РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Варна, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20253100900320 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. А. А. срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 80000.00 лв., представляваща
неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания – счупване на
тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, претърпени негативни
психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди
настъпили вследствие на виновно причинено от К.С.П. ПТП на 13.05.2024 г.,
дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № ******, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.06.2024 г. датата на подаване на
застрахователната претенция до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2024 г., на автомагистрала
„Хемус“, обл. Варна, километър 418+ в посока гр. Варна от гр. София е
настъпило ПТП, при което водачът К.С.П., при управление на лек автомобил
„Пежо 406“, с рег. № ***** поради нарушаване на правилата за движение /чл.
20, ал. 2 и чл. 58, т. 3 от Закона движение по пътищата/ блъска паркирал в
аварийната лента автомобил, в който се намирал ищеца. В резултат на
настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна повреда – счупване на
тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, обусловило трайно
затруднение на движението снагата за период от 4-6 месеца.
С влязло в сила споразумение по АНД № ****** по описа на Районен
съд – Варна водачът К.П. се е признал за виновен за причиняването на средна
телесна повреда на ищеца, освободен е от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00лв.
1
След инцидента ищецът бил приет в болнично заведение, където му
била извършена оперативна интервенция на 17.05.2024г. с поставяне на костен
цимент. След изписване от болничното заведение ищецът продължил
лечението си в домашни условия през 6 месечен период, през който период не
можел да ходи на работа. С решение на ТЕЛК му била определена 52% трайна
неработоспособност. През целия оздравителен период изпитвал болки и
страдания.
След ПТП ищецът претърпял и негативни психични изживявания,
свързани с нарушен сън /кошмари/, страх от пътуване в лек автомобил, лесно
се разстройвал при новини за катастрофи. Лек автомобил „Пежо 406“, с рег. №
****** е бил застрахован при ответника по застрахователна полица
застраховка № ******. За настъпилото застрахователно събитие ищецът
предявил писмена претенция № 94-213/26.06.2024 г., по която не е извършено
плащане. Поради наличието на причинна връзка между поведението на
застрахования водач и претърпените неимуществени вреди, вследствие на
настъпилото ПТП, е формулиран петитум да бъде постановено решение за
осъждане на ответника за репариране на същите в претендираните размери.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба,
ответникът счита предявения иск за недопустим, поради липсата на правен
интерес, тъй като е било определено обезщетение от страна на застрахователя
в размер на 30000.00 лв., но поради непредставяне на банкова сметка същото
не е могло бъде изплатено. В тази връзка акцесорната претенция за законна
лихва е неоснователна, тъй като ответникът не е изпадал в забава. Счита се, че
исковата молба не е редовна, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка.
По същество се оспорва размерът на предявения иск. Признава се
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** по застрахователна полица №
******. Не се оспорва настъпилото застрахователно събитие – ПТП
/механизъм и участници/, в резултат на което ищецът е претърпял болки и
страдания. Доколкото е налице влязло в сила споразумение, то, на основание
чл. 300 от ГПК, същото има обвързваща сила за съда досежно дееца, деянието
и настъпилите последици.
Оспорват се настъпилите увреждания и негативните последици по
отношение на физическото и психическото здраве на ищеца. Отделно от
горното, процесното събитие е квалифицирано като трудова злополука с
разпореждане № 5104-03-100/29.05.2024 г. на ТД на НОИ – Варна. В тази
връзка се твърди, че ищецът е получил обезщетение от работодателя си, което
следва да бъде приспаднато при определяне на застрахователното такова.
По изложените съображения, се моли съдът да прекрати производството
по делото, в условие на евентуалност да се отхвърли иска като неоснователен
и недоказан.
В съдебно заседание, редовно призован, чрез процесуалния си
представител, ответникът поддържа подадения отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
2
За безспорно установени по делото са отделените следните факти и
обстоятелства както следва: 1/ че на 13.05.2024 г., на автомагистрала „Хемус“,
обл. Варна, километър 418+ в посока гр. Варна от гр. София е настъпило ПТП,
при което водачът К.С.П., при управление на лек автомобил „Пежо 406“, с рег.
№ ****** блъска паркирал в аварийната лента автомобил, в който се намирал
ищеца; 2/ че в резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна
повреда – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб,
обусловило трайно затруднение на движението снагата за период от 4-6
месеца; 3/ че с влязло в сила споразумение по АНД № ****** по описа на
Районен съд – Варна К.С.П. е признат за виновен за това, че на 13.05.2024 г.
нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на А. А., изразяваща се в счупване на тялото на първи
поясен прешлен, обусловило трайно затруднение на движението на снагата, за
период от около 4 – 6 месеца, с което осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал.
1 от НК, и приел да бъде освободен от наказателна отговорност чрез налагане
на административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.; 4/ че лек
автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** е бил застрахован при ответника по
застрахователна полица застраховка № ******; 5/ че за настъпилото
застрахователно събитие ищецът предявил писмена претенция № 94-
213/26.06.2024 г., образувана е застрахователна преписка № 43072952400174 и
застрахователят е определил обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо
в размер на 30000.00 лева
Всички тези факти и обстоятелства се подкрепят от представените и
приети по делото писмени доказателства: протоколно определение с рег. №
382/13.05.2025 г. по АНД № 1797/2025 г. по описа на ВРС (л. 7 - 9), епикриза
(на л. 11 – 12 от делото), уведомление за изпълнение на задълженията по
договора му за застраховка и КЗ от 26.06.2024 г. (л. 10), уведомление,
изходящо от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД (л. 10).
От представените по делото болнични листи, на л. 13 – 17 от делото се
установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за
периода от 18.06.2024 г. – 08.11.2024 г.
Приобщено по делото е на л. 18 експертно решение на втори състав на
ТЕЛК, от 07.02.2025 г., от което се установява, че на А. А. е определена 52 %
трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза
„неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения“.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза (на л. 62 – 66 от делото), която настоящият състав кредитира също
като пълна, ясна и обоснована се установява, че след пътнотранспортното
произшествие А. е получил клиновидно счупване на първи поясен прешлен
(L1), което представлява средно тежко скелетно увреждане и е причинило
силни болки и сериозно ограничена подвижност. В началото той е имал нужда
от чужда помощ за придвижване и самообслужване.
По данни на вещото лице, в болница „Св. Анна“ била проведена
перкутанна вертебропластика с въвеждане на костен цимент — съвременен и
ефективен метод, извършен съобразно медицинските стандарти. Операцията
довела до бързо укрепване на прешлена, намаляване на болките и
възстановяване на подвижността. Пациентът бил вертикализиран още на
следващия ден. Въпреки това той не е бил работоспособен за около шест
месеца.
3
Специалистът констатира липсата на настъпили усложнения или
животозастрашаващи състояния. Заключава пълно зарастване на прешлена L1.
Сочи, че възстановяването по отношение на конкретното травматично
увреждане е постигнато, но продължавали оплакванията, свързани с
предходни дегенеративни изменения на гръбначния стълб — болки,
ограничена подвижност, бърза умора при натоварване. Състоянието би могло
да се подобри чрез ежегодна рехабилитация и поддържаща терапия.
Лечението продължило в домашно-амбулаторен порядък общо 6 месеца, като
били приложени физикална и рехабилитационна терапия.
В проведното открито съдебно заседание по делото, експертът
разяснява, че диагностицираната дискова херния била налична преди пътния
инцидент и сега съществувала във вид преди инцидента. На въпроса на
процесуалния представител на ответното дружество касателно степента на
повлияване на дисковата херния от инцидента и доколко се е утежнило
положението с нея в конкретната обстановка, вещото лице не може да даде
отговор, доколкото самото счупване на прешлена маскирало оплакванията от
дисковата херния, т.е. доколко се е влошило или не, било трудно установимо.
На следващо място, на зададен въпрос досежно значението на
представеното по делото експертно решение към процесното ПТП, експертът
е категоричен, че същото няма никакво отношение. Травмите от инцидента са
излекувани и няма трайно намалена работоспособност вследствие на
инцидента.
Изготвена е съдебно-психологическа експертиза (намираща се на л. 57 –
59 от делото), която съдът кредитира като пълна, ясна и обоснована, от
заключението, на която се установява, че в резултат на процесното
произшествие, ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в
персистираща застойна „ангажираност” с ПТП-то и последвалите от него
емоционални колебания и соматични неблагополучия.
Вещото лице сочи, че при А. А., разговор на тема за преживяното ПТП
накъсва разказа му, който е емоционално натоварен; основния емоционален
фон при него е депресивен, като се диагностицират и изблици на тревожност
и емоционално напрежение, емоционални блокажи. Експертът намира, че
емоционалните тревожни изживявания на ищеца са в пряка и непосредствена
причина с преживяното ПТП, като е и причина за настъпилите промени в
качеството му на живот. В този смисъл, вещото лице заключава, че към
момента на експертизата при А. се диагностицират симптоми на тревожност и
психосоматична симптоматика.
Вещото лице отбелязва, че непосредствено, след ПТП, при ищеца може
да се обсъжда, че е бил в период на емоционални колебания, за които би могло
да се приеме че са в регистъра на разстройство в адаптацията – остра стресова
реакция, а след отзвучаване на острите емоционални разстройства, остават и
персистират тревожните емоционални изживявания до настоящото
изследване.
По констатации на специалиста, ищецът не е провеждал специфична
медикаментозна терапия, която да омекоти клиничната му симптоматика
/провел е лечение, свързано с оперативната интервенция и лечение на
изострилите се соматични заболявания/. Тревожността му към настоящото
освидетелстване все още е с променливо протичане. Към настоящото
освидетелстване, вещото лице го намира за „зависим“ от близките си в дома и
4
от колегите си в професионален план, което води при А. до емоционално
натоварване и чувство за вина и непълноценност.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице
пояснява, че с оглед по-напредналата си възраст, А. изпитвал силен
психически стрес предвид намалени физически и социални възможности. Той
е бил свикнал да се грижи за семейството си и да помага на работното място,
но сега се чувствал непълноценен, тъй като не можел да изпълнява
обичайните си задължения. Тези чувства водели до емоционално напрежение,
което в тази възраст, често се проявявало като психосоматични проблеми –
например диабет, високо кръвно налягане или съдови заболявания.
Разпитан в съдебно заседание е св. М.Х.М. – съжителстващ на семейни
начала с дъщерята на ищеца, ценени при условията на чл. 172 ГПК, които се
възприемат от съда като обективни, предвид директните им възприятия, А. не
можел да става в началото, доста време, бил на легло, като жена му и
дъщерите му са помагали за ставането. Свидетелят твърди, че при
осъществяване на хигиенните си навици (тоалет, баня, обличане) в
ежедневието, ищецът бил подпомаган от своята жена и от дъщеря си.
Започнал да се движи след 7-8 месеца. След изписването му от болницата, със
седмици, А. чувствал резки болки. Към настоящия момент имал движения, но
не бил както преди. Обслужвал се сам, без да вдига тежести, но в
домакинството, по негово мнение, не можел да се справя със своите
задължения като мъж.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от
предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение (по аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ).
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е
бил сезиран извънсъдебно, но не е изплатил определеното обезщетение на
ищеца от 30000.00 лв. до предявяване на иска, поради това, че от страна на
увреденото лице не е представена банкова сметка. Следователно процедурата
за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
ищеца резултат, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице може да
предяви иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да
покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
5
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
При съвкупния анализ на доказателствата, а и поради липсата на
оспорване между страните, се установява, че: е налице валидно сключен
договор за застраховка, като управляваното от деликвента в деня на инцидента
МПС - лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** е било застраховано по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност с ответното дружество по
застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Съгласно влязлото в сила споразумение от 13.05.2025 г., одобрено с
протоколно определение на РС – Варна по АНД № 1797/2025 г., с което
обвиняемият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „Б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, се установява настъпването на
процесното събитие, механизма му, вината на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника и причинените в причинна връзка с
него травматични увреждания на ищеца.
Споразумението, което има сила и значение на влязла в сила присъда, на
основание чл. 300 ГПК, е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това,
съдът приема, че по делото е установено извършването на деянието (ПТП) от
водача К.С.П. – причинено поради нарушения правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП (чл. 20, ал. 2 и чл. 58, т. 3 от процесния закон), в
причинна връзка, с което на А. А. А. са причинени травми, подробно описани
от вещото лице, при изготвяне на допусната съдебно-медицинска експертиза,
от които е изпитал болки и страдания, които са пряка и непосредствена
последица от поведението на деликвента.
Следователно искът за неимуществени вреди е доказан по своето
основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се
мотивира от следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обективно не се ограничават само
до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и
след това.
На първо място, в настоящия случай, съдът отчита възрастта на
пострадалия ищец – 57 – годишен, към момента на произшествието. На
следващо място, от значение е обстоятелството, че ищецът е получил
описаните по – горе травматично увреждане – клиновидно счупване на тялото
на първи поясен прешлен, представляващо средно тежко увреждане на
скелета, водещо до силна болка и ограничена възможност за придвижване,
което наложило оказване на спешна медицинска помощ; провеждане на
оперативна интервенция, чрез перкутанна вертебропластика на Л1 с костен
цимент.
Лечебният и възстановителен период, продължил в домашно –
амбулаторен порядък, приключил за срок от общо 6 месеца (чрез прилагането
на физикална и рехабилитационна терапия), през който ищецът е търпял
болки и страдания в поясния отдел на гръбначния стълб. Самостоятелното
6
придвижване на ищеца било силно ограничено и същият е имал нужда от
чужда помощ (след оперативната интервенция, обаче, състоянието му се
подобрило чувствително, като е било възможно самостоятелното
придвижване, респективно самостоятелното му самообслужване). Настоящият
състав съобразява и продължилата неработоспособност на ищеца за период от
шест месеца.
Фрактурата на 1 – ви поясен прешлен е причина ищецът да търпи
спорадични болки в тази област на гръбначния стълб – при физическо
натоварване. А. изпитва затруднения в ежедневието – ограничени движения,
както и лесна уморяемост при статични натоварвания. Променил се е начинът
му на живот – преди инцидента ищецът бил физически активен както по
отношение на семейството си (цепел е дърва в домакинството), така и в
професионалния си живот (оказвал е помощ на колегите си, в изпълнение на
работните задължения). Понастоящем, работи, но на по-удобна за него
позиция, като колегите му следвало да се съобразяват с неговото
здравословно състояние по време на работния процес. От значение е също
така обстоятелството, че към настоящия момент общото състояние на ищеца
от процесните увреждания е стабилизирано.
Освен физическите болки и страдания, по делото категорично се
установи, че ищецът е изпитал и психически такива. Заключението по
изготвената СПЕ е недвусмислено, че ищецът е преминал, непосредствено
след ПТП през остра стресова реакция, а след този момент са
диагностицирани от експерта тревожност и психоматична симптоматика.
Вещото лице констатира, че към освидетелстването, тревожността на А. все
още е с променливо протичане, като лицето е „зависимо“ от близките си в
дома и от колегите си в професионален план, обстоятелство, водещо до
емоционално натоварване и чувство за вина и непълноценност. Настъпила е
промяна и в обичайното му функциониране – изпитва страх при шофиране,
пътува с влак, обстоятелство, което е доверил на специалиста при
психиатричното интервю касателно изготвяне на СПЕ за нуждите на
настоящия процес. Досегашният му начин на живот е претърпял промяна,
като ищецът категорично отказва да управлява повече МПС, както и отказва
да се вози в МПС – нещо, което преди инцидента е извършвал.
Горните изводи на съда не се разколебават и от събраните в хода на
делото свидетелски показания.
Предвид гореизложеното, след като отчете вида и характера на
причинените увреждания, настъпилите вреди, интензитета на преживяните
болки и страдания, довели до неудобства и нужда от съдействие, тяхната
продължителност, възрастта на увредения, установената съдебна практика и
социално-икономическата обстановка в страната, настоящият състав намира,
че искът е основателен за сумата в размер на 40000.00 лева, явяваща се
справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Не се установи по делото на ищеца да му е заплащано обезщетение по
КТ за трудова злополука, с която сума съдът да извърши прихващане.
Предвид горното предявеният иск подлежи на уважаване в посочения по –
горе размер.
За разликата над 40000.00лв. до претендираната от 80000.00 лева искът
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за забава:
7
Законната лихва се дължи от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие. Ответникът възразява, че ищецът не е
изпълнил поставените изисквания за представяне на банкова сметка, по която
да бъде заплатено определеното обезщетение. В съдебния процес се доказа, че
ищецът е изпълнил изискването за посочване на банкова сметка на името на
надлежно упълномощения негов процесуален представител, чрез посочването
й в заявлението за изплащането на обезщетение, както и фигурирането й в
адвокатското пълномощно. Поради това, възражението се явява
неоснователно.
Ето защо, съдът намира, че като доказана, следва да уважи и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
датата на уведомяване на застрахователя – 26.06.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
Общ материален интерес по претенцията – 80000.00 лева. Уважена част
– 40000.00 лева, отхвърлена – 40000.00 лева. На ищеца, поради това че е
освободен от заплащане на държавни такси и разноски, се следва
възнаграждение за процесуална защита. Доколкото такава е осъществена по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и като отчете предмета на
делото (иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ); фактическата и правна сложност на
същото (отпадане на голяма част от спорните въпроси, с оглед наличието на
влязла в сила присъда на наказателния съд); съществуването на обилна
практика по приложението на чл. 52 ЗЗД; интересът по делото (80000.00 лева),
извършените процесуални действия от пълномощника, на база материален
интерес в уважената по иска част и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, присъжда такова в размер
на 3525.00 лева на процесуалния представител.
В полза на ответника, следва да бъде присъдено възнаграждение,
доколкото е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8, изр. 2 ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 ЗПП. Следователно размерът на юрисконсултско
възнаграждение, следва да се определи от съда. Съобразно вида на делото,
броя на предявените искове (един) и процесуалните действия на
пълномощника – юрисконсулт на ответната страна, съдът намира, че следва да
приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от НПП и на база отхвърлената част
на иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса върху уважения иск в
общ размер на 1600.00 лева, както и сумата от 1893.30 лева – възнаграждения
за вещи лица (800 лева за СПЕ и 1093.30 лева за СМЕ).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********,
8
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. "Витоша"
№ 89Б ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****** сумата
от 40000.00 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща неплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от травматични увреждания – счупване на
тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, претърпени негативни
психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди
настъпили вследствие на виновно причинено от К.С.П. ПТП на 13.05.2024 г.,
дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № ******, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.06.2024 г. датата на подаване на
застрахователната претенция до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 40000.00 /четиридесет хиляди/
лева до пълния предявен размер от 80000.00 /осемдесет хиляди/ лева.
Присъденото обезщетение следва да бъде заплатено по банкова
сметка: IBAN № ******, открита при „Обединена Българска Банка“ АД,
с титуляр: адв. С. С., АК – Варна.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. "Витоша"
№ 89Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Б. С., АК – Варна, гр. Варна, ЛАН ******,
ВАК сумата от 3525.00 /три хиляди петстотин двадесет и пет/ лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца
безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1
ЗАдв.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ
на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 89Б сумата от
100 /сто/ лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. "Витоша"
№ 89Б ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд - Варна сумата от 1600.00 /хиляда и шестстотин/ лева,
представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част на иска и
сумата от 1893.30 /хиляда осемстотин деветдесет и три и 0.30/,
представляваща възнаграждения за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненски апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10