Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА изслуша докладваното от съдията Стоян Колев адм. д.
№ 676 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Т“ ***, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Ц.О.“ №***, ет. *,
представлявано от Ц.Т.Ц.и Х.М.А.Ш. срещу Заповед №3648/14.10.2020г. на Зам. кмета
на Община Варна за премахване на незаконен строеж: Навес над съществуваща
тераса на ресторант „Его“ (бивш ресторант „Ч.Р.“), в к.к. „Зл. пясъци“, находящ с в ПИ *****.***.***по
КККР на гр. Варна.
В жалбата се поддържа, че оспорения акт е издаден в нарушение на
материалния закон, на изискванията за форма и на административно-производствените
правила.
Налага твърдения, че предвидения за премахване обект не съставлява строеж
по смисъла на §5, т. 38 3УТ. Несъответна на констатациите е квалификацията на
обекта и разпореденото му премахване като незаконен строеж. Начинът, по който е
изграден и материалите които са послужили не се припокриват с хипотезата на §5,
т.38 ДР на ЗУТ. Не е налице трайно изменение на субстанцията или начина на
ползване на земята и за построяването му не е било необходимо издаването на
разрешение за строеж.
Счита, че обектът е търпим по смисъла на §16 и §127 ПР на ЗУТ. В тази
връзка налага доводи, че административния орган е следвало да изследва
предпоставките за приложението на разпоредбите на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ.
Твърди се, че обектът е монтиран преди 1997г. и е бил допустим по тогава
действащите правила и норми по ЗТСУ, както и по сега действащите, предвидени в
ЗУТ и подзаконовите актове, съответно търпим и не подлежи на премахване.
Определя като неясна волята на административния орган досежно предмета на
заповедта. В имота на жалбоподателя е изграден ресторант „Его“ (бивш ресторант
„Ч.Р.“) ,който се състои от открити и закрити части, като върху различните
тераси има множество покривни конструкции тип навес, слънцезащитни и др. Липсва
фактическа конкретизация на обема и параметрите му, за кой точно от навесите се
отнася. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до
невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на
относимите за него правно релевантни факти и норми.
Счита, че оспорената заповед е издадена по отношение на ненадлежен адресат.
Твърди, че обектът е построен преди 1997г. и не е монтиран от жалбоподателя,
поради което е допуснато процесуално нарушение, тъй като административният
орган не е установил извършителя на незаконния строеж, който според твърденията
в жалбата следва да е адресат на заповедта.
Оспорва констатациите в оспорената заповед за липса на строителни книжа.
Твърди, че такива са налични, но обекта е изграден в отклонение от тях.
Излага, че административният акт е издаден в нарушение на принципите на
добросъвестност, справедливост и съразмерност по чл. 6, ал. 1 и 2 АПК, тъй като
не е установено дали целия строеж или част от него е незаконна.
В съдебно заседание се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата на
повдигнатите в същата основания.
Ответникът – Зам. кметът на Община
Варна, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото
и доводите на оспорващите, намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в срок от страна, която разполага с правен интерес да оспори заповедта
на Зам. Кмета на общината, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225,
ал. 2, т. 2 ЗУТ. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени
по делото писмени доказателства безспорно се установява следното:
Безспорно се установи, че
дружеството-жалбоподател е собственик на изградения в ПИ *****.***.***по КККР
на гр. Варна, находящ се в к.к. „Зл. пясъци“ ресторант „Его“ (бивш ресторант „Ч.Р.“)
ведно с намираща се в поземления имот тераса.
На 10.02.2020г. е съставен констативен
акт № 3, от служители на Община Варна, в който е констатирано, че в имот с
идентификатор 10135.513.*** по кадастрална карта на град Варна е изпълнен навес
над открита тераса, към ресторант „Его" (бивш ресторант „Ч.Р.").
Строежът е изпълнен на кота +6.60 и +7.47 м. Изградена е дървена колонада и
дървена покривна конструкция, с дървена обшивка и плоскости от ондулин.
Покривната конструкция е многоскатна, на различни нива с височина от 3 до 4 м.
и площ около 130 м2. Обектът е в напълно завършен вид. В проектната документация, съхранявана в
архива на Община Варна е предвидено в зоната на откритата тераса да се изпълни
архитектурен елемент тип „Пергола". В акта обектът е определен като строеж
по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1,
т. 5 ЗУТ. Към акта липсва окомерна скица, като вместо такава е приложен снимков
материал. Актът е изготвен от инж. Добри Славов Добрев - гл. инспектор в отдел
"Строителен контрол", дирекция УСКОР при Община Варна и инж. Кремена Йорданова Йорданова - ст.
инспектор в отдел "Строителен контрол", дирекция УСКОР при Община
Варна.
Констативен
акт № 3/10.02.2020г. е съобщен на адресата „Т“ *** по реда на § 4, ал. 1,
предл. 2 и сл. ДР на ЗУТ, за което е съставен протокол от 26.05.2020 г. от
длъжностните лица към Община Варна Добри Добрев и Кремена Йорданова.
На 25.06.2020 г., същите длъжностни
лица са изготвили констативен протокол с който е прието, че Констативен акт №
3/10.02.2020 г., съставен по реда на чл. 225а от ЗУТ за строеж: "Навес над
съществуваща тераса на ресторант „Его" (бивш ресторант „Ч.Р.")“,
находящ в имот с идентификатор 10135.513.*** по кадастрална карта на град Варна
няма постъпили възражения в законоустановения 7-дневен срок.
На 14.10.2020 г. е издадена Заповед №3648,
с която Зам. кметът на Община Варна е наредил в срок до 30 (тридесет) дни от
влизане в сила на същата заповед да бъде премахнат незаконен строеж: "Навес
над съществуваща тераса на ресторант „Его" (бивш ресторант „Ч.Р.")",
находящ в имот с идентификатор 10135.513.*** по кадастрална карта на град
Варна.
С писмо рег. № УСКОР/ДД/3648/14.10.2020
г. е направен опит жалбоподателят да бъде уведомен за издадената заповед за
премахване на незаконен строеж. В съобщението не е отразено получаването му от
представител на „Т“ ***.
По делото е назначена и приета СТЕ,
изготвена от в.л. П.. Съгласно заключението процесния навес е изграден в ПИ с
идентификатор 10135.513.*** от КК на гр. Варна и представлява част от обект с
идентификатор 10135.513.***.21, който по КК е с функционално предназначение
„сграда за обществено хранене“, брой етажи 1 и застроена площ 739 кв. м.
Разпоредения за премахване навес е позициониран в северната част на обект
10135.513.***.21 и върху част от свободното пространство между него и източната
граница на имота. Според вещото лице, в съставения Констативен акт не се
съдържа окомерна скица на констатирания незаконен строеж, а вместо нея са
приложени три снимки. Поради това точното местоположение на отредения за
премахване строеж не може да се индивидуализира. Единствената идентификация е
свързана с описанието, че навесът е над откритата тераса на Ресторант „Его“.
Терасата е разположена на две нива. От изток е на нивото на тротоара, повдигната
в едната част на дървен подиум. В западната част, която е с по-голямата площ,
терасата е на 1,60м по-високо от първата. На площ от 229 кв. м над терасата е изградена
дървена покривна конструкция-навес състоящ се от дървени колони, хоризонтални
дървени греди, вертикални попове и разпънки, дъсчена обшивка, които елементи
оформят пространствена дървена покривна конструкция на две нива, свързана
конструктивно в едно цяло. Покрита е с вълнообразна битумна хидроизолация. В
източната част е укрепена с две метални колони, поддържащи увиснала част от
покривната конструкция. От оглед на
място вещото лице е установило, че цялата площ на покритата тераса е 229кв.м, а
разпореденият за премахване навес е с площ около 130 кв.м., която в цифрово
изражение е по-малка от установената на място. Поради липса на окомерна скица
не може да се индивидуализира коя част от покритата тераса е разпоредена за
премахване. Констатирани са и разлики във височината на навеса. Измерената на
място светла височина на навеса в ниската част е 2,90 м , а на по-високо
разположената тераса - 3,45м, докато в оспорената заповед е посочена височина в
диапазона от 3 до 4 м.
В конструктивно отношение навесът е
изпълнен от сглобяеми дървени елементи и оформящи конструкция, която покрива
тераса е площ от 229 кв. м. Няма плътни ограждащи стени. В западната и
източната част навесът е долепен до други сгради в имота. По северната фасада
има частично оформен участък с декоративна стена, а по източната фасада няма
ограждащи стени. Дървените колони стъпват върху съществуващата тераса, а по
северната стена -върху съществуваща стъпаловидна подпорна стена. Навесът
представлява надземен строеж с обществено предназначение и изграждането му се
осъществява с извършване на СМР по монтаж на дървена конструкция върху
съществуваща открита тераса на ресторанта. Не може да се премести в
пространството без да загуби своята индивидуализация, т.е. той трябва да се
разглоби и премести на друго място на отделни конструктивни елементи.
Към настоящия момент за територията на
КК „Златни пясъци“ има действащ ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № РД-02-14-513/25.09.2003г.
на Министъра на МРРБ. Съгласно този ПУП процесният строеж е разположен в УПИ V-***,
кв. 31, с отреждане „ за хотелски комплекс“. Съществуващо на място застрояване
в имота се предвижда да се запази. Съгласно
ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед №
РД-02-14-513/25.09.2003г. на Министъра на МРРБ навесът е отразен като съществуващ
към 2003г. като част от кадастралния план послужил за изработване на ПУП. Изпълнения
на място навес съответства по очертания на навеса заснет и отразен в
кадастралния план към ПУП от 2003г. Изградения навес е в очертанията на
предвиденото за запазване застрояване на един етаж от застроителната съставка
на ПУП-ПРЗ. Кадастралният план служи за основа за изработването на ПУП-ПРЗ,
изработването му предхожда изработването на ПУП, то може да се направи
заключение, че отразения на него навес е изграден преди изработване на ПУП, т.е.
преди неговото одобряване през 2003г. Въз основа на събраните от жалбоподателя данни
навесът е изграден в периода 1997-1999г, преди закупуването с приватизационен
договор от 15.09.1999г, а от приложена на стр. 19 от делото скица с изх. №
191/07.02.2002г., която представлява извадка от предходен план на КК „Златни
пясъци“, одобрен със Заповед № Г-118/ 04.12.1998г. на Кмета на Община Варна, вещото
лице прави извод, че строителството е извършено в периода 1998г. - 2003г. Процесният
навес е изграден преди 31.03.2001г., по данни от жалбоподателя, което се
потвърждава и от кадастралните планове на ПУП. Изпълненият навес отговаря на
предвижданията на действащия към момента ПУП-ПРЗ за УПИ V-***, кв. 31 по плана
КК „Златни пясъци“- предвиден в застроителния план за запазване като едноетажна
сграда.
При извършена проверка в архива на
Община Варна на вещото лице са предоставени одобрени проекти към Разрешение за
строеж № 28 от 02.06.1082г. на Началника на отдел „Архитектура и
благоустройство“ при Об. ГНС гр. Варна за „Преустройство, пристройка и
надстройка на съществуващия ресторант „Ч.Р.“ в КК Златни пясъци. Представен е и
чертеж „ Разпределение на открита тераса“ одобрен на 25.06.1982г, с който се
предвижда покриването на терасите с навес, на кота + 6,70 и + 7,45. В архива е
наличен и цветен чертеж на южната фасада, одобрен на 12.09.1982г. който показва
също как ще изглежда навесът на откритите тераси. Предвидените по тези проекти
навес в частта на терасата е заменен е нов навес през периода 1998-2001г., за
който няма налични строителни книжа, По местоположение изпълнения навес
отговаря на разрешения от 1982г., но по вид не съответства.
Приетата СТЕ не е оспорена от страните,
поради което съдът я кредитира, като всестранно и компетентно извършена.
За установяване на момента в който е
извършено строителството на навеса бе разпитан свидетеля И. К.. Същият
установява с показанията си, че е работил преди повече от 20 години в ресторант
„Червения рак“. Участвал е в строежа на навеса. Това се случило в периода
1994г. - 1995 г. Покривът бил от дърво и отгоре ковали ондулин. Работил към
изпълнителя на строежа „Варимекс“, който тогава бил наемател на обекта.
Свидетелят бил работник по поставянето на покрива. Когато обектът бил купен от
„Т“ *** навесът вече бил завършен. Не са променяли нищо по него. Не знае да е
правен друг ремонт. Ходил там последно тази зима (свидетелят има предвид зимата
на 2020 -2021 г.) и предполага, че е същия покрив от същия материал. За малко е
работил и във фирма „Т“ ***, едно лято изкарал там и ресторантът пак бил с този
покрив.
При
гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, извършена съгласно чл.
168, във връзка с чл. 146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспорената Заповед № 3648/14.10.2020 г. е индивидуален административен акт
по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗУТ, с който на основание чл. 225а ЗУТ, вр. с чл. 225,
ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване като незаконен строеж от V-та
категория, който подлежи на оспорване и
съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 215 ЗУТ. Тя е издадена от Зам.
кмета на Община Варна, на който със
Заповед № 0507/07.02.2020 г. Кметът на Община Варна е делегирал правомощията си
по издаване на мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на
незаконни строежи по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от IV-та до VI-та категория или на
части от тях на Зам. кмета на общината.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че отреденият за премахване
обект не е строеж по смисъла на §5 т. 38 ДР ЗУТ. Изложените в заключението на
вещото лице констатации недвусмислено сочат наличието на признаци, които
определят обекта, като строеж. Разпоредения
за премахване със заповедта строеж е от V-та категория и е разположен в имот в к.к.
Златни Пясъци, поради което заповедта е издадена от териториално и материално
компетентен орган, съобразно чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2 и чл. 223, ал.
1, т. 8 ЗУТ и не е налице основание по чл. 146, т. 1 АПК за отмяната ѝ,
респ. за обявяването ѝ за нищожна.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни
основания. В нея са описани вида и характеристиките на обекта, времето на
извършването му, основанието за квалифицирането му като незаконен строеж и
подлежащи на премахване, данни за субектите задължени за премахването им.
Указан е срок за доброволно изпълнение, както и предприемане на принудително
изпълнение при липса на доброволно за сметка на адресата. Посочен е реда и
сроковете за оспорването пред съда. Това обосновава извода, че заповедта
съдържа формално реквизитите посочени в чл. 59 ал. 2 АПК.
Съдът констатира, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за началото на
административното производство, тъй като негов представител не е присъствал при
съставяне на КА № 3/10.02.2020 г. Последният му е съобщен по реда на § 4, ал.
1, предл. 2 и сл. ДР ЗУТ. Жалбоподателят не е отсъстващо лице по
смисъла на § 4, ал. 1, предл. 2 ДР ЗУТ и съобщаването на констативните актове е
следвало да стане по реда на АПК. Тава
обаче не е съществено нарушение на производствените правила, доколкото КА е
подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение и
подготвящи издаването на крайния, завършващ административната процедура акт -
обжалваната заповед. С надлежното съобщаване на заповед № 3648/14.10.2020г.на Зам.
кмета на Община Варна и приемане на жалбата срещу нея за процесуално допустима
от съда, адресатът реализира правото си на защита срещу тази заповед, вкл. и
срещу констативния акт, въз основа на който тя е издадена. Следователно правото
на защита срещу констативния акт, чрез навеждане на факти и обстоятелства и
представяне на доказателства е реализируемо и в производството по обжалване на
последващата заповед пред съда. Поради това неспазването на изискванията по § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ за съобщаване на
констативния акт на жалбоподателя не съставлява процедурно нарушение от
категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта
само на това основание, респ. до нейната отмяна без произнасяне по същество.
Съдът не споделя доводите изложени от процесуалния представител на оспорващото
дружество, че заповедта е издадена срещу ненадлежен адресат, тъй като не е
посочен извършителя на строежа. Същите се основават и на твърденията, че
строителството на навеса е извършено от друг, преди приватизацията на
ресторанта, съответно преди то да придобие собствеността в имота.
Посочването в КА на „Т“ *** като възложител на строежа и непосочването в
заповедта на извършител също не препятства съдебния контрол и не рефлектира
върху правото на защита на адресата на акта. Установи се от свидетелските
показания, че строежът е изграден от наемател преди приватизацията на
търговския обект. В качеството си на собственик на строежа законосъобразно
същият е посочен като адресат на заповедта със задължение за премахване,
независимо че извършителят му е друго лице. Съгласно § 3 от ДР от Наредба №
13/2001 г. за принудително премахване на незаконни строежи или части от тях от
ДНСК адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които
могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж. Поради това „Т“ ***, като титуляр на право на
строеж върху поземления имот може да бъде адресат на заповедта като собственик
на изградения от неговия праводател незаконен строеж и непосочването му като
извършител на същия не се отразява на законосъобразността на оспорения
административен акт.
Въпреки това, съдът констатира
нарушения на административно производствените правила, които са
основания за отмяна на заповедта, състоящи се в това, че административният
орган е издал оспорения акт без да е изяснил фактите и обстоятелствата от
значение за случая, както изисква разпоредбата на чл. 35 от АПК, която е
приложима по силата на препращащата норма на чл. 228 от ЗУТ. В случая времевия
период, през който е извършено строителството не е посочен от административния
орган, както и не е изяснено отговаря ли строежът на изискванията за търпимост.
В оспорената заповед е посочено, че строежът е извършен в имот собственост
на „Златни пясъци“ АД, без изискващите се строителни книжа в нарушение на чл.
148, ал. 1 ЗУТ. При преценката дали един строеж е незаконен или не, извън
липсата на строителни книжа за обекта, следва административният орган да
установи всички относими към индивидуализацията на строежа факти. В случая времето.
При издаване на обжалваната заповед не е извършена преценка на всички факти
и доводи от значение за случая, съгласно чл. 7 ал.2 АПК. Като не е изяснил
релевантните за спора факти, административния орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, което влияе върху съдържанието на крайния акт.
Установено е по делото, че строежът е изпълнен след построяване на
ресторант „Червения рак“, във времевия период 1995-1996 г, но преди 30.06.1998
г. За него не са налице строителни книжа и като такъв е незаконен.
В производството по делото не се установи наличието на предпоставките по §
16, ал. 2 ПР ЗУТ, определящи го като търпим строеж. Съгласно § 16, ал. 2 от ПЗР
на ЗУТ " Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и
ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998 г.". За да е търпим строеж и да не подлежи на премахване той следва
да отговаря на следните няколко кумулативно дадени условия, а именно: 1. Незаконният
строеж да е започнат в периода 8.06.1987 г. до 30.06.1998 г. и строежът да не е
узаконен до влизането в сила на ЗУТ; 2. Строежът да е допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно ЗУТ и 3. Строежът да е деклариран от
собствениците пред одобряващите органи до 31.12.1998 г.
От събраните по делото доказателства се установи, че строежът е извършен
между 1995 и 1996 г., като точната дата не може да се установи, но е извършен е
преди 30.06.1998 г. От приетото и неоспорено заключение по експертизата се
установява, че спорният строеж е допустим по действалия към извършването му, а
и по сега действащия последен ПУП за района, както и че строежът е нанесен в
този план с размерите, в които съществува на място. По делото не са налице
данни строежът да е бил деклариран собствениците му пред Община Варна до
31.12.1998 г., каквото е кумулативното изискване на ал. 2, § 16 и следователно
е налице установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал.
2, т. 2 ЗУТ.
Понеже строежът е осъществен в периода
преди 30.06.1998 г. не следва да се изследват предпоставките за нетърпимост на
строежа на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Тази разпоредба е неприложима,
предвид на това, че се явява допълнение на § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ, като
визира четвърти период на извършване, в който незаконните строежи, които нямат
строителни книжа, могат да бъдат признати за търпими, а именно периода от
обнародване на ЗУТ - 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Процесният строеж не попада
в този времеви обхват, тъй като е извършен доста преди него през 1995-1996 г.
Съдът обаче споделя доводите на
жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6 от АПК при
ненадлежно индивидуализиран обект. От събраните по делото доказателства в т.ч.
и от заключенията на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се
установява, че описаният строеж в заповедта и в КП не е идентичен с установения
на място от вещото лице. При огледа на място от вещото лице е установено, че
цялата площ на покритата тераса е 229 кв.м, а разпореденият за премахване навес
е с площ около 130 кв.м., която в цифрово изражение е по-малка от установената
на място. Поради липса на окомерна скица не може да се индивидуализира коя част
от покритата тераса е разпоредена за премахване. Констатирани са и разлики във
височината на навеса. Измерената на място светла височина на навеса в ниската
част е 2,90 м, а на по-високо разположената тераса - 3,45м, докато в оспорената
заповед е посочена височина в диапазона от 3 до 4 м. От така описаното
несъответствие между описанието в заповедта и фактически установеното от вещото
лице следва извод, че се касае за липса на надлежна индивидуализация на строежа.
Това води до невъзможност да се направи преценка кои други части от навеса са
търпими, тъй като има данни че части от навеса са строени преди 8 април 1987 г.
(отг. на въпрос 4 от СТЕ). Това в случая е невъзможно предвид факта, че в
заповедта е посочена подлежаща на премахване площ от 130 кв.м, при обща площ на
навеса от 229 кв.м, липса на окомерна скица или схема, която да конкретизира
незаконната част от строежа и при неуточнен период на изграждане на строежа.
От изложеното следва, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Налице е нарушение на
принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В случая ако навесът се премахне изцяло, така като е посочено в
заповедта, ще се засегне и строеж, за които може да се установи, че е търпим.
Във връзка с изложеното настоящият състав на съда приема, че оспорената
заповед се явява постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила и в противоречие с материално правните
разпоредби, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т.
4 АПК.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба срещу Заповед №
3648/14.10.2020 г. на Зам. кмета на Община Варна е основателна и следва да бъде
уважена, а оспореният административен акт, като незаконосъобразен, да бъде
отменен.
При този изход на спора е основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски, и следва по правилото на
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК да се осъди Община Варна да заплати
на „Т“ *** сумата в размер на 550 лева,
представляваща направени по делото разноски, от които 50 лв. платена държавна
такса и 500 лв. възнаграждение за вещо лице
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3648/14.10.2020 г.
на Зам. кмета на Община Варна, с която е наредено в срок от 30 дни, от влизане
в сила на заповедта да бъде премахнат незаконен строеж: Навес над съществуваща
тераса на ресторант „Его“/бивш ресторант „Ч.Р.“ в к.к. „Зл. пясъци“, находящ с в ПИ *****.***.***по
КККР на гр. Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Т“
***, ЕИК*********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Ц.О.“ №***, ет.
*, представлявано от Ц.Т.Ц.и Х.М.А.Ш. сума в общ размер на 550 петстотин и петдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Административен съдия: