Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА Х.
при секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от младши съдия Х. в. гр. дело № 9523 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.01.2018
г., постановено по гр. дело № 35634/2015 г. по описа на СРС, ГО, 47-ми състав, е
отхвърлен предявеният от А.И.К. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД иск с правно основание
чл. 226 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 10 000 лева, част от общо
дължимата сума в размер на 27 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.01.2014 г. в с. Алтимир,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП – 22.01.2014 г., до
окончателното й плащане.
С решението на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати в полза на ответното
дружество сумата от 400,00 лева – разноски по делото.
Срещу
първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца А.И.К.. В
последната се навеждат доводи, че районният съд се е произнесъл по ненаправено
от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо
се в управление на велосипеда без поставена светлоотразителна жилетка, тъй като
в отговора на искова молба застрахователното дружество е релевирало единствено
възражение за съпричиняване с твърдение за липсата на изискуемата светлинна
сигнализация на велосипеда. Сочи се, че СРС при постановяване на атакуваното
решение не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства,
което е довело и до неправилния му извод за принос на пострадалия за
настъпването на процесното ПТП. Акцентира се, че с оглед становището на вещото
лице по назначената в първоинстанционното производство САТЕ, то ударът е бил
предотвратим от водача на товарния автомобил, ако последният е възприел
своевременно велосипеда и е задействал спирачната уредба без да напуска лентата
си за движение, като е без значение обстоятелството, дали велосипедът е
разполагал със светлинна сигнализация или не. Оспорва се изводът на районния
съдебен състав, че е налице съпричиняване на вредоносния резултата от страна на
ищеца в размер на 50%, като се счита, че пътният инцидент е настъпил само и
единствено от действията на застрахованото при ответника лице. Излага се, че
първоинстанционният съд е определил занижем размер на присъденото
застрахователно обезщетение, неотчитайки изискванията на чл. 52 от ЗЗД, на
трайно установената съдебна практика, както и на тежестта на претърпените от
пострадалия телесни увреждания, като съдът неправилно не е взел предвид
становището на вещото лице по СМЕ и показанията на св. С. Х. относно твърдяната
увреда на лакътната става на ищеца. Поради което се отправя искане
първоинстанционното решение да бъде обезсилено като недопустимо, съответно
отменено като неправилно, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на А.И.К.
пълния претендиран размер на исковата претенция. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна „ДЗИ – О.З.“
ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, моли за
оставянето ѝ без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Поддържа, че с отговора на искова молба ответникът е навел
своевременно възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат, като
същият няма задължение да дава правна квалификация на твърденията си.
Акцентира, че с поведението си пострадалият не е положило необходимата грижа за
опазване на живота и здравето си, като определеният от съда размер на
съпричиняването не е завишен. Не намира районният съд да е допуснал соченото от
въззивника нарушение на чл. 235 от ГПК, като счита размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за правилно определен от СРС, съобразен с
принципите на чл. 52 от ЗЗД и със събраните по делото доказателства. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима
като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно, съображенията за което са следните:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от А.И.К. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД осъдителен
иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 от КЗ, вр. чл. 226, ал.1 от КЗ–отм., но
приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г.
Съгласно чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ /отм./, може да
прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност
на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен искът,
следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В разглеждания
случай между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства
се установява, че към момента на процесното ПТП – 22.01.2014 г., е бил налице валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между собственика на товарен
автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № ********и ответното дружество „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, чиято валидност обхваща и датата на процесното пътнотранспортно
произшествие, че на 22.01.2014 г. на път II-13
в посока на движение от гр. Бяла Слатина към с. Борован, между водача на
товарен автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № ********и А.И.К., управлявал
велосипед, е настъпило ПТП по вина на водача на т.а. „Пежо Боксер“, с рег. № ********както
и че ищецът е получил частично плащане по претендираното обезщетение от ответното
дружество в размер на 3 000 лева.
Основният спорен
по делото въпрос е свързан с размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищецът в резултат на процесното ПТП, както и дали
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Процесното ПТП
е настъпило на 22.01.2014 г. на път II-13 при
движение на товарен автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № ********в посока на
движение от гр. Бяла Слатина към с. Борован. Метрологичните условия са били
сухо време и намалена видимост, като не намира опора в доказателствата по
делото твърдението на жалбоподателя, че произшествието е настъпило в светлата
част на денонощието. В тази връзка самият ищец заявява още в исковата си молба,
че процесният инцидент е настъпил около 17:45 часа /в който час с оглед датата
на инцидента слънцето вече е било залязло/, като от протокола за оглед на
местопроизшествие, от заключението на изготвената пред първата инстанция САТЕ и
от показанията на разпитания пред СРС водач на т.а. „Пежо Боксер“ Б.Б.се
установява, че към момента на инцидента видимостта за последния е била
ограничена в рамките на осветеността от фаровете на автомобила му, като от
дясната страна на автомобила видимостта му е била около 70-75 метра. Товарната
кола „Пежо Боксер“ се е движила със скорост около 75 км/ч на къси светлини,
като в същото време и в същата посока на движение в банкета от дясната страна
на пътното платно се е движил велосипед с двама пътници, управляван от А.К.. При
достигане на около км 56+400 на пътя, водачът на автомобила забелязва три
насрещно движещи се коли, едната от които е предприела изнасяне с ляв мигач.
При създалата се ситуация водачът на т.а. „Пежо Боксер“ предприема неправомерна
маневра завой надясно без да се убеди, че там няма обекти, които представляват
опасност, като навлиза с предни десни гуми в банкета и настъпва удар между
предната дясна част на автомобила и движещия се отдясно велосипед. Скоростта на
автомобила по време на удара е била 61,86 км/ч, като опасната му зона за
спиране със скорост от 75 км/ч е около 63 метра. Опасността за водача на
автомобила е възникнала в рамките на осветеността от фаровете на къси светлини,
като ако той бе задействал спирачната уредба без да напуска лентата си за
движение, или беше забелязал своевременно велосипедиста и бе предприел аварийно
спиране, то ПТП не би настъпило. Управляваният от ищеца велосипед не е бил
оборудван с необходимата сигнализация и не е отговарял на нормативните
изисквания съгласно ЗДвП, като ако той е бил оборудван със съответната
сигнализация, то той би бил забележим на разстояние от над 100 – 150 метра.
В резултат на
процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата, сътресение на мозъка и
контузия на лява раменна става, като по време на лечението си той е търпял
болки и страдания, като първите 10 дни болките са били с по-голям интензитет –
изпитвал е силно главоболие, а възстановяването от тези травми е било за около
един месец. В представената по делото медицинска документация, съставена
непосредствено след инцидента, няма данни А.К. да е получил наранявания в
областта на лява лакътна става. На 26.03.2014 г. последният е бил на преглед
при ортопед-травматолог, при който е установена контрактура на лява лакътна
става /дефицит, или ограничен обем на движенията на ставата/, като тя не се
изправя и сгъва до нормалния обем. По делото няма данни за причините за тази
контрактура, като е възможно същата да е в следствие на процесното ПТП при
падането на ищеца, но може да се дължи и например на неврологично заболяване
или различни видове парези, тъй като причината за контрактурата не винаги е
травма. При прегледа на пострадалия на 26.03.2014 г. му е назначена физиотерапия
и рехабилитация, като по делото не са налице данни дали контрактурата е
преодоляна. Трайните последици за здравето на ищеца не са установени, тъй като
последният не се е явил да му бъде извършен личен преглед от страна на вещото
лице по изготвената по делото СМЕ, за който двамата са имали уговорка да бъде
извършен на 06.09.2017 г. Около три месеца след инцидента А.К. е имал
главоболие, световъртеж, гадене и отпадналост, като след изписването му от
болницата за него се е грижила майка му. Отсъствал е от училище около три
месеца, психиката и нервната му система са били нарушени.
Изложеното се
установява от събраните по делото писмени доказателства, включително от
заключенията на авто-техническата и съдебно-медицинска експертизи и разпитите
на вещите лица пред СРС, както и от показанията на свидетелите Б.Б./управлявал
т.а. „Пежо Боксер“ по време на инцидента/ и С. Х. /майка на пострадалия/.
По
възражението за съпричиняване:
Ответникът е
направил своевременно с отговора на искова молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия с довода, че велосипедът, управляван от
последния, не е бил сигнализиран по изискуемия от ЗДвП начин. В чл. 79, т. 3 и т. 4 от ЗДвП е предвидено, че за да участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има
изправни устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлотразител отзад, като
се допуска поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад, и
изправни бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
Настоящият
съдебен състав намира, че в процесния случай се установява по несъмнен начин,
че управляваният от ищеца велосипед не е бил оборудван с изискуемата в ЗДвП
сигнализация - устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлотразител отзад. Този извод не
се разколебава от обстоятелството, че в представения по делото протокол за
оглед на местопроизшествието е записано, че между зъбците на предната и задната
капла
на велосипед са намерени части от светлоотразители,
доколкото както вече беше посочено, законът задължава велосипедистите да
оборудват колелата си както с устройство за излъчване на бяла или жълта
добре различима светлина отпред и червен светлотразител отзад,
така и с бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Освен
това, в протокола за оглед на местопроизшествието изрично е отбелязано, че
процесният велосипед е бил без фар и без светлоотразител отзад. Допълнително в
изготвеното пред СРС заключение на САТЕ експертът, след като се е запознал с
всички налични по делото доказателства, е бил категоричен, че управляваният от
ищеца велосипед не е бил оборудван с необходимата сигнализация и не е отговарял
на нормативните изисквания съгласно ЗДвП, което обстоятелство се подкрепя и от
показанията на разпитания по делото свидетел Б.Б.., който е заявил, че
велосипедистът не е имал светлоотразителни знаци, нито пък жилетка. При това
положение, в процесния случай е налице противоправно поведение от страна на
жалбоподателя, доколкото същият е нарушил разпоредбата на чл. 79, т. 3 от ЗДвП,
като по този начин е допринесъл за настъпване на произшествието.
Съпричиняване е
налице тогава, когато поведението на пострадалия обективно е допринесло или
улеснило настъпване на ПТП или травмите от него, съответно - причинените от тях
болки и страдания. Както вече беше посочено, в
конкретния случай ищецът е нарушил задължението си по чл. 79, т. 3 от ЗДвП да
постави на управлявания от него велосипед устройство за излъчване
на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлотразител отзад. Това негово противоправно поведение
несъмнено е допринесло за настъпване на ПТП, тъй като, макар той да е бил видим
за водача при къси светлини на разстояние от около 70-75 м., за
което разстояние според заключението на САТЕ водачът е имал време и възможност
да види велосипедиста и да реагира (за
разстояние на 63 м.)
чрез намаляване на скоростта и предприемане на аварийно спиране,
то наличието на светлоотразителни елементи
несъмнено е щяло да увеличи видимостта към
велосипедиста и да създаде предпоставки за неговото
своевременно възприема от страна на водача на автомобила,
доколкото целта на поставянето на светлоотразителни елементи
върху велосипедите е именно те чрез отблъсването на светлината да привлекат
бързо и остро вниманието на водачите на МПС към тях, което предполага и
увеличаване времето за реакция за предотвратяването на потенциално
произшествие. Още повече, че в заключението на САТЕ вещото лице изрично е посочило,
че ако велосипедът е бил оборудван със съответната сигнализация, то той би бил
забележим на разстояние от над 100 – 150 метра.
С оглед гореизложеното, като отчете приносът на
пострадалия и конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидентът, вкл.
предотвратимостта на удара от виновния водач, чието
противоправно поведение е било значително по-опасно, то настоящият състав
намира, че съпричиняването е в размер на 20% и
дължимото обезщетение следва да бъде намалено съобразно с него.
По отношение определянето
на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира
следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 от ЗЗД, който
предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността
на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпените от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени
с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността
на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата
страна на спора.
В процесния случай настоящият съдебен състав
намира, че вследствие на произшествието ищецът е получил контузия на главата,
сътресение на мозъка, контузия на лява раменна става, както и контрактура на
лява лакътна става. Действително, в представената по делото медицинска
документация, съставена непосредствено след инцидента, няма данни А.К. да е
получил наранявания в областта на лява лакътна става. Въпреки това обаче СГС
намира, че доколкото по делото е несъмнено установено, че при падането от
велосипеда ищецът е паднал на лявата страна на тялото си, като е получил
контузия на лява раменна става, вещото лице – специалист по ортопедия и
травматология, при разпита си пред СРС е изразил становище, че контрактурата на
лява лакътна става е възможно да настъпи вследствие на проценото ПТП, като по
отношение на другите посочени от експерта възможни причини за получаването й -
неврологично заболяване или различни видове парези по делото липсват
доказателства ищецът да страда от такива заболявания, както и с оглед заявеното
от св. С. Х. при разпита й пред СРС, че в следствие на инцидента синът й е
получил увреждане и на левия си лакът, то получената от ищеца контрактура на
лява лакътна става се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съдът съобрази също така, че непосредствено след инцидента въззивникът е бил
хоспитализиран за период от 7 дни, като през първите 10 дни болките му са били
с по-голям интензитет – изпитвал е силно главоболие, а възстановяването от контузията
на главата, сътресението на мозъка и контузията на лява раменна става е било за
около един месец. След изписването му от болницата грижи за А.К. е полагала
неговата майка, като за известен период от време след ПТП /около три месеца/
той е продължил да изпитва главоболие, световъртеж, гадене и отпадналост. Съдът
отчете също така възрастта на ищецът към датата на ПТП – 19 г.,
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към момента
на постановяване на настоящия съдебен акт, както и обстоятелствата, относно
начина, по който се е отразило процесното ПТП върху социалния живот на А.К. – отсъствието
му от училище за период от около три месеца, както и негативните отражения на
психиката му.
Предвид всички
тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на уврежданията и
ефектът, който са оказали върху начина на живот на А.И.К., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 7 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато
установено по делото съпричиняване от 20%, както и полученото от ищеца плащане
по претендираното обезщетение от ответното дружество в размер на 3 000
лева. Или, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата от 2 600 лева, като на въззивника бъде присъдата
посочената сума. Решението в останалата обжалвана
с въззивната жалба на А.И.К. част следва да
бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат разноски
в първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от иска в общ
размер на 405,60 лева, поради което същите следва да му бъдат присъдени.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноски в
първоинстанционното производство в размер на 296 лева, поради което решението
следва да бъде отменено в частта, в която са му присъдени разноски за разликата
над 296 лева до присъдения от СРС размер от 400 лева.
В рамките на въззивното производство въззивникът
претендира и доказва сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 830
лева и за държавна такса в размер на 200 лева. С оглед уважената част на
въззивната жалба, ответникът
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД следва да
бъде осъдено да заплатят на ищеца разноски във въззивното производство в размер
на 267,80 лева.
На основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
25 от Наредба за заплащането на правната помощ „ДЗИ – О.З.“ ЕАД има право на възнаграждение, тъй
като е било защитавано от юрисконсулт във въззивното производство. В този
смисъл и като съобрази фактическата и правна сложност на настоящото
производство и извършените от процесуалния представител на ответното дружество действия,
съдът намира, че размерът на това възнаграждение следва да бъде определен на 100,00
лева. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, А.И.К. следва
да бъде осъден да заплати в полза на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД сумата от 74 лева, разноски във
въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
02.01.2018 г., постановено по гр. дело № 35634/2015 г. по описа на СРС, ГО,
47-ми състав, в частта, в която искът от А.И.К. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматични увреждания вследствие на ПТП от 22.01.2014 г., е
отхвърлен за сумата над 2 600 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева, частично от сумата от 27 000 лева.
ОТМЕНЯ решение от
02.01.2018 г., постановено по гр. дело № 35634/2015 г. по описа на СРС, ГО,
47-ми състав, в частта, в която искът на А.И.К., ЕГН **********, за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматични увреждания вследствие на ПТП от 22.01.2014 г., е отхвърлен за сумата
от 2 600 лева, както и в частта, в която А.И.К., ЕГН **********, е осъден
да заплати на ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, сумата над 296 лева до присъдения от
СРС размер от 400 лева – разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК
*******, да заплати на А.И.К., ЕГН **********, на основание чл. 226 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 2 600 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматични увреждания вследствие на ПТП от 22.01.2014 г., ведно със законна
лихва върху тази сума от датата на ПТП - 22.01.2014 г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД,, ЕИК *******, да заплати на А.И.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 405,60 – разноски в първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 267,80
лева –
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН **********, да
заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 от ГПК сумата от 74 лева - разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.