Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 30.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на първи септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора ......................................, като разгледа докладваното от
съдия Христова а.х.д. № 53/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.156, ал.1 от ДОПК във връзка със ЗДДФЛ и ЗЗО.
Административното дело е образувано по жалба на Н.П.С.
с ЕГН ********** и посочен в жалбата постоянен адрес ***, срещу Ревизионен акт
№ Р-04000419000717-091-001/17.09.2019г., потвърден с Решение №3/03.01.2020г. на
Директора на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП. Актът се оспорва в
частта, с която на жалбоподателката е установен размер на задължение за внасяне
за 2013г., както следва: 7 453,76 лв. данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ и 4 073,73 лв. лихва върху данъка; 201,60 лв.
здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2013г. и 124,97 лв.
лихва върху здравните вноски.
В жалбата се иска отмяната на ревизионния акт в
обжалваните части като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Доводите за
това са, че ревизиращият екип е направил необосновани констатации за
превишаване на извършените от лицето разходи спрямо получените от него доходи
за 2013г., като не е съобразил представената от М.Л. декларация и фактическото
съжителство между последния и С.. Твърди се, че в следствие на горното в
обжалвания акт е обективирана неправилна преценка, че е налице отклонение от
данъчното облагане от страна на ревизираното лице, и неправилно са установени
процесните задължения за данък и здравноосигурителни вноски.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се
представлява, в писмено становище излага съображения по съществото на спора и
моли да се отмени РА в оспорените му части.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и
оставяне в сила на РА като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Процесната ревизия на доходите на Н.С. е повторна,
като предходната завършва с издаването на РА № 04001117003803-091-001 от 19.10.2018г.
Последният след обжалване по административен ред е отменен в обжалваната част с
Решение № 16/31.01.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново и
преписката е върната за възлагане на нова ревизия с указания.
В изпълнение на горното, повторната ревизия е
възложена със ЗВР № Р-04000419000717-020-001 от 05.02.2019г. Последната заповед
е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000419000717-020-002/21.05.2019г.,
Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000419000717-020-003/19.06.2019г. и Заповед
за изменение на ЗВР № Р-04000419000717-020-004/24.06.2019г. Предмет на
ревизията са задълженията на С. за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ и за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода
01.01.2013г. – 31.12.2013г. В хода на ревизията са направени насрещни проверки
на трети лица, изискани са документи и обяснения от С., приобщени са
материалите от първата ревизия. На лицето е изпратено Уведомление № Р-04000419000717-113-001/24.06.2019г.,
че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.7 от ДОПК (декларираните и получените приходи и доходи не съответстват на
имущественото и финансово състояние за ревизирания период), като на С. е
предоставен срок за представяне на доказателства и становище. За резултатите от
ревизията е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000419000717-092-001/09.08.2019г.,
връчен на пълномощник на жалбоподателя на 26.08.2019г. Срещу констатациите в доклада
е представено писмено възражение, което е обсъдено от органите по приходите, но
е прието за основателно само по отношение облагането на получените преводи по
банкова сметка.
***рения в настоящото производство РА № Р-04000419000717-091-001
от 17.09.2019г., с който на Н.П.С. са установени за внасяне задължения в общ
размер на 11 854,06 лева (от които задължения за довнасяне 7 655,36
лв. и лихви за просрочия към тях 4 198,70 лв.), както следва: данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 7 453,76 лв. и
лихви в размер на 4 073,73 лв., и здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2013г.
в размер на 201,60 лв. и лихви в размер на 124,97 лв.
Определеният за внасяне данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. е в резултат на надвишаване на имуществото и
установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето за
календарната година със 74 739,25 лева, като данъчната основа е определена
на база сумата на превишението, намалена с размера на дължимите от С. вноски за
здравно осигуряване за 2013г.
Определените вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващи се за 2013г. са във връзка с обстоятелството, че лицето не е
осигурявано за тази календарна година на основанията, посочени в чл.40, ал.1, 2
и 3 от ЗЗО, поради което е преценено, че за ревизирания период същото подлежи
на осигуряване по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО с месечни вноски за ЗО в размер на
16,80 лева.
РА е връчен на пълномощник на С. на 17.10.2019г. и
срещу него е подадена жалба от лицето до Директора на Дирекция ОДОП Велико
Търново на 31.10.2019г. по пощата в законовия 14-дневен срок по чл.152, ал.1 от ДОПК, която жалба е входирана в ТД на НАП Велико Търново на 01.11.2019г.
Горестоящият административен орган след обсъждане на възраженията на оспорващия
и съпоставка на установените приходи и разходи на лицето за 2013г. издава
Решение № 3/03.01.2020г., с което потвърждава акта като правилен и
законосъобразен.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК (решението
на горестоящия административен орган е връчено на Н.С. на 15.01.2020г., видно
от приложената по делото обратна разписка на л.23, а жалбата е подадена на
27.01.2020г., видно от пощенското клеймо върху плика на л.8), след изчерпване
на фазата на задължителния административен контрол. Оспореният РА съдържа
волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и
пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка
на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
РА № Р-04000419000717-091-001 от 17.09.2019г. е
издаден от компетентните за това органи съгласно чл.119, ал.2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл.120 от ДОПК по отношение на форма и
съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения ревизионен
акт, такива не са релевирани и в жалбата. Спазена е процедурата по Глава ХV,
чл.113-120 от ДОПК. За обективно установяване на обстоятелствата от значение за
извършваната ревизия и в съответствие с указанията в отменителното решение на
Директора на дирекция ОДОП Велико Търново, органите по приходите са извършили
процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД № Р-04000419000717-092-001/09.08.2019г.
– неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК. Ревизионният
орган е приобщил по реда на ДОПК доказателствата от предходната ревизия и тези,
представени от ревизираното лице и други институции. В хода на ревизията са
предприети действия по извършване на насрещни проверки на други задължени лица,
както и са били предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства,
включително чрез изготвяне и изпращане на ИПДПОЗЛ до ревизираното лице.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
I. По оспорването на РА в частта, установяваща
задължения за внасяне на данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2013г.:
Съгласно чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
По делото е безспорно установено, че Н.С. е извършила за
2013г. разходи в общ размер 97 845,04 лева, а е получила доходи в общ
размер 23 080,53 лева, с което е налице надвишаване на имуществото и
установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето за
календарната година със 74 739,25 лева.
1. В жалбата не са изложени конкретни възражения и не
се оспорва размера на установените от проверяващите разходи за 2013г. Същите са
сбор от следните разходи:
1.1. Разходи по ревизионен акт на С.Г.А. в размер на
44 367,12 лв.
При проведена ревизия на последното лице е установено
превишение на разходите над приходите му за 2013г. с горната сума. А. е
декларирал пред НАП, че за периода е получавал парични средства единствено от Н.П.С.,
с която живеел на семейни начала. Последната с нотариално заверено писмено
обяснение също е посочила, че живее на семейни начала с А. и за периода от
01.01.2010г. до 31.12.2015г. се грижи за него и децата му с получени по
банковата й сметка доходи от чужбина. В съответствие с горното, органите по
приходите са приели, че превишението на разходите на А. за 2013г. в размер на 44
367,12 лв. е покрито от Н.С., т.е. че тази сума е приход за А. и разход за
оспорващата. Ревизионният акт от ревизията на С.А. е влязъл в сила и правилно
цитираната сума е отнесена към разходите на С. за 2013г. в хода на извършваната
й ревизия.
1.2. Декларирани от Н.С. разходи за 2013г. за издръжка
и живот около 30 000 лв., за козметични и други медицински разноски около
3000 лв. и за издръжка на трети лица около 20 000 лв. – декларация вх.№
17647/03.11.2017г. и декларация вх.№ 10843/07.08.2019г.
Ревизията е приела така декларираните разходи за
издръжка и живот в размер на 30 000 лв. и за козметични и други медицински
разноски в размер на 3000 лв. за действително извършени, включващи всички
направени от лицето разходи, включително и за които са налице преки
доказателства (документи). Сумата от 20 000 лв. за издръжка на трети лица
не е включена самостоятелно, след като ревизиращите са приели, че тя е част от
сумата по РА № Р-22220616009128-091-001/09.08.2017г. на С.Г.А., възлизаща на 44
367,12 лв.
1.3. Разходи за придобиване на МПС.
Съгласно Договор за покупко-продажба на МПС от
10.09.2013г., С. е закупила лек автомобил Рено Лагуна за сумата от 500 евро,
или 977,92 лв. Правилно и тази сума е отнесена към направените от ревизираното
лице разходи за 2013г.
1.4. Извършен по банков път превод към трето лице.
С банков превод на 17.12.2013г. С. е превела на Д.И.Д.
19 500 лв., като в заявление вх.№ 10843/07.08.2019г. по описа на ТД на НАП
В. Търново, офис Плевен е посочила, че преводът касае погасяване на задължения
на Н.С. и С.Г.А. към Д.Д.. Следователно тази сума се явява приход за Д. и
разход за оспорващата, и правилно в хода на ревизията е била отнесена към
разходите й за 2013г.
На база събраните в хода на ревизията доказателства,
обяснения и декларации на жалбоподателката, установените по делото разходи за
2013г. са в общ размер 97 845,04 лв. Същият размер е посочен и в оспорения РА.
2. Приходите на С. за 2013г., за които има безспорни
доказателства, са както следва:
2.1. Получена по банкова сметка ***,40 лв.
(11 800 евро), преведена й от М.Л. на пет транша в края на годината – на 16.12.2013г.,
16.12.2013г., 19.12.2013г., 20.12.2013г. и 20.12.2013г.
Както в хода на административното, така и в съдебното
производство Н.С. твърди, че през 2013г. е била във фактическо съжителство с
френския гражданин М.И.Ж.Л. (М.Л.) и той й е предоставял в брой средства за
издръжка и живот, като тези средства покриват стойността на разходите, които е направила
през същата година и за които данъчните органи са приели, че надвишават
приходите й.
За доказване на твърденията си, в хода на ревизията от
оспорващата е представена единствено декларация от името на М.Л., в която се
сочи, че Н.С. му е жена и той й е изпращал редовно пари, за да посреща нуждите
си. Тази декларация няма нотариална заверка на подписа, поради което правилно
извършилите ревизията са приели, че като частен документ тя не доказва твърдените
в нея обстоятелства. В съдебното производство С. отново се е позовала на тази
декларация, но след направено оспорване от страна на ответника се е отказала да
се ползва от нея. Въпреки уважените доказателствени искания, оспорващата не
представи по делото оригинал на декларацията, нито представи нова декларация от
френския гражданин с нотариална заверка на подписа, в която той собственоръчно
да е удостоверил факта на съжителството със С. и че й е предоставял в брой
средства за издръжка и живот за 2013г. в определени размери. Оспорващата не е
предоставила и съответен документ, от който да е видно, че тя е била
регистрирана с настоящ адрес в гр. Страсбург през 2013г., когато твърди, че е
съжителствала с М.Л..
От друга страна, по линията на международното
сътрудничество за обмен на информация българските данъчни органи са изискали от
компетентната френска данъчна администрация да установи в какви отношения са се
намирали М.Л. и Н.С. за периода 2013-2016г., какви са основанията за
направените от Л. преводи, какъв е бизнесът на това лице и размера на
получените от него доходи и платени данъци.
В отговор от данъчните служби на Република Франция е предоставена
информация, че М.Л. в данъчните си декларации от 2013г. до 2016г. вкл. е
декларирал, че не е женен и няма зависещи от негова издръжка лица, и в нито
един друг документ, с който разполага администрацията, не се споменава за брак
със С.; съответно не е претендирал сумите, изпратени по банков път на Н.С., за
приспадане при изчисляване на дължимия от него данък върху доходите, поради
което те имат „частен характер“. В информацията от френските данъчни служби е
посочено още, че за периода 2013-2016г. М.Л. е превел на Н.С. общо 213 093
евро, като той е имал финансовата възможност да предостави тези суми, но
оставащите му доходи са твърде ниски за стандарта на живот във Франция.
Съобразявайки горната информация, в РА е прието, че за
2013г. Л. е декларирал нетен доход в размер на 51 615 евро, а е превел на С.
11 800 евро, но за 2014г. той е декларирал нетен доход в размер на
83 367 евро, а за същия период е превел на оспорващата 99 650 евро –
с 16 283 евро повече от придобитите доходи. Ревизиращият екип е приел, че
тези 16 283 евро са от останалите му средства от 2013г. и по този начин
той е разполагал за двете години със средства за живот общо в размер на
23 532 евро. Тук съдът следва да отбележи, че ако се кредитират
твърденията на С., че през 2013г. Л. й е предоставил в брой и останалите от
съпоставката средства, за които е направила разходи (63 867,12 лв. или
около 32 655 евро), то за френския гражданин през 2013г. биха останали
средства за издръжка и живот само около 8 000 евро, а за 2014г. няма да
разполага с такива, а ще е на минус с около 16 000 евро, което е напълно
недостоверно и не отговаря на доказателствата по делото.
Доколкото в съдебното производство въпреки
разпределението на доказателствената тежест не са представени никакви доказателства
в подкрепа на твърденията на С., че преди 16.12.2013г. тя е била във фактическо
съжителство и е получавала пари от М.Л., съдът намира за правилни изводите на
ревизиращия екип, че не може да се приеме за достоверно твърдението на
оспорващата, че Л. й е дал през 2013г. парични средства в брой, които покриват
установеното превишение между разходи и приходи в размер на 74 739,25 лева.
Неоснователни и недоказани са възраженията на
оспорващата, че ревизиращият екип не е събрал данни и доказателства за
спестяванията и евентуално получени необлагаеми доходи от Л., тъй като съгласно
чл.116, ал.1 от ДОПК доказателствената тежест за обосноваване на тези
възражения е на ревизираното лице. Във връзка с горното законосъобразно в оспорения
РА е прието, че предоставените на С. за 2013г. парични средства от френския
гражданин М.Л. възлизат на 23 045,40 лева.
2.2. Доход от преведена по банковата й сметка сума в
размер на 35,00 лв. от ДСП Ловеч.
2.3. Доход от начислена по банковата й сметка лихва в
размер на 0,13 лв.
3. При така установеното по делото, действително е
налице по-голям размер на разходите на С. за 2013г. спрямо доходите й за същия
период, като превишението е в размер на 74 739,25 лева. При изчисляване на
превишението са отчетени и наличните суми по банковата сметка на лицето в
началото и в края на данъчния период (съответно 41,98 лв. и 16,72 лв.) Правилно
в оспорения РА е прието, че това превишение представлява облагаем доход от друг
източник по смисъла на чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ.
Данъчната основа, върху която се дължи данък,
изчислена съгласно чл.36 от ЗДДФЛ и по реда на чл.122, ал.2 във вр. с чл.123,
ал.1, т.2 от ДОПК, е 74 537,65 лева
(превишение на разходи спрямо доходи в размер на 74 739,25 лв., намалено с
дължимите вноски за ЗО в размер на 201,60 лв.). По същия начин и в същия размер
тази данъчна основа е изчислена и в оспорения РА. Дължимият данък върху горната
сума е 10 % от нея, или сума в размер на 7
453,76 лева – чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ във вр. с чл.122, ал.1 от ДОПК.
Законната лихва върху данъка за периода от 01.05.2014г. до 17.09.2019г.,
изчислена с лихвения калкулатор на интернет страницата на НАП, е в същия
размер, какъвто е посочен и в РА – 4 073,73
лв.
Поради изложеното жалбата против РА в частта, с която
са установени задължения за внасяне на данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 7 453,76 лв. и лихви в размер на 4 073,73
лв., поради надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо получените
доходи и финансирания на лицето за календарната година със 74 739,25 лева, следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
IІ. По оспорването на РА в частта, с която са установени
задължения за внасяне на вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за
2013г.:
При извършената проверка в информационната система на
НАП – Данни за осигурените лица ревизиращият екип е установил, че за 2013г.
няма данни Н.С. да се е осигурявала, включително като безработна, и последната
е с прекъснати здравноосигурителни права.
В чл.33, ал.1 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО)
е регламентирано задължителното осигуряване в НЗОК на всички български
граждани. По силата на чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на
осигуряване по ал.1, 2 и 3 (в това число безработните лица), са длъжни да внасят
осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от
минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,
определен със Закона за бюджета на ДОО. Задължението за внасяне на
здравноосигурителни вноски е независимо от това дали лицето има доходи за
съответната година или не, като при наличие на доходи, от размера на последните
зависи единствено размера на вноските за ЗО, но не и тяхната дължимост.
За 2013г. минималният месечен размер на осигурителния
доход за самоосигуряващите се е 420 лева (чл.8, ал.2 от ЗБДОО за 2013г.),
следователно осигурителният доход, върху който С. е следвало да внася вноски за
ЗО, е 210 лева месечно. Размерът на здравната вноска е 8 %, следователно
оспорващата има задължение да внася всеки месец вноска за ЗО в размер на 16,80
лева. За 12 месеца общият размер на дължимите вноски е 201,60 лева.
Нито в жалбата си, нито в хода по същество Н.С. е
твърдяла, че е внесла дължимите от нея вноски за ЗО за 2013г. Не са посочени и
обстоятелства по ЗЗО, които да водят до недължимост на здравните вноски. При
това положение, правилно и обосновано органите по приходите са определили за
внасяне от С. вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2013г. в
размер на 201,60 лв. и лихви в размер на 124,97 лв. Следователно жалбата против
РА и в тази част следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
ІIІ. При този изход на спора основателна е претенцията
на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да му
се присъдят при съобразяване на материалния интерес по делото. В производството
пред съда ответникът е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт,
който се е явил в трите проведени открити с.з., изразил е становище по
съществото на спора, правил е доказателствени искания, депозирал е допълнителни
доказателства в изпълнение на указанията на съда, с което е осъществил в пълен
обем вменените му с пълномощното задължения да представлява и защити ответната
страна.
Материалният интерес по делото е в общ размер на 11
854,06 лева, върху който се дължи юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Изчислено по правилото на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161, ал.1,
изр. трето от ДОПК, юрисконсултското възнаграждение върху целия материален
интерес е 885,62 лева (в какъвто размер е претендирано от ответника), за което
следва да се осъди жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВРЪЛЯ жалбата на Н.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***,
против Ревизионен акт № Р-04000419000717-091-001/17.09.2019г., потвърден с
Решение №3/03.01.2020г. на Директора на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на
НАП, в оспорените му части, с които на жалбоподателката е установен размер на
задължение за внасяне за 2013г., както следва: 7453,76 лв. данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и 4073,73 лв. лихва върху данъка;
201,60 лв. здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2013г. и
124,97 лв. лихва върху здравните вноски.
ОСЪЖДА Н.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ
на НАП, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 885,62 лв.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС Ловеч пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: