 98а, ал. 1 и 4 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ е предвидено, че "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно § 1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.

С оглед на така изложената законова регламентация се налага изводът, че ЗЕ предвижда сключване на договори за доставка на електрическа енергия с крайни клиенти с конклудентни действия – включване в електропреносната мрежа и доставка на енергия, като не е поставено изискване за форма на договора. В настоящия случай от съвкупния анализ на доказателствата по делото, в това число представеното заявление за сключване на договор/споразумение за продажба на ел. енергия № ********** от 27.12.2013 г., депозирано от И.М.Г.до „Ч.Е.Б.“ АД, с което е поискано сключване на договор за продажба на ел. енергия за строителен обект в гр. София, район „Връбница“, бул. „Сливница“, УПИ IV-СГО, може да се направи извод, че между страните е сключен договор за продажба на ел. енергия. От представено пълномощно от 18.09.2013 г. е видно, че И.М.Г.е упълномощен от представителя на „Н.С.“ ЕООД да представлява дружеството пред „ЧЕЗ България“ за подаване на документи за временен строителен пост, поради което съдът намира, че същият е разполагал с представителна власт за сключване на договор за продажба на ел. енергия.

От договор от 31.10.2013 г. се установява, че обект, собственост на „Н.С.“ ЕООД, ***, УПИ IV-СГО, „Строителство на център за настаняване от семеен тип“, е бил присъединен към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.

В констативен протокол № 1639914 от 30.12.2013 г. е посочено, че електромер № ********** е произведен през 2013 г. и е монтиран нов на адрес гр. София, ж. к. „*******“, ул. „****/ул. „Методи Македонски“ за потребител „Н.С.“ ЕООД с абонатен № *****.

В констативен протокол № 3036846 от 29.02.2016 г. е посочено, че електромер № ********** е демонтиран от адрес гр. София, ж. к. „*******“, ул. „********, потребител „Н.С.“ ЕООД с абонатен № 9223105.

От представените по делото фактури се установява, че „Ч.Е.Б.“ АД е начислявало мощности и суми за обект в гр. София, ПИ УПИ IV-СГО, ап. ВР. СТР. Т-Л с електромер № **********.

Представени са и договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност и споразумение към него от 27.12.2013 г., но същите са едностранно подписани само за „Ч.Е.Б.“ АД и не носят подписа на купувача - „Н.С.“ ЕООД.

От приетата по делото СТЕ се установява, че размерът на доставената ел. енергия за процесния период възлиза на отбелязаните показания в приложените фактури. Отчетената през периода ел. енергия съответства на сбора на отчетеното в трите фактури.

Настоящият състав на съда намира, че от представените по делото доказателства не се установява монтиране на СТИ - електромер № **********, в обекта на ответника, за който е бил сключен договор за продажба на ел. енергия и са издавани фактури. Този обект е в гр. София, район „Връбница“, бул. „Сливница“, УПИ IV-СГО, докато СТИ със същия номер е монтирано в гр. София, ж. к. „*******“, ул. „Ростов/ул. „Методи Македонски“ и съответно демонтирано от обект в гр. София, ж. к. „*******“, ул. „********. По делото не е установена идентичност на двата адреса. За процесния период електромер № **********, посочен в издаваните фактури като намиращ се на обект в гр. София, район „Връбница“, бул. „Сливница“, УПИ IV-СГО, е монтиран в обект, намиращ се в гр. София, ж. к. „*******“, ул. „****/ул. „Методи Македонски“, видно от представените констативни протоколи. Така съдът счита, че не е доказана една от предпоставките на предявения иск, а именно доставянето и отчитането на ел. енергия за процесния период за обекта, за който е сключен договора за продажба на ел. енергия.

По отношение на фактурите е основателен доводът на въззивника, че същите представляват едностранно съставени счетоводни документи, не носещи подписа на страната, съдържащи изгодни за техния издател обстоятелства, поради което и при налично оспорване, посоченото в тях подлежи на допълнително установяване.

По довода на въззивника за липсата на доказателства за обнародване на ОУ съдът счита за необходимо да посочи, че по делото са представени сертификати от „Телеграф“ и „И.К.Ф.П.“ ООД, които удостоверяват публикуването на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007 г., съответно във вестник „Телеграф“ на 26.11.2007 г. и във вестник „Посредник“ на 26.11.2007 г.

Поради гореизложените доводи настоящият състав намира, че претенцията за заплащане на претендираната стойност на доставена електрическа енергия за процесния период е неоснователна и предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 107 ЗЕ следва да бъде отхвърлен.

Тъй като претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва се явява акцесорна по отношение на главната, то при отхвърляното на последната следва да бъде оставен без уважение и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Поради несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове – отхвърлени като недоказани.

С оглед уважаването на въззивната жалба на въззивника се дължат сторените във въззивното производство разноски на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. Списък по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция не е представен, нито договор за правна защита и съдействие, поради което основателна се явява единствено претенцията за присъждане на заплатената държавна такса по въззивното производство в размер на 70,16 лева.

По арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 353479 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 71195/2016 г. по описа на СРС, 35 състав, в частта, в която е признато за установено, че „Н.С.“ ЕООД дължи на „Ч.Е.Б.“ АД по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 2258,07 лева, представляваща неплатена главница за ползвана електрическа енергия за периода 22.01.2014 г. – 17.04.2014 г. и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 75,97 лева, представляваща мораторна лихва за периода 20.03.2014 г. – 22.08.2014 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ч.Е.Б.“ АД, *** ЕООД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2258,07 лева, представляваща главница за ползвана електрическа енергия за периода 22.01.2014 г. – 17.04.2014 г. и иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 75,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.03.2014 г. – 22.08.2014 г.

ОСЪЖДА "Ч.Е.Б." АД, ЕИК*******, да заплати на „Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 70,16 лева – държавна такса за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

 

                                 2.