РЕШЕНИЕ № 260372
гр.
Пловдив, 15.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 11958 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил
против Г.И.Х. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2328/13.03.2019 г. за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 13696/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III
брачен състав, представляващи претендирана главница по договор за потребителски
кредит № ***г., сключен между ответната страна и „Файненшъл България ЕООД, с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД, в размер на сумата от
646, 80 лв.; договорна лихва за периода от 05.05.2017 г.
до 18.05.2018 г. в размер от 113, 36 лв.;
такса за оценка на досие, дължима за периода от 05.05.2017 г. до 18.05.2018 г.
в размер от 31, 52 лв.; такса за
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 12.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер от 171, 60 лв.; такса за услуга „Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
за периода от 12.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер от 400, 39 лв., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение
от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, придобило
вземанията от „Файненшъл България“ ЕООД по силата на договор за цесия от
01.07.2017 г., както и за установяване дължимостта на обезщетение за забава за
периода от 06.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
06.03.2019 г. в размер на сумата от 84,
97 лв., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 06.03.2019 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника по силата на рамков договор за цесия от
16.11.2010 г., с подписване на Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г., сключени между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. „Изи
Асет Мениджмънт“ АД от своя страна придобил процесните вземания от
първоначалния кредитор на длъжника „Файненшъл България ЕООД, с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД по силата на договор за цесия
от 01.07.2017 г. За прехвърлянето на вземането ищецът, който бил надлежно
упълномощен, изпратил до ответната страна два броя уведомителни писма, които се
върнали в цялост. Прилага последните към исковата молба и счита, че с
връчването й за отговор, изявлението на цедента чрез надлежно упълномощения
цесионер следва да се счита достигнало до длъжника, дори последният да участва
в производството чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител. Твърди, че на 22.03.2017 г. ответната страна Г.И.Х. сключила с
„Провидент Файненшъл България“ ООД договор за потребителски паричен кредит № ***г.,
по силата на който при сключване на договора кредиторът отпуснал заем в полза
на длъжника в размер на сумата от 700 лв. срещу насрещното задължение на
последния да върне получените финансови средства, ведно с фиксирана договорна
лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора, в размер
на сумата от 138, 08 лв., или да върне сумата от общо 838, 08 лв. на 60 броя
равни седмични вноски, всяка с размер от 13, 97 лв. Падежът на първата
погасителна вноска бил на 31.03.2017 г., а на последната – 18.05.2018 г.
Длъжникът дължал и заплащане на сумата от 35 лв. – такса за оценка на кредитно
досие, която следвало да върне разсрочено на падежните дати на погасителните
вноски – на 60 седмични вноски от по 0, 58 лв. Твърди, че кредитополучателят
приел да получи допълнителна услуга „Кредит у дома“, 30 % от която в размер на
сумата от 190, 68 лв., е дължима във връзка с разходите за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на длъжника и е платима на 60 равни седмични
вноски от по 3, 18 лв. Останалата част от таксата в общ размер от 44, 92 лв. се
формирала от разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома
на кредитополучателя и била платима на 60 равни седмични вноски от по 7, 42 лв.
Крайният срок за заплащане на кредита, формиран от така посочените вземания,
бил до 18.05.2018 г. Поради изпадането на длъжника в забава за изпълнение на
задължението му по сключения договор за кредит, претендира и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. По така изложените съображения моли за
уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
Ответната страна Г.И.Х., чрез
назначения й от съда особен представител – ***. В.Х. - П., е депозирала в
законоустановения за това срок отговор на исковата молба. Твърди, че
производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като искът по чл. 422 ГПК се основава на нищожна заповед за изпълнение, издадена въпреки наличието на
неравноправни клаузи в договора за кредит, свързани със заплащането на такса
„кредит у дома“, такса „оценка на досие“ и годишен процент на разходите,
надвишаващ законоустановения минимум. Моли се за произнасяне досежно
неравноправността на посочените клаузи. Счита, че ищецът не е легитимиран да
предяви процесните искове, доколкото договорите за цесия са нищожни на
основание чл. 26 ЗЗД, тъй като в последните не е посочена цената като съществен
елемент от съдържанието на договора. Поддържа, че цесията не е произвела
правното си действие, доколкото длъжникът не е уведомен за прехвърлянията на
задължението му към първоначалния кредитор, за което не може да се счита
уведомен и с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията,
доколкото се представлява в производството по делото от особен представител. По
изложените съображения се моли за прекратяване на производството по предявените
искове. В отговора на исковата молба се излагат и съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че главницата в размер от 700 лв. не е била
предоставена на ответната страна, за което в производството не са ангажирани
доказателства от страна на ищеца. Счита, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Счита, че
клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса „кредит у дома“ е
недействителна на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Така формулирана тази
клауза заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че в
производството не са представени доказателства за изпълнение на услугата
„кредит у дома“, като дори да се приеме, че заемната сума е била получена от
кредитополучателя – длъжник, не се установява това да е било сторено в дома на
последния. Счита, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за
оценка на досие противоречи на разпоредбата на чл. 10 а ЗПК. Предвид
недействителността на договора за потребителски кредит счита, че приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителя следва
да върне само чистата стойност на кредита. Счита, че лихва за забава върху
главницата се дължи от момента на поканата до длъжника, който в случая следва
да се счита поканен с исковата молба. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 2328/13.03.2019 г. за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 13696/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III
брачен състав, представляващи претендирана
главница по договор за потребителски кредит № ***г., сключен между ответната
страна и „Файненшъл България ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД в размер на сумата от 646, 80 лв.; договорна лихва за периода от 05.05.2017 г.
до 18.05.2018 г. в размер от 113, 36 лв.; такса за оценка на досие, дължима за
периода от 05.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер от 31, 52 лв.; такса за
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 12.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер от 171,
60 лв.; такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 12.05.2017 г. до 18.05.2018 г.
в размер от 400, 39 лв., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
придобило вземанията от „Файненшъл България“ ЕООД по силата на договор за цесия
от 01.07.2017 г., както и за установяване дължимостта на обезщетение за забава
за периода от 06.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
06.03.2019 г. в размер на сумата от 84, 97 лв., ведно със законна мораторна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2019
г., до окончателното й изплащане.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
От страна на ответника са
изложени съображения за нищожност на заповедта за изпълнение, поради издаването
й при наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. На първо място
следва да се посочи, че исковият съд разполага с правомощие да обезсили
заповедта за изпълнение в ограничени хипотези, каквато не представлява сочената
от страна на ответника. Изложените от ответника съображения не са такива, които
да обосновават нищожност на издадената заповед за изпълнение, а подлежат на самостоятелна
проверка, като евентуалното възприемане на посочените доводи е основание за
отхвърляне на предявените искове.
Искът
е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
По
делото е представен договор за потребителски кредит от 22.03.2017 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Г.И.Х., от който се установява, че
между страните е породено правоотношение по договор за потребителски кредит, по
силата на което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
сумата от 700 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне
сумата от 1 508, 67 лв. на 60 седмични погасителни вноски, от по 25, 15 лв.,
с изключение на последната погасителна вноска от 24, 82 лв., с падеж на първата
вноска на 30.03.2017 г. Дължимата за връщане сума е формирана от предоставената
главница по кредита, ведно с фиксирана лихва в размер от 138, 08 лв., такса за
оценка на досие от 35 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ от 635, 59 лв.
Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 31, 82 % и годишен
процент на разходите на заема от 48, 1 %.
В
клаузата на чл. 3 от Договора страните са уговорили, че кредитополучателят поема
задължение да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер, посочен в
буква „Б“ от първата страница на договора – в случая определена в размер от 35
лв., платима при подписване на договора, но за улеснение на клиента - включена
в седмичните погасителни вноски. С клаузата на чл. 25 от Договора
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя допълнителна и
изразяваща в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене, както и
събиране на погасителните вноски седмично по местоживеене на кредитополучателя.
Установено е, че за предоставяне на тази услуга потребителят дължи такса,
посочена в буква „Д“ на първата страница на договора, в случая определена в
размер от 635, 59 лв. Установено е, че 30 % от тази такса е равна на разходите,
свързани с организиране на допълнителната услуга „кредит у дома“ и предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на длъжника, като последната е дължима при
подписване на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита
за улеснение на клиента. Останалата част от таксата е установена като дължима
за покриване на разходите, дължими за събиране на седмичните вноски в дома на
клиента, като е дължима за срока на кредита и е включена в седмичните вноски.
От
представените по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г. и допълнително споразумение към него от 01.11.2017 г.,
сключени между “Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД, се установява, че страните са уговорили, че продавачът “Изи Асет
Мениджмънт” АД прехвърля на купувача - ищец станалите ликвидни и изискуеми в
пълен размер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си,
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от
датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от 01.06.2018
г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт”
АД против Г.И.Х., с посочен единен граждански номер, по договор 22.03.2017 г. с
размер на отпуснатата главница от 700 лв.; обща дължима сума по кредита 1 509
лв.; остатък от дължимата сума към 01.06.2018 г. – 1 397, 67 лв., в това
число и лихва за просрочие към 01.06.2018 г. от 34 лв.
По
делото е представен Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
който е установено, че считано от 01.07.2017 г. продавачът прехвърля на
купувача всички главни, акцесорни и бъдещи вземания, произтичащи от договори за
паричен заем, описани в Приложение № 1. По делото не е представено Приложение №
1, но е приложено потвърждение за сключената цесия с посочване на договора за
заем, имена и единен граждански номер на длъжника, размер на предоставената
главница и остатък от задължението към 01.07.2017 г.
Така
представените договори са действителни, тъй като прехвърленото вземане е
надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и
единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на и
неговият размер в представеното Потвърждение за сключване на първоначалния
договор за цесия и Приложение № 1 към следващия договор за цесия.
Обстоятелството, че в договорите за цесия не е посочена цена, за която се
прехвърлят вземанията, не представлява основание за недействителност на
последните.
По
делото е представено пълномощно, по силата на което „Файненшъл България“ ООД, с
предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД, е упълномощил „Изи
Асет Мениджмънт“ АД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания на дружеството, като е установено, че упълномощеният има право да
преупълномощава други физически или юридически лица с посочените права.
Представено е пълномощно, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД
упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми от името на
цедента всички длъжници по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010 г. както и пълномощно по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД
преупълномощава „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми от името на
„Файненшъл България“ ООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД, всички длъжници по всички вземания на цедента.
По
делото са представени уведомителни писма от „Агенция за събиране на вземания“
АД, в които са посочени прехвърлените вземания, по силата на двата договора за
цесия, които не са връчени на длъжника.
Съдът
намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение
на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото са представени пълномощни, по
силата на които цесионерът – ищецът е упълномощен да изпълни задължението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД по двата договора за цесия.
Длъжникът
не е получил уведомленията за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка, последната се е върнала с отбелязване
„преместен“.
Следва
обаче да се приеме, че приложените към исковата молба уведомления, изхождащи от
цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, представляват
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина
ответната страна не участва лично в производството по делото, а е
представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал.
6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално
качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство,
като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението
до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на
чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички
положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за
редовно връчени.
В
случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени
на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към
нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в
уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от
ответника, а не от назначения му особен представител.
По
тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че уведомлението,
представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с
извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът
за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец е
материланоправно легитимиран в исковото производство пред настоящата съдебна
инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането,
предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния
кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника – ответник, договор за
потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова
по смисъла на чл. 9 ЗПК.
По своята правна същност договорът
за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за
действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в
зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет
на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична
сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки;
възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски
кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Договорът
за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита.
Страните са уговорили, че седмичната
погасителна вноска е в размер от 25, 15 лв., с изключение на последната
погасителна вноска в размер от 24, 82 лв., като е установен месечен лихвен
процент от 31, 82 % и годишен процент на разходите от 48, 1 %.
В
договора са посочени броят на погасителните вноски, падежът на първата вноска,
както и че всяка следваща вноска е платима в ден понеделник от седмицата на 60
погасителни седмични вноски, поради което и съдът възприема за неоснователно възражението на
ответника – длъжник за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК.
При сключване на договора за
потребителски кредит не е допуснато и соченото нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като в договора е включена изискуемата в посочената
материалноправна норма информация.
По така изложените съображения не
са налице сочените от ответната страна основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на
договора за кредит за недействителен.
Съдът,
при запознаване с клаузите на договора и с оглед възраженията на ответника в
този смисъл, намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи
и разноски за оценка на кредитно досие (б. „Б“ от Договора) и такса „кредит у
дома“ за предоставяне на заемната сума и събиране на погасителните вноски по
местоживеене на длъжника (буква „Д“ и чл. 25 от Договора), са нищожни и не
пораждат права и задължения за страните. Доколкото договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му
следва да бъдат съобразени служебно от съда. Така установените клаузи са
нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по този начин
многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната
престация, която получава длъжника. На следващо място, тези такси противоречат
и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в
чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.
4, се считат за нищожни. Горната
граница на годишния процент на разходите, която е предвидена с императивна
разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако в договора има уговорена
възнаградителна лихва и други такси. В случая при установен размер на отпусната
главница от 700 лв. и възнаградителна лихва от 138, 08 лв. – представляваща
явно установеното възнаграждение на кредитора, е предвидена още клауза,
установяваща такса за оценка на кредитно досие от 35 лв. и такса за
допълнителна услуга „кредит у дома“ в общ размер от 635, 59 лв. По този начин
са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на
уговорената възнаградителна лихва и близки
до размера на предоставения за ползване финансов ресурс. Постигнато е съгласие,
че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните
вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено допълнително
възнаграждение за кредитодателя, което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК следва да
се приеме за недължимо като установено в размер, превишаващ посочения в
договора и съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишен процент на
разходите.
Досежно
клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за „оценка на досие“
следва да се посочи, че задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за
платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и
възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие с
добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на
кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя, който въз
основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на длъжника на
основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие на
страните.
Клаузата,
предвиждаща заплащане на такси „кредит у дома“ е установена и в противоречие на
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разходите за предоставяне на отпуснатия финансов ресурс
по местожителството на длъжника и тези за събиране на дължимите погасителни
вноски по местожителството на длъжника, т.е. такива свързани с изпълнение на
поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на договора.
Поради
така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и задължения за
страните, поради което претендираните от ищеца суми, основаващи се на
посочените разпоредби не следва да се присъждат, като исковата претенция следва
да се отхвърли в частта й за сумата от 31, 52 лв. - такса за оценка на досие, дължима за периода от 05.05.2017
г. до 18.05.2018 г., сумата от 171, 60 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 12.05.2017 г. до 18.05.2018 г. и сумата от 400, 39 лв. такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 12.05.2017 г. до 18.05.2018 г.
Досежно задължението за заплащане на главница
и договорна лихва, договорът за заем е съобразен с изискванията на Закона за
потребителския кредит, поради което е възникнало задължението за връщане на
предоставената в заем сума, доколкото е настъпил падежа за заплащане и на
последната вноска за погасяване на задължението.
Съдът намира, че уговорената
заемна сума е предоставена на длъжника – кредитополучател, в който смисъл е удостоверителното
му изявление, обективирано в клаузата на чл. 27 от Договора. Договорът за
кредит е подписан от страна на длъжника, поради което този частен диспозитивен
документ, чиято истинност досежно автентичността на подписите не е оспорена от
ответника, се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК
и удостоверява, че обективираните в този документ изявления, изхождат от
страната, сочена като техен автор.
По делото е изслушано заключението
на вещото лице по приетата без възражения от страните допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира допълнителното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като последното е изготвено комплексно с
даване на отговор, както на първоначалните задачи на експертизата, така и на тези,
уточнени и поставени от съда в първото по делото съдебно заседание.
Вещото лице е установило, при
проверка в счетоводството на „Файненшъл България“ ЕООД, че длъжникът е заплатил
сумата от общо 145 лв., с която са погасени задължение за главница от 53, 20
лв., задължение за възнаградителна лихва от 24, 72 лв., възнаграждение за такса
оценка досие от 3, 48 лв. и възнаграждение за такса „кредит у дома“ от 19, 08
лв. и 44, 52 лв., разпределени за покриване на двете такси за посочената
услуга. Експертизата е установила, че незаплатеното задължение е в размер от
общо 1 363, 67 лв., от което е останала непогасена главница от 646, 80
лв., договорна лихва от 113, 36 лв., такса „оценка на досие“ от 31, 52 лв. и
такса „кредит у дома“ от 571, 99 лв. Вещото лице е установило, че размерът на
обезщетението за забава за посочения в исковата молба период от 06.05.2017 г.
до 06.03.2019 г. е за сумата от 120, 38 лв., а обезщетението за забава,
изчислено върху всяка непогасена вноска за периода от датата, следваща датата на
падежа на вноската до датата, предхождаща деня на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2019 г. е в размер на сумата от 84,
44 лв. Вещото лице е установило, че са погасени изцяло първите пет седмични
вноски за главница и част от шестата, като е установило, че падежът на първата
непогасена вноска е на 03.05.2017 г., следователно обезщетението за забава е
изчислено за периода от 04.05.2017 г. до 05.03.2019 г.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза
като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достиганало.
Следователно и предвид установения от вещото
лице размер на незаплатената главница от 646, 80 лв. и на договорната лихва от 113,
36 лв., така предявените искове са основателни.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата на седмични
вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да
се присъди, считано от датата, следваща падежа на първата непогасена вноска –
04.05.2017 г., до датата – предхождаща деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2019 г., тъй като от този момент се
дължи законна лихва за забава, като законна последица от уважаване на исковата
претенция за главница и би се достигнало до присъждане на обезщетение в двоен
размер за един и същи ден. Доколкото обаче исковата претенция е за присъждане
на обезщетение за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение, за периода
от 06.05.2017 г. до 06.03.2019 г., съдът с оглед диспозитивното начало следва
да определи обезщетението за забава за период с начален момент, посочен от
ищеца – 06.05.2019 г. до датата, предхождаща деня на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2019 г. Предвид изложеното съдът
служебно установи размера на обезщетението за забава върху първата непогасена
вноска, посредством интернет калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), или в размер на сумата от 1, 09 лв., а не
установеното от вещото лице от 1, 10 лв., като за останалите вноски взе предвид
заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Така
определен размерът на обезщетението за забава е за сумата от 84, 43 лв., до
който размер акцесорната искова претенция е основателна, като за сумата над
този размер до пълния й предявен размер от 84, 97 лв. и дата – 06.03.2019 г.,
искът следва да се отхвърли.
Предвид така установеното предявените искове
следва да бъдат уважени до пълния им предявен размер за главница от 646, 80 лв.
и договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер от 113,
36 лв. по договор за потребителски кредит № ***г., сключен между ответната
страна и „Файненшъл България ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД, като предявените искове следва да се отхвърлят за претендираните
вземания за такса за оценка на досие, дължима за периода от 05.05.2017 г. до
18.05.2018 г. в размер от 31, 52 лв.; такса за услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 12.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер от 171, 60 лв.; такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 12.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер от 400,
39 лв. Следва да се присъди обезщетение за забава за периода от 06.05.2017 г.
до 05.03.2019 г. в размер от 84, 43 лв., като за сумата над този размер до
пълния й предявен размер от 84, 97 лв. и дата – 06.03.2019 г., искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 3696/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 78, 97лв., като следва да му се присъдят по съразмерност
разноски от 46, 04 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 271, 03 лв., депозит за особен представител на
ответника от 331, 41 лв., депозит за вещо лице в размер на 130 лв. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение от 350 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът
на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде в размер от 120 лв.
Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 852, 44 лв., от които с оглед уважената част от предявените
искове следва да бъде присъдена сумата от 496, 99 лв.
В полза на ответната страна се следват
разноски съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото такива не са
сторени, разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Г.И.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата от 646, 80 лв. - главница договор
за потребителски кредит № ***г., сключен между ответната страна и „Файненшъл
България ЕООД, с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД,
които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, придобило вземанията от „Файненшъл
България“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г., ведно със законна мораторна лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.03.2019 г., до окончателното й изплащане, сумата от 113, 36 лв. – договорна лихва за периода
от 05.05.2017 г. до 18.05.2018 г., както и сумата от 84, 43 лв. – обезщетение за забава, изтекло за периода от 06.05.2017
г. до 05.03.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 2328/13.03.2019 г.
за изпълнение по ч. гр. д. № 13696/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
III брачен състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове досежно вземанията за такса за оценка на досие, дължима за периода от
05.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер от 31,
52 лв.; такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 12.05.2017 г. до 18.05.2018
г. в размер от 171, 60 лв.; такса за
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 12.05.2017 г. до 18.05.2018 г. в размер от 400, 39 лв., както и искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 84, 43 лв. до пълния му предявен
размер от 84, 97 лв. и дата – 06.03.2019 г.
ОСЪЖДА
Г.И.Х. да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД сумата от 46, 04 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 13696/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
III брачен състав, и сумата от 496, 99
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 11958/2019 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК