РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000619 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Р. ХР. СТ. с ЕГН
**********, от гр.Шумен против решение № 260046/06.08.2021г. на
Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 15/2021г. в частта, в която е
отхвърлен предявения от него иск за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на смъртта на неговата баба в ПТП от 16.07.2019г. за
разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 90 000 лева, както и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената
част от иска за периода от датата на деликта – 18.07.2019г. до изтичане на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ – 29.01.2021г. Въззивникът счита
решението в обжалваната му част за неправилно, като излага подробни
аргументи за това, свеждащи се основно до необходимостта от съобразяване
младата му възраст, предопределяща по-дълъг срок в неговия предстоящ
живот, в който той ще търпи последиците от загубата си, респ. – нуждата от
помощ на близките си; обстоятелството, че няма и не е имал съпруга или
момиче, с което да съжителства, а е живял в едно домакинство единствено с
1
баба си до последния ден от нейния живот. Моли решението в обжалваната
му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковата му претенция да бъде уважена изцяло в пълния заявен размер.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД,
ЕИК030269049 срещу същото решение, но в неговата осъдителна част.
Според въззивника съдът неправилно и едностранно е ценил част от
събраните доказателства и доводите на страните по делото и не е разгледал в
нужната пълнота възраженията му срещу основателността на претенциите. В
резултат на това е достигнал до погрешно заключение относно
основателността на исковете в така уважените размери.
На първо място се оспорва активната материалноправна легитимация на
ищеца, като се твърди, че той не попада в кръга на лицата имащи съгласно
тълкувателната практика на ВКС право на застрахователно обезщетение от
смъртта на своята баба. Недоказана остава по делото особено близка
привързаност, годна да породи значителни душевни болки и страдания у
ищеца извън традиционно присъщите за процесната родствена връзка. В
условията на евентуалност – в случай, че ищецът бе доказал правото си на
обезщетение, се поддържа разбирането, че приложение следва да намери
разпоредбата на пар.96 от ПЗР на КЗ вр.чл.493а ал.4 от с.з. Възражението
срещу приложимостта на лимита на отговорността на застрахователя по
пар.96 ал.1 КЗ би могло да се приеме за основателно срещу държава членка и
всички органи на нейната администрация, както и спрямо организации и
образувания, които са зависими или контролирани от държавата, но не и
срещу частноправни субекти, какъвто субект е „Дженерали застраховане“ АД.
В случая приложение следва да намери националният закон. Уваженият от
съда размер на обезщетение е завишен и не отговарящ на действително
претърпените неимуществени вреди, както и на утвърдената съдебна практика
в тази насока. Не е съобразена от съда и разпоредбата на чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020г. Съгласно първоначалната редакция на този
член от датата на извънредното положение – 13.03.2020г. до датата на
2
влизане в сила на изменението на члена – 09.04.2020г. не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено
друго, по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни и недоказани в заявените размери.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение.„
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът Р. ХР. СТ. от гр.Шумен претендира от „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК030269049 заплащане на сумата от 90 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на баба му Р Т П,
починала вследствие на ПТП, настъпило на 16.07.2019г. в гр.Шумен., по
вина на С А Х, управлявал автобус „Ивеко“, с рег.№ Н 98 38 ВК, при
нарушение на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК вр. чл.342,ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху главницата от 50 000 лева, считано от 30.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна наличието на твърдяната в исковата молба родствена
връзка между ищеца и пострадалата Р Т П, негова баба, както и наличието на
всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за изплащане на претендираното обезщетение : наличието на
валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно
дружество, настъпило застрахователно събитие, увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат.
По делото е установено, че с влязла в сила присъда по НОХД №
100/2020 г. по описа на ШОС подсъдимият С А Х е признат за виновен в
това, че на 16.07.2019г. в гр.Шумен., на кръстовището на бул „Симеон
Велики“ с ул.“Васил Друмев“ при управление на МПС – автобус „Ивеко“, с
рег.№ Н 98 38 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119,ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р Т П, настъпила на
3
18.07.2019г. – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК вр. чл.342 ал.1 НК.
Предвид на това и на осн.чл.300 ГПК съдът приема за доказан настъпилият
деликт и виновността на дееца.
Безспорно е и това, че към момента на извършване на процесното
ПТП прекият причинител на вредата е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция,
касае активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя близък родственик,
възходящ от втора степен. В тази връзка съдът съобрази следното :
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК
на ВКС легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС
№4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС
№4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и
обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е особено
близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са
4
различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат обобщени в решение,
постановено по реда на чл.290 ГПК, а следва да се преценяват конкретно по
всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства.
С исковата молба е въведено твърдението, че поради сложилата се
необходимост от трудова ангажираност на родителите на ищеца в чужбина,
почти половината си живот той е живеел с баба си Р : от 1996 до 2000г.; от
2006г. до 2007г.; от 2009г. до 2015г. и от 2018 до инцидента през 2019г., общо
12 години. През това време родителите, които отишли на работа в чужбина,
поддържали контакт със сина си, изпращали средства за издръжката му,
връщали се по няколко пъти в годината в България, особено за някои
празници. През 2007г. семейството закупило апартамент, върху който ищецът
и баба Р получили право на ползване. Баба Р полагала ежедневни грижи за
своя внук, грижела се за храна, пране, учебни пособия, ходене на лекар,
ходела на родителски срещи, подписвала бележниците му, изпратила го на
абитуриентския му бал. Връзката между баба и внук била много силна,
ищецът я възприемал като свой родител. Докато работел във Великобритания
за периода 2015г. – 2018г. ищецът не прекъснал връзката с баба си, връщал
се за всички празници и по един месец през лятото. Когато се върнал в
България отново заживял с баба си Р. Помагал й, пазарувал, извършвал
ремонти в апартамента. Загубата й била непрежалима.
От показанията на свидетелката М П Х, леля на ищеца, се
установява, че трите семейства – нейното, на ищеца и на баба му и дядо му
живеели в един блок и били задружни, помагали си, празнували празниците
заедно, ходели по почивки. След като родителите на Р отишли на работа в
чужбина за Р се грижела изцяло баба му Р, дала му образование, възпитание,
научила го на труд, била му като баща и майка. Смъртта й Р приел много
трагично, бил с нея до последно в болницата. Независимо от това ищецът
останал привързан и към биологичните си родители, връзката с тях останала
стабилна и до ден днешен, били в много добри отношения, Р ходил на гости в
чужбина както при майка си, така и при баща си. Въпреки че основните
грижи по отглеждането и възпитанието на Р били на баба му Р, той никога не
упрекнал родителите си, че не са го гледали. Не наричал баба си „майка“, но
я възприемал като такава. След смъртта й плачел с глас, ходел на гроба й,
искал да продава къщата поради спомените с баба му.
5
Н П Н, съученик на ищеца, свидетелства, че Р почти през целия си
живот бил с баба си Р, бил в много близки отношения с нея, тя му била като
майка. След смъртта й му било тежко, постоянно се сещал за нея. В деня на
самата смърт изглеждал разстроен, със зачервени очи.
Сходни са показанията и на третия свидетел Б Р Р, също съученик на
ищеца. Ищецът не просто живеел при баба си, те били едно семейство,
помагали си. Смъртта й приел много тежко, когато говорел за нея очите му се
насълзявали.
Въз основа на горната фактическа установеност се налага извода, че
между ищеца и починалата при ПТП негова баба са съществували нормални
житейски и емоционални отношения, характеризиращи се с присъщите за
посочената родствена връзка взаимни грижи, емоционална привързаност,
обич и подкрепа. При отсъствието на родителите грижите по отглеждането и
възпитанието на ищеца е поемала неговата баба. Връзката с родителите обаче
не е била прекъсната. Дори и при отсъствието си те са се интересували от
детето си, изпращали са средства за отглеждането му, връщали са се
периодично в страната, празнували са заедно празниците. От 2000г. до 2004г.
и от 2007г. до 2009г. ищецът е живеел с майка си, а от 2015г. до 2018г. е
работил във Великобритания. Така сложилите се отношения между ищеца,
родителите му и неговата баба не съставляват отношения на „особено близка
връзка“, надхвърляща нормалната такава за съответния родствен кръг,
каквато е например връзката при отглеждане от бабата на нейния внук поради
заболяване или смърт на родителите, трайно дезинтересиране на родителите
от тяхното дете и др.под.
Не може да бъде направен и извод, че в резултат на загубата на
своята баба ищецът е претърпял сериозни и надхвърлящи по интензитет и
продължителност обичайните морални болки и страдания за съответното
житейско събитие. Безспорно ищецът е преживял тежко смъртта на толкова
близък за него човек, който го е отглеждал с любов и е полагал много грижи
за него, безспорно е страдал и със сигурност загубата му е непрежалима. Но
за успешното провеждане на предявения от него иск установените в
тълкувателната и задължителна съдебна практика критерии изискват да бъде
доказано, че в вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
6
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Такъв би бил
случаят в който ищецът, в резултат на претърпените страдания от смъртта на
близкия си родственик е понесъл негативно въздействие върху
здравословното си, емоционално и психическо състояние, имал е
необходимост от психологическа, а понякога и от психиатрична подкрепа,
променил е поведението си, преживял е завишена по интензитет и
продължителност реакция на скръб от загубата и др.под. В процесния случай
наличието на тези критерии не бе установено. Според разбирането на
настоящия състав, след приемането на Тълкувателно решение №1 от
21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС обезщетение не следва
да се присъжда въз основа на презумпция за понесени морални болки и
страдания в резултат на произшествието, а само при безспорно доказани
такива.
По изложените съображения съдът намира, че поради недоказаност
на активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения иск,
същият се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ищецът следва
да заплати на ответника с.д. разноски за водене на делото в двете инстанции в
размер на 1 300лв / 1000лв – държавна такса за въззивно обжалване и
ю.к.възнаграждение : 200лв за първа инстанция и 100лв за втора инстанция,
или още 1 167лв./
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260046/06.08.2021г. на Шуменския окръжен съд,
постановено по т.д. № 15/2021г. в частта, в която „Дженерали застраховане“
АД, ЕИК030269049 е осъдено да заплати на Р. ХР. СТ. с ЕГН **********, от
гр.Шумен сумата от 50 000 лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баба
му Р Т П, починала вследствие на ПТП, настъпило на 16.07.2019г. в
гр.Шумен., по вина на С А Х, управлявал автобус „Ивеко“, с рег.№ Н 98 38
ВК, при нарушение на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК вр. чл.342,ал.1 от НК, ведно
7
със законната лихва върху главницата от 50 000 лева, считано от 30.01.2021г.
до окончателното изплащане на задължението; в частта, в която
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК030269049 е осъдено да заплати на Р. ХР.
СТ. с ЕГН **********, от гр.Шумен сумата 1 794,44 лв - деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска, както и в частта, в която „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК030269049 е осъдено да заплати по сметка на ШОС, в
полза на бюджета на СВ, дължимата държавна такса за разглеждане на иска в
размер на 2 000 лева , както и сумата 5 лева – държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист., като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. ХР. СТ. с ЕГН **********, от гр.Шумен
срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК030269049 за заплащане на сумата
от 50 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баба му Р Т П, починала
вследствие на ПТП, настъпило на 16.07.2019г. в гр.Шумен., по вина на С А
Х, управлявал автобус „Ивеко“, с рег.№ Н 98 38 ВК, при нарушение на
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК вр. чл.342,ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху главницата от 50 000 лева, считано от 30.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. ХР. СТ. с ЕГН **********, от гр.Шумен да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК030269049 сумата от още 1 167лв – с.д.
разноски за двете инстанции
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8