Решение по дело №766/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 344
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20212150100766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. гр.Несебър, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150100766 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от «***********» С.А., П., рег. №
******, чрез „***********“ С.А., клон България, ЕИК: **********, с адрес:
гр. *********, представлявано от управителя Д.Д. и чрез юрисконсулт Н. М.
срещу П. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес : гр. **********. Ищецът сочи, че
има изискуемо вземане спрямо ответника, което произтича от сключен между
тях Договор за потребителски кредит № **********. Дружеството
претендира, че сумата, която Ч. му дължи е в размер на 703.24лева, от които
495.72лева главница, 207.52лева мораторна лихва, начислена за периода
20.07.2016г. до 16.10.2020г., както и законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Ищецът претендира, че между него и ответника има
сключен Договор за потребителски кредит № **********/ 13.05.2016г. ,
сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 8 месеца,
обхващащ периода от датата на сключване на договора до 20.01.2017г. ,
съгласно погасителен план. След сключване на договора, сумата по него била
преведена по сметка на търговски партньор на ищеца. Ответникът следвало да
заплаща месечни погасителни вноски, включващи изплащане на главницата
по кредита , ведно с надбавка представляваща печалба за кредитора. Ч.
следвало да заплати 8 месечни вноски, всяка по 67.91лева. При забава на една
или повече месечни вноски ответникът дължал и обезщетение за забава в
размера на действащата законна лихва за периода на забавата. Ответникът не
бил заплатил нито една погасителна вноска. Поради това вземането било
станало напълно изискуемо. За събиране на вземането ищецът бил инициирал
ч.гр.д. № 1225/ 2020г. на Районен съд гр. Несебър и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 495.72лева
главница, 207.52лева мораторна лихва за периода 20.07.2016г. до 16.10.2020г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането. Иска се постановяване на
1
решение, с което да се приеме за установено, че П. Г. Ч. дължи на ищеца
посочените суми, за които е била издадена Заповед № 260240/ 30.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1225/2020г. на НРС. При условията на евентуалност се иска осъждане на
ответника за посочените суми. Претендират се разноски. Представени са
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
Ответникът П. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес : гр. **********,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. З. Б. , АК гр.
Бургас – особен представител. Ответната страна счита иска за допустим.
Претенцията се оспорва като недоказана по основание и размер. Твърди се, че
предсрочната изискуемост на кредита не е обявена надлежно на ответника,
съгласно ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Налице
било уведомление от страна на дружеството до длъжника, но то не било
достигнало до ответника. Твърди се и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и
т. 11 на ЗПК . Некоректно бил посочен общия размер на кредита и ГЛП.
Ответникът бил заплатил „такса ангажимент” в размер на 47.59лева, която
била удържана от общия размер на кредита. Ч. бил получил 448.59лева, а не
495.72лева. Опорочено било изчисляването на ГПР, като бил завишен размер
на предоставения кредит и ГПР не отговарял на посочения размер от 26.47%.
Не била дължима и сумата от 36.72лева застрахователна премия по
застраховка „сигурност на плащанията”. Договорът не отговарял и на
изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Договорът бил недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК , а съгласно чл. 23 от ЗПК Ч. дължал само чистата
стойност на кредита, а не лихва или други разходи по кредита. Оспорва се и
дължимостта на сумата за забавено плащане. Претендира се за отхвърляне на
исковата претенция.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 , т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен иск по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото
дружество не се явява, но с изрична молба исковат молба се поддържа.
Ответникът, редовно призован , не се явява , представлява се от адв. З.
Б. , АК гр. Бургас. Отговорът на исковата молба се подържа, претендира се за
отхвърляне на иска.
По делото са представени : Договор за потребителски паричен кредит ,
отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на
кредитна карта **********/ 13.05.2016г., сключен между ищеца и ответника;
условия по договора; застрахователен сертификат № ********** и общи
условия за застраховка „Защита на плащанията” на кредитополучателите на
„Д.К.; копие на фактура № ******; погасителен план; справка за плащания по
кредит **********; покана за доброволно плащане до длъжника от
17.10.2017г.; извлечение от вписване в Търговски регистър гр. П..
Приложено е ч.гр.д. № 1225/2020г. на РС гр. Несебър.
От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.
Между страните не се спори, че на 13.05.2016г. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит , отпускане на револвиращ потребителски
кредит , издаване и ползване на кредитна карта **********. Съгласно
сключения договор, ищецът е дал в заем сумата от 459.00лева за
2
потребителски цели, който ответникът е следвало да върне за срок от
8месеца, считано до 20.11.2016г., когато е уговорено да се направи
последната погасителна вноска. Ч. е закупил саундбар ХВ – К 450 на
„Самсунг“. В заемната сума е включена и застраховка „Защита на
плащанията”. Месечната погасителна вноска била в размер на 67.91лева и
последна такава в размер на 67.94лева, при ГПР от 26.47% и ГЛП в размер на
0.00%. От страните не се спори сключването на договора , както и условията
при които е подписан. С изложеното се установи, че между ищеца и
ответника е било налице обвързващо ги облигационно правоотношение във
връзка с дадения заем. По делото не е спорно, а и се установява от самия
договор, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. В случая на ответника като
физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12
от ДР на ЗЗП.
Установи се , че след сключване на процесния договор Ч. не е направил
нито една от погасителните вноски. Както се посочи е следвало дългът да се
изплати до 20.01.2017г., но след настъпване на падежа Ч. е останал задължен
към ищеца по делото. От ответната страна не се представиха доказателства и
не се спори, че П. Ч. е правил плащания по отпуснатия му кредит. Падежът на
вземането е настъпил преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК пред съда. Поради дотук изложеното не може да се сподели виждането,
че ищецът не бил връчил съобщение за настъпила предсрочна изискуемост.
Безспорно по делото е налице съобщение, с което ищецът кани длъжника да
изпълни задължението си, но дружеството не се позовава на такава , а и
писмото е с дата 17.10.2017г., когато вече е бил настъпил крайния срок за
плащане на задължението определен и с договора.
В хода на съдебното дирене е изготвена ССчЕ. Вещото лице е посочило,
че сумата по кредита е изцяло усвоена от ответника. Стойността на заема в
размер на 459.00лева е заплатена на търговеца „Т.Б.“ ЕАД. Застрахователната
премия в размер на 36.72лева е заплатена от ищеца на „Кардиф Общо
застраховане, клон България“. Отчетено е и това, че ищецът не претендира
вземане за описаната в договора „такса ангажимент“. Изчислена е и
мораторната лихва за периода 20.07.2016г. до 16.10.2020г. , която е в размер
на 213.43лева. Не са установени плащания по кредита.
По отношение възраженията за нарушения на ЗПК. Разпоредбата на чл.
11 от ЗПК изисква договорът да се сключи в писмена форма, на разбираем за
потребителя език, общия размер на кредита и условията за усвояването му,
лихвения процент по кредита, годишният процент на разходите, информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Не се установиха твърдените с отговора на исковата молба нарушения
на ЗПК. В договора е уговорено, че сумата се дава в заем без да е уговорена
лихва. Уговорена е такса ангажимент, но следва да се съобрази това, че
ищецът не претендира плащане на същата, а само получаване на главницата,
която включва заемната сума и размера на застрахователната премия по
сключената застраховка на плащанията в размер на 36.72лева. Не са налице
нарушения на ЗПК по тези съглашения. Ясно е посочен размера на
главницата, ГПР и погасителния план, който съдържа нужната информация за
дължимата сума, боя на вноските , а също така и за оставащата сума по заема.
3
Не представлява допълнителна такса или комисионна сумата , която е
вписана за дължима по застрахователната клауза. Сключения договор за
застраховка „защита на плащанията“ представлява договор по смисъла на чл.
383 от КЗ и не е условие за сключване на договора или за предоставяне на
заемната сума. По същността си това не е и такса за усвояване и управление
на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Водим от горните съображение , настоящият състав намира претенцията
за изцяло основателна.
Следва, съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което
искът е изцяло уважен, разноските по воденото производство и тези сторени в
заповедното такова да бъдат уважени изцяло. По делото ищецът е сторил
разноски за доплащане на държавната такса в исковото производство в
размер на 75.00лева, сумата от 250.00лева за депозит за възнаграждение на
вещото лице, заплатил е сумата от 300.00лева за участието на особения
представител, като следва да се присъди сумата от 100.00лева
юрисконсултско възнаграждение или всичко 725.00лева. Следва да се
присъдят и разноските от заповедното производство – внесена е сумата от
25.00лева за държавна такса и 50.00лева юрисконсултско възнаграждение или
общо 75.00лева. Общо за двете производства следва да се присъди сумата от
800.00лева разноски за водене на производствата.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 , т. 2
вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П.
Г. Ч., ЕГН **********, с адрес : гр. ********** дължи на ***********» С.А.,
П., рег. № ******, чрез „***********“ С.А., клон България, ЕИК:
**********, с адрес: гр. *********, представлявано от управителя Д.Д.,
сумата от 495.72лева /четиристотин деветдесет и пет лева и седемдесет и две
стотинки/ главница по Договор за потребителски паричен кредит , отпускане
на револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта
**********/ 13.05.2016г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 1225/ 2020г. на Районен
съд гр. Несебър – 27.10.2020г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, сумата от 207.52лева/ двеста и седем лева и петдесет и две стотинки/
мораторна лихва за периода 20.07.2016г. до 16.10.2020г., за което вземане е
издадена заповед № 260240/30.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1225/ 2020г. на РС гр. Несебър.
ОСЪЖДА П. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес : гр. ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „*********** С.А. П.” рег. № ****** чрез „БНП Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България , ЕИК **********, гр. ***********,
представлявано от Д.Д. – зам. – управител, сумата от 725.00 / седемстотин
двадесет и пет лева/ разноски по настоящото производство и сумата от
75.00лева /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. № 1225/ 2020г. на РС гр.
Несебър.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5