№ 630
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500740 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на А.А. И. срещу Решение № 260065 от
31.01.2022г. по гр.д. № 16840/2020г. по описа на ВРС, XII-ти състав, с което на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД e прието за
установено в отношенията между страните, че въззивницата дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 214.69 лева, представляваща дължима и
незаплатена главница за потребена електрическа енергия за период на отчитане от
24.06.2018г. до 23.09.2018г. и период на фактуриране от 13.08.2018г. до 15.10.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Черкаски“ № 43, ап. 2 с аб.№
********** и кл. № **********, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 03.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
39.56 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка фактура, считано от
04.09.2018г. до 21.08.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4770 от 08.09.2020г. по ч.гр.д. № 10918/2020г. по описа на
ВРС, XII-ти състав.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението, като
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Същите са
обосновани с твърдения, че с отговора на исковата молба е оспорено наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по отношение на процесния обект с аб. №
*********, в рамките на исковия период. Правният извод за индиция за съществуваща
между страните облигационна връзка към исковия период, изведен от приетото в решение
1
по гр.д. № 18179/2012г. по описа на ВРС е необоснован и неоснователен. Възражението,
депозирано от въззивницата по предходното дело е относимо единствено за миналия период,
предмет на предходното дело. При изрично предприето оспорване на договорната връзка
между страните по настоящото дело, в доказателствена тежест на ищеца е възложено да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение съществуващо с ответницата
за изследвания период. От Удостоверение, издадено от Община Варна е видно, че
въззивницата не е декларирала право на собственост върху обекта, находящ се в гр. Варна,
ул. „Княз Черкаски“ № 43, ап. 2, а други доказателства установяващи оспорения факт не са
ангажирани по делото. Ето защо отправила искане в тази връзка за постановяване на
решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата, „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва доводите в нея. Излага
други – наличие на извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, съдържащо се
във възражение от 16.11.2021г., изхождащо от въззивницата, от което се извежда правния
извод за наличие на облигационна връзка между страните. От друга страна, липсата на оглед
от експерта на СТИ в случая се дължи на обективни причини /електромера е монтиран на
стълб/. Установено е по делото, че процесното количество ел. енергия е доставено,
преминало през СТИ, регистрирано в тарифите му и потребено, като отчетените количества
са реално потребление на битов абонат през летни месеци. Остойностяването на отчетеното
количество ел. енергия е съобразено с установените от КЕВР за съответния период цени, а
процесните количества са следствие на редовен месечен отчет. Установено е също, че през
този период СТИ е било метрологично точно. Просрочените и неплатени задължения за
абоната по фактури, издадени в исковия период са установени по размер със заключение на
ССчЕ, както и този на мораторната лихва. Моли поради изложеното решението да се
потвърди като правилно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената
по спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна срещу А.А. И. установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът има парично вземане от ответника, произтичащо
от договор за продажба на електрическа енергия, по който ищецът в качеството му на
краен снабдител е изпълнил задълженията си да снабдява с ел. енергия, а ответникът, в
качеството му на потребител на ел. енергия в обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул. „Княз Черкаски“ № 43, ап. 2, с кл. № ********** и аб. № **********, поела задължение
да заплаща стойността на потребената електрическа енергия в сроковете и по начин,
определени в Общите условия към договора, в следните размери: за сумата от 214.69 лева,
2
представляваща неплатена главница по три фактури, описани в исковата молба,
представляващи главница за консумирана ел. енергия за гореописания обект на потребление
за период на отчитане от 24.06.2018г. до 23.09.2018г. и период на фактуриране от
13.08.2018г. до 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и за сумата от 39.56 лева, представляваща сбор от мораторна лихва
върху главницата по всяка фактура за периода от падежа на всяка до 21.08.2020г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл:
страните са обвързани от сключен договор за продажба на електрическа енергия, по който
дружеството ищец е изправно по основното задължение да снабдява с ел. енергия обекта на
ответника в гр. Варна, ул. „Княз Черкаски“ № 43, ап. 2. Исковата сума е стойност на
потребено количество ел. енергия, дължима на основание чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ за
посочения период, ведно с обезщетение за забава, дължимо съгласно чл. 38 о ОУДПЕЕ.
Предвид неизпълнение на поетото от ответника задължение за плащане на начислената
цена, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по образуваното ч.гр.д.
№ 10918/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за
изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Отправил искане за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор, ответницата, чрез назначен особен представител оспорила предявените
исковете по основание. Оспорила, че има качеството на клиент на „Енерго-Про Продажби“
АД за посочения обект на потребление в гр. Варна, както и твърдението, че е налице
валидно облигационно правоотношение между страните за исковия период. Оспорила, че
исковата сума е за количество ел. енергия доставено в обекта в исковия период, с доводи, че
СТИ е извън срок на годност и отчетеното количество в рамките на предявения период е
неточно и невярно измерено. Оспорила съставените в тази връзка фактури. Така мотивирала
искане предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В полза на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4770 от 08.09.2020г. по ч.гр.д. № 10918/2020г. по описа на
ВРС за парично задължение, представляващо стойност на консумирана електрическа
енергия и мораторна лихва в обект на потребление в гр. Варна, ул. „Княз Черкаски“ № 43,
ап. 2 – предмет на предявените искове в рамките на настоящето исково производство.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, а установителният иск
предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Страните са сключили договор за продажба на електрическа енергия при Общи
условия по отношение на обект в гр. Варна, ул. „Княз Черкаски“ № 43, като в исковия
3
период 24.06.2018г. – 23.09.2018г. е налице потребление, видно от Справка за потреблението
към 08.12.2020г.
От Извлечение за фактури и плащания за кл. № **********, че по процесните три
фактури от 13.08.2018г., 13.09.2018г. и от 15.10.2018г. не е отразено плащане.
С Възражение депозирано в деловодството на „Енерго-Про Продажби“ АД с вх. №
1140563/16.11.2012г. А. И. възразила срещу начислена сума за потребена ел. енергия по
отношение на обект на потребление, идентичен с процесния.
С Решение по гр.д. № 18179/2012г. по описа на ВРС на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че въззивницата, като
потребител и клиент на същите клиентски и абонатен номер не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД сумата от 851.17 лв. – коригирана сметка за минал период от 2012г.,
дължима на основание договор за продажба на ел. енергия.
Съгласно прието по делото писмо от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ към
22.07.2021г. в информационния масив на общината няма декларирано имущество от А.А. И.
и не е открита партида за плащане на данък върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Черкаски“ № 43, ап. 2.
Пред ВРС е прието заключение на СТЕ, от което се установява, че количеството ел.
енергия е отчетено от процесния СТИ с фабр. № 1125071110188417. СТИ е от одобрен тип и
по време на отчетите от 2018г. е бил метрологично годен. Процесният тип електромери е
един от най-качествените и скъпи уреди за битов отчет. Същият позволява дистанционен
отчет, като точността на отчета в случая е най-висок за битов СТИ. Тази електроенергия е
доставена, преминала е през СТИ, регистрирана е в тарифите и е потребена. Отчетените за
три месеца количества енергия са нормално потребление на битов абонат през летните
месеци. Начислените суми са финансово изражение на реалния месечен отчет на СТИ.
Отчетената ел. енергия за месеците 07., 08. и 09.2018г. е следствие на редовен месечен отчет.
От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ от друга страна се установява, че в
базата данни на ищеца съществуват просрочени, неплатени задължения по фактури,
издадени в периода 13.08.-15.10.2018г. в общ размер на 214.69 лв. Размерът на мораторната
лихва върху всяко главно вземане, считано от датата на падежа за всяка една от тях до
21.08.2020г. възлиза на 39.56 лв. Към датата на проверката от експерта – 20.12.2021г. липсва
плащане по процесните фактури.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
4
вземане.
С оглед конкретно наведените в процеса възражения за липса на договорна
обвързаност между страните, в доказателствена тежест на ищеца е провеждането на пълно и
главно доказване по спорните факти, а в тежест на ответницата – че е загубила качеството
си на потребител относно конкретния обект на потребление към исковия период.
Установено е по делото, че между страните е формирана СПН по отношение
недължимост на парично вземане – коригирана стойност на ел. енергия за минал период
/2012г./ за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Княз Черкаски“ № 43, кл. №
********** и аб. № **********. Исковите суми, предмет на положителните установителни
искове по настоящото дело съгласно установеното от заключението на СТЕ са финансово
изражение на реалния месечен отчет на СТИ, отчитащ доставената, преминала през
средството за измерване, регистрирана в тарифите му и потребена ел. енергия в същия обект
на потребление по идентични абонатен и клиентски номер за следващ период – месеците
юли, август и септември 2018г. Т.е. установено е по делото, че към 2012г., както и в
периода, предхождащ исковия, въззивницата А.А. И. е имала качеството потребител на ел.
енергия в обекта на потребление в гр. Варна, ул. „Княз Черкаски“ № 43, ап. 2. Последното е
установено и с неоспорените писмени доказателства по делото – влязлото в сила решение
по гр.д. № 18179/2012г. по описа на ВРС, извлечение за фактури и плащания за кл. №
**********, справка за потреблението към 08.12.2020г. и възражение изхождащо от
въззивницата за начислени суми за същия обект, депозирано пред дружеството доставчик.
Съгласно чл. 17, т. 3 от обвързващите страните ОУДПЕЕ потребителят е поел
задължение да съобщава на „Енерго-Про Продажби“ АД в 30 дневен срок в писмена форма
за всяка промяна в данните относно постоянния си адрес и административния адрес на
обекта на потребление, снабдяван с ел. енергия, както и за промени свързани със
собствеността относно обекта, в който дружеството доставчик доставя ел. енергия. По
делото не са налице твърдения, че към 2018г. са настъпили промени относно собствеността
на снабдявания обект, респ. че потребителят е загубил това си качество на друго основание.
Не е проведено и доказване, че в изпълнение на поетото задължение по чл. 17, т. 3 от
ОУДПЕЕ А. И. е съобщила на дружеството писмено настъпили промени свързани с обекта,
в който до този момент е потребявала доставяната от въззиваемото дружество ел. енергия.
Ирелевантно значение за съществуването на договорната връзка между страните има
обстоятелството, че потребителят няма декларирано пред общинските власти имущество, за
което да е открита партида за плащане на данък върху недвижими имоти за процесния обект
на потребление. При това следва да се приеме, че А. И. е имала качеството потребител по
отношение на обект на потребление в гр. Варна, ул. „Княз Черкаски“ № 43, ап. 2 и към
спорния период от време.
От друга страна, от неоспорените по делото експертни заключения на СТЕ и ССчЕ се
установява, че процесните количества са реално потребени в снабдявания обект, както и че
исковата сума е сбор от цената на потребената електроенергия за три месеца. Недоказано е
възражението, че към момента на месечните отчети през м. 07, 08 и 09.2018г. електромерът
5
е бил метрологично негодно средство за измерване. От заключението на СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и професионално дадено се установява, че средството за
измерване е от одобрен тип, един от най-качествените и скъпи уреди за битов отчет,
характеризиращ се с най-висока степен на точност при отчет, а към момента на отчетите е
било метрологично годно СИ.
Същевременно размера на дължимите суми за потребена ел. енергия е установен от
заключението на ССчЕ, както и този на мораторната лихва върху всяко главно вземане,
считано от датата на падежа за всяка една от тях до 21.08.2020г. Доказаните размери на
вземанията за главници и мораторна лихва съвпадат със съдебно предявените, а съобразно
установеното от вещото лице към датата на проверката – 20.12.2021г., както и към
настоящия момент липсва доказано плащане по процесните фактури.
Следователно, оспореното вземане под формата на стойност на използвана в имота
ел. енергия е възникнало и съществува в полза на ищеца, поради което дължимостта му
следва да се приеме за установено в отношенията между страните. Предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове поради това са основателни и следва да се
уважат.
В обжалваното решение ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Действително реализирани от страната са разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и платен депозит за особен
представител в размер на 300 лв. В този размер, разноските следва да се възложат в тежест
на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260065 от 31.01.2022г. по гр.д. № 16840/2020г. по
описа на ВРС, XII-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.А. И. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 400 лева, съдебни
разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7