МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 156/2010 г. на РС- Свиленград от 31.03.2010 г.
Гр.Свиленград ,31.03.2010г.
С Обвинителен акт по
Досъдебно производство №31/2008 година по описа на РУ на МВР - Свиленград,
преписка с вх.№76/2008 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, М.К.
–Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:
Подсъдимия А.Е.Д. , роден на *** ***, българин,български гражданин, живущ *** ,средно
образование,безработен, неженен, ЕГН: **********,не осъждан в това, че:на 11.01.2008 година в Свиленград
отнел чужди движими вещи-една дамска кожена чанта, едно дамско портмоне, един
мобилен телефон марка „Нокия”модел 3120, ведно с поставена в него СИМ карта,
един брой флашка с ел. памет в размер на един гигабайт,една дебитна карта на
Уникредит Булбанк,лична карта, карта
за членство в Български лекарски съюз,както и пари на обща стойност 300
лева,всичко на обща стойност 472.00 лева от владението на К.Н.Д.-*** с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила изразяваща се в издърпване на дамската и чанта от ръката-престъпление
по чл.198 ал.1 от НК.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и
гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му заявяват ,че подсъдимия признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената чат на Обвинителния акт, като дава съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Гражданскоправни претенции не са
предявени, респ. не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния
процес.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът
разясни правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимият се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Фактите, на основание които Съдът
постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт,
фактическа обстановка:
На 11.01.2008
година около 19.00 часа пострадалата К.Н.Д. се прибирала пеша към дома си
находящ се на ул.”****” № 3 в гр.Свиленград,като се движила по улица „Димитър
Благоев” в гр.Свиленград.В момента в който подминала кръстовището на улица
„Димитър Благоев” и ул.”Христо Шишманов” усетила, че някой изтръгва със сила
дамската й чанта,която държала с лявата си ръка.Видяла мъжки силует облечен в
тьмни дрехи,който побягнал по улицата с дамската и чанта.Веднага отишла в РУ на
МВР -Свиленград и подала сигнал на извършеното престъпление.В дамската си чанта
св.Д. носела дамско портмоне в което имало сумата от 90 лева,един брой мобилен
телефон марка „Нокия” модел 3120, ведно с поставена в него СИМ карта, една
флашка с електронна памет в размер на един гигабайт,дебитна карта от Уникредит
Булбанк ,в която карта имала сумата 218.97 лева,личната и карта и карта за
членство в Български лекарски съюз.След няколко дни когато отишла в “Уникредит
Банк” установила,че от дебитната и карта е изтеглена сумата от 210 лева и в наличност
са и останали единствено сумата от 7.87 лева.От проведените оперативно
издирвателни мероприятия от Т.С.-*** бил установен извършителя на
престъплението,а именно-подсъдимия А.Е.Д.
за което е изготвена докладна записка,а също така е открит и отнетият мобилен телефон марка „Нокия” модел
3120,собственост на пострадалата заложен от подсъдимия в
оказион на ЕТ „Натали 06 - Н. В.”***.На 14.01.2008 година в оказиона на работа
била Ж.Х.В. ,когато дошъл подсъдимия и
оставил мобилен телефон марка „Нокия” модел 3120 в залог срещу сумата от 30.00
лева за което бил сключен писмен комисионен договор № 952/14.01.2008 година,
подписан от подс.Д..На следващият ден-15.01.2008 година В.
предала доброволно на С. мобилният телефон заложен от подсъдимия за което бил
съставен протокол от 15.01.2008 година ,а на 18.01.2008 година е върнат на
пострадалата с разписка.С подсъдимия
била проведена оперативна беседа от Т.С. и В.Д. на които разказал подробно
механизма на извършеното престъпление,като обяснил,че издърпал чантата със сила
и от нея взел мобилният телефон, който заложил, парите от портмонето, а с
дебитната карта изтеглил сумата от 210 лева,като всичките пари ги похарчил,а
останалите вещи изхвърлил.
Видно от
заключението на назначената оценъчна експертиза се установява,че реалната
пазарна стойност към момента на извършване на деянието-11.01.2008 година на
вещите- дамска чанта от естествена кожа, дамско портмоне от естествена
кожа,мобилен телефон марка „Нокия 3120” с поставена в него сим карта, една
флашка с ел.памет 1 GB, една дебитна
карта на Уникредит Булбанк,лична карта и карта за членство в Български лекарски
съюз,възлизат на обща стойност 172.00 лева.От пострадалата са
отнети и 90.00 лева находящи се в портмонето от чантата,а от дебитната карта подсъдимия
е изтеглил сумата от 210.00 лева,като в картата е останала сумата от 7.87 лева,като банката
си е удържала сумата от 1.10 лева/ два пъти по 0.55 лв./
такса за ползване на картата.С оглед изложеното общата
стойност на отнетите вещи собственост на св.К.Д.-П. за които Д. следва да носи наказателна отговорност
възлизат на 472.00 лева .Първоначалното повдигнато обвинение било за
престъпление по чл.198 ,ал.1 от НК в размер
на отнетите вещи - 473.10 лева.В тази връзка и съобразно правилата на ТР
№ 2/07.10.2002г. на ВКС, на подс. Д. в обвинетлният акт е повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.198 ал.1 от НК,като общата стойност на отнетите
вещи възлиза на 472.00 лв.
Видно от изготвената справка за
съдимост на РС-Свиленград подс . А.Е.Д. е не осъждан.
В обясненията дадени в хода на
досъдебното производство при условията
на чл.222 от НПК пред съдия от РС-Свиленград подс.А.Д. се признава за виновен
по предявеното му обвинение и дава подробни обяснения относно механизма на
извършване на престъплението.Обясненията му в тази насока са еднопосочни,
последователни и не противоречат на останалите събрани доказателства, поради
което считам, че следва да се кредитират с доверие.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да
се направят следните правни изводи: : с действията си подсъдимия Д. от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс.
От обективна страна подс. А.Е.Д. на 11.01.2008 година в Свиленград отнел чужди движими
вещи-една дамска кожена чанта, едно дамско портмоне, един мобилен телефон марка
„Нокия”модел 3120, ведно с поставена в него СИМ карта, един брой флашка с ел.
памет в размер на един гигабайт,една дебитна карта на Уникредит Булбанк,лична
карта,карта за членство в Български лекарски съюз,както и пари на обща стойност
300 лева,всичко на обща стойност 472.00 лева от владението на К.Н.Д.-*** с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила изразяваща
се в издърпване на дамската и чанта
от ръката.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и искал
тяхното настъпване. Бил е с ясното съзнание, че тези вещи не му принадлежащ и
са чужди,но въпреки това ги е отнел и ги е присвоил,като за целта е използвал сила .
При
определяне вида и размера на наказанията, които наложи на подсъдимия, съдът
отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързаните с личностните
особености на дееца и с инкриминираното
деяние - липсата на минали осъждания и младата му възраст и направените
самопризнания с които същият е спомогнол за разкриване на обективната истина по
делото,както и изразеното съжаление за извършеното; а отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
С оглед на гореизложеното , Съдът
постанови Присъдата си, с която призна
подсъдимия за виновен и му наложи справедливи наказания при условията на
чл.58а,във вр.с ч55,ал.1,т.1 от НК за
извършеното престъпление, а именно наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца Наказанието
„лишаване от свобода” на основание чл.66 от НК отложи за срок от
три години,т.к подсъдимият не е осъждан на Лишаване от Свобода за
престъпление от общ характер и съдът
прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения
наказание , Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция
и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
С оглед ,че призна подсъдимият за
виновен,съдът осъди същият да заплати направените по делото разноски за вещо
лице в размер на 35лева ,съгласно разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата.
Районен Съдия:..............
Съдебни
заседатели: 1.................................
А.А.
2..................................
К.А.
