МОТИВИ към
Присъда № 86 от 22.07.2020г., постановена по НОХД № 240/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:
Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия С.Ф.С. *** с ЕГН: ********** за това, че на 04.07.2019 година в *, отнел чужда движима
вещ - 1 брой мъжки кон (жребец) порода „Пинто“, на
стойност 3000 лева, собственост на Г.Д.М. *** от владението на М.Г.М. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.
194, ал.1 НК.
До
откриване на съдебното следствие по делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от Г.Д.М. *** против подсъдимия С.Ф.С. *** с ЕГН: ********** за сумата от
3000,00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането 04.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Представителят на Районна
прокуратура не поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че фактическата
обстановка по делото е изяснена и подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна деянието, за което е предаден на съд. Моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по
повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимия – адв.
П. В. от ПлАК взема становище, че от доказателствения материал по делото се установява по
несъмне и категоричен начин, че подзащитният му не е автор на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Излага подробни доводи в подкрепа на
защитната теза. Взема становище, че гражданският иск е неоснователен и следва
да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият поддържа изразеното
от защитника му становище. При осигуреното му от съда право на последна дума
заявява, че иска справедливост.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.Ф.С. е роден на *** ***, обл. Плевен, *, български гражданин, с начално образование,
женен, не работи, неосъждан (реабилитиран), ЕГН: **********
Подсъдимият С.С. ***. През месец юни 2019 година подсъдимият и свидетелят
М.М. сключили в устна форма договор за продажба, по
силата на който подсъдимият предоставил на свидетеля М. М. 1 бр. мъжки кон, а
последният се задължил да му заплати уговорената цена в размер на 2 500,00
лева на пет равни месечни вноски, всяка от 500,00 лева. На падежа на първата
дължима вноска купувачът – свидетелят М. М. заплатил част от дължимата сума и
по-конкретно в размер на 200,00 лева, като помолил за отсрочка за останалите
300,00 лева. Подсъдимият се съгласил и приел предложеното му частично плащане.
На падежа на втората вноска - 04.07.2019 година, свидетелят М. М. отново не
изпълнил в цялост задължението си, а предоставил на подсъдимия в качеството му
на продавач сумата от 120,00 лева. Тогава двамата променили условията на
постигнатата между тях договореност, като се споразумели, че ако в срок до 2-3
дни М. М. заплати на подсъдимия сумата от 1000,00 лева, остатъкът от
първоначално уговорената и незаплатена продажна цена на стойност 1200,00 лева
няма да бъде дължим. С оглед гарантиране интереса на купувача по сделката,
свидетелят М. М. в присъствието на брат си – свидетелят К. М. предоставил на
подсъдимия С. - 1 брой мъжки кон /жребец/, порода „Пинто“,
който следвало да остане за него в случай, че не му заплати сумата от 1000,00
лева в уговорения срок. Свидетелят М. М. не изпълнил задължението си да заплати
сумата от 1000,00 лева, представляваща неплатена продажна цена на 1 бр. мъжки
кон в срок, поради което след изтичане на последния и на основание
съществуващото гражданско правоотношение между подсъдимия и свидетелят М. М., С.Ф.С.
се разпоредил с оставения му като гаранция 1 брой мъжки кон /жребец/, порода „Пинто“ в свой, собствен интерес.
По случая било образувано и
проведено досъдебно производство.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно доказана, след като прецени и обсъди събраните
по делото гласни доказателства чрез показанията на всички разпитани в хода на
проведеното съдебно следствие свидетели и дадените от подсъдимия обяснения. Съдът
обсъди обясненията на подсъдимия С.Ф.С. като съобрази, че същите освен доказателствено
средство са и средство за защита и след като ги прецени самостоятелно и в
съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че
следва да ги приеме с доверие като обективни, логични, последователни и
убедителни. Същите кореспондират с показанията на разпитаните входа на
проведеното съдебно свидетели – К. * М., М.Г.М.,*** Г.,
*С.Ф., С.С.С., В.В.Б., П.Ц.А.
и М.Р.М., противоречията в които са изцяло превъзмогнати с проведените в
съдебна заседание на 22.07.2020г. заседание по делото. От същите последователно
и детайлно се установява описаната по-горе и възприета от съда фактическа
обстановка, поради което преповтарянето и не е необходимо. Тези свидетели
пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по
делото факти. От проведените очни ставки се установява, че първоначално
дадените противоречиви показания от свидетелите К. * М. и М.Г.М. се дължи на
близката им родствена връзка с гражданския ищец – Г.Д.М., който е техен баща и
високата степен на вероятност да са укрили от него факта, че са се разпоредили
с негова вещ – 1 бр. мъжки кон /жребец/, порода „Пинто“.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно - стокова експертиза, което съдът приема с доверие като
обективно и компетентно изготвеносе установява, че
стойността на вещта предмет престъплението към момента на извършването му
възлиза на 3000,00 лева.
Съдът намира, че показанията на
свидетеля Г.Д.М. не пресъздават негови лични впечатления, а пресъздават
представени му от други лица факти, чието реално реализиране не се установява
по законоустановения процесуален ред. Поради излаженото
съдът намира, че същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка
по делото и не следва да бъдат подробно обсъждани.
От правна страна:
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази
разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и косвени
доказателства, които да обусловят квалифицирането на дадения субект на
наказателна отговорност като извършител на конкретно санкционирано от закона
противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава
на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.194,
ал.1 от НК който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои се наказва за кражба.
Съществена характеристика на това престъпление е обстоятелството, че то винаги
е резултатно.
Съставът на престъплението по чл. 194, ал. І от НК
предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от
обективната му, така и от субективната му страна. Липсата на който и да е от
тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние,
което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.
В хода на настоящото
производство не се събраха достатъчно доказателства, които да индицират за наличие на осъществен от страна на подсъдимия С.Ф.С.
състав на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Пристъпвайки
към постановяване на присъдата си, поради изложените мотиви, съдът не може да
формира категорично вътрешно убеждение във виновност на подсъдимия С.Ф.С.,
което да е основано на доказателствения материал по
делото. Наличието само на вероятност съгласно хипотезата на чл. 303, ал.
ІІ от НПК и при така установените по
делото доказателства, изключва възможността обвинението да се счита за доказано
по несъмнен начин. Ето защо очертаните обстоятелства, анализирани във
взаимовръзка помежду им формират вътрешното убеждение на съда за
доказателствена необезпеченост на обективните и субективни признаци на
престъпление по чл. 194, ал. І от НК.
След изчерпване на всички възможни средства за доказване
на обвинението не се установи, че визираното в обвинителния акт престъпление
против собствеността на Г.М. е извършено, респ. че е извършено от подсъдимия С.,
поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по
чл. 194, ал. І от НК.
По предявения граждански иск.
Относно предявения за
разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че доколкото от
събраните по делото доказателства не се доказа авторството на деянието, вината
на подсъдимия С.Ф.С. и наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимия и настъпилата за гражданския ищец имуществена вреда в
размер на 3000,00лв., то предявеният граждански иск за обезщетяване на
имуществената вреди от подсъдимия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ето защо съдът отхвърли като неоснователен предявения от Г.Д.М. *** против подсъдимия С.Ф.С. *** с ЕГН: ********** граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от
3000,00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането 04.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото и на основание чл. 190 ал. І от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :