Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София 14.11.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, V въззивен състав, в открито
заседание на осми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Пенка
Цанкова и прокурора Дойчо Тарев, разгледа докладваното от председателя ВНАД № 4883
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 21.09.2018г. по
н.а.х.д. № 11830/18г. Софийски районен съд, НК, 112 състав е признал подсъдимия
В.Р.Г. за виновен в извършване на престъпления по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл.
130, ал.1 от НК, поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание-глоба в размер на 1000лв. В тежест на подсъдимия
са възложени направените по делото разноски.
Против решението,в законоустановения
срок е постъпила жалба от подсъдимия Г.. В жалбата се излагат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Посочва се,че
инкриминираните действия на дееца са продиктувани от лични мотиви,поради което
не е налице квалифициращия признак по чл.131 т.12 от НК. Прави се искане за
отмяна на съдебния акт и постановяване на ново-оправдателно решение по
отношение на подсъдимия.
В съдебното заседание, защитата на подсъдимия
поддържа жалбата ведно с изложените в нея доводи и съображения.
Представителят на СГП моли за
потвърждаване на решението на СРС. Счита, че по делото са събрани категорични
доказателства, уличаващи подс. Г. като извършител на престъплението и няма
основания то да бъде ревизирано..
В правото си на лична защита и
последна дума подс. Г. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е положил
необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил
своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и
проверка доказателствен материал.
След изпълнение на задължението си
да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен
състав прецени, че събраните по делото доказателства разкриват фактическа
обстановка, която не се различава от възприетата от районния съд, а именно:
Подсъдимия В.Р.Г., с ЕГН **********,
роден на *** г., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан.
През 2016г.подсъдимия В.Г. имал
интимна връзка със свидетелката И.К., като след около 6 месечен период двамата
се разделили. След тази раздяла Г. научил от слухове, че негов познат на име Й.Д.имал
интереси към бившата му приятелка и му станало неприятно, тъй като все още имал
влечения към нея. Въпреки така създалата се ситуация, подс. Г. не направил
никакъв директен опит за комуникация с Д., за да изяснят този въпрос.
На 09.05.2017 г. около 19:00 ч.
свидетелите Й.Д., К.И.и И.К. отишли в парка срещу „Община Младост“, находящ се
в гр. София, в ж.к. „Младост 3“, където вече били свидетелите И.М.и О.Т.,П.А., Д.М.,
С.Ч., В.Ч.и подс.В.Г.. Тогава Д.започнал да се здрависва с познатите си.
Стигайки до подс.. Г., той му подал ръка, както на останалите, но вместо да
поздрави св. Д., подс. Г. му нанесъл удар с главата си в областта на лицето.На
въпроса на пострадалия Д.защо го е ударил,подсъдимият се отдалечил без да
отговори нищо. Вследствие на нанесения удар с глава св. Д.получил счупване на
носните кости, без значително разместване - лека телесна повреда реализираща
квалифициращия признак „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.
Възприетите от първата инстанция
фактически положения са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници,събрани в хода на досъдебното производство като е обосновал
съображенията си, въз основа на които е кредитирал едни от тях и не се е
доверил на други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
Правилно районният съд е изградил
фактическите си изводи въз основа показанията на свидетелите Й.Д.,И.М.,К.И.,Д.М.,П.А.,О.Т.,И.К.,С.
и В. Ч., като не е сторил това произволно, а след задълбочена преценка на
тяхната надеждност и достоверност, както с оглед собственото им информационно
съдържание, така и при съпоставянето им с другите доказателствени средства.
Първият съд е аргументирал по ясен и убедителен начин защо кредитира
показанията на горепосочените свидетели като е отчел, че същите обективно и
безпристрастно възпроизвеждат възприетите от тях събития. В този смисъл въззивният съд намира, че
събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени източници
на цитираните свидетели се отличават с последователност и богато фактологично
излагане на възприятия като същите обсъдени в своята взаимовръзка, установяват
по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия по отношение на
инкриминираното деяние.
Въз основа показанията на горецитираните свидетели се установяват
обстоятелствата свързани с датата и мястото на извършване на инкриминираното
деяние, местонахождението на подсъдимия и на останалите свидетели към
инкриминираните дата и час, както и действията на подсъдимия спрямо св.Д.. В
този смисъл първостепенният съд правилно е кредитирал показанията на изброените
свидетели, тъй като същите вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с
останалите доказателства по делото и в частност СМЕ на пострадалия.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия,които
не са обсъдени от първия съд в мотивите му,въззивната инстанция прецени
особената им правна природа, които освен доказателствено средство, са и
средство за защита, необвързано със задължение за установяване на истината. В
този аспект съдът не се довери на твърденията на подсъдимия, че към момента на
инкриминирания инцидент е бил в състояние на афект и под негово въздействие е
нанесъл удар на св.Д..От показанията на св.И.К. се установява ,че връзката й с
подсъдимия е приключила през месец декември 2016г./процесния инцидент е
реализиран на 09.05.2017г./ и дори и подсъдимият да е продължавал да има
чувства към К.,то от показанията на останалите свидетели на инцидента К. и Д.не
са демонстрирали каквото и да е било близост по между си,която да доведе до
пробуждане на ревност , а още по-малко афект у подсъдимия.Нещо повече,както К.,така
и Д.отричат към датата на процесния инцидент да са имали близки отношения и да
са предизвикали ревността на подсъдимия.
Въпреки,посочения по-горе пропуск, въззивният съд прие, че първостепенният
такъв е аргументирал правилна преценка на доказателствения материал и въз
основа на същия е установил точно и вярно фактическата обстановка по делото,
като е стигнал и до законосъобразни изводи от правна страна.
Изпълнително деяние е извършено чрез нанасяне на удар с глава в носа на св.Д.,което
е довело до счупване на носните костици. Увреждането има характер на леко
такова по смисъла на чл. 130, ал.1 НК с разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Налице е квалифициращия признак по т.12 на чл. 131, ал.1 НК- доколкото
деянието е извършено по хулигански подбуди. Всяка човешка постъпка е резултат на известни мотиви и
подбуди,в това число и хулиганската.За да са налице хулиганските подбуди е
необходимо чрез действията си деецът да демонстрира явно неуважение и пренебрежение към обществото.Неуважението е
явно,когато открито засяга обществения ред и обществото,дори когато мотивите
затова са лични.В тези случай действията на дееца надхвърлят рамките на личната
разпра и едновременно с личния е налице и хулиганския мотив за извършване на
престъплението.Постоянната практика на ВКС сочи,че оскърбленията,телесните повреди и
действията,извършени по лични мотиви,могат да се квалифицират като
хулиганство,но само когато освен че са извършени публично,грубо нарушават
обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъла на дееца за явно
неуважение към другите граждани на обществото./Р № 432/72-1,Р №
26/96-2,/,какъвто умисъл в конкретния случай подсъдимия е
имал,поради което правилно първата съдебна инстанция е приела,че действията на
подсъдимия са съставомерни по смисъла на чл.131 ал.1 т.12 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си-
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е, че нанася
увреждане на пострадалия от вида на действително полученото, че то е на
публично място, в присъствие на много лица, че е бил воден от желанието да
демонстрира пренебрежение към личността на останалите членове на обществото и
към установения обществен ред.
Правилно по отношение на подсъдимия
е приложена и разпоредбата на чл.78А от НК и същия е освободен от наказателна отговорност.Наложеното
му наказание –глоба в размер на 1000лв. е съобразено както с обществената
опасност на подсъдимия,така и обществената опасност на извършеното от
него.Отчетена е както младата възраст на подсъдимия,така и критичното отношение
към извършеното.Наложеното наказание е в минимален размер ,поради което към
подсъдимият е подходено максимално снизходително.
В обобщение на гореизложеното и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена,поради което и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, V въззивен състав
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.09.2018г. постановено
по НАХД № 11830/ 2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
112
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест .