РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Плевен, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при
секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов адм.
дело № 586 по описа за 2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството по делото е по реда на
глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на Е.Р.М.
*** срещу Решение № 2153-14-42/22.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ -
Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-105/23.05.2023г. по описа на
ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №2154-14-54#2/25.04.2023г. на
ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 10, чл. 14, ал. 2, чл. 34, ал. 3 от НПОС е прекратена личната персонална пенсия,
считано от 16.12.2022г.
Излагат се доводи за незаконосъобразност,
поради нарушаване на материалните разпоредби и целта на закона, като неправилно
е приложен материалния закон и не е спазена целта на закона.
В жалбата се сочи, че на 19.01.2023г е постъпило
пощенско известие от НОИ Плевен, с което е поискана информация относно това,
дали оспорващата е положила успешно държавните изпити и съответно ако не е, то
да представи документ от университета (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“)
удостоверяващ това. В изпълнение на постъпилото искане оспорващата е входирала
в 1-месечен срок Уверение №68066/11.01.23г. от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“,
като с това си действие счита, че е изпълнила задължението си за предоставяне
на информация в срок. Оспорващата е подала искане за отпускане на пенсия с входяща
преписка № 2107-14-45 с дата 08.02.2023г, в отговор на което е получила Разпореждане
№2154-14-54 от 25.04.2023г. на Ръководителя “ПО“ на НОИ Плевен г-жа И.Г.. На
23.05.2023г. оспорващата е подала жалба срещу Разпореждането до по-горестоящия
орган а именно Директора на ТП НОИ - гр.Плевен, като на 22.06.2023г. е
постановено Решение от П.Д.Д.- заместващ директора на ТП на НОИ - Плевен
съгласно Заповед №1016-40-691/10.06.2016г. на управителя на НОИ.
Сочи, че с обжалваното Решение (Решение
№2153-14-42 от 22.06.2023г.) освен, че се отказва възобновяване на персонална
лична пенсия, също така се вменява задължение за плащане на недобросъвестно
получена от страна на оспорващата сума. Посочва, че решението е мотивирано с
това, че с представеното уверение с изх. № 61587/30.08.2022г. издадено от ВТУ
„Св. Св. Кирил и Методий“ - гр. Велико Търново е удостоверено предстоящо
дипломиране през месец декември, с последен изпит по публичноправни науки, с
дати 15.12.2022г. - писмен изпит, 16 и 17.12.2022г. - устен изпит, а въз основа
на уверение с изх. № 68066/11.01.2023г. издадено от ВТУ „Св. Св. Кирил и
Методий“ - гр. Велико Търново оспорващата се е дипломирала на редовна изпитна
сесия с Протокол №24169/15.12.2022г.
С жалбата се иска от съда да прогласи
решението за незаконосъобразно, като се посочва че: законодателството не предоставя
възможността орган на НОИ да създава задължение за плащане на суми, които не
възникват по силата на закона. Посочената разпоредба в Разпореждането от
ръководителя на “ПО“ чл.114 ал.1 КСО не дава понятие за това какво представлява
недобросъвестно получена сума. Посоченият текст единствено регламентира, че
лицето получило недобросъвестно сумата, следва да я върне заедно със законната лихва.
Неточно и непълно е да се вменява задължение за плащане, без да се посочи
конкретно, какво представлява недобросъвестно получена сума, при наличието на
кой фактически състав възниква, за кой времеви период е постъпило такова
плащане. Сочи се, че едва с решението се посочва, какво според органа е
породило недобросъвестно получена сума, а именно че с уверение с изх. №
61587/30.08.2022г. издадено от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр. Велико
Търново е следвало последния държавен изпит да е с крайна дата 17.12.2022г., а оспорващата
се е дипломирала с Протокол №24169 от дата 15.12.2022г. Видно от приложената
заповед (Заповед № ФД - 05 - 16) за насрочване на държавни изпити в юридическия
факултет към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ последния изпит е по публичноправни
науки е на дата 15.12.2022г. писмена част, и 16 и 17 декември 2022г. устна
част. Протоколът, е с дата 15.12.2022г., тъй като това е датата, на която се
провежда първата част от изпита, но самия изпит се състои от две части -писмена
и устна част и е невъзможно един студент да ги положи в един ден. Счита се, че
е недопустимо поради техническото оформяне на протокол за дипломиране да се
вменява плащане в размер на пълна пенсия (222.30 лв. /двеста двадесет и два лв.
и 30 ст./) поради разминаване на дати, което се получава поради документалното
оформяне на протоколите от държавните изпити.
В жалбата се твърди, че не е налице
недобросъвестно получена сума, а също така липсва основание и фактически състав,
въз основа на което да се констатира това. Задълженията във връзка с КСО
възникват единствено по силата на закона, поради което искането за плащане в
размер на 222.30 лв. /двеста двадесет и два лв. и 30 ст./ е неоснователно
според оспорващата. Видно от приложеното при обжалването пред Директора на ТП
НОИ гр. Плевен банково извлечение за постъпили преводи по личната сметка на
оспорващата, става ясно, че след датата 16.12.2022г. не е постъпвал паричен
превод от НОИ. Поради което не е налице и недобросъвестно получена сума за
пенсия. На следващо място се посочва, че след като е подадено Уверение
№68066/11.01.23г. от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, то въз основа на него се
прекратява плащането на персоналната пенсия. Именно поради това, че оспорващата
е представила Уверение №68066/11.01.23г. от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с
което е знаела, че пенсията й ще бъде прекратена, е решила да подаде заявление
(вх. преписка №2107-14-45 с дата 08.02.2023г) за отпускане на персонална пенсия,
тъй като е стажант-юрист, който полага неплатен стаж представляващ част от обучението
по право. В този смисъл и като стажант-юрист, счита че притежава качеството
учащ, съгласно чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като са
приложени Акт за встъпване в длъжност към Окръжен съд Велико Търново и
Удостоверение №552/06.02.2023г., с които се удостоверява, че провеждането на
стажа към Окръжен съд Велико Търново е започнал, както и периода през който се
провежда общия и професионалния стаж съгласно ЗСВ.
В жалбата се посочва, че оспорващата има
право на лична персонална пенсия, тъй като на първо място следва да бъде взет
под внимание факта, че е неприложима разпоредбата на чл. 82 ал. 1 изр.последно КСО, тъй като това е в противоречие със социалната функция на наследствената
пенсия, а именно: подпомагане издръжката на загубилите родителите си деца по
време на обучението им, което за специалността „Право“ неминуемо включва и
задължителния стаж по чл. 294 ал. 1 ЗСВ, по време на който стажант-юристите,
нито получават възнаграждение, нито времето за полагане на стажа се зачита за
осигурителен стаж. Сочи се, като предпоставка за упражняване на юридическа
професия, наличието на юридическо образование, а съгласно българското
законодателство юридическото образование се състои от 2 етапа: 1 етап:
Академично обучение- представлява 5-годишно обучение в университет при
юридически факултет със специалност право, което приключва с полагането на 3
държавни изпита, които са предпоставка за преминаването към втория етап, и 2 етап:
Практическа част - той представлява неплатен юридически стаж с обща
продължителност 6 месеца съгл. чл. 294 ЗСВ (2-общ и 4-професионален стаж съгл. чл.
297 ал. 2 ЗСВ) през който лицето придобива практически умения и знания
извършвайки юридическа дейност, която съгл. чл. 297, ал. 3 ЗСВ е неплатена
дейност. След полагането на 6-месечен стаж като стажант-юристи към Министерство
на правосъдието на Република България, стажант-юриста полага изпит за
придобиване на юридическа правоспособност и едва след успешното му полагане
може да упражнява юридическа професия.
Посочено е в жалбата още, че завършването
на академичното обучение на студент в специалност „Право” с пълно отличие не го
прави правоспособен юрист и не може да упражнява юридическа професия, поради
което и не може да получава доходи. Сочи се, че социалната функция на наследствената
пенсия по чл. 82 КСО е да осигури постъпване на парични средства на лице, което
се обучава и има качеството „учащ“ и целта е подпомагане близките на починалия,
който приживе е осигурявал основния източник на средства за издръжката им и докато
стажант-юриста провежда своята практика, той извършва неплатена дейност, но
през този период неминуемо той има разходи. Посочено е, че в практиката на
Върховния административен съд се приема, че стажът полаган от стажант-юристите
след дипломирането представлява част от обучението и през този 6- месечен стаж
лицето притежава качеството „учащ“ и има право на лична персонална пенсия, в
този смисъл е и Решение №3676 по адм. дело №7764/19г на Върховния
административен съд.
Поради гореизложените аргументи, се иска
от съда да отмени в цялост Решение №2153-14- 42 от 22.06.2023г. на П.Д.Д.(заместващ
Директора на ТП на НОИ - Плевен съгласно Заповед №1016-40-691/10.06.2016г. на
управителя на НОИ) като незаконосъобразно и да се постанови решение, с което да
се задължи компетентния орган към ТП НОИ гр. Плевен да възобнови личната
персонална пенсия на оспорващата, в размер изчислена съобразно действащото
законодателство на Република България за периода на задължителния стаж на
стажант-юриста, а именно от 01.02.2023г. до 01.08.2023г.
В съдебно заседание оспорващата - Е.Р.М.
се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението
на директорът на ТП на НОИ – Плевен.
В съдебно заседание ответникът -
директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, представлява се от ст.
юрисконсулт З.С., която оспорва жалбата. Изразява становище за неоснователност
на жалбата като поддържа доводите, изложени в решението.
Административен съд- Плевен, като взе предвид становищата
на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в
съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
По делото не е имало спор по фактите. От
данните по административната преписка се установява, че на Е.Р.М. е отпусната персонална
пенсия с решение №656 от 09.10.2000г. на Министерски съвет на Р България
/л.21-л.23/, на основание чл.92 от КСО във вр. с чл. 7, ал.1, ал.2, т.1 и ал.5
от Наредбата за пенсиите.
На 08.02.2023г. М. е представила в ТП на
НОИ уверение №68066/11.01.23г.
от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” /л.31/, от което е видно, че тя
се е дипломирала с протокол №24169 от 15.12.2022г. Въз основа на това уверение
компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ- Плевен е издало разпореждане
№2154-14-54#2/25.04.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен /л.70/, с което на основание
чл.96, ал.1, т.4 от КСО и чл.10, чл.14, ал.2, чл.34, ал.3 от НПОС е прекратена личната
персонална пенсия, считано от 16.12.2022г.
Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117,
ал. 1 от КСО с основния аргумент, че към датата на постановяването му оспорващата
е продължила да има качеството на учаща, тъй като придобиването на юридическа
правоспособност е сложен фактически състав и завършването на магистърска
образователна степен по специалността „Право“ освен успешното полагане на държавните
изпити включва и задължителен 6-месечен стаж, който не е платен и не се
признава за осигурителен стаж.
Производството пред директора на ТП на НОИ
– Плевен е приключило с процесното Решение № 2153-14-42/22.06.2023 г. на
директора на ТП на НОИ - Плевен, с което жалбата на М. е отхвърлена. Посочено е, че съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО,
децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а
след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по- късно от
навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са
се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст. Съгласно разпоредбата
на чл. 34, ал. 1, т. 2 от НПОС, учащите след навършване на 18-годишна възраст
установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от
съответното висше училище или от съответната научна организация. От представено
удостоверение №ФД-09-466/13.10.2017 г., издадено от ВТУ ,.Св. Св. Кирил и
Методий" - гр. Велико Търново /л.28/ се удостоверява, че Е.М. е записана,
като учаща редовна форма на обучение в Юридическия факултет на висшето учебно
заведение със специалност „Право“, поради което има право и получава персонална
пенсия. От представеното уверение
с изх. № 61587/30.08.2022г. издадено от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр.
Велико Търново /л.30/ е следвало последния държавен изпит да е с крайна дата
17.12.2022г. В последствие е представено и уверение №68066/11.01.23г. от
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, от което е видно, че оспорващата
се е дипломирала с протокол №24169 от 15.12.2022г. Административният орган е
приел, че с обжалваното разпореждане
№2154-14-54#2/25.04.2023 г. на ръководител ПО, е прекратена от 16.12.2022г. персоналната пенсия на Е.Р.М. на основание чл.
96. ал. 1, т. 4 от КСО, именно, поради отпадане на основанието за получаването
й, и по този начин се явява надвзета сума за периода от 16.12.2022 г. до
16.12.2022 г., която е получена недобросъвестно от лицето и следва да бъде
възстановена заедно с лихвата до изплащане на задължението.
В
мотивите се сочи още, че разпоредбата на чл. 14 от НПОС гласи, че пенсионерите,
техните наследници и законните им представители са длъжни да съобщават на
органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или
настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или
изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна. Лицата, които не съобщят в
едномесечния срок за настъпилите промени в обстоятелствата, които се отразяват
върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й, и продължават
да я получават, връщат неоснователно получената сума с лихвата по чл. 113, ал.
1 от КСО. Посочено е, че Е.Р.М.
се е дипломирала на редовна изпитна сесия с протокол №24169/15.12.2022 г., като
именно това е датата на настъпване, съответно узнаване на обстоятелството,
което е основание за прекратяване на пенсията. В законоустановеният едномесечен
срок от тази дата, лицето е следвало да уведоми пенсионния орган за настъпилата
промяна, а именно дипломирането от по-ранна дата, като М. не е спазила срока,
при представянето на уверение №68066/11.01.2023 г. на дата 08.02.2023 г., тъй
като е направила това, едва след отправено запитване от НОИ, с изискана информация
за положени държавни изпити и документ, удостоверяващ статуса на учащото лице. Сочи
се че, НОИ няма задължение да уведомява пенсионерите за необходимостта да
представят документи при промяна на обстоятелствата, а това задължение е
вменено на заинтересованите лица. като те са длъжни да следят и да уведомяват
пенсионния орган при настъпили промени. Поради това, възраженията на М. в тази
насока са неоснователни, тъй като не е уведомила своевременно пенсионния орган
за промяната в обстоятелствата, с което не е изпълнила задължението си по чл.
14. ал. 1 от НПОС.
Въз основа на тези мотиви е направен
извод, че обжалваното разпореждане е съобразено с материалния закон, поради
което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Решението на директора на ТП на НОИ – Плевен
е съобщено на оспорващата на 11.07.2023г. съгласно известие за
доставяне (л.57), като в законоустановеният срок, тя го е
обжалвала пред Административен съд- Плевен.
По делото е приложена и заповед № СД-03-4/24.01.2023г.
на министъра на правосъдието /л.80/, съгласно която Е.М. е разпределена за
стажант – юрист в Окръжен съд – Велико Търново за срок от шест месеца, считано
от датата на встъпване. Видно от Акт за встъпване в длъжност от 01.02.2023г. на
председателя на Окръжен съд – Велико Търново /л.81/, оспорващата е встъпила в
длъжност „стажант – юрист“ в Окръжен съд – В. Търново на 01.02.2023г. за срок
от шест месеца.
По делото се представени също: решение
№656 от 09.10.2000г. на Министерски съвет на Р България /л.л.21-23/, уверение ФД-09-466/13.10.2017г.
от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /л.28/, уверение изх. № 61587/30.08.2022г.
издадено от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /л.30/, уверение №68066/11.01.23г. от
ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /л.31/, удостоверение изх. № 552 от 06.02.2023г.
на председател на Окръжен съд -
В. Търново /л.35/, извлечение от сметка на Е.Р.М. в Алианц банк България АД за
периода от 01.12.2022г. до 31.12.2022г. /л. 44, гръб/ и за периода от
01.01.2023г. до 31.03.2023г. от /л. 45/, Заповед №1016-40-691/10.06.2016г. на
управителя на НОИ за заместване на Директора на ТП на НОИ - Плевен /л.89/,
както и доказателства, че към датата на постановяване на оспорваното решение-
22.06.2023г., Директорът на ТП на НОИ – Плевен е бил в командировка /л. 90/.
При тази фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Разпореждане №2154-14-54#2/25.04.2023г.
е постановено от ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен /л.70/, а Решение №2153-14-
42 от 22.06.2023г. /л.67-л.69/ от П.Д.Д., заместващ Директора на ТП на НОИ -
Плевен по силата на Заповед №1016-40-691/10.06.2016г. на управителя на НОИ
/л.89/, като както оспореното решение, така и потвърденото с него разпореждане са постановени
от компетентни административни органи. Същите са постановени и в предписаната
от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Основният спорен въпрос между страните, е
относно правото на лицето на лична персонална пенсия след дипломирането му, по
времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно
изискването на Глава ХІV от ЗСВ.
Не се спори, че към датата на постановяване
на разпореждане №2154-14-54#2/25.04.2023 г. на
ръководител ПО, Е.М. не е навършила 26 години /същата е родена на ***г./.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО
право на наследствена пенсия имат децата до навършване на 18-годишна възраст, а
след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от
навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са
се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В редакциите до
01.01.2017 г. в цитираната законова разпоредба е липсвала дефиниция на
понятието „учащ“ за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ,
бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се
считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. В рамките на
предоставената законова делегация в чл. 34 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/ е добавена нова ал. 4, съгласно която лицата, които
полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. При прилагането на тази
нормативна уредба, в част от съдебната практика, е наложено становището, че
стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност „право“, се включва в
„срока на обучение“ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, като е възприето, че
подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС не е съобразена със
специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в
специалния закон - чл. 294 от ЗСВ, поставящ като изисквания за придобиване на
юридическа правоспособност преминаване на 6-месечен стаж като стажант-юрист и
полагането на изпит пред Министерството на правосъдието.
Според настоящият състав на съда,
съдебната практика, съдържаща възпроизведеното по-горе тълкуване и прилагане на
относимите правни норми, е преодоляна, предвид законодателната промяна, въведена
с влизането в сила от 01.01.2017 г. на новата разпоредба на чл. 82, ал. 1, изр.
трето от КСО. На първо място, безспорно се установява волята на законодателя за
учащи по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се
считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на
Закона за висшето образование (ЗВО). В тази насока в чл. 42, ал. 8 от ЗВО е
предвидено, че диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след
успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо
от календарния срок на обучение. Съгласно чл. 45, ал. 1 от същия закон
обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен
„бакалавър“ или „магистър“ завършва с държавен изпит или със защита на дипломна
работа.
В унисон с така цитираните
разпоредби е и приложимата в процесния случай, разпоредба на чл. 82, ал. 1,
изречение трето от КСО (ДВ, бр. 98 от 2016 г. в сила от 01.01.2017 г.),
регламентираща, че децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за
учащи. С приемането на този текст от законодателя, е налице нормативно
закрепване, в случая на законово ниво, на волята на законодателят да не зачете
стажът след дипломиране като част от периода на обучение. Текстът на
разпоредбата е ясен и недвусмислен и не подлежи на разширително, а единствено
на буквално тълкуване. Същият възпроизвежда нормата, вече въведена в текста на
чл. 34, ал. 4 от НПОС, и кореспондира с приложимия за случая чл. 12, ал. 1 от
отменената Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше
образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ /обн.
ДВ. бр.35 от 2 май 2017 г., изм. ДВ. бр. 41 от 18 май 2018 г., изм. ДВ. бр. 46
от 11 юни 2019 г., отм. ДВ. бр.50 от 2 юни 2020 г./, в който е нормативно
закрепено, че обучението по специалността „Право“ завършва с полагане на
държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни
науки. С успешното полагане на държавните изпити, удостоверено в съответната
диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето
образование, законодателят свързва последиците на приключване на учебния процес
и загуба на статута на студент, като обучаващо се лице по смисъла на чл. 66,
ал. 2 и чл. 67 от ЗВО. След систематичния анализ на цитираните норми се
обосновава категоричния извод, че с настъпването на посочените правопогасяващи
юридически факти, лицата със завършено висше образование, губят статута на
„учащи“ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО.
Явна е волята на законодателя,
предвидените в специални нормативни разпоредби стажове, чието полагане се
извършва след дипломирането, да не се включват в срока на обучение. Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че през времето на полагане на стажа като
дипломиран юрист, оспорващата е загубила качеството на „учащ“ по смисъла на чл.
82, ал. 1 от КСО и поради това няма право на наследствена пенсия /в случая лична персонална пенсия за която се прилагат
същите правила като наследствена пенсия/.
Не може да бъде възприета
тезата за колизия между цитираните разпоредби и специалния чл. 294, ал. 1 от ЗСВ. Принципно общият закон регулира родово определен тип обществени отношения,
а специалния - видово съответния род отношения. Приложението на принципа, че
специалният закон дерогира общия, предполага едновременното уреждане от
специален закон на идентична правна материя в отклонение от начина на
регламентирането ѝ в общия закон. Пенсионните права на учащите не са
предмет на регламентация от чл. 294 от ЗСВ, уреждащ предпоставките за
придобиване на юридическа правоспособност и отделните елементи от този сложен
фактически състав. От приложното поле на текста не са обхванати и специфични
изисквания, относно провеждането на обучението по специалността „право“,
каквато хипотеза би предположила прилагането ѝ, като единствено
завършването на съответното обучение е закрепено като условие за провеждане на
юридическия стаж по ал. 2 на чл. 294 от ЗСВ. Безспорно от тази алинея се
установява изцяло практическата насоченост на предвидения в нея 6-месечен стаж,
обстоятелство подкрепящо гореизложените изводи.
Не се установява и посоченото
в проверяваното решение несъответствие с целта на закона. Законовата цел в
случая е липсващата издръжка от починалия родител да бъде заместена от
наследствената пенсия /в случая лична персонална
пенсия/, като по този начин бъдат подпомогнати финансово нуждаещите се
деца-сираци. Посочената цел не лишава законодателя от възможността да обвърже
получаването на тази пенсия след навършване на 18-годишна възраст с фиксирани
конкретни условия, включително с прекратителни такива като алтернативно
посочените приключване на обучението или навършване на 26-годишна възраст, в
случай, че обучението продължи след този момент.
С оглед на изложените
съображения следва да се приеме, че процесните административни актове, с които
е прекратена лична персонална пенсия, са
издадени в съответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност по
чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
Допълнителен аргумент, че регламентирания
в чл. 294 от ЗСВ, юридически стаж за придобиване на юридическа
правоспособност, не е част от обучението, е фактът, че не е налице правна
пречка за дипломирания юрист със специалността „право“ да упражнява професията
си и без регламентирания в чл. 294 от ЗСВ, юридически стаж, тъй като същия може да бъде
назначен за юрисконсулт, но без да осъществява процесуално представителство
пред съд, т.е. за дипломираният юрист е налице възможност за упражняване на
професията си, като едва след приключване на юридическия стаж по чл. 294 от ЗСВ, за придобиване на юридическа правоспособност и придобиване на съответното
удостоверение, ще е налице възможност и да се осъществява процесуално
представителство пред съдилищата, както и да заема длъжност за която се изисква
юридическа правоспособност, т.е. ще може да упражнява професията си в пълен
обем.
Именно в този смисъл е и съдебната
практика на ВАС - решение № 13833 от 09.11.2020 г. по адм. д. №
3783/2020 г., решение № 11187 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 9406/2018 г.,
решение № 12773 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 9628/2020 г., решение № 358 от
10.01.2018 г. по адм. дело № 7943/2017 г., и др. на ВАС.
Относно твърдението, че съгласно уверение с изх.
№ 68066/11.01.2023г. издадено от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр. Велико
Търново оспорващата се е дипломирала на редовна изпитна сесия с Протокол
№24169/15.12.2022г., не на 15.12.2022г., а на 17.12.2023г., както е посочено в
предходно издадено уверение с изх. № 61587/30.08.2022г. издадено от ВТУ „Св.
Св. Кирил и Методий“ - гр. Велико Търново, тъй като е следвало последния
държавен изпит да е с крайна дата 17.12.2022г., според настоящия състав на
съда, правилно административният орган е съобразил, уверението представено по-
късно, а именно уверение с изх. № 68066/11.01.2023г. издадено от ВТУ „Св. Св.
Кирил и Методий“ - гр. Велико Търново, тъй като в него е посочена датата на
дипломирането, а не са представени доказателства след датата на издаването,
които да потвърждават различна дата на дипломиране от посочената – 15.12.2022г.
Действително е налице и различна съдебна
практика, като решение № 5177 от 23.04.2021г. по адм. д. № 2805/2021г. по описа
на ВАС, VІ отделение, решение № 327 от 09.01.2019 г. по адм. д. № 2853/2018 г.,
VІ отд. на ВАС; решение № 3676 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 7764 / 2019 г., VІ
отд. на ВАС и др., съгласно които стажът, който полагат дипломираните юристи по
специалността „Право”, се включва в „срока на обучение” по смисъла на чл. 82,
ал. 1 от КСО, но тази съдебна практика не се споделя от настоящия състав на
съда.
Поради наличие на противоречива съдебна
практика е образувано тълкувателно дело №2/2022г. по описа на Върховния
административен съд, решение по което тълкувателно дело не е постановено до
датата на настоящото съдебно решение.
Настоящият състав на съда,
споделя възприетото в решение №6367/27.05.2021 г. по адм.д.№1724/2021 г., VІ
отд., решение № 12773 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2020 г., VI
отд., решение № 15620 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм.д.№6847/2020 г., VІ отд.,
решение № 13833 от 09.11.2020 г. по адм. д. №
3783/2020 г., решение № 11187 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 9406/2018 г.,
решение № 12773 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 9628/2020 г., решение № 358 от
10.01.2018 г. по адм. дело № 7943/2017 г. и др., че предвид
законодателната промяна, въведена с влизането в сила от 01.01.2017 г. на новата
разпоредба на чл. 82, ал. 1, изр. трето от КСО, безспорно се установява волята
на законодателя за учащи по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно
образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни
заведения по реда на ЗВО и в тази насока в чл. 42, ал. 8 от ЗВО е предвидено,
че диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно
изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от
календарния срок на обучение, съгласно чл. 45, ал. 1 от същия закон обучението
по всяка специалност на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или
„магистър“ завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.
Предвид горното съдът намира, че
решението е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване
на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон
и целта на закона и следва да бъде отхвърлена жалбата.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен,
осми състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Е.Р.М. *** срещу Решение №
2153-14-42/22.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е
отхвърлена жалба с вх. №1012-14-105/23.05.2023г. по описа на ТП на НОИ –
Плевен, като е потвърдено разпореждане №2154-14-54#2/25.04.2023г. на ръководител
на ПО при ТП на НОИ – Плевен.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.