Р Е Ш Е Н И Е
Номер 122
17.05.2022 г. град
Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе,
касационен състав, на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Диан Василев
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Спас Спасов
при
секретаря Цветелина Димитрова и
прокурор Георги Манолов като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 104 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
представлявана от директора И. Н. против Решение № 135/09.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1741/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 18-001648/29.07.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното
постановление, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на
основание същата разпоредба, на Производствено потребителна кооперация „Надежда
– Ряхово“ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Касационният
жалбоподател счита въззивното решение за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Излагат се подробни доводи в подкрепа на соченото касационно
основание. От касационната инстанция се
иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното
наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание касатора се представлява от старши юрисконсулт С. Т., която поддържа
жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба –
Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК *********;
със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул.
„Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С.Г.Г., чрез процесуалния си представител
адв. Е. М., АК – Русе, пледира за оставяне в сила на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, като
възприема обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Посочва, че на
база събраните доказателства, не е налице неизпълнение на дадените задължителни
предписания защото липсва елемент от обективната страна на състава на
нарушението.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“, против
Наказателно постановление № 18-001648/29.07.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
За да отмени процесното
наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на
АУАН е допусната съществена процесуална нарушение, което обуславя отмяната на
НП на това основание – районната инстанция счита, че след като всички
предписания, дадени на посочената кооперация във връзка с извършената проверка
са обективирани в един единствен протокол, то именно той е индивидуален
административен акт и по тази причина е следвало да бъде съставен само един
АУАН, и не е следвало за всяко предписание да се съставя отделен АУАН.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от
изложените в него.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 13 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на И.Г.Н., ЕГН **********, на длъжност монтьор земеделски машини за
месец март 2020 г. Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане
на работодателя този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно
удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от
административният орган. Посоченото предписание, обективирано в Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ –
Русе не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ – неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е съставен АУАН №
18-001648/16.06.2021 г., срещу който няма постъпили възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция не са събрани гласни доказателства – не
е разпитан нито актосъставителя, нито И. Г. Н. като лице, засегнато от
неизпълненото предписание. Обжалваното решение е постановено само на основа
представени писмени доказателства.
В
съдебно заседание на 11.05.2022 г. в настоящото производство, на основание чл.
219, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН процесуалният представител на кооперацията
е представил писмени доказателства за заплащането на трудовото възнаграждение
на Н. за процесния период – март 2020 г. Представена е справка от Банка ДСК
(ведомост финална справка), от която е видно че на работника И. Г. Н. трудовото
възнаграждение за месец март 2020 г. е изплатено на 23.06.2020 г. Посочени са
причините, поради които касаторът се е снабдил с това доказателство на
01.02.2022 г. – банката е отказвала да изготви същите поради повреда в
информационната си система.
Следва
да се посочи, че тези доказателства не са били ангажирани от кооперацията нито
в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
дирене пред районния съд.
Не
се възприемат за основателни твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, изразени в съдебно заседание, че представените доказателства не
следва да се ценят поради факта, че в нито един момент от административното
производство по издаване на предписанията; от административнонаказателното
производство по установяване на нарушението и издаване на наказателното
постановление и от първоинстанционното съдебно производство същите не са били
ангажирани. Твърдението, че тези доказателства се отнасят до друго производство,
също е неотносимо. На основание чл. 219, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства и
съдът следва да ги включи в доказателствената маса и да се произнесе доколко
цени същите.
При съобразяване на така
представените доказателства, касационният съд приема, че не е налице
неизпълнение на задължително предписание, дадено от съответните контролни
органи, тъй като липсва елемент от обективната страна на нарушението, поради
което обжалваното решение като краен резултат е правилно.
При
така изложените обстоятелства, касационният състав не намира за необходимо да
излага мотиви по останалите посочени от жалбоподателя касационни основания, тъй
като предвид представените писмени доказателства, изходът от касационният
съдебен спор няма да е различен.
Настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи и следното: Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че административнонаказващият орган е следвало
да състави само един АУАН и издаде само едно наказателно постановление, след
като всички предписания са обективирани в общ протокол и именно този протокол
представлява стабилен административен акт. На първо място следва изрично да се
подчертае, че всяко предписание, независимо дали за същото е съставен отделен
протокол или то е включено в общ протокол с други предписания, е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава в
самостоятелно административно производство. На следващо място, безспорно е по
делото, че тези предписания са влезли в сила и неправилно районната инстанция
си е позволила да преценя колко индивидуални административни актове са издадени
и колко е следвало да бъдат издадени, като на практика тези стабилни
административни актове са били подложени на някаква форма на инцидентен съдебен
контрол, което е недопустимо. В този смисъл неизпълнение на всяко предписание е
отделно административно нарушение, поради което първата инстанция е допуснала
нарушение и на друг нормативен акт – ЗАНН, в частта на разпоредбата на чл. 18,
съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В заключение следва да се
посочи, че единствено и само по причина, че ответникът е ангажирал в настоящото
производство писмени доказателства, доказващи извършено плащане на трудовото
възнаграждение на Н. за месец март 2020 г., решението на първата инстанция е
правилно като краен резултат.
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният
акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143,
ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на
ППК „Надежда – Ряхово“ следва да се присъди сума в размер на 300 лева
възнаграждение за един адвокат съгласно представен списък на разноските.
Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно размера на
претендираното възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/09.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1741/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на Производствено
производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1,
възнаграждение за един адвокат в касационното производство в размер на 300 (триста)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.