№ 413
гр. Монтана, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251630100041 по описа за 2025 година
Предмет на производството е иск с правно основание чл.79 ЗЗД.
Ищецът „********” ЕООД твърди в исковата си молба, че на 16.01.2023 година с
ответника сключили договор за потребителски кредит 40014822377, по силата на който
предоставили сума в размер на 800.00 лева. Била договорена възнаградителна лихва в
размер на 242.59 лева. Ответницата закупила и пакет допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ на обща стойност също 800.00 лева. Ответницата не е изпълнила задължението
си по договора, поради което е начислена и лихва за забава в размер на 187.48 лева за
периода от изпадане в забава до датата на предсрочната изискуемост (11.02.2023 –
05.02.2024г). След обявяване на предсрочната изискуемост е начислено и обезщетение за
забава, дължимо до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
в размер на 133.31 лева. Неизпълнението на задълженията по договора, обосновава правния
интерес на ищеца да предяви настоящия иск, с който претендира осъждане на
ответницата да заплати сумата от 1363.38 лева (сбор от посочените по – горе суми за
лихви и по допълнителен пакет услуги), ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и сторените в
производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответницата М. А. А. не взема становище по
предявения иск.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, които установяват
следното:
На 16.01.2023 година между страните бил сключен договор за потребителски
1
кредит 440014822377. По силата на договора на ответницата била предоставена в заем
сумата от 800.00 лева, която последната се задължила да върне в срок от 18 месеца. Към
договора бил включен и пакет допълнителни услуги – Фаст и Флекси на обща стойност
също 800.00 лева. Ответницата не е правила плащания по договора, но въпреки това
ищецът не претендира главница (ако главница е присъдена в рамките на заповедно
производство, то в настоящото производство липсват такива твърдения и
доказателства, нито пък искът е предявен в хипотезата на чл.415, т.3 ГПК).
При така установените факти, от правна страна съдът намира за обосновани
следните изводи:
Кредитното правоотношение между страните е подчинено на ЗПК. Според чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от
изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Предложените като допълнителни услуги действия Фаст и Флекси са свързани изцяло с
усвояване и управление на кредита. Ето защо възнаграждението по тях представлява
разход по кредита според § 1.т,. от ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Претендираното възнаграждение по договора за допълнителни услуги не е включено
в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Включването му води до нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК – при главница
800.00 лева длъжникът дължи връщане на сума в общ размер на 1879.56 лева. В случая не
са необходими специални знания и умения, за да бъде установено, че ГПР многократно
надвишава допустимия в закона максимум.
При констатирано нарушение на посочените норми, последиците според чл.21 ЗПК
се свеждат до това, че длъжникът – потребител дължи връщане само на заетата
главница. Ето защо и предявеният иск за заплащане на възнаградителна лихва и разходи по
закупени допълнителни услуги се явява изцяло неоснователен.
При такива мотиви, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „********” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ******, бул. ******** В иск срещу М. А. А. с ЕГН ********** от
град Монтана, ул.Камчия 38 за заплащане на сумата от 242.59 лева възнаградителна лихва,
187.48 лихва за забава за периода 11.02.2023г до 05.02.2024г, 133.31 лева законна лихва за
периода 06.02.2024 до 06.01.2025 година и 800.00 лева възнаграждение по закупен пакет
допълнителни услуги Фаст и Флекси по договор за потребителски кредит 440014822377 от
16.01.2023 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3