№ 13999
гр. С, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110156352 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от ЗАД „А“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Р Б и М Д,против
З,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Б И.
и Р М,с искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 4019,59 лева
застрахователно обезщетение,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,както и сумата от 100 лева мораторна лихва за периода 07.07.2024 г.
до 23.09.2024 г.
В исковата молба се твърди,че на 06.05.2021 г. в гр.С срещу № 63,е
настъпило ПТП между автомобил „****“ с рег. № ***** и автомобил „****“ с
рег. № *****. Ищецът поддържа,че произшествието е възникнало по вина на
водача на автомобил ****,който поради движение с несъобразена скорост и
недостатъчен контрол над управлявания от него автомобил удря паркирания
автомобил „****“. Ищецът сочи,че е застраховател по договор за застраховка
каско на автомобил „****“,при което е образувал преписка по щета и е
определил и изплатил обезщетение за вредите,настъпили за застрахования
автомобил. В исковата молба се твърди,че ответникът е застраховател по
застраховка гражданска отговорност за автомобил ****,при което отговаря за
възстановяване размера на щетите. Ищецът поддържа,че е изпратил регресна
покана до ответника,получил е частично плащане,а сумата от 4019,59 лева
представлява неиздължен остатък от вземане,представляващо застрахователно
обезщетение. Предвид обстоятелството,че главницата не е възстановена в
законоустановения срок,ищецът претендира сумата от 100 лева мораторна
лихва за периода 07.07.2024 г. до 23.09.2024 г.
1
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище,че не отрича,че е застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност на автомобил **** с рег.№ *****,валидна към датата
на настъпване на ПТП. Ответникът изразява становище,че чрез доброволно
изплатената парична сума са репарирани всички парични суми,необходими за
възстановяване настъпилите вреди. Формулирано е възражение за
съпричиняване от страна на водача на автомобил **** предвид неправилното
му паркиране. Твърди се,че претендираното обезщетение от ищеца е завишено
по размер. С оглед неоснователността на иска за главница ищецът оспорва
иска за мораторна лихва.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Представено е уведомление-претенция от 11.05.2021 г., в което е
посочено, че на 06.05.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, при което
автомобил **** **, с рег. № ***** е бил в покой, когато бил ударен от друг
автомобил, като увредени били предна дясна част и ходова част.
Представен е и протокол за ПТП, съставен на 06.05.2021 г. от мл.
инспектор към МВР.
Приложена е застрахователна полица за застраховка „Каско“ относно
лек автомобил **** **, с рег. № *****, с период на застрахователно покритие
– 08.10.2020 г. – 07.10.2021 г.
От приложена калкулация по претенция във връзка с увредените части
на лек автомобил **** **, с рег. № *****, е видно, че сумата за
отстраняването им е в размер на 8470.49 лева.
Представена е фактура за извършване на ремонтни дейности във връзка
с процесната щета, на стойност 8 024.18 лева, както и платежно нареждане за
същата сума, в полза на автосервиз, с посочено основание – процесната щета.
Приложена е справка от Гаранционен фонд, видно от която за
автомобил с рег. № ***** е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника *** АД за периода 22.04.2021 г. – 22.04.2022 г., като
до последния е изпратена регресна покана, включваща и процесната щета,
която покана е входирана на 06.06.2024 г.
Представено е платежно нареждане, съгласно което ответникът е
наредил в полза на ищеца сумата от 4019.59 лева, с основание процесната
щета.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Х. се установява, че през 2021 г., докато бил в къщата си, чул
силен удар, при което решил да излезе и да окаже помощ при необходимост.
Установил, че управляван от него автомобил /**** **/ е бил увреден. Щетите
били значителни, както по този автомобил, така и по автомобила, намиращ се
2
пред него. Ударът бил в предна дясна гума, като били засегнати врата, калник,
праг, гума и цялата ходова част. Свидетелят не е видял удара, но видял
последиците. Предполага, че с предна лява част е ударена гумата на
автомобила му, след което последвало изхвърчане над капака и падане върху
автомобила, намиращ се пред този на свидетеля, след което увреждащият
автомобил паднал на земята и продължил движението си. Сочи, че на
автомобила, намиращ се пред този на свидетеля, му била смачкана колонката,
както и счупени стъклата. Впоследствие ищецът разбрал, че за автомобила,
притежаван от негова съседка, било определено състояние "тотал щета“, а
ремонтът на автомобила, притежаван от свидетеля, продължил около 5-6
месеца. Свидетелят уточнява, че автомобилът му е бил паркиран на улицата, в
почивен ден, в зелена зона. Малко след удара, свидетелят забелязал
автомобила, управляван от сочения за виновен водач, тъй като продължил
движението си по улицата. Свидетелят се обадил на застрахователя си, а друго
лице се е обадило на полиция или на КАТ, които пристигнали на място и
описали какво се е случило. Административнонаказателната отговорност на
свидетеля не е била ангажирана, тъй като бил паркирал правомерно /на
очертано паркомясто в зелена зона/ на 7 метра от ъгъла на кръстовището.
Свидетелят К. е заявил, че е участвал в ПТП през месец май 2021 г., като
времето било дъждовно; събитието настъпило следобяд, на 5 метра от
светофара на Румънското посолство в посока **** като причината била
неспазване на дистанция и изтъркан асфалт. Свидетелят твърди, че
управлявал „****“. След представяне на протокола за ПТП свидетелят
депозира показания,че е участвал и в друго произшествие преди четири или
пет години,когато свидетелят е управлявал автомобил ****. Сочи, че цялата
вина е негова, тъй като не бил избрал подходящата скорост, влязъл в завой с
55-60 км/ч, не успял да овладее управлявания от него автомобил, за който
сочи, че бил „**** 124“ като същият бил с механична рейка и било много
трудно, като се навие обратен, да се обърне воланът, тъй като изисквало много
сила, а свидетелят бил млад шофьор. От самия удар нямал много спомени.
Твърди, че качил автомобила върху друг – **** **, който бил паркиран на 15
метра от завоя на обособено паркомясто. По този автомобил имало големи
увреждания – по ходовата част, преден капак, калник, фар. В паниката,
включил задна предавка като преместил автомобила си на 10 метра от
местопроизшествието. Не се е обаждал на КАТ.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че възможният и вероятен механизъм на настъпване
на ПТП е както следва – при движение по *****, гр. С, в района на № 63,
водачът на МПС „****“ 230Е с рег. № *****, реализирал удар в странична
предна дясна част на паркирания л.а. „**** **“, рег. № *****, който
вследствие удара, се изместил в посока напред и реализирал вторичен удар в
бордюра, след което движението продължило, като бил реализиран удар в друг
автомобил, паркиран на улицата. Според заключението на вещото лице, от
техническа гледна точка, отчитайки представените по делото документи,
3
щетите, нанесени на МПС **** **, с рег. № *****, се намират в причинно-
следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието. На
следващо място, вещото лице е заявило, че от изложените по делото
документи не са констатирани причини от техническо естество или техническа
неизправност, която да е съществувала като аварийна опасност и да е
възникнала внезапно преди и/или по време на конкретно пътно-транспортно
произшествие и по този начин да са довели до настъпване на ПТП-то.
Относно причините, вещото лице сочи, че същите са от субективен характер –
избраната скорост на движение, както и действията от страна на водача на
МПС **** 230Е с рег. № *****, с органите за управление на автомобила –
кормилна, горивна и спирачна уредба. Стойността на вредите,нанесени по
МПС **** **, към датата на ПТП /06.05.2021 г./, възлиза на 8159,47 лева, а с
включени ликвидационни разноски – 8174,47 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 411 от КЗ е обусловено от
доказването, че съществува застрахователно правоотношение по договор за
застраховка каско, от доказване настъпването на застрахователно събитие,
възникването на вреди, изплащане на обезщетение за вредите, с което
застрахователят по договор за застраховка каско встъпва в правата на
увредения собственик спрямо застрахователя по договор за застраховка
гражданска отговорност. Страните не спорят, а и от представената по делото
застрахователна полица се установява, че дружеството ищец е застраховател
по договор за застраховка каско. Договорът за застраховка каско поражда
задължението за застрахователя по време на действие на договора за
застраховка да осигурява покритие, а при настъпване на застрахователно
събитие да определи и изплати застрахователно обезщетение. По тази
причина в изпълнение на своите договорни задължения дружеството ищец е
образувало преписка по щета и е определило размер на дължимо обезщетение.
Софийският районен съд намира, че е доказано, че е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, в подкрепа на което са представени
констативен протокол, доказателство за извършено извънсъдебно частично
плащане, както и са събрани гласни доказателства. Пътнотранспортното
произшествие представлява покрит застрахователен риск и настъпването на
ПТП представлява застрахователно събитие. За да счете, че е доказана
исковата претенция, съдът взе предвид, че настъпилите за автомобил „****
**“ щети се намират в зоната на удара и могат да бъдат получени при
описания механизъм на ПТП, т. е. установява се, че възникналите за
автомобила, застрахован при ищеца вреди са пряка последица от настъпилото
ПТП. Софийският районен съд намира, че е доказана и друга изискуема
предпоставка за уважаване на иска – дружеството ищец е ремонтирало
застрахования автомобил. Съдът счита, че отремонтирането на автомобила е
допустим способ за обезвреда, при което са настъпили предпоставки да бъде
ангажирана отговорността на ответното дружество. В конкретния случай по
4
делото не е спорно, че ответникът е застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност за автомобил „****“. Застрахователят по договор за
застраховка гражданска отговорност отговаря за вреди, причинени на трети
лица, както отговаря прекият причинител на вредата като отговорността му се
разпростира до рамките на застрахователния лимит. В настоящия случай
съдът приема, че са налице предпоставки да бъде ангажирана отговорността
на ответника застраховател, защото причина за настъпване на ПТП е
движение от страна на автомобил „****“ с несъобразена скорост и при
невъзможност за бърза и своевременна реакция. Несъобразената скорост на
автомобила „****“ и предизвикването настъпване на ПТП, при което на
автомобил „**** **“ са причинени щети обуславя извод, че са налице
предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ответника. В тази насока
съдът намира, че следва да бъде отчетено, че според заключението по
съдебно-автотехническата експертиза не са констатирани причини от
техническо естество или техническа неизправност, която да е съществувала
като аварийна опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на
конкретно пътно-транспортно произшествие и по този начин да са довели до
настъпване на ПТП-то. С оглед обстоятелството, че конкретните причини за
настъпване на ПТП са движение с несъобразена скорост,съдът счита, че са
налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Съдът
приема за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване. За да е налице съпричиняване,следва и друго лице да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В конкретния случай
доводът на ответника,че автомобил **** е паркиран на място,на което не е
разрешено паркирането,са опровергани от събраните свидетелски показания и
на двамата разпитани свидетели,които безпротиворечиво установяват,че
автомобилът **** е бил паркиран на обозначено паркомясто. Развитите
съображения мотивираха съда да счете, че са настъпили предпоставки да бъде
уважена исковата претенция изцяло – за сумата от 4019, 59 лева /неиздължен
остатък от вземане,представляващо застрахователно обезщетение/, която
парична сума не надвишава стойността на вредите по средни пазарни цени,
която според експертното заключение е 8 159.47 лева, като съдът съобразява и
извършеното извънсъдебно плащане. С оглед обстоятелството,че размерът на
обезщетението по средни пазарни цени надвишава изплатеното от
дружеството ищец обезщетение,съдът намира,че исковата претенция за
главницата подлежи изцяло на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е обусловено от
доказването, че парична сума не е заплатена, при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на законна лихва. Когато
задължението има падеж или срок за изпълнение, считано от деня, следващ
падежната дата или деня, следващ последния ден от срока длъжникът изпада в
забава, а ако задължението няма падеж или срок кредиторът е длъжен да
изпрати покана. В конкретния случай от представените по делото писмени
доказателства се установява, че дружеството ищец е изпратило регресна
5
покана, по която дружеството ответник е следвало да се произнесе в рамките
на тридесет дни. Съдът, отчитайки основателността на исковата претенция за
главница, както и предвид липсата на реализирано плащане в рамките на
законоустановения тридесетдневен срок, намира, че и исковата претенция за
заплащане на мораторна лихва е доказана по основание, а и по размер – за
сумата от 100 лева за периода 07.07.2024 г. до 23.09.2024 г.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира, че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 740,78 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Б И. и Р М да заплати на основание чл. 411 от КЗ на
ЗАД „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р Б и М Д сумата от 4019,59 лева ( четири хиляди и
деветнадесет лева петдесет и девет стотинки ) – незаплатен остатък от
застрахователно обезщетение по щета № 10021002385 вследствие настъпило
ПТП на 06.05.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – на 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА З,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Б И. и Р М да заплати на основание чл. 86 от ЗЗД на
ЗАД „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р Б и М Д сумата от 100 лева (сто лева) мораторна
лихва за периода 07.07.2024 г. до 23.09.2024 г.
ОСЪЖДА З,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Б И. и Р М да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЗАД „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от Р Б и М Д сумата от 740,78 (седемстотин и
четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки) лева сторени
съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6