РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Русе, 30.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 17 ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от
съдия
КУПРИНДЖИЙСКА КАН
дело № 320
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Варна,
депозирана чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт С. А., против
Решение № 233 от 16.08.2021 г., постановено по АНД № 144/2021 г. по описа на
Районен съд - Разград, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
558168-F583339 от 28.01.2021 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „Социалинвест“ АД,
със седалище: гр. Разград за нарушение на чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 500 лева и е осъдена НАП да заплати на търговското дружество сума в размер
на 360 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата се развиват съображения за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят претендира отмяна на решението и вместо него
да бъде постановено ново, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуален представител адв. Б. Б. в депозиран по делото писмен отговор
вх. № 7398 от 21.09.2021 г. по описа на РС – Разград оспорва основателността на
същата. Претендира и присъждането на направените разноски за касационното
производство, за което представя списък на разноските с приложени писмени
доказателства за реалното им заплащане (л. л. 10 и 11 от делото и л. 10 от КАНД
№ 191/2021 г. по описа на АдмС – Разград).
Становището
на участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е, че жалбата е неоснователна.
След
като обсъди наведените касационни оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Изцяло се
споделя заключението на въззивната инстанция, според което по делото липсват
доказателства за извършено от ответника по касационната жалба административно
нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Обосновано, след правилна оценка на доказателствения материал по делото,
районният съд е приел, че фактическите
констатации в АУАН и НП не са обосновани и не се подкрепят от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Правилно и напълно обосновано
контролираната инстанция е счела, че в производството пред АНО са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на
материалния закон. Действително е налице неяснота при описание на вмененото на
ответника по касация нарушение, като от една страна в НП се сочи, че касов бон е
бил издаден, а след това се сочи, че не се отчита всяка продажба за цялата
стойност чрез издаване на фискални касови бележки. Съгласно обстоятелствената
част на НП била заредена газ на стойност 5,00 лева, а бил издаден касов бон за
4,06 лева. В тази връзка касационният съд споделя изводите на първата съдебна
инстанция, че от така даденото описание не става ясно дали реално е заредено
такова количество газ, че да покрива стойността от 5,00 лева или тъй като
купувачът платил 5,00 лева се приема, че действително това трябва да е
стойността на услугата. Правилно е посочено от РС – Разград, че това са
различни хипотези, които не са разграничени от АНО. От друга страна, след като
е извършил правилен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е достигнал до обоснования и съобразен със събраните данни
и относими законови разпоредби извод, че в случая действително зареденото количество
е било на стойност 4,06 лева и това явно е действителната стойност на услугата.
В процесния казус няма данни, от които да следва, че е заредено количество на
по-висока стойност. Тази продажба – на стойност 4,06 лева е била регистрирана и
отчетена в издадения касов бон. В този смисъл няма неотчитане на извършена
продажба или част от стойността на същата.
При
гореизложените фактически установявания първата съдебна инстанция формира
правилен и напълно обоснован извод от правна страна за липсата на категорични
доказателства в подкрепа на вмененото в тежест на санкционирания търговец
административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, с оглед на което
незаконосъобразно и необосновано е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, § 1, т. 6 от ДР на АПК,
във вр. с чл. 143, ал. 4
от АПК, на ответника по касация се следват сторените разноски в касационната
инстанция. Те възлизат на 360 лева с ДДС - договорено и заплатено
възнаграждение за адвокат, съгласно представените фактура и преводно нареждане
(л. л. 9 и 10 от КАНД № 191/2021 г. по описа на АдмС – Разград). Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Национална агенция за приходите, със седалище гр.София,
именно в тежест на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал. 2, във вр.
с чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите) следва да бъдат
присъдени и разноските.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 233 от 16.08.2021 г., постановено по АНД № 144/2021 г. по
описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.
София да заплати на „Социалинвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Разград, бул. „Априлско въстание“ № 23 сумата 360 лева -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.