РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Велико Търново, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500706 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ищеца в
първоинстанционното производство П. С. Д., ЕГН: **********, от гр. ...
въззивна жалба против Решение № 297 от 14.07.2021г. постановено по гр.д.
№ 1565 по описа за 2020г. на Районен съд – гр. Горна Оряховица. С
атакуваното решение, съдът е отхвърлил предявения от С.Д.П., ЕГН
**********, /починал в хода на процеса/ с правоприемник П. С. Д., ЕГН
**********, против Д. Г. М., ЕГН ..., с пост. адрес: гр. ., ул. „...” №.., вх. ., ет.
., ап. ., иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 400,00лв.,
представляващи предоставени от ищеца заем на ответницата в периода
26.03. до 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението,
като неоснователен; отхвърлил е предявения от С.Д.П., ЕГН**********, /
1
починал в хода на процеса/ с правоприемник П. С. Д., ЕГН **********,
против Д. Г. М., ЕГН ..., с пост. адрес: гр. .., ул. „...” № ., вх. ., ет. ., ап. ., иск
с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 5 400,00лв., представляваща недължимо
платени от ищеца в полза на ответницата суми, като дадени без основание,
ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен;
осъдил е П. С. Д., ЕГН ********** от гр. ... да заплати на Д. Г. М., ЕГН ..., с
пост. адрес: гр. .., ул. „...”№.., вх. ., ет. ., ап. ., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 650,00лв. /шестстотин и петдесет/ лева - разноски за
производството.
Недоволен от постановеното решение останал ищецът в
първоинстанционното производство, който обжалва в отхвърлителните
части, включително и в разноските цитираното решение на Районен съд –
гр. Г. Оряховица. Твърди, че е неправилно и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Поради необоснованост на
фактическите изводи, съдът приложил неправилно материалния закон, като
приел, че исковете са неоснователни. Въз основа на изложеното моли съда
да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение и вместо
него да бъде постановено друго по същество, с което да уважи предявените
искове.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, ответник жалба чрез своя
процесуален представител е депозирал писмен отговор. В него се излагат
съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания.
С оглед на изложеното, моли въззивният съд да остави жалбата без
уважение.
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от
процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване
първоинстанционен съдебен акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
2
правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от
въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата и
втората съдебна инстанция доказателства намира, че обжалваното
решение в една от атакуваните части е неправилно и необосновано, и следва
да бъде в тази част отменено.
Настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че
възприетата, формирана и изложена в мотивите на решението от
районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята
към нея, но не споделяйки и крайните правни изводи. Направените в
жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение в една от
атакуваните части се приемат за основателни, тъй като въззивният съд
след подробно обсъждане на доказателствата по делото, достига до други
правни изводи, различни от тези на районния съд, които от своя страна
обуславят уважаване на ищцовата претенция. Въз основа на изложените
в обстоятелствената част на исковата молба факти, въззивният съд
определя правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.55,
ал.1, предл.1 – чл.59 от ЗЗД, доколкото ищецът твърди наличие на
обогатяване чрез пряка престация. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1,
пр.1 – чл.59 ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
При този фактически състав основанието не съществува още при
получаването на престацията. Неоснователното обогатяване като правен
институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко
едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките,
които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно
обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на
ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно
основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези
елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.
Институтът на неоснователното обогатяване има приложение, когато
между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва
възможност да реализират правата си по друг ред. В този смисъл е
постановеното Решение № 246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2010
г., IV г. о., ГК. При неоснователното обогатяване е налице разместване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице
3
основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните
изключва приложението на този институт. Искът е основателен и доказан.
Според районния съд безспорно се установява, че С.Д.П. /починалият в хода
на процеса баща на новоконституираният ищец/ е превел чрез куриерска
фирма „Спиди“ на 13 пъти и в периода 26.03.2020 г. до 30.07.2020 г. сумата
от общо 5 400 лв. Представени са и заверени преписи от пощенски парични
преводи /стр.5 и стр. 17 от първоинстанционното дело/, от които се
установява, че С.Д.П. е изпратил процесната сума посредством куриерска
фирма“Спиди“ на ответницата. Този факт не се оспорва от ответницата.
Спорният въпрос се заключава до това дали сумата е дължимо
платена на ответника или разместването на имуществени блага е без
основание. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по
чл.154 ГПК, ответникът следва да установи по делото, че ищецът е
престирал основателно. В отговора си ответникът твърди, че плащанията
били за изпълнение на договор за дарение. В случая ответникът не
ангажира никакви доказателства за наличието на основание за получаване
на сумите от ищеца. При така установените фактически данни неправилно
районният съд е приел за установено, че разместването на имуществени
блага не е довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на
ищеца, без правно основание за това. Под правно основание се разбира
правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването
на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира.
Това може да бъде договор, административен акт, самия закон, водене на
чужда работа без поръчка и др. Ответното лице чиято е тежестта на
доказване, не е установило по делото в инстанцията по съществото на
спора, правното основание на обогатяването си с процесната сума за
сметка на ищеца, поради което неправилно е прието с
първоинстанционнното решение, че не дължи връщането на получената без
основание сума на ищеца, за чиято сметка се е обогатил. Районният съд при
правилно определено от него, предвид посочените в исковата молба
юридически факти, правно естество на претендираното право, не е
изградил съответстващ на същите правен извод. Затова предявеният иск е
основателен и доказан. Първоинстанционното съдебно решение в частта, с
която е отхвърлен предявения от С.Д.П., ЕГН**********, / починал в хода
на процеса/ с правоприемник П. С. Д., ЕГН **********, против Д. Г. М., ЕГН
4
..., с пост. адрес: гр. ., ул. „...” № ., вх. ., ет. ., ап. ., иск за неоснователно
обогатяване, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
5 400,00лв., представляваща недължимо платени от ищеца в полза на
ответницата суми, като дадени без основание, ведно със законната лихва
върху посочената сума от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението следва да се отмени. Респективно
предявеният иск в тази част да се уважи.
Относно предявеният главен иск с правна квалификация чл.240, ал.1
ЗЗД решението следва да се потвърди.
При този изход на делото, на подателя на жалбата следва да се
присъдят направените в разноски в двете съдебни инстанции, общо в размер
на 1 288,00лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 297 от 14.07.2021г. постановено по гр.д. № 1565
по описа за 2020г. на Районен съд – гр. Горна Оряховица в частта, с която е
отхвърлен предявения от С.Д.П., ЕГН**********, / починал в хода на
процеса/ с правоприемник П. С. Д., ЕГН: **********, от гр. ... против Д. Г.
М., ЕГН: ..., с пост. адрес: гр. .., ул. „...”, № ., вх.., ет.., ап.., иск за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 5 400,00лв.,
представляваща недължимо платени от ищеца в полза на ответницата
суми, като дадени без основание, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението, включително и в частта за разноските, като
неправилно и незаконосъобразно, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН: ..., с постоянен адрес: гр. ., ул. „...”, № ., вх..,
ет.., ап.. да заплати на П. С. Д., ЕГН: **********, от гр. ..., ул. „...“, № .
сумата от 5 400,00лв., представляваща недължимо платени от П. Т. Д. в
полза на Д. Г. М. суми, като дадени без основание, ведно със законната лихва
върху посочената сума от датата на исковата молба 14.10.2020год., до
окончателното погасяване на задължението.
5
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН: ..., с постоянен адрес: гр. ., ул. „...”, № ., вх..,
ет.., ап.. да заплати на П. С. Д., ЕГН: **********, от гр. ..., ул. „...“, № .,
направените разноски за двете съдебни инстанции, общо в размер на 1
288,00лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297 от 14.07.2021г. постановено по
гр.д. № 1565 по описа за 2020г. на Районен съд – гр. Горна Оряховица в
останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6