№ 739
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000304 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 260145 от 23.02.2022 г., постановено по т. н. д. № 763/2021
г., СГС, TO, VI – 22 –ри състав, е отхвърлил молбата на „Лидер Инвестмънт -
2016“ ООД за откриване на производството по несъстоятелност на „Фарт
23“ООД.
Недоволен от така постановеното Решение е останал молителят „Лидер
Инвестмънт - 2016“ ООД, който го е обжалвал с оплаквания за неправилност
поради нарушение на материалния закон. С Решение № 49 от 27.01.2023 г.,
постановено по в. д. н. № 433/2022 г., САС, ТО, 9 –ти състав, като е намерил
въззивната жалба на дружеството за неоснователна, е потвърдил
постановеното от СГС Решение.
С Решение № 47 от 04.04.2024 г. по т. д. № 1021/2023 г., ВКС,ТК, I ТО, е
отменил въззивното Решение, като е върнал делото за разглеждане от друг
състав на Апелативен съд – София, давайки задължителни указания по
приложението на материалния закон.
Апелативен съд - София, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, съобразявайки на основание чл. 294, ал. 1, изр. 2
от ГПК задължителните указания на ВКС по горепосоченото му решение,
намира следното:
1
Производството по т. д. н. № 763/2021 г., СГС, TO, е образувано по
молба на „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД за откриване производството по
несъстоятелност на „Фарт 23“ ООД поради настъпила неплатежоспособност,
респ. свръхзадълженост на последното. Молителят се легитимира като
кредитор на насрещната страна по силата на възникнало у същия вземане за
808 000 евро, представляваща продажната цена на процесните имоти, която
длъжникът следвало да му върне, респ. по силата на вземане в размер на
575 023, 45 евро, дължима поради претърпяна частична евикция, както и
такова в размер на 200 000 лв. , представляващо неустойка.
В подкрепа на твърденията си, молителят е представил Нотариален акт
за покупко – продажба № 56, том III, рег. № 3553, дело №271/2017 г. на
нотариус Х. В., район на действие СРС, който датира от 19.05.2017 г. и е
вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 30227, акт № 148, том LXVI,
дело № 212266/2017 г., и по силата на който „Фарт 23“ ООД, в качеството си
на Продавач, е отчуждило в полза на „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД правото
на собственост върху поземлени имоти с идентификатор 68134.1007.764 и
68134.1007.765, подробно индивидуализирани в нотариалния акт, срещу
задължението за заплащане на продажна цена от 808 000 евро. В чл. 3 от
Договора за покупко – продажба страните са уговорили задължение на
Продавача за връщане на продажната цена, заплащане на неустойка в размер
на 200 000 евро, както и заплащане на всички разноски и пълната стойност на
направените подобрения, в случай на установяване права на трети лица по
съдебен ред върху който и да е от двата имота или части от тях, поради което
Купувачът бъде изцяло или отчасти съдебно отстранен.
Уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, ответникът не е взел
становище.
По делото няма спор, че Купувачът е заплатил горепосочената продажна
цена по банков път в пълен размер.
С влязло в законна сила на 21.09.2007 г. Решение на СГС, ГО, II – Б
въззивен състав, постановено по гр. д. № 3127/2004 г., са уважени
ревандикационните искове на Р. Я., Р. И., Д. И., М. И., К. И., М. Л., М. И. и Б.
Ж. срещу праводателите на Продавача „Фарт 23“ ООД Е. С. и К. Д., като
последните са осъдени да предадат на ищците площ от 625 кв. м. от
поземления имот с идентификатор 68134.1007.765 и 930 кв. м. от поземления
имот с идентификатор 68134.1007.764.
Няма спор, на следващо място, че ищците са се снабдили с
изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила Решение за предаване
владението върху посочените части от недвижимите имоти.
С Договор за спогодба за право на собственост върху недвижим имот,
облечен във формата на нотариален акт от 20.07.2018 г. на нотариус И. Н.,
„Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД е признато за изключителен собственик на
процесните имоти срещу задължението за заплащане на сумата от 628 000
евро.
2
По делото пред СГС е прието като неоспорено от страните заключение
на изготвената от вещото лице М. съдебно – икономическа експертиза,
съгласно което дружеството – длъжник е учредено през 2017 г. с вписан
капитал от 100 лв., подало е годишни данъчни декларации за 2017 г. и 2018 г.,
но не и за 2019 г. и 2020 г. По данни от счетоводния баланс, единствения актив
на „Фарт 23“ ООД към 31.12.2017 г. представляват паричните средства в брой
– 1 571 хил. лв., а задълженията са изцяло краткосрочни и в размер на 247 хил.
лв., от които 147 хил. лв. данъчни задължения. Вещото лице е достигнало до
извода, че към 31.12.2017 г. коефициентите за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са в размер на 6.36, а размерът на коефициента на
финансова автономност – 5.36, а този на задлъжнялост – 0,186.
Поради невъзможност за извършване на проверка в счетоводството на
длъжника, вещото лице С. – З., изготвилото приетото в производството по в. т.
д. н. № 433/2022 г. на САС, ТО заключение на изслушаната съдебна финансово
– икономическа експертиза, е достигнало до непроменени изводи относно
финансовото състояние на „Фарт 23“ ООД. В случай, че вземанията на
молителя в размер на 808 000 евро бъдат взети предвид, вещото лице е
посочило, че дружеството не би дължало корпоративен данък, както и че
печалбата от 1 470 060, 98 лв. не би била реализирана. В този случай, при
краткосрочни задължения в размер на 1680 хил. лв. към края на всяка от
календарните 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., коефициентът на обща, бърза и
незабавна ликвидност към 31 декември на всяка от посочените години би бил
в размер на 0,9351, този на финансова автономност - минус 0.0649, а
коефициентът на задлъжнялост - - 15.4128. При увеличаване на
краткосрочните задължения със сумата от 1 124 648, 11 лв., явяваща се левова
равностойност на 575 023, 45 евро – стойност на евинцираните части от
процесните имоти, както и със сумата от 200 000 евро с левова равностойност
от 391 166 лв. неустойка по договора за покупко – продажба, краткосрочните
задължения към края на всяка от годините 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. би
бил в размер на 1651 хил. лв., а размерът на коефициентите на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност към посочените моменти би бил в размер
на 0,9515, този на финансова автономност - -.0.0485, а на задлъжнялост - -
20.6375.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и при съобразяване указанията в
отменителното решение на касационната инстанция, настоящият
решаващ състав намери следното:
За да бъде уважена молба за откриване производство по
несъстоятелност по отношение на търговец следва да са налице следните
кумулативни предпоставки: подадена до компетентния по смисъла на чл. 613
ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл. 625 ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение
3
на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.
608, ал. 1, т. 1 ТЗ или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла
на чл. 608 ТЗ и затрудненията на длъжника да не са временни, като
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно (арг. чл. 631
ТЗ).
Установеното по-горе от фактическа страна установява наличие на
предвидените от закона процесуалноправни предпоставки за разглеждане на
спора, тъй като сезираният съд е този по седалището на ответника към
момента, посочен в чл. 613 от ТЗ в редакцията му преди изменението от 2023
г., а ответното дружество е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ с
оглед правно организационната му форма и по отношение на него може да
бъде открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност,
респ. свръхзадълженост.
Първата от материалноправните предпоставки за уважаване на молбата
е същата да е подадена от кредитор, който има вземане към ответника,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително и нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й.
В конкретния случай, с молбата по чл. 625 от ТЗ „Лидер Инвестмънт -
2016“ ООД твърди да има вземане от „Фарт 23“ ООД в размер на 808 000 евро,
представляваща продажна цена на процесните недвижими имоти, респ.
вземане от 575 023, 45 евро, цена на евинцираните имоти, както и такова в
размер на 200 000 евро неустойка по договора за покупко – продажба. Макар
молителят да не твърди, а и по делото да липсват доказателства, че договорът
между страните е развален, следва да се държи сметка, че евентуално
заявеното право на купувача по чл.190, ал.2 ЗЗД да иска намаляване на цената
и обезщетение за вредите при частична евикция не е обусловено от разваляне
на договора. Купувачът не упражнява правото си да развали целия договор, а
иска запазването му за частта от вещта, принадлежаща на продавача, поради
което намаляването на цената и обезщетението за други вреди представляват
компенсаторно обезщетение, дължимо при съществуващ, а не при развален с
обратна сила договор. Така в Тълкувателно решение № 1/2019 г. от 02.07.2021
4
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че договорът на прехвърляне на вещни права
върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила
решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по
чл.87, ал.3 ЗЗД е допустим. В мотивите на решението е разяснено, че
развалянето на договора при реализирана или евентуална евикция (пълна или
частична) е алтернатива на другите способи за защита на кредитора при
неизпълнение – искане за реално изпълнение с мораторно обезщетение или
искане за компенсаторно обезщетение, съответно намаляване на цената. В
този смисъл са и дадени с Решение № 47 от 04.04.2024 г. по т. д. № 1021/2023
г., ВКС,ТК, I ТО, задължителни за настоящата инстанция указания.
С оглед горното и предвид безспорно доказания факт, че след сключване
на договора за покупко – продажба на недвижими имоти, купувачът е
установил права върху имотите на трети лица, за които не е знаел към датата
на сключване на договора, с които впоследствие е договарял и им е платил
цена за придобитите от тях идеални части, както и предвид издадения в полза
на последните изпълнителен лист за предаване владените върху собствените
им идеални части от процесните имори, налага се обоснованият извод, че на
„Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД следва да бъде признато качеството
кредитор на „Фарт 23“ ООД с вземане от 575 023, 45 евро, която сума
дружеството е заплатило по Договора за спогодба от 20.07.2018 г., както и с
такова в размер на 200 000 евро неустойка по чл. 3 от Договора за покупко –
продажба. За дата, на която е настъпила изискуемостта на посочените
вземания следва да се приеме тази на подписване на Договора за спогодба –
20.07.2018 г.
Изложеното легитимира молителят в производството като кредитор по
търговско вземане спрямо ответника и доводите в обратната насока, изложени
в първоинстанционното решение, се явяват неоснователни.
По отношение твърдението за неплатежоспособност на ответното
дружество:
Легалната дефиниция на "неплатежоспособността" е дадена в
разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Неплатежоспособен е търговец, който не
е в състояние да изпълни парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
5
прекратяването, публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност; задължение по частно държавно вземане,
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца.
С разпоредбата на чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ законодателят е въвел
презумпции, за наличието на обективното състояние на неплатежоспособност
в случаите, когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години;
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията,
като такова е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори, както и в случаите, когато по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молба по чл. 625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или
частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата
или на съобщението за доброволно изпълнение.
Тълкувайки логически и гносеологически волята на законодателя, съдът
в настоящия си състав намира, че не всяко спиране на плащанията на
задълженията на длъжника или такива изобщо, а единствено на задълженията,
които са от изчерпателно изброените в чл. 608 от ТЗ. Посочената разпоредба
не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", а
елементите му са очертани и в чл. 631 от ТЗ, според който молбата се
отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или
че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите. Систематичното тълкуване на двете
разпоредби са дали основание на правната теория и съдебната практика да
приемат, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия
да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 oт ТЗ изискуемо парично задължение
чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи. По традиция
невъзможността се определя като обективна, но по същество тя е субективна,
каквато е всяка невъзможност за изпълнение на паричен дълг предвид чл. 81,
ал. 2 от ЗЗД /обективно е икономическото състояние на длъжника, а не
6
невъзможността му да плати/. Обективната невъзможност за изпълнение
предполага изпълнението да не е възможно нито от длъжника, нито от трето
лице, поради възникнало външно събитие /случайно събитие или
непреодолима сила/ и то би довело до освобождаване на длъжника от
задължението му спрямо кредитора /чл. 89 от ЗЗД/, което при паричните
задължения по дефиниция е изключено, тъй като пари в оборота обективно
винаги има. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с необходимите
парични средства и достатъчно ликвидно имущество е пример за субективна
невъзможност за изпълнение /по смисъла на общото облигационно право/,
което именно е и причината същият да продължи да отговаря спрямо
кредитора за неплащането, а това обуславя и възможността спрямо него да се
проведе принудително изпълнение, форма на което и е производството по
несъстоятелност.
Понятието за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ е правно, а не
счетоводно, което налага при преценката за наличието й да се изследват
правните елементи от неговия фактически състав, а част от тях е реалната
имуществена неспособност за генериране на парични средства за покриване
на изискуемите парични задължения, преценена въз основа на действително /а
не само счетоводно/ ликвидните активи на длъжника.
За изследването на икономическото състояние на отвеното дружество, в
производството е прието като неоспорено заключението на изслушаната
съдебна финансово – икономическа експертиза, изготвено от вещото лице С. –
З., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Поради
достигане до извода за съществуване на вземане на „Лидер Инвестмънт -
2016“ ООД в размер на 575 023, 45 евро, представляващо заплатената цена на
евинцираните части от недвижимите имоти, и вземане за неустойка в размер
на 200 000 евро, предвид следва да бъде взет вариант II на експертизата, в
който вещото лице е включило посочените вземания и в които дължимият
данък за 2017 г. е намален със 112 464, 81 лв. поради намаляване на прихода.
Следва да се отбележи, че от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри
групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови активи
/акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се
7
различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, придобивайки го. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента
/показателя/ на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочните
задължение /текущите задължения/ на определена част или на всички
краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така
коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от тях.
Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват
материалните запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира
като съотношение само на наличните паричните средства към текущите
задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател е
най-динамичен /както беше посочено, наличните парични средства са най-
ликвидните активи, които могат да се променят многократно вкл. и в един и
същи ден/. В конкретния случай, както бе посочено по – горе, макар към
31.12.2017 г. изследваните показатели да са със стойност над приетия за базов
от 1, през следващите 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2020 г. коефициентите на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към посочените моменти би бил в
размер на 0,9515, този на финансова автономност - - 0.0485, а на
задлъжнялост - -20.6375.
Посоченото влошаване се дължи на включване на вземанията на „Лидер
Инвестмънт - 2016“ ООД, а трайно установилото се влошаване на състояние
на предприятието на „Фарт 23“ ООД не може да бъде преодоляно предвид
факта, че дружеството е преустановило развиване на дейността си от 2018 г.
насам. Отделно от изложеното, единственото имущество под формата на
краткотрайни активи, с което дружеството разполага съгласно обявения
годишен финансов отчет за 2017 г., са пари в брой, която касова наличност, по
мнение на настоящия състав, е използвана за скрито разпределение на
дивиденти.
Този извод се обуславя от обстоятелството, че по искане на НАП е
наложен запор по банковите сметки на дружеството, но вземанията с
публичноправен характер са останали неудовлетвортени поради липса на
покритие от страна на „Фарт 23“ ООД. Не без значение и фактът, че
дружеството е учредено през 2017 г., като единствената сделка, която е
извършило, е процесната, след което е преустановило дейността си –
обстоятелство сочещо на извод, че същото е учредено единствено с цел
препродажба на недвижимите имоти.
Предвид тези данни съдът намира, че ответникът е в състояние на
8
неплатежоспособност и по отношение на него следва да бъде открито
производство по несъстоятелност. Това е обусловено от дългия период, в
който е продължило състоянието на неплатежоспособност и безспорно
установения факт, че дружеството не извършва търговска дейност, което за
съда означава невъзможност да генерира приходи.
За начална дата на неплатежоспособността следва да бъде приета датата
на сключване на договора за спогодба - 20.07.2018 г., на която и вземанията на
„Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД са станали изискуеми.
Отделно от горното и самостоятелно основание за приемане наличието
на неплатежоспособност у „Фарт 23“ ООД е и закрепената в ал. 2 на чл. 608 от
ТЗ презумпция, че търговецът е неплатежоспособен и не е в състояние да
изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в
търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години, какъвто е настоящият случай. Въпросното основание е посочено от
молителя още с молбата за откриване на производството по несъстоятелност, а
и съгласно константната практика на ВКС, необорената от ответника в
настоящото производство презумпция може да бъде и служебно приложена от
съда предвид засиленото служебно начало в производството по
несъстоятелност.
С оглед горното и поради достигане до извод за липса на достатъчно
имущество у длъжника за покриване на началните разноски на
производството, постановено следва да бъде Решение по чл. 632 от ТЗ, с което
обжалваното такова да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, „Фарт 23“ ООД следва да бъде осъдено да
заплати на молителя „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД сторените от
последното разноски, а именно: сумата от общо 1050 лв. за производството
пред СГС, от които 250 лв. заплатена държавна такса и 800 лв. заплатен
депозит за изготвяне на съдебно – икономическата експертиза,; сумата от 725
лв. за производството по т. д. н. № 433/2022 г. на САС, ТО, 9 –ти състав, от
които 600 лв. заплатен депозит за изготвянето на съдебна финансово –
икономическа експертиза и 125 лв. заплатена държавна такса; сумата от 155
лв. заплатена държавна такса по сметка на ВКС. Следва да се отбележи, че,
макар да е сторил искане в тази насока, на молителя не следва да бъдат
присъждани разноски за заплатен адвокатски хонорар предвид липсата на
доказателства за реалното им заплащане.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260145 от 23.02.2022 г., постановено по т. н. д. №
763/2021 г., СГС, TO, VI – 22 –ри състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Фарт 23“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3,
бл. 374, вх. 1, ап. 34, и ОПРЕДЕЛЕЯ начална дата на неплатежоспособността
20.07.2018 г.
ОТКРИВА производството по несъстоятелност на “Фарт 23“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Младост 3, бл. 374, вх. 1, ап. 34.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на “Фарт
23“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. Младост 3, бл. 374, вх. 1, ап. 34.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “Фарт 23“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3,
бл. 374, вх. 1, ап. 34.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху
имуществото на “Фарт 23“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бл. 374, вх. 1, ап. 34.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. н. д. № 763/2021 г. на
СГС, TO, VI – 22 –ри състав.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ на кредиторите и на
длъжника Фарт 23“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бл. 374, вх. 1, ап. 34, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или
ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6 000 лева.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ на кредиторите и на „Фарт 23“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Младост 3, бл. 374, вх. 1, ап. 34, че ако в 1 годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде
поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника
от ТРРЮЛНЦ.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно вписване в ТРРЮЛНЦ, за което
да се предприемат необходимите мерки от деловодителя, съгласно чл. 622 във
вр. с чл. 633, ал. 1 от ТЗ, както и на незабавно изпълнение на основание чл.
634 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Фарт 23“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бл. 374, вх. 1, ап. 34, да заплати на
„Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив 4003, район „Северен“, ул. „Мостова“ № 3, сумата от
общо 1930 лв. (хиляда деветстотин и тридесет лева) разноски за
производството пред трите съдебни инстанции.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията и на обжалване пред ВКС на РБългария в 14-
дневен срок от вписването му. Жалбите срещу решението ще се считат
връчени чрез обявяването на съобщение за постъпването им в Търговския
регистър, като всяка заинтересована страна може да подаде отговор в 14-
дневен срок от обявяването на постъпилата касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11