№ 1682
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно гражданско дело
№ 20211100508555 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от “ЗД Е.” АД с ЕИК ****,
длъжник по изпълнително дело номер 20217880400209, срещу постановлението на
частния съдебен изпълнител М.К., рег. номер 788, район на действие Софийският
градски съд, съдържащо се в съобщение с изх. номер 4090 от 31. 05. 2021 г., с което се
оставя без уважение възражението му за намаляване на приетите в изпълнителното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение и пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител е приел разноски за
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното производство в размер на 150
лева, който превишава нормативно установения минимум по чл. 27 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП). Поддържа, че към момента на подаването на
жалбата взискателят е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително
дело и не са били предприети действия по принудително изпълнение. Намира, че не
следва да се приемат разноски за юрисконсултско възнаграждение и по чл. 13, т. 2
НЗПП, защото този текст се отнасял до принципно различна правна помощ. Счита за
законосъобразно приемането на разноски за юрисконсултско възнаграждение само по
чл. 27 НЗПП, при това в минималния размер от 50 лева. Иска от Софийския градски
съд да намали съответно разноски, като намали съответно и пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство.
В законоустановения срок постъпили писмени възражения (наименовани
„отговор на частна жалба“) от взискателя „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК
****, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорва жалбата като
неоснователна. Развива доводи, че са налице условията за приемане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение както по чл. 27, така и по чл. 13, т. 2 НЗПП. Тълкува
1
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК в смисъл, че съдебният изпълнител може да намали
разноските за юрисконсултско възнаграждение до максималния предвиден по НЗПП
размер, но не и под него. Иска от Софийския градски съд да не отменя обжалваното
постановление и да не коригира размера на пропорционалната такса. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпили са мотиви от съдебния изпълнител, според които жалбата е
процесуално допустима, но неоснователна и недоказана. Поддържа се, че на
взискателя се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, които са били определени под минималния размер по чл. 10, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ).
Приема се, че според цитираните от жалбоподателя нормативни актове разноските за
юрисконсултско възнаграждение се „определят от съда“. Посочено е, че
юрисконсултът на взискателя не само е подал молба за образуването на
изпълнителното производство, но и също така е направил искане за извършването на
необходимите изпълнителни действия с нея, а освен това е депозирал възражение на
депозираната молба за намаляване на възнаграждението. Допълнително се изтъква, че
съдебният изпълнител не може да прецени при образуване на производството
сложността на делото, че юрисконсултът на взискателя е изготвил и подал документи,
че следва да бъдат отчетени действията, довели до образуване на изпълнителното
производство. Предлага на Софийския градски съд да остави без уважение жалбата.
След като прецени твърденията на страните, мотивите на съдебния
изпълнител и данните по изпълнителното дело, Софийският градски съд направи
следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт на съдебен изпълнител,
който подлежи на обжалване. Тя е постъпила в законоустановения срок. Приложен е и
документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение
жалбата е процесуално допустима.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на два изпълнителни
листа, издадени на 09. 02. 2021 г. от Софийския районен съд, II гражданско отделение,
168-и състав, по в. гр. дело № 55094 по описа за 2019 г. С първият жалбоподателят е
осъден да заплати на взискателя 1 624 лева и 61 стотинки остатък от регресно вземане
за заплатено обезщетение по застраховка „Каско“ и 282 лева и 86 стотинки
обезщетение за забава. С втория изпълнителен лист жалбоподателят е осъден да
заплати на взискателя 426 лева и 80 стотинки съдебни разноски в исково производство
и още 88 лева и 17 стотинки съдебни разноски в заповедно производство. Взискателят
е подал молба за образуването му, съдържаща искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи (възбрана на имот, запор на банкови сметки и опис на моторни
превозни средства и движими вещи на длъжника). Съдебният изпълнител е приел
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 313 лева и 51 стотинки с ДДС с нарочно
постановление от 10. 05. 2021 г. Тези разноски били съобщени на жалбоподателя с
поканата за доброволно изпълнение на същата дата. Той своевременно направил
възражение за намаляването им, което съдебният изпълнител оставил без уважение с
обжалваното постановление.
При така установената фактическа и правна обстановка съдът приема жалбата за
основателна. Разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят по чл. 78, ал.
8 ГПК съгласно НЗПП, а не според текстовете на НМРАВ. Според законовия текст
съдът (съответно съдебният изпълнител в изпълнителното производство) определя
2
юрисконсултското възнаграждение, като е ограничен единствено от нормативно
установения максимум. За разлика от текста на чл. 78, ал. 5 ГПК за адвокатските
възнаграждения, който забранява на съда (съответно съдебния изпълнител) да
определи възнаграждение под съответния минимум по НМРАВ, ал. 8 не ограничава
възможността да бъде определено юрисконсултско възнаграждение под съответния
минимум по НЗПП. Ал. 8 не въвежда изрични критерии, въз основа на които се
определя размерът на юрисконсултското възнаграждение, но по аналогия на закона от
ал. 5 за такива критерии следва да се приемат фактическата и правната сложност на
делото. Така ако делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност, съдът
(съответно съдебният изпълнител) може да определи юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер по НЗПП или под него. Фактическата и правната сложност се
преценяват към момента на определянето на юрисконсултското възнаграждение. Ако
след това изпълнителното производство се развие в посока към усложняване с
осъществяването на нови процесуални действия, то при определянето на последващите
юрисконсултски възнаграждения за тях съдът (съответно съдебният изпълнител) ще
отчете тези обстоятелства. Хипотетичното бъдещо усложняване на изпълнителното
производство обаче не може да обуслови определяне на разноски над
нормативноустановения минимум, защото съдът (съответно съдебният изпълнител)
винаги определя реално направени и доказани към съответния момент разноски.
В разглеждания случай към момента на обжалваното постановление
изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.
Исканията за прилагането на изпълнителни способи са направени с молбата за
образуването на изпълнителното дело, поради което следва да се отчитат само като
елемент от образуването на делото (чл. 426, ал. 2 ГПК, озаглавен „Започване на
изпълнението“). Няма данни за прилагането на който и да е от поисканите
изпълнителни способи. При това положение взискателят има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение само по чл. 27, ал. 2 НЗПП в минималния размер от
50 лева. Доколкото процесуалните действия в изпълнителното производство се
осъществяват в писмена или електронна форма, това юрисконсултско възнаграждение
се отнася и до изготвянето на документите за образуването на изпълнителното дело.
Взискателят няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение и по чл. 13, т.
2 НЗПП, защото тази хипотеза се отнася до изготвянето на документи без да бъде
осъществявано последващо процесуално представителство.
След като разноските за юрисконсултско възнаграждение са в завишен размер,
то пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде съответно намалена.
Софийският градкси съд я преизчислява в размер на 292 лева и 16 стотинки с ДДС.
Разноски. Макар и настоящото производство да завършва благоприятно за
жалбоподателя, претендираните от него разноски все пак не следва да бъдат
присъждани. Настоящият съдебен състав се придържа към трайната съдебна практика,
според която разноски в производство за разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА постановлението на частния съдебен изпълнител М.К., рег. номер
788, район на действие Софийският градски съд, съдържащо се в съобщение с изх.
номер 4090 от 31. 05. 2021 г., с което се оставя без уважение възражението му за
3
намаляване на приетите в изпълнителното дело номер 20217880400209 разноски за
юрисконсултско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като
вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските за юрисконсултско възнаграждение на взискателя
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ****, от 150 лева на 50 лева.
НАМАЛЯВА пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 313 лева и 51
стотинки с ДДС на 292 лева и 16 стотинки с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4