№ 15399
гр. **, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110158247 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 - 178 АПК, вр. чл. 13 ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от Т. Г. Т. срещу отказ на кмета на ***, район
„***“, да издаде удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, обективиран в
уведомление с изх. № РСТ23-ГР94-1048/2 от 24.07.2023 г. Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на атакувания административен акт по подробно изложени в
жалбата и уточнението твърдения, като отправя искане за неговата отмяна и за
задължаване на административния орган да издаде документите по чл. 13 ППЗСПЗЗ.
С постъпило по делото становище административният орган оспорва жалбата
като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Поддържа, че
имотът, за който било поискано издаването на скица и удостоверение по чл. 13
ППЗСПЗЗ, не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Жалбата, уточнена с молба с вх. № 370605/22.12.2023 г., произхожда от
процесуално легитимирано лице и е подадена в законоустановения срок, поради което
е процесуално допустима.
Административният орган е представил становище по жалбата, към което е
приложена административната преписка по издаване на оспорения отказ. Същата е
относима, допустима и необходима за изясняване на релевантните по делото
фактически обстоятелства, поради което следва да бъде приобщена към
доказателствения материал.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, след като
1
извърши проверка на атакувания индивидуален административен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 146 АПК, и прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно чл. 253, ал. 1 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 28.03.2023 г. Т. Г. ** е подал заявление до ***, район „***“, за издаване на
скица и удостоверение по 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ за поземлен имот № ** по плана
на гр. **, район „***“. Заявлението е подадено от Т. ** в качеството му на наследник
по закон на ** Г. **, което се установява от представеното със заявлението
удостоверение за наследници. Към заявлението са приложени и удостоверения от
11.10.2019 г. и 09.03.2021 г., издадени от Общинска служба „**“ - *** / ** - ***/,
съгласно които в срока по чл.11, ал. 1 ЗСПЗЗ е подадено заявление от наследниците на
** Г. ** за възстановяване на имот № **, к. л. 9 от стар кадастрален план, емисия 1939
г., находящ се в м. „***“, гр. **, с площ от 7,7 дка. Съгласно удостоверението, ** - ***
не се е произнесла с решение относно възстановяването на имота, поради липсата на
представени от наследниците на ** Г. ** скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 - 6
ППЗСПЗЗ. Тези обстоятелства се установяват и от приобщеното към доказателствения
материал удостоверение с идентично съдържание, издадено от ** - *** на 22.04.2024 г.
Въз основа на така подаденото искане за издаване на документи ***, район „***“,
е изпратила до заявителя на 24.07.2023 г. уведомление за липса на основания за
издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 - 6 ППЗСПЗЗ. В уведомлението се
сочи, че имот с пл. № **, к. л. 9 по стар кадастрален план на м. „** ***“, идентичен с
парцел ** по Плана на ** терен на с. **, бил включен в списъка с имоти, отчуждени за
нуждите на войската с Царски указ № 29 от 10.12.1943 г. по силата на Закона за
отчуждаването на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г.,
поради което за него не важали разпоредбите на ЗСПЗЗ. Срещу така изготвеното
уведомление Т. Г. ** подава жалба на 02.08.2023 г., въз основа на която е инициирано
настоящото съдебно производство.
От правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от процесуално легитимирана страна и в рамките на 14-дневния срок,
установен в чл. 149, ал. 1 АПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 4 ППЗСПЗЗ Общинската служба по ** постановява
решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на
урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6
и чл. 13а, като застроената част се определя служебно от техническата служба на
общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и
противопожарните норми. В посочената разпоредбата изрично е предвидено, че
решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на
общината и могат да се обжалват по реда на АПК.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 2 от 3.04.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд, делата, образувани по жалби срещу откази на кмета на общината за издаване на
2
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 - 6 ППЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд
съгласно § 19 ПЗР на ЗИД на АПК.
От изложеното следва, че изпратеното до Т. Г. ** уведомление от 24.07.2023 г.
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол от
пред районния съд по реда на АПК, съответно - подадената срещу този акт жалба се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия, съответно - Общинска
служба „** и гори“, респ. - Общинска служба „**“, постановява решение за
възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии, въз
основа на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. За да бъдат издадени такива,
следва да бъде проведено производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в това производство
се определя застроената, съответно - свободната от застрояване част на имота.
Искането за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ съдържа в себе си
имплицитно и искане за издаване на решение на техническата служба на общината и
заповед на кмета за одобрението му по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като същите не могат
да бъдат издадени, без да има издадена и влязла в сила заповед на кмета по чл. 11, ал.
4 ППЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата
служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху
имоти в урбанизираните територии, следва да съдържа: сведение, че имотът е нанесен
или не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота
според кадастралния план, необходимите площи за функционирането на сградите, за
които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните
площи, подлежащи на възстановяване, определени по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ,
както и информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно
разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за това. Производството по чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ е междинно по отношение производството по възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи в строителните граници на населените места,
участници в което са заявилите искането за земеделска реституция и кметът на
общината. В това производство техническата служба на общината, съответно - кметът
на общината, са компетентни да определят единствено застроената и незастроената
площ на имота, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съобразно
съществуващото фактическо положение.
Предвид междинния характер на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в
него не се разглеждат въпроси за собствеността на имотите, дали те са публична или
частна, нито дали могат да бъдат възстановени на бившите собственици (в този
3
смисъл - Решение № 1265 от 24.01.2012 г. по адм. дело № 11390/2010, IV отд. на ВАС).
В същия смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011
г. по тълк. дело № 8/2010 г. на ВАС, в което е прието, че производството по чл. 11, ал.
4 ППЗСПЗЗ не е самостоятелно, а има обслужващ характер в реституцията и следва да
се подчинява на режима на реституционното производство. Техническата служба на
общината, съответно - кметът на общината, са компетентни да определят единствено
застроената и незастроената площ на имота, заявен за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, съобразно съществуващото фактическо положение, но не притежават
компетентност да се произнасят относно законност на извършеното строителство или
за възможността за възстановяване на собствеността в контекста на проведено ли е
мероприятие по чл. чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ /10б ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ, по чл.
24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни държавни и
обществени нужди. Заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ на кмета на общината следва
само да отразява фактически свободната и застроена площ от подлежащия на
възстановяване имот, поради което административният орган действа при условията
обвързана компетентност.
Издаването на удостоверение и скица при възстановяване право на собственост
по реда на чл. 11 ППЗСПЗЗ, какъвто е и настоящият случай, представлява
задължителен елемент от фактическия състав на възстановяването на правото на
собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, тъй като
общинската служба по ** и гори постановява решението си въз основа на тях. Поради
това, при наличието на предвидените предпоставки за издаването на тези документи,
административният орган е задължен да ги издаде, тъй като в противен случай
молителите в реституционното производство биха били лишени от възможността да
упражнят правата си за възстановяване правото на собственост.
В процесния случай по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките,
обуславящи основателността на отправеното до административния орган искане.
Правният интерес от издаването на удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ произтича от
твърдяното право на възстановяване собствеността върху имот с пл. № **, к. л. 9 по
стар кадастрален план от 1939 г., обективирано в подаденото заявление до ** - ***, по
което няма постановено решение, именно поради липсата на представени от
заявителите скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Предвид изложеното и с оглед
необходимостта от завършването на фактическия състав на висящото реституционно
производство, административният орган е задължен да издаде предвидените в чл. 13,
ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ удостоверение и скица. Тяхното неиздаване засяга претендираните
реституционни права на жалбоподателя и препятства възможността му да установи
точната площ на незастроените части от заявения за възстановяване имот в
производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Следователно, жалбата на Т. ** е основателна и следва да бъде уважена, като
4
С оглед изхода на спора право на разноски имат жалбоподателят, като такива му
се дължат в размер на 20,00 лева за платени държавна такса и такса за издаване на
съдебно удостоверение. В полза на процесуалния представител на жалбоподателя
следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съобразно
представен по делото договор за правна защита и съдействие, в размер на 500,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на Т. Г. **, ЕГН: **********, като наследник по закон на **
Г. **, отказ на кмета на ***, район „***“, БУЛСТАТ: ***, за издаване на скица и
удостоверение по чл. 13, ал. 4 - ал. 6 ППЗСПЗЗ за имот с пл. № **, к. л. 9 по стар
кадастрален план на м. „** ***“ от 1939 г., с площ от 7,7 дка, и ВРЪЩА преписката
на кмета на ***, район „***“, за продължаване на производството по издаването
на документите по чл. 13, ал. 4 - ал. 6 ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА ***, район „***“, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Т. Г. **, ЕГН:
**********, сумата от 20,00 лева, представляваща сторени разноски в хода на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ***, район „***“, БУЛСТАТ: ***, да заплати на адвокат С. Е. И.,
ЕГН: **********, САК, сумата от 500,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на жалбоподателя в
хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд ** – град в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5