Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
СОФИЯ, 08.05.2024г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен
състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с. ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при участието на секретар–протоколиста Цветослава
Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Антонова в.гр.д. №11834/2020г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на подадена от НАЦИОНАЛНО
СДРУЖЕНИЕ „Б.-С.“ срещу 195788/19.08.2019г. постановено по гр.д. № 45510/2018г.
по описа на Софийски районен съд, I г.о., 26 състав, с което са
отхвърлени предявените срещу Г.К.Г. искове с правно основание чл. 252 ал.1 от ЗЗД за връщане на движими вещи, както
и с правно основание чл.79 ал.1 вр. 82 ал.1 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за вреди причинени вследствие неизпълнение
на договорно задължение по договор за влог за връщане на предадени суми, а
именно – имуществени в общ размер 308,00 лв. и неимуществени – 2000,00 лв.,
представляващи причинени безпокойство, стрес, паника на целия колектив на
сдружението.
В жалбата
се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон. Въззивникът поддържа,
че е установено по несъмнен начин както предаването на вещите на ответника,
който след поискване не е върнал същите, така и вида и размера на причинените
вследствие на неговото поведение вреди. Моли решението да бъде отменено и постановено
ново, с което исковете се уважат изцяло.
Въззиваемата страна Г.К.Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди,
че решението на първоинстанционният
съд е обосновано и правилно, същото е постановено именно в съответствие със
събраните по делото доказателства, които по никакъв начин не установяват
елементи от фактическият състав на исковете и съответно възникнали притезания в правната сфера на ищеца. Моли решението да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната
инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.
При преценка допустимостта на обжалваното решение, настоящият
съдебен състав, счита следното:
Недопустимо е решението, постановено при липса на някоя от изрично
и изчерпателно предвидените в закона процесуални предпоставки (каквато е вкл.
нередовността на исковата молба) или наличие на процесуална пречка за
възникване или надлежно упражняване правото на иск. Исковата молба е нередовна,
когато не отговаря на изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 127 и 128 ГПК. За редовността на исковата молба съдът следи
служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на
процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При
констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и
изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК съдът е длъжен да даде
указания за отстраняване на нередовностите - чл. 129
ал. 2 ГПК, като при неизпълнение
на същите – да върне исковата молба на основание чл. 129
ал. 3 ГПК. Когато недостатъците
на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното
производство, въззивният съд е длъжен да процедира по
аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4
от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС
/запазило в тази част действието си и при ГПК от 2007г. вр. т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /.
В конкретния случай, с протоколно определение от 07.04.2022г. въззивният съд е
оставил исковата молба без движение, като е дал подробни, точни и ясни указания
за индвидуализиране на вещите, предмет на претенцията
за връщане на същите, предоставил му подходящ срок за изпълнение на указанията
/1-седмичен от получаване на разпореждането/ и го е предупредил за
неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията.
Указанията са
връчени на ищеца на редовно – съгласно разпоредбата на чл.50 ал.3 от ГПК
многократно, последно на 24.11.2022г., както и на всеки от членовете на
управителния съвет, като до датата на провеждане на последното открито съдебно
заседание - 25.05.2023г. не са
предприети действия по отстраняване на нередовностите
на исковата молба, в съдебно заседание не е явил и представител на ищеца т.е.
налице е процесуално бездействие от страна на ищеца и недостатъците на исковата
молба не са отстранени.
Съдът не дължи
допълнителни указания, при условие, че първоначално дадените са ясни, в който
смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 8 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. № 755/2009г., г.к., ІІІ г.о.
на ВКС, Определение № 630 от 09.12.2010г.
по ч.гр.д. № 433/2010г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС; Опр.
на СГС от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 3590/2012г.; Определение № 621 от
02.11.2010г. по ч.гр.д. № 600/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
счита, че са налице предпоставките на чл. 129
ал. 3 ГПК за връщане на исковата
молба в частта, в която същата е оставена без движение – а именно относно иска
с правно основание чл.252 ал.1 от ЗЗД, съответно постановеното по нередовната
искова молба първоинстанционно съдебно решение като
недопустимо, следва да бъде обезсилено,
на основание чл. 270
ал. 3 ГПК и производството по
делото - прекратено в тази му част.
Съгласно
т. 7 на ТР № 2/2004 г. на
ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007 г., когато пред въззивния
съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на
исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се
произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като
обезсилва решението на долустоящите инстанции и
прекратява производството–в т. см. и Определение
№ 780 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1817/2014
г., II т. о., ТК.
Относно иска с правно основание чл.250 вр. 79
ал. вр. 82 ал.1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.79 ал.1 предл.2 вр. чл.82 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, като обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря
за всички преки и непосредствени вреди.
В
настоящият случай ищецът претендира обезщетение на неизпълнение на задължения
за връщане на предадени му вещи въз основа на договор за влог, като твърди че
са настъпили в неговата правна сфера имуществени вреди – в размер на стойността
на 4 летни гуми за лек автомобил „Форд“ и 24 лв. - - цена за отпечатване на 20 броя афиши за
представление на 31.05.2018г., както и неимуществени такива – паника,
безпокойство, стрес за целия колектив на сдружението и за което се претендира
обезщетение от 2000,00 лв.
Договорът за влог е реален, като се счита сключен с реалното
предаване на вещта. Тъй като няма предвидена форма за действителност на
договора, допустимо е установяване на същия посредством всякакви доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. Със сключване
на договора, чрез предаване на вещта от влогодателя и
получаването й от влогоприемателя се създава
правоотношението, от което възникват: 1. право за влогодателя
да иска връщане на вещта даже преди изтичане на уговорения срок заедно с
получените от нея плодове - чл. 252
ал. 1 ЗЗД и 2. задължение за влогоприемателя да пази вещта и да я върне при поискване.
В
настоящият случай, въпреки дадените указания на ищеца по реда на чл.146 ал.2 от ГПК от първоинстнационният съд, същия не е провел
пълно и главно доказване на предаването на ответника на конкретни движими вещи.
В тази връзка представените два броя фактури – л.5 от делото на СРС,
установяват плащане на 24,00 лв. - цена за изработка на плакати
/неиндивидуализирани/ и закупуване на 4 броя на гуми за лек автомобил „Форд
Ескорт“ с рег. № С ****МХ за сумата от
284,00 лв. от ищцовото сдружение. Събраните
свидетелски показания, вкл. и на свидетеля Т., разпитана по почин на ищеца, не
установят предаване от ищеца на ответника на посочените вещи – плакатите, за
които е платена цена от 24,00 лв. и гумите на описания лек автомобил.
Свидетелката посочва, че при Г. е имало вещи на сдружението, но по никакъв
начин индивидуализира същите. В тази връзка, ответника проведе насрещно
доказване чрез ангажираните показания на свидетеля Т., който установява, че в
мазето на Г. е имало стари гуми лична собственост на представляващата
сдружението –А., както и че е съхранявал плакати, но не на сдружението, а на
„софиянци“, които той лично и ищеца занесли в клуба за репетиции на А., която
отказала да ги приеме.
При тези доказателства, правилен е извода на първоинстанционният
съд, че не е установено наличието на облигационно правоотношение между страните
по реалния договор за влог и по повод на
конкретни вещи, съответно неизпълнение на задължението на ответника да върне същите
при поискване от влогодателя.При липсата на
установено задължение за връщане на вещите, не е налице и основание за
присъждане на тяхната левова равностойност като обезщетение за имуществени
вреди.
По
същите съображения, изначално неоснователна и е претенцията за неимуществени
вреди. Отделно от това, юридическото лице не би могло да претендира такива
изразяващи се в безпокойство, стрес, паника – това са неимуществени вреди,
които биха могли да настъпят само в правната сфера на физическите лица.
Предвид
изложеното, исковете като неоснователни, правилно са отхвърлени от районния
съд, поради което и в тази част решението на основание чл.271 ал.1 предл.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК на
ответника следва да му бъдат присъдени разноски по делото, за което е направил
изрично искане, списък по чл.80 от ГПК, както и доказателства за реално
направени такива, а именно – платено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00
лв.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270
ал. 3 изр. 1 ГПК, решение № 195788/19.08.2019г. постановено по гр.д.
№ 45510/2018г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 26 състав, в частта, с
което е отхвърлен предявения от НАЦИОНАЛНО
СДРУЖЕНИЕ „Б.-С.“ с ЕИК: ****със седалище и адрес на управление:гр. София,
пл. ****срещу Г.К.Г. с ЕГН: **********
и с адрес: *** и съдебен адрес:*** Платинум Бизнес
център – адв. М., иск с правно основание чл.252 ал.1
от ЗЗД за предаване на движими вещи – 4 броя летни, гуми, 2 броя резервни
стартери, 1 брой механично заключващо педалите устройство, 285 броя афиши за
представления на театъра, папка с партитури, 1 брой вестник от архива на
театъра със статия за 10 годишнина и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
195788/19.08.2019г. постановено по гр.д. № 45510/2018г. по описа на Софийски
районен съд, I г.о., 26
състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ „Б.-С.“ с ЕИК: ****със седалище и адрес на
управление:гр. София, пл. ****срещу Г.К.Г.
с ЕГН: ********** и с адрес: *** и съдебен адрес:*** Платинум
Бизнес център – адв. М., искове с правно основание
чл.250 вр. 79 ал.1 вр.82
ал.1 от ЗЗД за сумите от 308,00 лв. – имуществени вреди и 2000,00 лв. неимуществени вреди, представляващи причинени
безпокойство, стрес, паника на целия колектив на сдружението, вследствие неизпълнение на договорно
задължение по договор за влог за връщане на предадени заместими
вещи.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ „Б.-С.“ с ЕИК: ****със седалище и адрес на управление:гр.
София, пл. ****да заплати на основание чл.78
ал.3 и ал.4 от ГПК на Г.К.Г. с
ЕГН: ********** и с адрес: *** и съдебен адрес:*** Платинум
Бизнес център – адв. М., разноски по въззивно гр.д. № 11834/2020г. по описа на Софийски градски
съд, IV-в състав
в размер на 480,00 лв. /четиристотин
и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.