О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   Гр. Сливен, 24.02.2020г.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

                                                                                                                 ЮЛИАНА ТОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВЧНД № 77 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 НПК. Образувано е по жалба на М.И.К. против определение № 303 / 30.12.2019г. по ЧНД № 493 / 2019г. по описа на РС – Нова Загора, с което е потвърдено като обосновано и законосъобразно постановление на РП – Нова Загора от 28.11.2019г. за прекратяване на досъдебно производство № ЗМ 578 / 2018г. на РУ на МВР – Нова Загора, преписка № 1327 / 2018г. (пор.  № 438 / 2018г.) по описа на РП – Нова Загора, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.  

В жалбата се твърди, че определението на съда е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и породи това следвало да бъде отменено. Жалбоподателят е заявил, че поддържа направените от него оплаквания срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство като счита, че съдът не е обсъдил същите задълбочено, не е дал отговор на поставените от него въпроси, и че всъщност с преповторил изводите на прокуратурата и посочената в постановлението фактическа обстановка. Твърди, че този формален подход  нарушавал правото му на справедлив процес.  Искането е Окръжният съд да отмени обжалваното определение и потвърденото с него постановление на РП - Нова Загора и да върне  делото на РП - Нова Загора за доразследване с указания  по приложението на закона.

Сливенският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери за установено СЛЕДНОТО:

Жалбата е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 НПК от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебно производство № ЗМ 578 / 2018г. на РУ на МВР – Нова Загора, преписка № 1327 / 2018г. (пор.  № 438 / 2018г.) по описа на РП – Нова Загора е образувано на 05.09.2018г. за това, че на 04.09.2018г. в землището на с. Млекарево, общ. Нова Загора е повредена  противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил  марка „Сузуки Витара” с рег. №  СТ 8258 СМ чрез счупване на задно панорамно стъкло и нанасяне на деформации по купето на автомобила, собственост на Д.И.К. от гр. Раднев – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Освен Д. И. К., съсобственик на автомобила в режим на съпружеска имуществена общност е и  жалбоподателят М.И.К.. В хода на досъдебното производството не е повдигнато обвинение, не е привлечено в качеството на обвиняем конкретно лице.  Разпитани са свидетели, проведени са очни ставки, събрани са писмени доказателства, назначени са съдебно – оценителна и съдебно – техническа експертизи. За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че от установената на досъдебното производство фактическа обстановка и след преценка на всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност обвинението не е доказано и са налице основания за прекратяване на наказателното производство  на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Прокурорът е приел за безспорно установено, че на 04.09.2018г. в землището на с. Млекарево, общ. Нова Загора  между свид. М.К. от една страна и свид. Д. Д. и свид. Д. Д. от друга страна е възникнала разправия, вследствие присъствието на свид. К. на язовир „Старите лозя”. Прокурорът приел, че  не е доказано по безспорен и категоричен начин, че свид. Д.Д. нанесъл удари на свид. К., след което умишлено нанесъл повреди на управлявания от последния автомобил „Сузуки Витара” с рег. №  СТ 8258 СМ, тъй като единствените доказателства в тази  връзка били показанията на  пострадалия, който твърдял, че свид. Д. Д. му нанесъл удари с юмрук в областта на лицето, съборил го на земята и го ритал в гърба, след което се качил на трактор и нарочно започнал да  блъска с него  автомобила му, причинявайки му различни  повреди. Единственото доказателство, което косвено  потвърждавало неговите   твърдения, било заключението на  изготвената съдебно  - техническа експертиза, която сочела , че деформациите по лек автомобил Сузуки Витара” с рег. №  СТ 8258 СМ е възможно да са получени вследствие на механичен контакт с прикачено  фадромно устройство на трактор „Джондер”, но това заключение не било категорично, а със степен на вероятност и по този начин само се предполагало, че деформациите по автомобила са причинени от умишлено поведение на свид. Д. Д.. Прокурорът е приел, че са налице две групи взаимоизключващи се твърдения като в противовес на показанията на пострадалия били показанията на свидетелите Д.Д., Н. П. и Д.Д., като последният отричал  да е удрял свид. К. или да е нанасял щети на автомобила му и по делото не били събрани безспорни и категорични доказателства, които да подкрепят изявленията на едната или на другата страна, не били установени други свидетели, преки очевидци на инцидента. Прокурорът е счел показанията на свидетелите Д.Д., Н.П. и Д.Д. за последователни, непротиворечиви и логически свързани и косвено подкрепени от показанията на полицейските служители – свидетелите М. и Р.. Показанията на свид. Р.внасяли съмнения във версията на пострадалия, тъй като последният не дал логични обяснения на полицейските служители за това, какво е правил на черния път между селата Млекарево и Богданово, за това какво е провокирало конфликта  със свид. Д.Д. и защо след като твърди, че е бил паднал на земята и въргалян, към момента на беседата бил с чисти дрехи. Съмнения относно авторството на деянието според прокурора внасяло и обстоятелството, че разправията  възникнала около 19:30 часа, а сигнала за това  бил подаден едва в 21:50 часа и пострадалият напуснал местопроизшествието. Съмнения в достоверността на показанията на свид. К.  внасяло и обстоятелството,  че той твърдял, че свид. Д.Д. го съборил на земята и го ритал в гърба, но такива  травматични увреждания не били установени нито от извършения преглед от екип на ФСМП – Нова Загора /във фиша като единствено увреждане  било отразено „Разкъсно – контузна рана на лявото коляно” и не били посочени травматични увреждания в областта на главата/, нито от съдебния лекар, изготвил съдебно – медицинското удостоверение. Сочейки, че се основава на доказателствения материал и на законовите разпоредби, прокурорът е приел, че не може да бъде доказано по безспорен и категоричен начин  осъществяването на престъпление по смисъла на чл. 216, ал. 1 от НК от страна на свид. Д. Д.. Според  разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от НПК, основание за съставяне на обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление е да са събрани  необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на  обвинение пред съда. При наличие на съмнения относно извършване на престъпното деяние, относно осъществяване на всички  елементи от състава на престъплението, както от обективна, така и от субективна страна, според прокурора, последният нямал възможност да внесе обвинителен акт и да поддържа обвинението, а бил правно задължен на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК да прекрати наказателното производство.      

 

 

 

Тези изводи на РП – Нова Загора са споделени напълно от РС – Нова Загора чрез преповтарянето им в обжалваното определение.  Районният съд е приел, че са изчерпани всички възможности за събиране на доказателства и въз основа на това е възприет за правилен изводът на прокурора за недоказаност на обвинението, тъй като съгласно чл. 303 от НПК съдът признавал за виновен обвиняемия само тогава, когато предявеното обвинение е безспорно доказано по отношение  на всички съставомерни  елементи  на деянията, като присъдата не можела да почива на предположения.

 Не се споделя от настоящата инстанция, тази позицията на прокурора и на районния съд, че за да бъде повдигнато и поддържано пред съда обвинение на лице то следва то да е установено по несъмнен начин от фактическа и правна страна – това изискване законът поставя за присъдата, докато за обвинителния акт законът изисква прокурорът да има вътрешното убеждение, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. Изискванията към присъдата, които поставя чл. 303 от НПК не са предмет на обсъждане в настоящото производство.

Настоящият въззивен състав приема, че за да бъде прекратено от прокурора  наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на обвинението, следва да са извършени всички възможни и допустими  процесуално – следствени  действия в досъдебното производство, без да се достигне до обоснован извод за авторството на деянието. В случая обаче, в хода на досъдебното производство не са положени всички усилия за разкриване извършителя на деянието. Органите на досъдебното производство не са изпълнили императивните си задължения по чл. 13 от НПК, чл.14, ал.1 от НПК и чл. 107, ал. 3 от НПК. В актовете си и районна прокуратура и районният съд са изразили съмнение относно изготвената  по делото съдебно - техническа експертиза, тъй като последната не се характеризирала с категоричност, а с вероятност, щетите по автомобила на пострадалия  да са  нанесени по начина и със средствата, посочени от последния. Действително вещото лице, изготвило тази експертиза е дало заключение, че описаните деформации по лек  автомобил марка „Сузуки Витара” с рег. № СТ 8258 СМ е възможно да са получени в следствие на механичен контакт с прикачно фадромно устрройство на трактор „Джондер”. Така формулираното заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. За да изготви експертизата, респ. заключението, вещото лице е извършило оглед на процесния автомобил на 16.04.2019г. но констатираните от него деформации, описани в констативно съобразителната й част, не съвпадат напълно с тези, описани в протокола за оглед на местопроизшествие от 05.09.2018г. Извършило е оглед и на трактор „Джондер” с рег. № СТ-07048 с прикачно фадромно устройство и е описало как изглежда и с какви размери е това фадромно устройство. Цитирани са общи теоретични постановки, но конкретен механизъм на получаване на деформациите, който да обосновава даденото заключение липсва. Това е налага назначаването на основание чл. 153 от НПК на повторна съдебно – техническа експертиза, като при необходимост следва да бъде извършен и разпит на поемните лица, присъствали на огледа на местопроизшествието. Няма пречка в хода на допълнителното разследване да бъдат извършени и други процесуално-следствени действия, по преценка на наблюдаващия прокурор.

Тъй като не са извършени всички действия  по разследването с цел установяване на обективната истина, постановлението за прекратяване на наказателното производство от 28.11.2019г. е необосновано и незаконосъобразно. В тази връзка в Решение № 510 от 23.12.2009г. на ВКС по н. д. № 466/2009г., II н.о. са развити съображения в насока, че ако не са изчерпани всички доказателствени възможности за разкриване на обективната истина по делото, фактическите и правни изводи на прокурора биха имали „произволен и предположителен характер.“ Като е потвърдил постановлението с обжалваното определение № 303/ 30.12.2019г. по ЧНД № 493 / 2019г., РС – Нова Загора е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да бъде върнато на РП-Нова Загора, която при продължаване на процесуалните действия следва да съобрази задължителните указания, изложени в мотивите на настоящото определение.

Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Сливенският  окръжен съд 

О П Р Е Д Е Л И: 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ определение  303 / 30.12.2019г. по ЧНД № 493 / 2019г. по описа на РС – Нова Загора, с което е потвърдено като обосновано и законосъобразно постановление на РП – Нова Загора от 28.11.2019г. за прекратяване на досъдебно производство № ЗМ 578 / 2018г. на РУ на МВР – Нова Загора, преписка № 1327 / 2018г. (пор.  № 438 / 2018г.) по описа на РП – Нова Загора, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.  

ОТМЕНЯ постановление от 28.11.2019г. на РП – Нова Загора за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 578 / 2018г. на РУ на МВР – Нова Загора, преписка № 1327 / 2018г. (пор.  № 438 / 2018г.) по описа на РП – Нова Загора, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на прокурора за продължаване на действията по разследването, съгласно указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: