№ 23
гр. Велико Търново , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000265 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 61, ал. 1, вр. чл. 59, вр. чл. 86 от ЗЗД.
С Решение № 54/ 12.03.2020 г., постановено по т.д. № 171/ 2018 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание
чл. 365, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, ответника
„КОНСУЛГАЛ – КОНСУЛАТОРЕШ ДА ЕНЖЕНЯРИА И ЖЕСТАО С.А.
/ККДЕЖ С.А./”, със седалище в Португалия, учредено и съществуващо
съгласно законодателството на Португалия, ЕИК ********* в ТР, да заплати
на ищеца „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. Плевен, сумата 493 000,93 лева, представляваща обезщетение за
направените необходими и полезни разноски за водената работа на ответника,
чрез заместване с български експерти на трима ключови експерти на
португалското дружество, във връзка с изпълнение на задълженията му по
договори за предоставяне на услуги във връзка с обществена поръчка от
1
08.06.2011 г. и от 07.04.2017 г., и допълнителни споразумения към
договорите, сключени между ответника и „КОНСУЛГАЛ БГ ПАРТНЪРС”
ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане;
ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца сумата 23 974,52 лева,
представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 493 000,93
лева, за периода от 29.09.2017 г. /най-ранната дата на изплащане
възнагражденията на българските експерти, с начисляване на мораторната
лихва, считано от всяко последващо плащане/ до 25.06.2018 г.; ОСЪДИЛ е
ответника да заплати на ищеца направените разноски общо в размер на
75 785,17 лева.
Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ККДЕЖ С.А.”, със
седалище в Португалия, чрез пълномощниците си адвокатите П. С. и Н. П., и
двамата от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София 1303, *********
София Тауър /Мол София/, ет. 6, Адвокатско дружество „Делойт Лигъл”, е
подал въззивна жалба. Оплакването е за недопустимост и неправилност на
обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за нарушения на съда при
изготвяне на проекто-доклада и разпределяне на доказателствената тежест,
както и непреценяване значението на установените в СТЕ и ССЕ факти и
обстоятелства, релевантни спрямо изхода на правния спор. Твърди се, че
решението противоречи на материалния закон и е необосновано. Направено е
възражение за недължимост на мораторната лихва. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови
Решение, с което да отмени обжалваното Решение и да отхвърли предявените
искове, а при условията на евентуалност – да го отмени само в частта на
присъдената мораторна лихва. Претендират се направените разноски по
делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Плевен, чрез пълномощника си адвокат М. от АК – гр. София, с адрес на
кантората: гр. София, *********, е подала подробен отговор. в него е
изразено становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба,
като са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да
остави без уважение жалбата и да присъди на въззиваемия направените
2
разноски пред въззивната инстанция.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е предявена искова молба, с вх. № 8931/
27.07.2018 г., от ищеца „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Плевен, представлявано от управителя Е. П. Т., срещу
ответника „КОНСУЛГАЛ – КОНСУЛАТОРЕШ ДА ЕНЖЕНЯРИА И
ЖЕСТАО С.А. /ККДЕЖ С.А./”, ЕИК *********, със седалище в Португалия,
учредено и съществуващо съгласно законодателството на Португалия, с цена:
на главния иск – 516 975,45 лева; на евентуалния иск – 455 220,74 лева. В
исковата молба ищецът твърди, че ищецът и ответникът са съдружници в
„КОНСУЛГАЛ БГ ПАРТНЪРС /КБГП/” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София. На 07.06.2011 г. между „КБГП” ООД и Община Враца бил
сключен Договор за обществена поръчка № У-109, по силата на който
общината възложила на „КБГП” ООД да извършва строителен мениджмънт и
строителен надзор над договори за строителство по ФИДИК – интегриран
проект на воден цикъл на гр. Враца, с първоначален срок на действие до
07.06.2016 г., който впоследствие бил удължен с допълнително споразумение
до 06.04.2017 г. и с цена – 6 693 506,85 лева, с ДДС. Тъй като „КБГП” ООД не
разполагало със собствени финансови, материални и човешки ресурси за
изпълнение на обществената поръчка съдружниците
„ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД и „ККДЕЖ С.А.” взели решение активно
да подпомагат изпълнението на задълженията по договора за обществена
поръчка със своя експертен опит в изпълнението на подобни проекти и с
ангажиране на ресурсите, с които разполагат, като задълженията и дейностите
по договора за обществена поръчка били разпределени между съдружниците,
като били сключени два договора от 08.06.2011 г. между „КБГП” ООД и
съдружниците. Съобразно договора, сключен със съдружника „ККДЕЖ С.А.”,
последният се е задължил, срещу възнаграждение, да осигури част от
3
ключовите и неключовите експерти, необходими за изпълнение на
обществената поръчка, а имено: Ж. П. – ръководител екип, дългосрочен
ключов експерт с местоназначение – гр. Враца; А. Г. – инженер
електромеханика, дългосрочен ключов експерт с местоназначение – гр.
Враца; К. М. – строителен инженер, краткосрочен ключов експерт с
местоназначение – гр. Враца; Б. Г. – експерт по процеси в ПСОВ,
краткосрочен ключов експерт с местоназначение – гр. Враца /Приложение №
1 към договора/. Уговорено било възнаграждение в размер на 2 206 265,88
лева, без ДДС, което „КБГП” ООД следва да изплати на „ККДЕЖ С.А.”.
Съобразно договора, сключен със съдружника „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД, последният се е задължил, срещу възнаграждение, да осигури част от
ключовите и неключовите експерти, както и неключов, и помощен персонал,
необходими за изпълнение на обществената поръчка – общо 23 души.
Уговорено било възнаграждение в размер на 2 971 156,50 лева, без ДДС,
което „КБГП” ООД следва да изплати на „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в пълен обем поетите задължения по
сключения договор с „КБГП” ООД, докато ответникът не е изпълнил поетите
по договора задължения, като не е осигурил трима от четиримата експерти,
без участието на които изпълнението по договора за обществена поръчка не
би могло да се осъществи. Въпреки това обстоятелство, „ККДЕЖ С.А.”
получавало регулярно плащания, както било уговорено в Приложение № 2
към договора, сключен с „КБГП” ООД. Тъй като неосигуряването на тримата
експерти от португалското дружество застрашавало изпълнението на
договора за обществена поръчка, през 2013 г. съдружникът
„ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД осигурил такива, а имено: инж. И. К. –
експерт по процеси в ПСОВ /Пречиствателна станция за отпадни води/; инж.
Е. Т. – експерт строителен инженер, част „Конструктивна” в ПСОВ; инж. С.
К. – експерт инженер по електро-механика в ПСОВ; инж. С. Ц. – експерт
инженер по електро-механика в ПСОВ. Тъй като в срока за договора за
обществена поръчка проектът за воден цикъл не бил изпълнен, бил сключен
нов Договор за обществена поръчка между Община Враца и „КБГП” ООД от
07.04.2017 г., със същия предмет като предишния, със срок – 01.07.2018 г.,
който бил удължен с допълнително споразумение до 31.08.2018 г. и с размер
на възнаграждението – 3 823 605,05 лева, с ДДС. Със съдружниците били
сключени на 07.04.2017 г. нови два договора. Съобразно този, сключен със
4
съдружника „ККДЕЖ С.А.”, последният се е задължил да предостави
услугите на четиримата експерти, посочени в предния договор, като не е
уведомил, че не може да осигури трима от тях, неосигурени и по предния
договор. Уговорено било възнаграждение в размер на 1 260 196,50 лева, без
ДДС. Съобразно договора, сключен със съдружника
„ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, последният се задължил, срещу
възнаграждение в размер на 1 697 359,05 лева, без ДДС, да осигури експерти
и помощен персонал от 26 човека. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в
пълен обем поетите задължения и по договор, докато ответникът не е
изпълнил поетите по договора задължения, като не е осигурил трима от
четиримата експерти, без участието на които изпълнението по договора за
обществена поръчка не би могло да се осъществи. Въпреки неизпълнението
на поетите задължения, ответното търговско дружество регулярно
получавало плащания по договора. Тъй като неосигуряването на тримата
експерти от португалското дружество застрашавало изпълнението на
договора за обществена поръчка, със съгласието на Община Враца, А. Г. бил
заменен с инж. В. Г.; К. М. – с инж. Е. Т. и Б. Г. – с инж. Д. Д.. Били
ангажирани и българските експерти, работили по предходния договор, а
имено: инж. И. К.; инж. Е. Т.; инж. С. К.; инж. С. Ц.; инж. Д. Д. /по
пълномощие инж. К. и инж. М./. Ищецът твърди, че с кореспонденция по
електронен път е уведомил ответника за заменянето на португалските
експерти с български, за това, че е направил разходи в тази насока и е
поискал промяна на финансовите параметри в договорите, но не е получил
отговор. Ищецът посочва, че направените разходи са за сумата 493 000,93
лева и претендира ответникът да бъде осъден, на основание чл. 61, ал. 1 от
ЗЗД, да му заплати тази сума, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 23 974,52 лева, представляваща общата стойност на лихвите
върху всички направени от ищеца разходи, от датата на извършване на всеки
разход, до 25.06.2018 г. В условията на евентуалност ищецът претендира
сумата 455 220,74 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил.
Претендират се и направените разноски в обезпечителното и в настоящото
исково производство.
5
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 171/ 2018 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 20.02.2019 г. ответникът, чрез процесуалния си представител
адвокат Стоянов, не е оспорил наличието на електронна кореспонденция
между него и ответника – приложения 111, 112 и 113 към исковата молба,
поради което съдът не е допуснал извършването на компютърна експертиза.
От фактическа страна се установява следното:
По делото страните са представили многобройни писмени доказателства,
които съдът е допуснал и приложил към делото.
Въз основа на тях са били извършени: съдебно-графическа експертиза
/СГЕ/, по която вещото лице е представило основно и допълнително
заключение; съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ - също с основно и
допълнително заключение и съдебно – икономическа експертиза – с основно
и допълнително заключение.
В основното си заключение по допуснатата СГЕ вещото лице М. Д. М. е
изследвало 61 бр. писмени доказателства, представени от ищеца и оспорени
от ответника, като е посочило, че подписите за възложител и за изпълнител
върху тях са поставени от лицата, посочени в документите, че са ги
подписали. В допълнителното си заключение вещото лице е изследвало 545
писмени доказателства, представени от ищеца и оспорени от ответника, като
е посочило на л. 33 и л. 38 от заключението си, че подписите върху четири
документа не са били положени от С. А. Ц., В. Г. К. и С. Б. К., като само в
тази му част допълнителното заключение е било оспорено от процесуалния
представител на ищеца – адвокат М.. Заключението е било прието от съда,
като доказателственото искане във връзка с направеното оспорване не е било
уважено.
В основното и допълнителното си заключение по допуснатата от съда
СТЕ и СИЕ вещите лица Й. Б. и Б. А. са отговорили на поставените въпроси
от ищеца и ответника. Заключенията не да били оспорени от страните и са
приети от съда.
Въззивният съд приема, че обжалваното Решение е валидно и допустимо.
6
Несъстоятелен в този смисъл се явява довода за недопустимост на
обжалвания съдебен акт, свързвана с изготвянето от съда на проекто - доклада
и разпределяне на доказателствената тежест, като твърдението в тази насока е
за разпределяне в значителна занижена степен тежестта за установяване на
спорните факти от ищеца. Видно от изготвеният проекто-доклад от
първостепенният съд е, че съдът подробно е указал на ищеца, че следва да
докаже изпълнението от негова страна на задълженията на ответника спрямо
„КБГП” ООД, като по този начин е допринесъл за изпълнение от „КБГП”
ООД на поетите задължения по договора за обществена поръчка с Община
Враца; че е изплатил разходите по осигурените от него експерти за собствена
сметка; че възнаграждението за неизпълненото от ответника задължение към
„КБГП” ООД е получено от ответника изцяло, независимо от липсата на
пълно и точно изпълнение, т.е. на практика това са елементите от
фактическия състав на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, базираща се
на представените писмени доказателства и експертизите на вещите лица,
въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи:
С исковата молба са предявени главен иск, с правно основание чл. 61, ал.
1 от ЗЗД и евентуален иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, поради което
въззивният съд следва да се произнесе първо по основателността на главния
иск.
За да е основателен този иск, следва да бъде установено от ищеца, при
условията на пълно доказване, че като е предприел воденето на чуждата
работа на ответника без пълномощие, ищецът е водил работата добре и в
интерес на ответника, както и направените разходи за воденето на работата.
С оглед на посочената по-горе доказателствена тежест, ищецът е
представил с исковата молба и с допълнителната искова молба писмени
доказателства, установяващи твърденията му, че са били назначени от него
български експерти, които са заместили тримата португалски експерти, като
българските експерти са извършили съответната работа, която е следвало да
бъде извършена от португалските експерти, като работата е била приета от
възложителя по договора за обществена поръчка – Община Враца.
7
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на тези
писмени доказателства и с оглед на обстоятелството, че те представляват
частни документи, неносещи подписа на страната, която ги оспорва, съдът е
възложил доказателствената тежест на ищеца, с оглед на което по негово
искане е допуснато извършването на СГЕ, която да изследва истинността на
подписите, положени в документите.
В заключението си вещото лице М. Д. М. е посочило, че изследваните
подписи във всички 61 бр. оспорени документи са поставени от лицата, които
са посочени в документите, че са ги подписали. В о.с.з. на 03.04.2019 г. по
искане на процесуалните представители на ответника, съдът е поставил
допълнителна задача на вещото лице, а имено: да изследва истинността на
поставените подписи на лицата, фигуриращи във всички актове и протоколи,
съставени в хода на строителството. В изпълнение на тази допълнителна
задача вещото лице е изготвило допълнително заключение, като е изследвало
подписите в 545 бр. оспорени документи. Посочило е, че в 4 бр. от тези
документи, на л. 33 и л. 38 от допълнителното заключение, подписите върху
тях не са били положени от С. А. Ц., В. Г. К. и С. Б. К., като само в тази му
част допълнителното заключение е било оспорено от процесуалния
представител на ищеца – адвокат М.. Заключението е било прието от съда,
като доказателственото искане във връзка с направеното оспорване не е било
уважено.
С оглед на така изготвените основно и допълнително заключение по
допуснатата от съда СГЕ въззивният съд приема, че оспорването на
писмените доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че са били
назначени от него български експерти, които са заместили тримата
португалски експерти, като българските експерти са извършили съответната
работа, която е следвало да бъде извършена от португалските експерти и
работата е била приета от възложителя по договора за обществена поръчка –
Община Враца, не е било проведено успешно от ответника, и оспорените
писмени доказателства следва да бъдат кредитирани от въззивния съд.
Тези писмени доказателства, както и други писмени доказателства,
вложени в делото и неоспорени от ответника, са били изследвани от
допуснатата от съда СТЕ, която е отговорила на поставени от страните
8
въпроси. В заключението си вещото лице Йоланда Илиева-Бинева е посочило,
че: 1/ Описаните в исковата молба и в представените по делото граждански
договори експертно – надзорни работи, и дейности са били изпълнявани от
експертите Ирина Стойкова Костова, Е. П. Т., С. Б. К., С. А. Ц., Д. В. Д., В. Г.
К. и Д. В. М.; 2/ В съответствие с квалификацията си и работата, за която са
били наети, посочените по-горе експерти са изготвили нормативно
изискуемите се протоколи, и други писмени документи; 3/ Изпълнените от
българските експерти надзорни работи и дейности са били в обхвата на
предмета, и задълженията на ответника по договорите от 08.06.2011 г. и от
07.04.2017 г., сключени от него с „КБГП” ООД за предоставяне на услуги,
които ответникът е следвало да изпълни със свои експерти, във връзка с
обществената поръчка; 4/ Съгласно Приложение № 1 към договорите от 2011
г. и 2017 г. между „КБГП” ООД и ищеца, и ответника, само в екипа от
експерти на ответника са включени ключови експерти, които да извършват
функциите на инженер електромеханика, строителен инженер и експерт по
процеси ПСОВ, с местоназначение гр. Враца; 5/ В договорите от 2011 г. и
2017 г. между „КБГП” ООД и ищеца, и Приложение № 1 към тях не са
включени ключови експерти, които да извършват функциите на инженер
електромеханика, строителен инженер, и експерт по процеси ПСОВ; 6/
Извършената експертна и надзорна работа от българските експерти,
ангажирани от ищеца по граждански договори, е идентична с договорената
между „КБГП” ООД и ответника работа по договорите от 2011 г. и 2017 г.,
като тази работа е допринесла за завършването, и приемането на три големи
строителни обекта, възложени от Община Враца. В о.с.з. на 15.05.2019 г.
вещото лице е заявило, че подържа изготвеното заключение и е отговорило на
въпросите на страните, като е посочило, че българските експерти присъстват
в нарочния списък на ищеца като надзорници, но са натоварени със
сключените с тях граждански договори, с допълнителни задачи.
Процесуалните представители на ответника са направили искане да бъдат
поставени допълнителни въпроси на вещото лице, като ищецът с молба също
е поставил допълнителни въпроси, като съдът е допуснал извършването на
допълнителна СТЕ. В допълнителното си заключение вещото лице е
отговорило на поставените въпроси, като заключението не е било оспорено от
страните и е било прието от съда.
9
Въззивният съд кредитира изготвените основно и допълнително
заключения по допуснатата от съда СТЕ – били са изследвани многобройни
писмени доказателства, като резултатите от тези изследвания са
систематизирани в посочените по горе отговори на поставените въпроси. От
писмените доказателства по делото и от отговорите на вещото лице се
установява, че българските експерти, макар и да присъстват в нарочните
списъци на ищеца, като надзорници, въз основа на сключени граждански
договори с ищеца, са изпълнявали работата и на тримата португалски
експерти – К. М., А. Г. и Б. Г., които не са се появили на обектите в гр. Враца
и съответно не са извършили работата, съгласно сключените договори от
2011 г. и 2017 г. между ответника и „КБГП” ООД. Това обстоятелство се
установява не само от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, но и
от писмо на Община Враца до управителя на „КБГП” ООД – инж. Е. Т. и инж.
Д. П. – проектен мениджър на „КБГП” ООД, неоспорено от ответника, в
което се посочва, че част от ключовите експерти на изпълнителя, а имено: К.
М., А. Г. и Б. Г., не изпълняват задълженията си по договора за обществена
поръчка, като посочените лица понастоящем не присъстват на обекта и досега
не са посещавали обекта нито веднъж, като в писмото се изразява становище
за наложителната им замяна с други експерти, притежаващи съответната
квалификация и опит, за да бъде изпълнен в максимално кратки срокове
договора за обществена поръчка. Следва да се посочи, че вещото лице
категорично посочва, че българските експерти, присъстващи в нарочните
списъци на ищеца, е следвало да извършват работа, различна от тази на
португалските експерти, което е видно и от сключените договори между
„КБГП” ООД, ищецът и ответника.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ищецът е
извършил чужда работа – тази на ответника, без пълномощие, като
ответникът е бил уведомен за това, което е видно от електронната
кореспонденция между него и ищеца, но не е възразил срещу извършването
на работата. Същата е била извършена в чужд интерес - този на ответника,
защото неизвършването й е застрашавало изпълнението на проекта за воден
цикъл на Община Враца, като работата е била извършена добре, с грижата на
добър стопанин, което е видно от протоколите за приемането й, подписани от
възложителя Община Враца.
10
Въпреки неизвършването от тримата португалски експерти на работата,
уговорена в сключените през 2011 г. и 2017 г. договори между „КБГП” ООД и
ответника, последният регулярно е получавал уговореното за нея
възнаграждение.
За извършената от българските експерти работа, в качеството им на
заместници на тримата португалски експерти, ищецът е заплатил
възнаграждение, данъци и осигурителни вноски общо в размер на 500 227,28
лева, което е видно от заключението по допуснатата от съда СИЕ. Вещото
лице Б. А. е изготвило и допълнително заключение, отговаряйки на въпросите
на страните, като основното и допълнителното заключение не са били
оспорени от страните и приети от съда.
Изплатените, до размера на исковата претенция от 493 000,93 лева,
парични средства, представляват извършени от ищеца необходими и полезни
разноски за воденето на чуждата работа без пълномощие, които следва да му
бъдат възстановени от ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2018 г.,
до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да се изплати и лихва за забава, считано от деня на
всяко извършено плащане, съгласно чл. 61, ал. 1, пр. последно от ЗЗД, до
25.06.2018 г., каквото е искането в петитума на исковата молба. Съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата от съда СИЕ, размерът на
мораторната лихва за посочения период е 23 978,81 лева, като на ищеца
следва да се заплати исковата претенция в размер на 23 974,52 лева.
По изложените съображения главният иск, с правно основание чл. 61, ал.
1 от ЗЗД, както и иска по чл. 86 от ЗЗД, следва да се уважат изцяло.
С оглед уважаването на главния иск, въззивният съд не следва да се
произнася по същество спрямо евентуалният иск, с правно основание чл. 59
от ЗЗД.
Като е стигнал до същите правни изводи, Плевенският Окръжен съд е
постановил правилно Решение, което следва да се потвърди, като въззивният
съд препраща, на основание чл. 272 от ГПК, към подробните и задълбочени
мотиви на първостепенния съд, които изцяло споделя.
11
С оглед на този изход на делото, направеното искане от въззиваемия за
заплащане на разноски, представените списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
договор за адвокатски услуги и доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение по банков път, на въззиваемия следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лева, с ДДС, за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/ 12.03.2020 г., постановено по т.д. № 171/
2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА „КОНСУЛГАЛ – КОНСУЛАТОРЕШ ДА ЕНЖЕНЯРИА И
ЖЕСТАО С.А.”, учредено и съществуващо съгласно законодателството на
Португалия, регистрирано под идентификационен № *********, в ТР на
Оейраш, Португалия, със седалище и адрес на управление: бул. „Салвадор
Алиенде” № 25, окръг Лисабон, общински съвет Оейраш, община Оейраш и
*********, Оейраш, Португалия, представлявано от членовете на
Управителния съвет: Ж. М. П. Г. Ф. – президент; Р. М. Н.; М. Т. Р. П. В.; А.
И. Л. Ф. М. и Ж. М. Л. Ф. М., да заплати на „ЕКСПРЕСИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.
„Тунджа” № 22, ап. 1, представлявано от управителя Е. П. Т., направените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 18 000 лева, с ДДС,
представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13