Р Е Ш Е Н И Е №
гр. П.,18.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №952
по описа за 2017 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу Е.К.З. , Ц.Т.З. , П.Т.З. *** и С.Д. *** ищците Ц.А.Н. с
ЕГН ********** *** и И.Т.Т. с ЕГН ********** *** ,
чрез пълномощника си адв.А.К., твърдят, че ищцата Ц.Н.
е единствен наследник на А. С. М., бивш жител ***, починал на 29.01.1984г.
Твърди се, че наследодателят и притежавал по наследство и делба, извършена по
гр.д.№103/1962г. два новообразувани парцела съгласно регулационните изменения във връзка с
делбата, утвърдено със заповед №1786 от 31.10.1962г., находящи
се в кв.37 по плана на село И.,, а именно : парцел II-238 с площ от 854 кв.м., ведно с
построените в него жилищна сграда и паянтова селскостопанска постройка и парцел X-238 с площ от 846 кв.м., незастроен.
Вътрешните парцелни граници на двата парцела съвпадат с имотните им граници съгласно
утвърденото регулационно изменение, посочено
по-горе. Твърди се, че нотариален
акт №66, том I,
н.д.№159/1964г., на 14.02.1964г. наследодателят на първата ищца продал на Ц.Т.З.
парцел II-238 с площ от 854 кв.м. в кв.37 по
регулационния план на село И., заедно с построената в него жилищна сграда. След
тази продажба е извършено регулационно изменение със заповед №3371 от
26.06.1968г, по силата на която части от парцели II-238, X-238, XI-238 и XII-238 в кв.37 по плана на село И. е
предвидено отчуждаване за детска площадка , като е отреден новообразуван парцел
XV-детска площадка
в кв.33, поради което и новообразуваните парцели са получили следната
номерация: парцел III-420 съответства на парцел II-238 по предходната регулация, парцел IV-420 съответства на парцел X-238 по предходната регулация , парцел VIII-416 съответства на парцел XI-238 по предходната регулация и парцел IX -668
съответства на парцел XII-238
по предходната регулация , но вече с нов номер на квартала -33 по плана на село
И..
Твърди
се, че с нотариален акт №171, том II, н.д.№1037/1981г. на 18.06.1981г. А. С. М. прехвърлил на
втората ищца И.Т. чрез замяна парцел IV-420 в кв. 33 по плана на село И. с площ от 700 кв.м.,
незастроен , в който през 1981г. въз основа на проект и строително разрешение
втората ищца построила жилищна сграда, а по-късно през 1991г построила също въз
основа на проект и строително разрешение гараж в североизточната част на имота
на уличната регулационна линия и на имотната –парцелна граница между нейния
парцел IV-420 и парцел III-420, собственост на ответниците.
Твърди се, че с нотариален акт №173, том I , н.д.№334/1991г. на 31.01.1991г. Ц.Т.З.
и съпругата му П. Л. З. прехвърлили на сина си Т. Ц. З.- наследодател на
първите трима ответници новообразувания парцел III-420 в кв.33 по плана на село И. с площ от
732 кв.м. , ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда срещу
задължение за гледане и издръжка.
Твърди
се, че с нотариален акт №77, том VIII дело №2672/1996г на 16.07.1996г Т. З. и съпругата му Е.К.З. /
първия ответник/ са продали на Д. С. Б. 458/732 ид.ч.
от парцел III-420 в
кв.33 по плана на село И. целият с площ от 732 кв.м. ,като имота участва в
парцела с 714 кв.м. неуредени регулационни отношения, заедно с построената в
имота триетажна масивна жилищна сграда с площ от 132 кв.м., състояща се от
партерен етаж с два гаража и избени помещения , два редовни жилищни етажа и
мансарден етаж.
Твърди
се, че с нотариален акт №131, том VII, рег.№11809, н.д.№441/2005г. на 30.12.2005г. Д. Стоилов Б.
и съпругата му Любомира Борисова Бирникова са продали
на ответника С.Д.Б. 458/732 ид.ч. от УПИ III-420 в кв.33 по плана на село И., община П.,
ведно с построената в него масивна триетажна жилищна сграда с площ от 132 кв.м., състоящата се от
партерен етаж с два гаража и избени помещения, два редовни жилищни етажа и
мансарден жилищен етаж.
Твърди
се, че предвиденото мероприятие детска градина
не е било реализирано , не е извършено никакво обезщетение, затова
имотите са реституирани на бившите собственици. Във връзка с реституирането на
имотите е извършено ново регулационно изменение, утвърдено със заповед №131 от
25.05.2004г., с което се заличава парцел
XV,
предвиден по предходния план за детска
площадка и създадени нови парцели , а именно – парцел III-420 за имота на ответниците,
парцел IV-743
за имота на ищците , парцел VIII-416
за собственика на парцел XI-238по
плана, утвърден със заповед №1786 от 31.10.1962г. и парцел IX-668 за собственика на парцел XII-238 по плана, утвърден със заповед
№1786 от 31.10.1962г.
Тъй
като частта от парцел X-238в
кв.37 е собственост на А. С. М. по плана, утвърден със заповед №1786 от 1962г.
е била отчуждена за детска площадка с регулационното изменение , утвърдено със
заповед №3371 от 26.06.1968г. ,а имота е реституиран поради нереализиране на
мероприятието, възстановяване на собственост
е настъпила в негово лице , респективно след смъртта му в лицето на неговите
наследници , в случай това е първата ищца
като негова единствена наследница за реституираната част , поради което
двете ищци са съсобственици на новообразувания УПИ IV-743 в кв.33 по сега действащия план на
село И..
Ищците
твърдят, че въпреки предвиденото отчуждаване и извършените регулационни
промени същите никога не са били
отстранени от имота и до скоро владеели имота в имотните му граници съгласно
регулационния план одобрен със заповед№1786/31.10.1962г.
Твърди
се, че утвърденото регулационно изменение със заповед №131 от 25.05.2004г. и действащ към момента регулационен план е
извършено при грешна кадастрална основа, изразяваща се в следното: при условие,
че е отменено отчуждаването за детска площадка имотите е следвало да бъдат
възстановени както по площ така и по граници, такива каквито са били към
момента на отчуждаването им за посоченото мероприятие, което мероприятие не е
било реализирано. Твърди се, че имотите е следвало да се заснемат и отразят в
имотните им граници такива каквито са
били създадени с регулационното изменение за разделяне на имотите съгласно
извършената делба, утвърдено със заповед №1786/31.10.1962г., които
представляват верните имотни граници. Твърди се, че не е заснета вярната имотна
граница между имота на ищците , за който е създаден УПИ IV-743 в кв.33 по плана на село И. и съседния УПИ III-420, собственост на ответниците,
такава каквато е било по плана от 1962г. , а е показана друга граница,
разделяща двата парцела, която навлиза с около 1.5 метра в имота на ищците по
протежение на вярната имотна граница от дъното на парцела и стига до гаража,
построен в североизточната част на имота им, като по този начин част от
дворното място с площ от около 48 кв.м. се отнема от имота на ищците и е
заснета неправилно към имота на ответниците.Твърди
се, че при гаража парцелната граница
пресича част от ъгъла му с около 2 кв.м.застроена площ във формата на
триъгълник, която също неправилно се отнема от имота на ищците и е заснета
неправилно към имота на ответниците. След това
парцелната граница пресича вярната имотна граница, пресича също така част от
ъгъла на гаража, построен в съседния имот с около 3.00кв.м., застроена площ във
формата на триъгълник, която се отнема от съседния имот и заснета неправилно
към имота на ищците , въпреки , че гаражите са построени на калкан един до друг
на имотната граница по плана от 1962г. въз основа на строителни разрешения ,
одобрени архитектурни проекти и дадена строителна линия . Или общата площ от
около 50 кв. имота на ищците в границите, посочени по-горе, неоснователно се
отнема от имота им и неправилно/ грешно е заснета и включена в имота на ответниците. Ищците твърдят, че грешката е очевидна при
налагане една върху друга на скицата на плана от 1962г и скицата на плана от
2004г. Тъй като имотите са отчуждени без собствениците им да са обезщетявани по
никакъв начин и след това реституирани
поради нереализирано мероприятие, то следва да се възстановят в границите им
преди отчуждаването за детка площадка , така както са
владени до скоро по площ в имотни граници както се посочи по-горе, без спорове
и пречки съгласно плана от 1962г., макар че от тогава до сега в съседния имот неколкократно са се сменили собствениците. Твърди се, че
преди около 4-5 години ответниците разрушили и
премахнали оградата от бетонови колове и телена мрежа между имотите им , която
ограда е минавала по имотната граница съгласно плана от 1962г. и поставили нова
ограда по грешно заснетата и утвърдена
граница, завзели спорната част от имота и оспорват съсобствеността на
ищците като се позовават на сега
действащата регулация.
Моли
се съда да са приеме за установено по отношение на ответниците,
че при заснемането и одобряването на плана на село И. със заповед№131 от 25.05.2004г. е допусната
грешка в кадастъра като неправилно е нанесена вярната имотна граница за УПИ IV-743 и УПИ III-420 в кв.33
такава каквато е била заснета със заповед №1786 от 31.10.1962г. за
парцели X-238 и II-238 в кв.37 по плана на селото, която е
вярната имотна граница както и че дворно
място с площ от около 50 кв.м.,
разположено между имотната граница на парцели X-238 и
II-238
в кв.37 по плана на село И. , утвърден със заповед №1786 от 31.10.1962 година и
границата на парцели IV-743 и
III-420 в кв.33
по плана на селото, утвърден със заповед№131/25.05.2004г. е собственост
на ищците и е част от имота на ищците УПИ X-238 в кв.37 по плана на село И., утвърден
със заповед №1786 от 31.10.1962г./ настоящ номер УПИ IV-743 в кв.33/, която част при изработване
и одобряване на плана със заповед№131 от 25.05.2004г. е заснета грешно и
неправилно включена в имота на ответниците УПИ III-420 в кв.33 по плана на село И. и да
бъдат осъдени ответниците да предадат ищците владението на дворно място с площ
около 50 кв.м., разположено между имотната граница за парцели X-238 и II-238 в кв.37 по плана на село И., утвърден
със заповед №1786/31.10.1962г. и границата за парцели IV-743 и III-420 в кв.33 по плана на село И. ,
утвърден със заповед№131/25.05.2004г., което дворно място е грешно заснето и неправилно включено към имота на ответниците УПИ III-420 в кв.33 по сега действащия план на село И., утвърден
със заповед№131/25.05.2004г. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си ищците сочат доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК първите трима ответници е подаден писмен отговор, с който не се
оспорват твърденията, че са наследници
на Т. Ц. З., първата –негова съпруга, втория
и третия – негови синове. Не се оспорва твърдението, че наследодателят им е
придобил парцел III-420
в кв.33 по плана на село И. през 1991г.
от родителите си срещу задължение за издръжка и гледане. Н есе оспорва
твърдението, че през 1996г наследодателят им
и неговата съпруга/ първата ответница/ са продали 458/732 ид.части от томи имот на Д. Б., който впоследствие е
прехвърлил придобитото на сина си С.Б./ четвъртия ответник/. Твърди си, че още
през 1969г между имота на ищците и този
на ответниците
е имало ограда на бетонни колове и телена мрежа, каквато е и в момента.
Оспорва се твърдението, че допреди 4-5 години
ищците ползвали имота си в старите му имотни граници, след което част от
имота им била завладяна от ответниците. Не се оспорва
твърдението, че през 2004г. е извършена промяна на регулационния план ,
засягаща имотите на страните , като към същите е придадена площта на бившия
парцел XV
/детска площадка/. Оспорват твърдението , че тази промяна е станала по силата
на реституция. Твърдят, че не е налице реституция по някой от реституционните
закони, а е извършено изменение на влязъл в сила план при условията на чл.134,
ал.2,т.1 от ЗУТ- поради неизвършване на отчуждаване на части от имотите ,
предвидени за обществено мероприятие. Оспорва се твърдението, че при
изработване на плана от 2004г е допусната
грешка в кадастралната основа, защото границата е била материализирана с
ограда и е заснета като имотна граница и/ или при съобразяване с правилото на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР. Сочи се, че изменението не
касае оспорената граница, а частите които са попадали в парцела, отреден за
обществено мероприятие. С тази заповед към парцел III-420 е придадена площта, попадаща в
парцела, отреден дотогава за детска площадка. По този начин парцелът им е
възстановил площта си от 930 кв.м., каквато е имал по плана от 1962г.,
съответно е увеличена и площта на парцела на ищците. Твърдят, че парцелната
граница между парцелите на страните е била материализирана чрез ограда . На ответниците е известно , че между наследодателят им от една
страна и наследодателят на ищците от друга страна е постигнато устно
споразумение за промяна на границите ,
установени по плана от 1962г. като наследодателят на ответниците
е отстъпил час от лицето на парцела си , а като компенсация , техният
наследодател е отстъпил част от имота си в дъното без уравнение в пари . Така
граничната линия по плана от 1962г в
следващите планове е изправена и при
съобразяване с тази линия и двете страни взаимно са си дали съгласие и са
построили гаражи и са били в добри
съседски отношения. По волята на общите наследодатели е установено едно
статукво, което продължава десетилетия. Изразяват становище, че ревандикационния иск е неоснователен доколкото част от
бившия имот на ищците е заснет като част от имота на ответниците
е станало не поради грешка в кадастъра , а по силата на приложен предходен регулационен план и
правилото на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, респ.чл.33
от ЗТСУ/ отм/. Твърдят, че са съсобственици с
ответника Б. на УПИ III-420
. Дори и да е налице
твърдяната грешка в кадастъра , то в днешните парцелни граници ответниците владеят имота включително чрез присъединяване на
владението на техния пряк наследодател Т. З., включително и владението,
осъществено в тези граници от общия наследодател Ц.З. още от 1969г. до настоящия момент,
продължило явно и спокойно и поради
което са придобили имота по давност в рамките на притежаваната от тях идеална
част. Изразяват становище , че исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Сочат
доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от отвеника Б. не е подаден
писмен отговор.
В
съдебно заседание ищците , чрез
пълномощника си, поддържат предявените искове.В съдебно заседание е
допуснато изменение на двете искови
претенции чрез увеличените размера на спорната площ като спорната площ,
респективно претендираната част от имота е 66 кв.м.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представени
по делото писмени бележки .
В
съдебно заседание ответниците
Е.З. и П.З., чрез пълномощника си,
поддържат писмения отговор.Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представени по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът Ц.З. не се явява.
В
съдебно заседание ответникът С.Б. оспорва исковете.
Пазарджишкият
районен съд след като се съобрази с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа
страна:
Не
е спорно по делото, а и от представеното удостоверение за наследници изх.№2 от
11.01.2017г, издадено от Кметство- село И., се установява, че ищцата Ц. А.Н. е
единствен наследник по закон- дъщеря на А. С. М., бивш жител ***, починал на
29.01.1984г.
Не
е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства, се
установява, че наследодателят на първата ищца е притежавал по наследство и
делба, извършена по гр.д.№103/1962г.два парцела: парцел II-238 с площ от 854 кв.м., ведно с
построените в него жилищна сграда и паянтова селскостопанска постройка и парцел X-238 с площ от 846 кв.м., незастроен,
съгласно регулационно изменение,
утвърдено със заповед №1786 от 31.10.1962г., двата парцела, находящи
се в кв.37 по плана на село И..Установява се, че с нотариален акт №66, том I, н.д.№159/1964г., на 14.02.1964г.
наследодателят на първата ищца продал на Ц.Т.З. парцел II-238 с площ от 938 кв.м. в кв.37 по регулационния план на
село И., заедно с построената в него жилищна сграда.
Установява
се от приложения нотариален акт №171, том II, н.д.№1037/1981г. по описа на ПРС, че
на 18.06.1981г. А. С. М. прехвърлил на
втората ищца -И.Т. чрез замяна парцел IV-420 в кв. 33 по плана на село И. с площ от 700 кв.м.,
незастроен.
Установява
се от приложения нотариален акт №173,
том I ,
н.д.№334/1991г. на 31.01.1991г. Ц.Т.З. и съпругата му П. Л. З. прехвърлили на
сина си Т. Ц. З.- наследодател на първите трима ответници
новообразувания парцел III-420
в кв.33 по плана на село И. с площ от 732 кв.м. , ведно с построената в него
едноетажна паянтова жилищна сграда срещу задължение за гледане и издръжка.
Установява
се от приложения нотариален акт №77, том VIII дело №2672/1996г на 16.07.1996г Т. З. и съпругата му Е.К.З. /
първия ответник/ са продали на Д. С. Б. 458/732 ид.ч.
от парцел III-420
в кв.33 по плана на село И. целият с площ от 732 кв.м. ,като имота участва в
парцела с 714 кв.м. неуредени регулационни отношения, заедно с построената в
имота триетажна масивна жилищна сграда с площ от 132 кв.м., състояща се от
партерен етаж с два гаража и избени помещения , два редовни жилищни етажа и
мансарден етаж.
Установява
се от приложения нотариален акт №131,
том VII, рег.№11809,
н.д.№441/2005г. на 30.12.2005г. Д. Стоилов Б. и съпругата му Любомира Борисова Бирникова са продали на ответника С.Д.Б. 458/732 ид.ч. от УПИ III-420 в кв.33 по плана на село И., община П.,
ведно с построената в него масивна триетажна жилищна сграда с площ от 132 кв.м., състоящата се от
партерен етаж с два гаража и избени помещения, два редовни жилищни етажа и
мансарден жилищен етаж.
За
изясняване на спора от фактическа страна
по делото бяха изготвени две единични
съдебно-технически експерти и една тройна съдебно-техническа експертиза.Съдът
счита, че не следва да се обсъжда заключението, изготвено от вещото лице Г.,
като непълно и необосновано. Съдът счита, че следва да обсъдят паралелно
заключенията на единичната експертиза, изготвена от вещото лице Д.Б. и заключението тройна съдебно-техническа експертиза, даващи
отговори на едни и същи въпроси като на някои от тях е отгорено
по идентичен начин и да се обсъдят различията в друга част от отговорите като
се съобрази обстоятелството , че вещото
лице Б. е извършвала огледи и измервания на място , а членовете на тройната
съдебно- техническа експертиза са работили само по писмени данни, не са
извършвали оглед и измервания на място, а са градили изводите си на база геодезически заснемания, извършени по почин на ответниците през 2011г и 2017г., на геодезическо
заснемане, което е внесено в СГКК-П. и предстои да бъде прието, както и на
неодобрен кадастрален план от 1990г. .Съгласно констативно –съобразителната и
заключителна части на тези експертизи първият регулационен план на село И.,
община П. е одобрен през 1921г.Процесните имоти
пл.№№420 и 743 са част от имот пл.№238, за който е бил отреден парцел II-238 в кв.37 . Изработено е частично
изменение на регулацията, одобрено със
Заповед№1786 от 31.08.1962г. като за парцел II-238 са се образували четири парцела.
Новообразуваните парцели са като следва : парцел II-238 с площ от 854 кв.м., парцел X-238 с площ от 846 кв.м., парцел XI-238 с площ от 770кв.м. и парцел XII-238 с площ от 1030 кв.м. Последващият регулационен план на село И., който е действащ
към момента е одобрен със заповед№3371
от 25.07.1968г. От парцели II-238
и X-238 и част от парцели XI-238 и
XII-238 е обособен
имот пл.№420, за който са образувани парцели III-420 и IV-420 в кв.33. За част от имот пл.№420 е
обособен парцел XV-
детска площадка. През
1990г. е изработен нов кадастрален план на село И. като парцели III-420 и IV-420 са обособени като отделни имоти ,
съответно имот с пл.№626 с площ от 1016кв.м. и имот пл.№625 с площ от 855 кв.м.
В имотите са отразени построените сгради както следва: в имот пл.№626- масивен
гараж с площ от 22 кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и
стопанска сграда с площ от 14 кв.м. В имот пл.№625- масивен гараж с площ от 40
кв.м., масивна жилищна сграда с площ от 105 кв.м. и масивна сграда с площ от 10
кв.м. Границата между двата имота е показана като материализирана – полумасивна ограда. Към момента кадастралния план от 1990г.не е одобрен. Копие от кадастралния
план от 1990г., обективиращ процесните
имота е приложен към заключението като процесните имоти са оцветени в жълто. Тъй като
мероприятието детска площадка не е било реализирано, по инициатива на собствениците на имот
пл.№420 е образувана преписка за
изменение на кадастралния и регулационен план. Подадена е молба вх.№954/21.04.2003г.
за отразяване на верните имотни граници на имоти пл.№420, 416 и 668 в кв.33 по
плана на село И.. Съставен е акт за непълноти и грешки като в графичната част са отразени промените
и в новообразувания имот пл.№743. Със заповед №257 от 15.10.2003г. е одобрено
попълването на кадастралната основа с верните имотни граници на имоти №420,
416, 668 и новозаснетия имот пл.№743 в кв.33 по плана
на село И.. Със заповед №131/25.05.2004г на кмета на община П. е одобрен проект
за изменение на плана за регулация за УПИ III-420, IV-420, V-422, VII-420, VIII-416 IX-668 и XV-детска площадка и улица тупик , с който се заличават УПИ XV и улица тупик, поради
нереализирано мероприятие и се проектират
УПИ-та за имотите както следва: III-420, IV-743, V-422 ,VII-420, IX-668 и VIII-416. Съобразявайки приложените по делото
документи, съществуващите планове за имотите и предоставените геодезически заснемания, както и цифровия модел на
неодобрената кадастрална карта на село И., тройната съдебно-техническа
експертиза заключава, че границата между парцели II-238 и X-238 в кв.37, образувана съгласно
регулационното изменение, одобрено със заповед №1786 от 31.10.1962г. към
дадения момент не представлява имотна граница. Вещото лице Б. отговаря, че
парцелната граница между парцели II-238 и X-238 в кв.37 съгласно регулационното
изменение, одобрено със заповед №1786 от 31.10.1962г. би могла да се приеме за
имотна, за която обаче няма данни да е била материализирана по този начин.
Съдът приема отговора на вещото лице Б. и не приема отговора на тройната
експертиза, според който имотната граница
между имот пл.№420 и имот пл.№743, заснета и нанесена в акта за непълноти и
грешки и одобрена със заповед№257 от 15.10.2003г. изцяло се припокрива с
границата , отразена по неодобрения кадастрален план от 1990г., както и с
изработената, но неодобрена кадастрална карта на село И. от 2018г., но не
отговаря на дворищно регулационната линия по плана от 1968г като съображение за
това съдът ще изложи по-долу в мотиви. Според вещото лице Б. по плана утвърден
със заповед №131 от 25.05.2004г има грешка в отразяването на имотната граница
между процесните парцели , изразяваща се в това, че в
плана не е отразена границата, която е съществувала на място от много години , а е отразена
грешна граница, по която е одобрена регулацията и която е трасирана на място.
Този извод на вещото лице Б. също се
кредитира от съда по съображения, изложени по-долу. Вещото лице Б. *** от
1968г. е образуван парцел XV
– детска площадка в кв.33 като от имот
пл.№420 се обособяват два имота с пл.№№420 и 743 и се коригира имотната граница
с имоти пл.№416 и 668. По така одобрената кадастрална основа новообразувания вече имот пл.№420 в парцела
за детска площадка участва с 250 кв.м.,
имот пл.№743 в парцела за детска площадка участва със 172 кв.м.Този извод на
експерта Б. също се възприема от
съда съображения, които ще бъда изложени
по-долу в мотивите на съдебния акт. Двете експертизи/ тройната и едночленната на
вещото лице Б./ дават идентичен отговор като заключават, че по плана от 1968г.
площта на парцел III-420
е 740 кв.м., а площта на парцел IV-420 е 714кв.м. Съгласно регулационното
изменение от 2004г парцел III-420
е с площ от 1018кв.м., а площта на парцел IV-743 е 854 кв.м. по данни от оцифрения регулационен план на село И.. Според двете
експертни мнения границата между парцели II-238 и X-238 в кв.37 по ПУП по плана на село И. от 1962г. не съвпада с
границата между парцелите III-420
и IV-743 в кв.33 по
плана от 2004г. като вещото лице Б. посочва, че разликата се изразява в това,
че на място е била материализирана с мрежа и колове граница, която е поставена
със съгласие на двете страни, а не е материализирана границата между УПИ II-238 и X-238, съответсваща
на графичната част на плана от 1962г. Тук е момента да се вметне обаче ,
че от останалите доказателствени
материали не се установи да е постигнато
взаимно съгласие на спорещите страни, тоест на двете насрещни страни, а
съгласие е имало само от страна на ответниците.
Вещото лице Б. е изготвила скица, в която са съвместени плановете от 1962г. и
2004г и на която скица /съдържаща се на
лист 130 от делото е онагледено разминаването. Границата по плана от
2004г сравнена с границата по плана от 1962г.е отразена в полза на ответниците в дъното
с 66 кв.м. и в полза на ищците в лицето на имотите с 29 кв.м. Съдът възприема тези изводи на
вещото лице Б. по изложените по-долу съображения.Двете експертизи по идентичен
начин отговорят на въпроси 9, 10 и 11 . Според експертите дължината на
югозападната граница на имота на ищците / дъното на парцел е 17 кв.м., а по
плана от 2004г е 14.50 кв.м. Дължината на югозападната граница по плана от 1962г на имота на ответниците – в дъното на парцел II-238 е 18 кв.м., а по плана от 2004г
-14.50 кв.м. Тройната съдебно техническа експертиза заключава,че по неодобрения
кадастрален план от 1990 г в двата имота са заснети масивен гараж на ответниците и масивна сграда на ищците. Тези сгради са на
уличната регулация и са съответно в имота на ответниците
и в имота на ищците. За сградата на ищците има издадена виза, одобрен
архитектурен проект , както и декларации , нотариално заверени за съгласие за
строителство на граничната линия от И.Т. и Т. З.. Строителното разрешение е от
1991г. За гаража на ответниците няма представени
строителни документи. Според двете експертни мнения по плана от 2004г. действащ
в момента , парцелната граница / регулационната линия / не засяга гаражите ,
той като тя върви по имотната граница, тоест границата между двата гаража.
Съдът не кредитира отговора на 12 въпрос , даден от тройната съдебно
–техническа експертиза, тъй като същият е базиран на съпоставка на геодезически
заснемания, част от които са изготвени единствено по почин на ответниците.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетелката П. Н. /
свидетел на ищцовата страна/ се установи, че оградата
между двата имота представлява телена
мрежа, захваната циментови колове и съществувала на място още при закупуване на имотите. Според
свидетелката през месец април 2012г ответниците З. преместили оградата към имота на ищците и от
този момент започнали споровете между страните. Свидетелката заяви, че живее в
съседство и че лично е видяла как ответниците
са преместили оградата.
От
разпита на свидетелката Чинкова / сестра на Т. З./ се
установи, че през 1964г оградата между двата имота е била дървена ,като през
1971г. бащата на свидетелката само сменил дървената ограда с телена мрежа,
поставена на циментови колове и от тогава оградата не е местена. Според
свидетелката спорове между страните за оградата не е имало. В таз инасока са и показанията на свидетеля Русков, поради което
не се налага подробния им анализ. Съдът
кредитира показанията на свидетелката Н. досежно
спорното обстоятелство, а именно - оградата е преместена, тъй като при огледа
си вещото лице Б. също е констатирала това обстоятелство. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите на ответната страна, тъй като същите са в явно
противоречие с доказателствените материали, които
съдът цени като достоверни.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени
са два обективно и кумулативно съединени искове- положителен установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, чието
съединяване е допустимо съгласно ТР №8/23.02.2016г по тълк.д.№8/2014г
на ОСГК на ВКС.
По
иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР:
Характерът
на този иск е разяснен в мотивите на ТР №8/23.02.2016г по тълк.д.№8/2014г
на ОСГК на ВКС-положителен установителен иск за
принадлежността на правото на собственост , който е от значение за отразяването
на имота в кадастралната карта съобразно
действителните граници на правото на собственост . Приложното поле на този е
иск е при наличие на спор за материално право свързан с непълното или грешка в
кадастралната карта , което означава
несъответствие между действителните пространствени характеристики на имотите и
тяхното отразяване в кадастралната карта / незаснети или погрешно заснети
граници. Тук е момента да се посочи, че не съставлява грешка или непълнота
грешка в записването на собствениците в кадастралния регистър / разписен лист/
или грешка в цифровия модел на кадастралната карта , ако такава не е допусната
в графичния модел. Предмет на делото по този иск може да бъде установяването на
правото на собственост върху имот , който въобще не е бил заснет като
самостоятелен поземлен имот в
кадастралната карта/ при непълнота на кадастралната карта/, или установяването
на правото на собственост върху реална част
от поземлен имот, която е заснета към
съседен имот / грешка в кадастралната карта/ като с искът се цели да се установи
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта. Моментът на възникване на непълнотата или
грешката – одобряването на кадастрална карта/ настоящия случай е такъв/
предстои одобряване на нова КК на село И./ или след това/ е от значение за
основанието на което ще се извърши изменението на кадастралната карта/ чл.51,
ал.1 т.1 или 2/ и процедурата за това, но не и за правната квалификация на иска.
Безспорно
се установи след съвкупен анализ на доказателствените
материали, че имотът на ищците и имотът на ответниците
са създадени от един имот по силата на регулационно изменение, одобрено
със заповед №1786 от 31.10.1962г. във
връзка с извършена съдебна делба в резултат на което са образувани четири парцела-да
от които са процесните парцели –II-238 с площ от 854 кв.м., ведно с
построените в него жилищна сграда и паянтова стопанска постройка и X-238 с площ от 846 кв.м.-незастроен в
квартал 37 по плана на село И., които парцели са поставени в дял на съделителя А. С. М.. По този начин за всеки един от съделителите е възникнала индивидуална собственост в
границите на парцелите така като са очертани
по изменението на плана от 1962г.Вътрешната граница между двата спорни
парцела е станала имотна граница според посоченото регулационно изменение,
затова защото съгласно чл.14, ал.5 от ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по
ал.3/ т.2 на ал.3 гласи вътрешните регулационни линии, които определят границите
на съседни имоти странични и км дъното на имота/ стават граници на имотите. В
конкретния случай вътрешните регулационни линии стават имотни, тъй като няма
предаване по регулация части от един парцел към другия , тоест няма за уреждане
регулационни сметки между различни парцели- вече съществуващи като имоти,
поради което не може да се поставя въпроса приложена ли е или не
регулацията относно процесната
имотна граница.
Безспорно
се установи, че към момента на утвърждаване на това изменение във връзка с извършената
съдебна делба единствен собственик на двата парцела както се посочи по-горе е А.
С. М., бивш жител ***, починал през 1984г. и наследодател на ищцата Ц.Н. и праводател на ищцата И.Т. за парцел X-238 с площ от 846 кв.м./ съгласно
обсъдения титул за собственост/, който по сега действащия план представлява УПИ
IV-743 в кв.33 по плана на село И.. Безспорно се
установи, че А. С. М. е праводател/
по силата на транслативна сделка- покупко
продажба видно от обсъдения по-горе титул за собственост/ на Ц.Т.З. , бивш жител ***, който е закупил
от Митрев през 1964г. парцел II-238
с площ от 854 кв.м./ по сега действащият план представляващ УПИ III -420 в кв.33 , чиито правоприемници
са останалите ответници на посочените
по-горе правни основания съобразно
обсъдените от съда и неоспорени титули за собственост. Установи се, че
със заповед №3371 /25.07.1968г. е извършено регулационно изменение , по силата
на което е предвидено обществено мероприятие – детска площадка, за което са
отчуждени части от четирите парцела и създаден парцел XV. Установи се, че въпросното
мероприятие не е реализирано и със заповед №131/25.05.2004г. на основание
чл.134,ал.1т.1 и ал.2 т.2 от ЗУТ/ съдържаща се на лист 20 от досието на делото/
е одобрено частично изменение на регулационния план, касаещ
процесните парцели / парцел IV-743 тогава е със сигнатура IV-420/, съгласно което парцел XV- за детска площадка е заличен и са
създадени четири нови парцела , а именно – парцел III-420 за имота на ответниците,
парцел IV-743
за имот на ищците , парцел VIII-
416 за собственика на парцел XI-238
по плана, утвърден със заповед №1786 от 31.10.1962г и парцел IX-668за собственика на парцел XII-238
по плана, утвърден със заповед
№1786 от 31.10.1962г. Утвърденото регулационно изменение със заповед №131 от
25.05.2004г според вещото лице Б. е извършено при грешна кадастрална основа,
тъй като не е заснета вярната имотна граница за двата имота , такава каквато е
била между парцел II-238
с площ от 854 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и паянтова
стопанска сграда и парцел X-238
с площ от 846 кв.м./незастроен/ по регулационното изменение от 1962г., която
граница е следвало да бъде кадастрална основана при създаване на новото
регулационно изменение от 2004г.Тези изводи на съда се опират на заключението
на вещото лице Б., според което в
регулационно изменение от 2004г има грешка в отразяването на имотната граница
между парцели III-420 и 43 в кв.33, изразяваща се в това, че в плана , не е
отразена границата, която е съществувала, на място от много години, а е отразена грешна граница, по която
е одобрена и регулацията и която е трасирана на място. Тук е момента да се посочи, че не следва да се коментиран и
ценят констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план ,
съставен на 22.04.2003г и издадената въз
основа на него заповед№257 от 15.10.2003г на кмета на община П. за одобряване
на кадастрален план,които документи са приложени към експертизите,тъй като при
извършване на заснемането не са участвали всички заинтересовани лица,
съсобственици на имоти към момента на съставяне на акта , а именно ищцата Ц. Н., Д. Б., който е праводател
на ответника С.Б. , ответниците Е.З. и Ц.З. . Недопустимо
е промяната на границите на урегулирани поземлени имоти предварително съгласие на всички собственици/
респ.съсобственици/ собствениците, изразено в писмено форма / заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи- арг. от чл.52, ал.1т.3 от ЗКИР, чл.15 ал.3 и
чл.17, ал.3-5 от ЗУТ.Ето защо съдът приема, че границата на имотите не е
заснета по съществуващата тогава на място ограда според действителните права на
страните, която е била с чупка към имота на ответниците,
а на друго място – навътре към имота на ищците
като по този начин е намалена квадратурата на имота на ищците с площ от
66 кв.м., според констатациите на вещото лице Б./ кредитирани от съда като това
вещо лице освен извършеното проучване на всички
регулационни изменения по писмени данни , е направило и оглед на място и
е констатирало наличие в имот пл.№420 на материализирана на място следа/
метален кол/ от оградата съществувала между имотите от много години , след
извършване на продажбата на парцел X-238, които констатации са залегнали в съобразителната
част на експертизата и се припокриват и с показанията на св.Н., чиито показания се ценят като
правдоподобни. Пак спорен констатациите
на вещото лице Б., които са обективирани и в скицата,
съдържа се на лист 130 от дело и на която процесните
66 кв.м. са оцветени в синьо квадратурата на парцела на ответниците
е увеличена от 854кв.м. на 1018кв.м.,
тоест увеличената площ е със 164 кв.м. Ето защо и базирайки се на заключението
на вещото лице Б. съдът приема, че при
изработването и одобряването на плана от 2004г. е допусната кадастрална грешка
, изразяваща се в следното: при налагане на един върху друг на плана от 1962г и
плана от 2004г има разминаване в границата между имота на ищците и имота на ответниците. Границата по плана от 2004г., сравнена с
границата от 1962г.е отразена в полза на
ответниците с 66 кв.м. и в полза на ищците с 29 кв.м.
Тези констатации според вещото лице Б. са изведен от двата плана , в които
границите на имотите са заложени с различно оцветяване в конкретно определени
точки на координатната система.По плана от 2004г границата на имота на ищцие в дъното на парцела е намалена от 17 м на 14.25
м-разлика от 2.75 м, а границата на ответниците
увеличена от 18ма на 19.50 м или увеличение с 1.50м., което означава,че това
увеличение е за сметка на имота на ищците, тъй като според плана от 1962г. имота на ответниците-парцел II-238 е с площ от 854 кв.м., а съгласно
плана от 2004г е с площ от 1018кв.м. Посоченото увеличение не съответства на
правата на ответниците според обсъдените по-горе
титули за собственост .Ето защо единствена обективна база за вярна имотна
граница е плана , одобрен през 1962г., който наложен върху плана от 2004г.
показва неправилно заснетите площи както от имота на ищците така и от имота на ответниците. Ето защо съдът приема, че показаната в акта за
непълноти и грешки граница между двата имота не съвпада със съществуващата
тогава на място ограда от телена мрежа, а е нанесена навътре към имота на
ищците, поради което през 2012г ответниците
преместват оградата към имота на ищците и поставят същата в съответствие с
грешно заснетата граница, показана макар и неточно като парцелна граница
по плана от 2004г. Обстоятелството, че
границата по плана от 1962г. не е трасирана/ материализирана/ на място не променя характера и на имотна граница,
защото само тя определя рамките, в които се простират правата на собственост ,
така както са създадени парцелите, възникнали по силата на извършената делба и
съответно по-късно прехвърлена собственост точно в рамките на същите парцели.
Дори границата да е погрешно трасирана/ материализирана/ на място или изобщо да
не е трасирана/ материализирана/ този факт не променя характера на границата,
който е имотна и само тя отразява правата на собственост. Съгласно ТР№3/1993г.
на ВС при спор за собственост, свързан с грешка в кадастъра се вземат предвид
предходните планове докато се стигне до този от тях, който вярно отразява
правото на собственост към момента на нейното възникване и придобиване.
Твърдението на ответниците за наличие на уговорка
между праводателите на страните за предаване част от
лицето на имота на ответниците към имота на ищците ,
а като компенсация част от дъното на имота на ищците предадена към имота на ответниците и придобиването на същите части по давност е
неоснователно ,поради неговата недоказаност. Безспорно се установи от
показанията на св.Н., че съществуващата ограда от бетонови колове и телена
мрежа е поставена по имотната граница съгласно регулационното изменение от
1962г.е била преместена от ответниците през 2012г. и
поставена навътре към имота на ищците на място , което не съвпада нито с грешно
заснетата граница през 2003г нито с парцелната граница съгласно плана от 2004г , поради което през 2012 е възникнал
спора – предмет на настоящото дело.
Неоснователно е възражението на ответниците за
размяна на реални части от имотите , тъй като е недопустимо реални части от
парцели/ УПИ/ да бъдат предмет на прехвърлителни
сделки, нито пък такива реални части могат да бъдат придобивани по давност с оглед забраните , действащи преди 2001г ,
въведени с чл.40 от ЗПИНМ и чл.59 от ЗТСУ/ редакцията преди 2001г./ и чл.200 от ЗУТ, тъй като не са спазени изискванията
за минимални размери по чл.19 от ЗУТ. На следващо място съгласно
чл.17 от ЗУТ такова споразумение следва да бъде в писмено форма- писмен
договор с нотариална заверка на подписите, в каквато насока несе инвокираха нито твърдения, нито бяха ангажирани
доказателства. Още един аргумент в подкрепа на извода, че няма размяна на части
от имотите / както твърдят ответниците/ е и
обстоятелството, че гаражът на ответниците и
стопанската сграда на ищците откъм улицата са построени по имотната граница/
според вещото лице Б./ при действието на
плана от 1968г. и всяка от сградите е изградена в собственото на всяка от страните
място.Следователно няма размяна на имот в лицевата част на парцела на ответниците срещу
имот на ищците в дъното на парцела.
От
изложеното дотук съдът прави извод, че преместването на оградата е извършено от
едностранно от ответниците без съгласието и против
волята на ищците. Ако действително е имало споразумение за размяна на площи
между двата парцела в лицевата част и дъното на парцелите то следваше границата
в личето на парцела на ответниците
откъм улицата да е намалена и същевременно границата в дъното на парцела на
ищците увеличена, но квадратурата им следваше
да бъде запазена такава каквато е по плана от 1962г. Съгласно плана от
2004г дължината на границите в лицевата част на двата парцела е запазена, но в
дъното границата на парцела на ищците е намалена с 1.5 метра , а границата в
дъното на парцела на ответниците е увеличена с 2.50
м., а също така парцела е получил площ от 1018кв.м., вместо 854 кв.м., което
увеличение е за сметка на имота на ищците , защото парцела на ищците е с
намалена граница в дъното на парцела и остава с площ от 846 кв.м. Както се
установи от заключението на вещото лице Б. при налагане един върху друг на
двата плана от 1962г. и от 2004г. се получава отрязък от имота на ищците по
протежение на цялата граница почти но гаража с площ от 66 кв.м. и неправилно
включена в имота на ответниците, която част ответниците владеят неоснователно. Неоснователно е
възражението на ответниците за придобиване на процесната площ по давност, тъй като преместването на
междусъседската ограда съдът приема, че е станало през 2012г., поради което не
е налице непрекъснато владение на имота повече от десет години преди датата на
подаване на исковата молба.
Предвид
изложеното щом планът от 2004г е одобрен при грешка в кадастъра правата на собственост на страните са
възникнали в границите на парцелите създадени
по силата на извършената съдебна и одобрената регулация по плана от 1962г.Извън
границите на парцелите по плана от 1962г. права на страните не са възниквали.
Ето защо съществуващата на място ограда между
имота на ищците и имота на ответниците е
грешно поставена и не боже да служи за кадастрална основа при одобряване на
последния регулационен план.
Предвид
изложеното съдът счита, че са доказани и
двете предпоставки за уважаване на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР- правото на
собственост на ищеца върху спорната част от имота и допуснатата грешка в
кадастралната основа на плана. Предявеният иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл.108 от ЗС съдът намира следното:
За
да бъде уважен ревадникационния иск ищците следва да
докажат , че са налице три законови предпоставки:1/ че са собствениците на процесния имот, 2/ че ответниците го владеят и 3 и че това владение е без
правно основание. Трите елемента от фактическия състав са кумулативно дадени в
закона и следва да са налице едновременно , за да бъде приет за основателен такъв иск. При липса на който и
да е от трите елемента исковата претенция се явява неоснователна и следва да се
отхвърли. Съдът счита, че при условията
на пълно и главно доказване ищците установиха наличието и на трите предпоставки
на предявения осъдителен иск. Предвид
изхода по положителния установителен иск по
чл.54, ал.3 от ЗКИР съдът приема, че ищците са собственици на
площ от 66 кв.м., обективирана
в скицата на вещото лице Б./ лист 130 от делото/ съставляваща неразделна част
от настоящото решение. Следва да се посочи, че ответниците
не оспориха факта, че владеят процесните 66 кв.м.
Установи се, че това владение е без правно основание. Ето защо и този иск
следва да бъде уважен.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 1340 лв. разноски по
делото.
Воден
от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение
на Е.К.З. , Ц.Т.З. , П.Т.З. *** и С.Д. *** , че
Ц.А.Н. с ЕГН ********** *** и И.Т.Т. с ЕГН **********
*** са собственици на дворно място с площ от 66 кв.м., повдигната в син цвят на скицата на вещото лице Б./ на
лист 130 от делото/разположено между
имотната граница за парцели X-238 и II-238 в кв.37 по плана на село И., утвърден
със заповед№1786 от 31.10.1962г. и границата за парцели IV-743
и III-420 в кв.33 по плана на село И.,утвърден
със заповед№131/25.05.2004г., която част при одобряване на плана със заповед
№131/25.05.2004г е заснета погрешно към имота на Е.К.З. , Ц.Т.З. , П.Т.З. и С.Д.Б. представляващ УПИ
III-420 в кв.33 по плана
на село И..
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС, Е.К.З. , Ц.Т.З. , П.Т.З. *** и С.Д. *** да
предат на Ц.А.Н. с ЕГН ********** *** и И.Т.Т. с
ЕГН ********** *** владението върху
дворно място с площ от 66 кв.м., ., повдигната в син цвят на скицата на вещото лице Б./ на
лист 130 от делото/ разположено на имотната граница за парцели X-238 и II-238 в кв.37 по плана на село И., утвърден
със заповед№1786 от 31.10.1962г. и границата за парцели IV-743
и III-420 в кв.33 по плана на село И.,утвърден
със заповед№131/25.05.2004г.
ОСЪЖДА Е.К.З. , Ц.Т.З. , П.Т.З. *** и С.Д. *** да заплатят на Ц.А.Н. с ЕГН ********** *** и И.Т.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 1340 лв. разноски по
делото.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: