О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 7

 

 

гр. Пловдив, 08.01. 2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                      МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно частно гражданско дело №624 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. С. Н. против определение № 2414/20.11.19г. постановено по в.ч.гр.д.№ 2467/19г. по описа на Пловдивския окръжен съд с което е оставено без разглеждане възражение вх.№ 30860/22.10.2019г. депозирано от М.С.Н. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с ****. постановена по ч.гр.д.№ 6005/2013г. по описа на районен съд Пловдив,5-ти гр.с.,издадена в полза на „В и К.“ ЕООД, като недопустимо.

Иска се отмяна на определението и връщане делото на окръжния съд за произнасяне по възражението по чл. 423 ГПК. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от „ВиК“ ЕООД гр. П. в който поддържа становище,че жалбата е недопустима и при условие на евентуалност неоснователна по изложени съображения.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Окръжният съд е приел,че длъжницата се позовава на чл. 423 ал.1 т.1 ГПК-ненадлежно връчена заповед за изпълнение.Във връзка с твърденията,че е узнала за издадената заповед за изпълнение едва на 02.09.19г.,когато упълномощения от нея адвокат се е запознал с изп.д.№ 90059/16г. по описа на ДСИ при ПРС не са представени доказателства,нито е искано събирането им за доказване на това твърдение. От друга страна ответникът по жалбата представя копие от уведомително писмо до жалбоподателката по изпълнителното дело,което тя е получила лично на 05.07.16г. При положение,че е унищожено гр.д.№ 6005/2013г. на ПРС тази дата следва да се свърже с началото на срока по чл. 414 ал.2 ГПК за подаване на възражение,така и на срока по чл. 423 ал.1 ГПК за подаване до въззивния съд на възражение срещу заповедта за изпълнение.Доколкото възражението е подадено на 02.09.19г. се явява просрочено и от там недопустимо.

Изводите на окръжния съд са неправилни.

Със жалбата са представени доказателства от които съдът е пришил към делото само удостоверението от 08.10.19г. за промени на постоянния адрес.Останалите доказателства с които жалбоподателката е искала да установи ,че заповедта за изпълнение не и е връчена надлежно са поставени в папка закрепена към корицата на делото и не са обсъдени от съда.Позовал се е само на един документ от изп.д. представен от ответника,че на 05.07.16г. Н. лично е получила уведомително писмо от ЧСИ и е приел ,че това е датата от която започва да тече преклузивния срок за подаване на възражение.Съдът е следвало да разгледа по същество оплакванията,че заповедта не е връчена надлежно,поради това,че изпълнителния лист и оставалите книжа по изп.дело са изпращани на адрес,различен от този по адресна регистрация на длъжницата,включително и писмото на което се е позовал.

Пълномощникът на жалбоподателката е заплатил 15 лв. държавна такса.Оказал е безплатна помощ и му се дължи възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 200 лв.

Воден от горното съдът,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 2414/20.11.19г. постановено по в.ч.гр.д.№ 2467/19г. по описа на Пловдивския окръжен съд .

ОСЪЖДА „В.и К“ ЕООД гр. П., ЕИК *** да заплати на адвокат М.И.Б. *** адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 200/двеста/ лева и 15 лв./петнадесет/разноски за държавна такса.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по възражението по чл. 423 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: