Решение по дело №1340/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на С. С. Я., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: [населено място], общ. Калояново, ул. „4-та “ № 5, против Решение № 2153-15-129 от 09.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е оставена без уважение жалба на Я.против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-56 от 19.01.2023г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Б., моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно трудът, положен от него във фирма „К. Добрила – Д“ като тракторист за периода от 01.03.2000г. до 30.09.2003г. и от 18.08.2004г. до 18.09.2007г. е признат за трета категория, вместо за втора категория, без да е съобразено, че е управлявал колесни трактори и комбайни с товароподемност над 12 тона. Според него е налице съществено нарушение на административнопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон – чл. 9 и чл. 36 от АПК, чл. 104 от КСО и чл. 1, ал. 5 от НПОС, както и чл. 2, т. 25 от НКТП и чл. 9, ал. 34 от Инструкция № 13 на управителя на НОИ, които се състоят в това, че административните органи в ТП на НОИ – [населено място] не са изяснили вида и товароподемността на управляваните от него транспортни средства. На следващо място, са изложени твърдения, че в обжалваните ИАА няма произнасяне относно категорията труд, положен от него в дружествата „Брунофарм“ ООД /за периода от 10.11.2010г. до 28.07.2011г./; „МБЕ“ АД /за периода от 05.12.2011г. до 30.06.2014г./; „Пълдинагро 99“ АД /за периода от 01.07.2014г. до 17.11.2014г./. Няма изложени мотиви и относно категорията труд за периода от 02.07.2015г. до 11.10.2022г., когато е подадено заявлението за пенсиониране. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – [населено място], чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като в съдебно заседание, както и с подробно писмено становище, моли за отхвърляне на същата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава постановен отказ за отпускане на пенсия по негово заявление и поради това с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

От жалбоподателя Я.е подадено първоначално заявление вх. № 2113-15-6790/07.12.2018г., с което е поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. По повод заявлението е издадено разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-326/22.04.2019г., в което е посочено, че с надлежно оформени документи за периода от 26.08.1976г. до 06.12.2018г. на заявителя се зачита осигурителен стаж от първа категория – 10 месеца и 16 дни; осигурителен стаж от втора категория – 08 години, 06 месеца и 18 дни и осигурителен стаж от трета категория – 19 години, 08 месеца и 01 дни. В разпореждането е посочено, че не се зачита осигурителен стаж за периода, посочен в УП-30/11.11.1994г. на различни длъжности в ТКЗС – Р. К. и за периода, посочен в УП3 № 298/18.11.2004г. при работодателя „Булгарцветинвест“ АД на длъжност „кранист на кулокран“. При така представените документи за осигурителен стаж административният орган е направил извод, че заявителят не отговаря на условията за отпускане на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма положен осигурителен стаж по условията на първа и втора категория труд от 15 години. Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-326/22.04.2019г. е обжалвано по административен ред и потвърдено с решение № 2153-15-180/02.07.2019г. на директора на ТП на НОИ – [населено място]. По делото не са представени доказателства за обжалване на решение № 2153-15-180/02.07.2019г. на директора на ТП на НОИ – [населено място] по съдебен ред пред Административен съд – Пловдив.

Подадено е второ заявление вх. № 2113-15-2309/29.06.2022г., с което за втори път е поискано отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. По повод заявлението е издадено разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-515/07.07.2022г., в което е потвърдено констатираното при предходното административно производство, че заявителят има положен осигурителен стаж от първа категория – 10 месеца и 16 дни и от втора категория – 08 години, 06 месеца и 18 дни. Отново е направен извод, че Я.не отговаря на условията за отпускане на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма положен осигурителен стаж по условията на първа и втора категория труд от 15 години. Разпореждането не е обжалвано по административен ред и е влязло в сила.

Подадено е трето заявление вх. № 2113-15-4257/11.10.2022г., с което жалбоподателят Я.е направил за трети път искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО, с приложени към заявлението идентични документи като тези, приложени към предходните две заявления. Административният орган е установил, че към датата на подаване на заявлението заявителят е имал навършена възраст 62 години 01 месец и 16 дни. С Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-56/19.01.2023г. на Ръководител на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ – [населено място], въз основа на събраните по административната преписка документи, на лицето било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Изложени са аргументи, че на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2022г. мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на първа и втора категория труд, имат навършена възраст 58 години и 10 месеца, не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО и имат сбор от продължителност на осигурителен стаж към трета категория и възраст 100. В цитираното разпореждане за трети път е посочено, че заявителят има положен осигурителен стаж от първа категория – 10 месеца и 16 дни и от втора категория – 08 години, 06 месеца и 18 дни.

Недоволен от това разпореждане жалбоподателят го обжалвал по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – [населено място], като е представил като доказателство удостоверение изх. № 2/19.04.2023г., издадено от работодателя „К. Добрила – Д“, в което е направено предложение положеният осигурителен стаж за периода от 01.07.1999г. до 22.09.1999г., от 01.03.2000г. до 30.09.2003г. и от 18.08.2004г. до 18.09.2007г. общо 6 години, 10 месеца и 22 дни да бъде признат като такъв от втора категория съгласно т. 52, б. „б“ от ПКТП. Горестоящият административен орган се е произнесъл с оспореното в настоящото съдебно производство решение № 2153/15-129 от 09.05.2023г., с което е оставил без уважение жалбата на Я.. В решението са намерени за правилни изводите на административния орган, издал оспорваното разпореждане, че не са налице основанията за зачитане на труда на длъжност „тракторист“ от втора категория след 01.01.2000г., доколкото трудът на трактористите по Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ се зачита като такъв от трета категория труд.

В хода на съдебното обжалване са приети писмени доказателства, изходящи от трети неучастващи по делото лица за собствена земеделска техника /трактори и зърнокомбайни/, които е възможно да са управлявани от жалбоподателя Я., както следва: от „Кооперация Добрила – Д“ – свидетелство за регистрация на трактор [Марка] 80 с дата на първоначална регистрация 05.10.2000г. и дата на промяна на регистрацията 29.09.2005г. и на трактор [Марка] – 80, с дата на първа регистрация 29.08.2005г. и свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника за зърнокомбайн [Марка], с дата на първа регистрация 21.06.1999г. и дата на промяна на регистрацията 26.06.2008г. /л. 334 – 338/; от „МБЕ“ АД – свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника за колесен трактор марка New Holland, модел TD8.350, с дата на първа регистрация 14.03.2022г. /л. 347/; от „Пълдинагро 99“ АД - свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника за колесен трактор марка New Holland, модел TD6.180, с дата на първа регистрация 30.06.2015г. и дата на промяна на регистрацията 16.02.2023г. и за зърнокомбайн марка New Holland, модел СХ 6080 /л. 349 – 350/.

В хода на съдебното обжалване е прието основно и допълнително заключение по назначената съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, изготвено от вещото лице С. М., без направени възражения за необоснованост от страните по делото. В основното заключение, при анализ на данните в документ, наименован Европейски сертификат за съответствие от официалния вносител на колесен трактор New Holland, модел TD8.350 /на английски език, без превод на български език/ експертът е дал следният отговор на поставената задача: посоченото ППС колесен трактор има техническа възможност да тегли ремарке без спирачки с маса 3 500кг /3,5 тона/; ремарке с инерционни спирачки с маса 8 000кг /8 тона/; ремарке с хидравлични спирачки с маса 30 000кг /30 тона/; ремарке с пневматични спирачки с маса 30 000кг /30 тона/. В допълнителното заключение, при анализ на данните в същия документ, експертът е дал следния отговор на поставената задача: ППС колесен трактор New Holland, модел TD8.350 има техническа възможност да поеме вертикално натоварване на навесната система до 2 000кг при посочената конфигурация на гумите. Максималната маса в точката на закрепване е до 1 450кг. Максималната маса на теглен инвентар е до 3 500кг без спирачки и до 30 000кг със спирачки. Максималната маса на балансиращите тежести отпред е 1 710кг.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на допълнителното заключение вещото лице М. е пояснил, че навесната система е част от трактора, тя служи да се прикачва към него инвентар или да се закачат ремаркета. Всеки един модел трактор има такава навесна система. Системата се състои от точки на закрепване, има и тягов вал, тъй като различният инвентар се нуждае от различно обслужване, например ако ще се въртят дискови брани трябва да има вал за мощност. Без навесна система тракторът не може да се използва по предназначение, без нея на трактора не може да се закачи какъвто и да било инвентар.

В съдебното заседание на 28.02.2024г. са разпитани свидетелите Р. В. М. и М. П. С.. Съгласно показанията на свидетелката М., тя е пенсионерка от 2000г., пенсионирала се е „по втора категория, като тракторист“. Дори след пенсионирането продължава да работи, когато я потърсят за жътва. Познава Я.от „младеж, 20-годишен“ и са работили заедно в една бригада при един работодател от 1990г. до 2002г. Според нея Я.работи „при новия собственик от 2011г. досега“. През периода, в който са работили заедно, жалбоподателят е бил тракторист и комбайнер, като е управлявал „голям трактор син на цвят и голям комбайн жълт на цвят“ марка New Holland. Тракторът е с прикачени две ремаркета с обща маса повече от 15 тона, по-точно тракторът е с маса около 13 тона, а ремаркетата – с маса около 12 тона и с тях може да се транспортира „доста тонаж товар“. По време на жътва жалбоподателят е управлявал трактора както на полето, така и по асфалтови пътища, като по това време в дърводелницата „са слагали допълнително канати и бордове за надграждане на кошовете“.

Случвало се е по време на жътва да жънат вечер до 11 – 12ч., защото се започва по-късно заради горещото време. Когато „колите, които извозват“ не могат да дойдат „комбайнът се връща с пълен кош и кошът се изпразва на сутринта“. Комбайнът може де се движи и по асфалт, когато се налага да се прибере от полето, след като се свали закаченият зад него „хедер с валяк, с който се жъне“. Извън сезона на жътвата Я.управлява трактора и с него извозва житото, което е събрано в силузите за Държавния резерв. Обикновено житото се извозва с трактора и с прикачени към него ремаркета по асфалтовия път „от Карловско шосе за гара Калояново“.

Според показанията на свидетеля С., той се познава с жалбоподателя от много време, тъй като са били съученици с неговото дете. Спомня си, че Я.е работил „в ТКЗС като комбайнер и е управлявал комбайн марка New Holland, жълт на цвят“. Спомня си, че Я.е управлявал и трактор, с прикачено ремарке с маса около 13, 14 тона. Житото е извозвано и с трактора, и с комбайна, като и двете превозни средства са се движили по асфалтов път натоварени, ако след жътва няма как да бъдат разтоварени, до силузите. Обикновено се правят настройки за ремаркетата на трактора и комбайна около 10 – 15 дни преди започване на жътва.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

По делото е спорен между страните въпросът дали положеният от жалбоподателя Я.труд след 2000г. е такъв от втора категория. По-конкретно, е заявена претенция за признаване като осигурителен стаж от втора категория трудът, положен при работодателите Кооперация „Добрила – Д“ – [населено място] за периодите от 01.03.2000г. до 30.09.2003г. и от 18.08.2004г. до 18.09.2007г.; „Брунофарм“ ООД за периода от 10.11.2010г. до 28.07.2011г.; „Пълдинагро 99“ АД от 01.07.2014г. до 17.11.2014г. и „МБЕ“ АД за периода от 05.12.2011г. до 30.06.2014г. и от 02.07.2015г. до 11.10.2022г. Изложени са твърдения, че трудът следва да бъде категоризиран като такъв от втора категория по силата на правната норма на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризация на труда при пенсиониране /НКТП/, т.е. като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона.

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. “а“ от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му.

По материалната законосъобразност на обжалвания ИАА следва да бъде посочено следното: съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, през 2022г. мъжете придобиват право на ЛПОСВ ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, навършили са възраст 58 години и 10 месеца, не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 6 от КСО, за преценяване правото на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО осигурителният стаж от първа категория допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

По конкретно изложените в жалбата твърдения за признаване на осигурителен стаж от втора категория на Я.при всички работодатели след 2000г. като водач на колесни трактори и комбайни с товароподемност над 12 тона, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 9, ал. 34 от Инструкция 13/2000г. за прилагане на НКПТ, съгласно която при пенсиониране по условията на чл. 2, т. 25 от НКТП се зачита трудът на шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари /товароносимост/ с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина на използване и вида на пренасяния товар: цистерни, автокранове, бетонови резервоари; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. От втора категория по чл. 2, т. 25 е и трудът на шофьорите на ремаркета и полуремаркета с обща товароносимост 12 и повече тона. Тук следва да бъде посочено, че изброяването на вида на товарните автомобили и превозваните с тях товари е неизчерпателно, достатъчно е да отговарят на условието за техническа възможност за превоз на товари /товароносимост/ с маса 12 и повече тона. В тази връзка, следва да бъде посочено, че след 2000г. жалбоподателят е управлявал земеделска техника /трактори и комбайни/ от различни марки и модели при различните работодатели, при които е полагат труд, но по делото са ангажирани доказателства единствено за управляваните от него колесен трактор и комбайн марка New Holland. Съгласно представените свидетелства за регистрация за земеделска и горска техника, такава техника е регистрирана при работодателите „МБЕ“ АД, с дата на първа регистрация 14.03.2022г. и „Пълдинагро 99“ АД, с дата на първа регистрация 30.06.2015г. и дата на промяна на регистрацията 16.02.2023г. При съпоставка на датите на регистрация на тези ППС с периода, в който Я.е положил осигурителен стаж, следва извод, че е възможно жалбоподателят да е управлявал колесен трактор марка New Holland за периода от регистрацията му – 14.03.2022г. до 11.10.2022г. при работодателя „МБЕ“ АД и зърнокомбайн марка New Holland за периода от периода от 01.07.2014г. до 17.11.2014г. при работодателя „Пълдинагро 99“ АД. При работодателя Кооперация „Добрила – Д“ – [населено място] е бил назначен на длъжност „тракторист“, както преди 2000г., така и след 2000г., но по делото не са представени доказателства за максимална маса на ремаркето/прикаченото оборудване за теглене, което може да бъде теглено от трактор [Марка] и комбайн [Марка] 5М1 Нива.

При така събраните писмени доказателства и заключенията по СТЕ, съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите относно факта, че жалбоподателят е управлявал самоходна земеделска техника с товароподемност над 12 тона, съответно земеделска техника с прикачени към нея ремарке/полуремарке с маса 12 и повече тона при работодателите Кооперация „Добрила – Д“ и „Брунофарм“ ООД. В показанията на свидетелката М. не се съдържат конкретни данни при кой работодател са работили двамата с Я.„от 1990г. до 2002г.“, но тук следва да бъде посочено, че осигурителният му стаж, положен на длъжността „тракторист“ до 2000г. е признат за такъв от втора категория по т. 53а от ПКТП /отм., в сила до 31.12.1999г./. След 2000г. трудът, положен на длъжност „тракторист“ е извън приложното поле на втора категория труд и неправомерно, позовавайки се на отменена разпоредба на ПКТП работодателят Кооперация „Добрила - Д е направил предложение за категоризирането му като такъв. В случай, на твърдения, че се касае за положен стаж като шофьор на земеделска техника трактор и зърнокомбайн, представляващи влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона, в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства за това. В случая, по настоящото дело са ангажирани единствено неконкретни в тази им част свидетелски показания относно факта, че по време на жътва Я.е управлявал натоварени с жито трактор и комбайн по пътищата от републиканската пътна мрежа, но не се сочат конкретни времеви периоди, нито работодатели, при които е положен трудът. По изложените аргументи, правилно административният орган е направил извод, че трудът, положен от жалбоподателя при работодателя Кооперация „Добрила – Д“ – [населено място] за периодите от 01.03.2000г. до 30.09.2003г. и от 18.08.2004г. до 18.09.2007г. като такъв от трета категория труд.

Аналогични са аргументите по отношение положения труд при работодателя „Брунофарм“ ООД за периода от 10.11.2010г. до 28.07.2011г. с уточнението, че този работодател не е представил доказателства за притежавана от него земеделска техника с товароподемност над 12 тона, съответно земеделска техника с прикачени към нея ремарке/полуремарке с обща товароносимост 12 и повече тона.

По отношение на работодателите „МБЕ“ АД и „Пълдинагро 99“ АД настоящият съдебен състав намира, че са ангажирани доказателства за опровергаване констатациите в обжалваните ИАА относно факта, че положеният от Я.труд е от втора категория. По делото се събраха писмени доказателства относно притежаването от ЮЛ на земеделска техника колесен трактор и комбайн марка New Holland, но само за част от времевия период на полагане на труд. При кредитиране на основното и допълнително заключение по СТЕ и свидетелските показания, в частта им относно вида на управляваната от Я.земеделска техника, може да се направи извод, че се касае за положен труд като шофьор на самоходна земеделска техника с товароподемност над 12 тона, съответно земеделска техника с прикачени към нея ремарке/полуремарке с маса 12 и повече тона при посочените работодатели. В тази връзка, целият положен осигурителен стаж при работодателя „Пълдинагро 99“ АД за периода от 01.07.2014г. до 17.11.2014г. следва да бъде признат за такъв от втора категория.

Аналогични са аргументите и по отношение на положения труд при работодателя „МБЕ“ АД, но само за периода от 14.03.2022г. до 11.10.2022г., когато същият е притежавал регистрирана земеделска техника марка New Holland.

При така направените изводи и при прибавянето на общ осигурителен стаж от втора категория 11 месеца и 22 дни за периода от 01.07.2014г. до 17.11.2014г. при работодателя „Пълдинагро 99“ АД и за периода от 14.03.2022г. до 11.10.2022г. при работодателя „МБЕ“ АД се изчислява общ осигурителен стаж от втора категория от 09 години, 06 месеца и 10 дни = 08 години, 06 месеца и 18 дни, признат за такъв от административния орган и 11 месеца и 22 дни, признат за такъв с настоящото решение. При допълването му със стажа от първа категория от 10 месеца и 16 дни се изчислява общо стаж от първа и втора категория 10 години, 04 месеца и 26 дни. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ жалбоподателят няма осигурителен стаж при условията на втора категория 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Предвид гореизложеното,Съдът намира, че не са изпълнени условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО за придобиване на право на ЛПОСВ за жалбоподателя Я.и правилно това право е отказано от пенсионния орган, съответно жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и и своевременно направено искане, на ответника се следва присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 100лв. /сто лева/.

Ето защо и Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Я., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: [населено място], общ. Калояново, ул. „4-та “ № 5, против Решение № 2153-15-129 от 09.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е оставена без уважение жалба на Я.против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-56 от 19.01.2023г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

ОСЪЖДА С.С.Я., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: [населено място], общ. Калояново, ул. „4-та “ № 5 да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100лв. /сто лева/, равностойност на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.