№ 478
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501930 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Д. П. Н., ЕГН ********** и СВ. ХР.
Н., ЕГН **********, чрез адв. Иво Бинев-БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас,
ул.,,Христо Фотев“№1, вх.2, ет. *, против Решение №261087/26.08.2021г.,
постановено по гр. дело №10728/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, с
което съдът е отхвърлил иска на ищците срещу Т. П. ДР., ЕГН ********** и
СТ. Б. ДР., ЕГН **********, за делба на следния недвижим имот: Сграда с
идентификатор 47202.501.851-1 по КК на с.Маринка, находяща се в УПИ
ХVІІ-104003, кв.11 по действащия ПУП-ПРЗ на с.Маринка; прекратил е
производството по гр.д.№10728/2019г. по описа на БРС спрямо СТ. Б. ДР.,
ЕГН **********, с адрес:гр. Б. к/с,,З.“,бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***. Със същото
решение, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Д. П. Н. и
Т. П. ДР., на следните недвижими имоти: Дървена постройка за сезонно
ползване, изградена в поземлен имот с идентификатор 47202.501.854, с площ
по нотариален акт№ **, д.№ ****/****г. - 15кв.м.- при равни квоти по ½ ид.ч.
за ищеца Д.Н. и Т.Д.. Съдът е изключил от делбената маса поземлен имот с
идентификатор 47202.501.854, находящ се в с.Маринка, общ. Бургас по КККР,
1
одобрен със Заповед РД-18-22/24.03.2016г., с площ от 527кв.м., ТПР-
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), номер
на предходен план:104038, квартал 11, парцел ХІХ, съседи: 47202.501.853;
47202.501.850; 47202.501.1352; 47202.501.850; 47202.501.1352 и поземлен
имот с идентификатор 47202.501.851, находящ се в с.Маринка, общ.Бургас по
КККР, одобрен със Заповед РД-18-22/24.03.2016г., с площ от 555 кв.м., ТПР-
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), номер
на предходен план:104037, квартал 11, парцел ХVІ, съседи: 47202.501.853;
47202.501.852; 47202.501.1348; 47202.501.850; 47202.501.1354, на основание
чл. 345 от ГПК. Осъдил е Д. П. Н., ЕГН ********** и СВ. ХР. Н., ЕГН
**********, да заплатят на СТ. Б. ДР., ЕГН **********, сумата от 600 лева,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателите изразяват недоволство от така постановеното
съдебно решение, като на първо място излага аргументи относно извода на
районния съд, че изградената от въззиваемите (ответници) сграда в периода
1997-1999г., представлявала търпим строеж по смисъла на §127 от ЗУТ.
Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства, като се
твърди противоречие и необоснованост в констатациите на вещото лице по
извършената СТЕ. Навеждат се доводи, че към момента на учредяване
правото на строеж от въззиваемите, земята имала статут на земеделска такава,
както и че самото право към онзи момент било реализирано (с изграждане на
две постройки за сезонно ползване, с площ от 15 кв.м. и 18 кв.м.). Излага се
становище и за погасено по давност право на строеж. Твърди се, че след като
съдът приел, че процесната масивна жилищна сграда е търпим строеж,
следвало да бъде допусната делба между всички съделители. Развива
подробни съображения относно приложението на чл.354 от ГПК.
Жалбоподателите намират, че съдът неправилно допуснал до делба дървена
постройка за сезонно ползване, като се излагат аргументи в тази насока. Иска
се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на
настоящата инстанция, с който бъдат допуснати до делба посочените обекти и
в съответните квоти за съделителите. В случай, че съдът не приеме, че е
налице незаконно строителство в УПИ ХVІІ-1040037 в кв.11 (ПИ
47202.501.851) по плана на с.Маринка, общ.Бургас, се иска допускане до
делба изградената в източната част на ПИ 47202.501.851, масивна жилищна
сграда, при следните квоти: ½ ид.ч. за ищците в условията на СИО и общо
2
1/2ид.ч. за въззиваемите в условията на СИО.
На 05.10.2021г. е постъпило допълнение към въззивната жалба от
въззивниците, като се акцентира върху изводите на съда относно валидно
учредяване право на строеж. Посочва се, че релевантни за делото факти, били
погрешно установени. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на
решението относно статута на масивната жилищна сграда(търпим строеж),
както и във връзка с приетото по делото, че наследодателят на страните бил
съсобственик в имота с трето лице(Община Бургас). Направен е обзорен
анализ във връзка с приложение разпоредбата на чл.354 от ГПК. Подчертава
се, че съгласно ЗУТ и ЗКИР, индивидуализацията на имотите се
осъществявала чрез техните граници, а не чрез площта им. Твърди се, че
разликата в площта на имотите първоначално (ПИ 47202.501.854 и ПИ
47202.501.851), както и към настоящия момент, била в рамките на
допустимите 10% (Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри). Излагат се допълнителни аргументи относно изключването от
делбата на масивната жилищна сграда, като се изтъква, че ,,търпимият
строеж“ представлявал незаконно строителство. Заявява се, че нормата на
чл.92 от ЗС била императивна и се моли, въззивният съд да я приложи
служебно. Твърди се, че районният съд допуснал процесуални нарушения.
Направени са доказателствени искания. Пред настоящата съдебна инстанция е
изслушана и приета съдебно-техническа експертиза с отговори на
поставените от страните въпроси по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Т. П. ДР. и СТ. Б. ДР., чрез адв. Трендафилка Стоянова - БАК.
Посочва се, че действително първоинстанционният съд извършил нарушение
на процесуалните правила като не разпределил доказателствената тежест
между страните и не указал на ищците да изправят нередовности по исковата
молба. Излага съображения в тази насока. Позовава се на съдебна практика.
Твърди се, че не бил изготвен и доклад по делото съгласно чл.146 от ГПК. С
оглед предмета на спора, съдът следвало да допусне и доказателственото
искане на ответниците за становище от Община Бургас по чл.201 от ЗУТ.
Навеждат се доводи, че за установяване регулационния статут на имота, както
и за начина на образуване на съсобствения недвижим имот, експертизи се
допускали и по почин на съда (Решение№100/02.03.2011г. по гр.д.
3
№1820/2009г. на ВКС, І-во г.о.). Посочва се, че съделителите в първата фаза
на делбеното производство имали процесуална възможност да поискат
извършване на експертиза за установяване дали от имота, предмет на делбата,
могат да бъдат обособени повече самостоятелни УПИ (Решение
№201/19.10.2015г. по гр.д.№2585/2015г. на ВКС, І-во г.о.; Решение
№131/27.05.2016г. по гр.д.№600/2016г. на ВКС, І-во г.о). Твърди се, че съдът
не съобразил указанията, дадени с т.3 от ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.
№1/2013г. на ВКС, ОСГТК), което довело до постановяване на съдебен акт
при неизяснена фактическа обстановка. Развиват се съображения, че по
делото не било установено и как се разполагал наследственият имот върху
двата новообразувани УПИ, частта от земята, необходима за използването на
двуетажната сграда, представляваща суперфициарна собственост на
ответниците и учреденото право на ползване. Излага се становище за
неприложимост разпоредбата на чл.345 от ГПК.
Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба в частта, в
която се оспорва търпимостта на построената двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 47202.501.851.1 по КК на с.Маринка и се претендира
собственост по приращение по чл.92 от ЗС. Посочва се, че правилно
районният съд преценил, че процесната сграда представлявала
суперфициарна собственост в режим на СИО, въз основа на отстъпеното от
наследодателя П. Н. и ищците по делото, право на строеж (НА № **, т. **, д.
№ ***/****г. на нотариус Ст.Димова). Развиват се подробни съображения.
Твърди се, че суперфициарният собственик не бил легитимиран да участва
като главна страна в производство за делба на земята (Решение №
90/08.10.2015г. по гр.д. № 5608/2014г. на ВКС, ІІ-ро г.о.). Заявява се, че
въззивният съд следвало служебно да осигури правилното приложение на
императивната материална норма, като даде указания за подлежащите на
доказване факти.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас са предявени искови претенции с правно
основание чл.341 и сл. от ГПК вр.чл.34 от ЗС, вр.чл.69 от ЗН.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
4
Видно от приложените по делото писмени доказателства, по силата на
констативен нотариален акт № **, том **, нот.дело № **** от *** г. на
нотариус Станка Димова наследодателят на страните П. Д. Н. е признат за
собственик на земеделска земя от 510 кв.м. в местността „К. с.“ в зоната на
земеделско ползване в землището на с. Маринка, представляващ имот с
планоснимачен № 38 по плана на местността „К. с.“, ведно с построена в
имота дървена постройка от 15 кв.м. за сезонно ползване, при граници на
имота: север - имот планоснимачен № 39, юг – имот планоснимачен № 37,
изток – път и запад – А.И.А..
Въззивниците Д.Н. и С.Н. са признати за собственици на земеделска
земя от 520 кв.м. в местността „К. с.“ в зоната на земеделско ползване в
землището на с. Маринка, представляващ имот с планоснимачен № 37 по
плана на местността „К. с.“, ведно с построена в имота дървена постройка от
18 кв.м. за сезонно ползване, при граници на имота: север - имот
планоснимачен № 38, юг – имот планоснимачен № 36, изток – път по силата
на нотариален акт № **, том **, нот.дело № **** от *** г. на нотариус
Станка Димова.
По силата на нотариален акт № **, том 2, нот.дело № ***/**** г. на
нотариус Станка Димова, П. Д. Н. учредява право на ползване на Т. П. ДР. и
СТ. Б. ДР. върху 205 кв.м. незастроено място в източната част на имот
планоснимачен №38, а на въззивника Д. П. Н. – останалата част от
застроеното и незастроено място в западната част на имот с планоснимачен
№ 38. Със същия акт Д. П. Н. и СВ. ХР. Н., учредяват вещно право на
ползване на въззиваемата Т. П. ДР. и съпруга й СТ. Б. ДР. върху 200 кв.м.
незастроено място в източната част на имот планоснимачен № 37 и право да
построят една или повече жилищни, селскостопански, вилни или други
законни сгради върху имота.
Видно от представеното удостоверение за наследници, общият
наследодател П. Д. Н. е починал на 16.02.2011 г. и е оставил за свои
наследници Д. П. Н. и Т. П. ДР..
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза пред първоинстанционния съд, процесната сграда
находяща се в имот планоснимачен № 37 е изградена без строителни книжа и
разрешение. Същата е построена в периода 1997 – 1999 г. като вещото лице
5
заключава, че това е така, тъй като през 1997 г. е искано строително
разрешение, а през 1999 г. сградата е нанесена в кадастралния план на
местността „К. с.“. Сградата с идентификатор 47202.501.851.1, находяща се в
отстояние 3 м. от северната дворищно регулационна линия и на 5 м. от
уличната регулационна линия, както и на повече от 5 м. от дъното на парцела
и на повече от 3 м. от южната дворищно регулационна линия, съгласно
заключението на вещото лице е търпим строеж, за което е представено
удостоверение №94-01-18038/1/ от 15.06.2017 г. на Община Бургас, по
смисъла на §127 ал.1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ, във вр. с §16 ал.1 от ПР на ЗУТ.
По отношение на сградата е направено възражение за придобиването й по
давност от въззиваемата Т.Д., която се позовава на решение № 399/24.10.2011
г. на ВКС по гр.д. № 1203/2010 г., Първо г.о., в което е прието, че „Когато
собственикът на земята допусне трето лице да строи в имота му за себе си,
макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в
продължение на 10 години на владението на сградата на това трето лице,
също възниква разделна собственост, тъй като третото лице придобива
сградата по давност“. Пред първата инстанция са събрани гласни
доказателства по отношение на строителството на сградата, като свидетелят
Г. Ц. при разпита му пред съда е посочил, че къщата е „започната да се строи
от 1996 г. – 1998 г.“. Свидетелят е участвал в строежа като е помагал в
строителството при изливане на плочи и направата на покрива. Според
свидетеля мястото е било на С. и Д., като през този период когато свидетелят
е бил в имота, там е присъствал и бащата на страните – бай П.. С оглед
направеното възражение за придобиване на сградата по давност, съдът
намира, че в период от повече от 10 години масивната жилищна сграда е била
владяна от въззиваемите и е придобита по давност. В този смисъл
обжалваното решение в тази му част е правилно и законосъобразно.
Що се отнася до имот планоснимачен № 38 от 510 кв.м.,
представляващ по настоящем поземлен имот с идентификатор 47202.501.854,
находящ се в с. Маринка, общ. Бургас по КККР, одобрен със Заповед РД-18-
22/24.03.2016г. и имот планоснимачен № 37 от 520 кв.м., представляващ по
настоящем поземлен имот с идентификатор 47202.501.851, находящ се в с.
Маринка, общ. Бургас по КККР, одобрен със Заповед РД-18-22/24.03.2016 г.,
съгласно заключението на вещото лице през 1999 г. е изготвен кадастрален
план на местността „К. с.“, в който кадастрален план двата имота не
6
съответстват на имоти планоснимачни №№ 37 и 38 от предходния
кадастрален план на местността. От една страна, при първоначалното
заснемане на имота преди 1999 г., са отразени съществуващите на място
огради, които съответстват на правото на ползване и построената в имот
планоснимачен № 37 двуетажна сграда, а от друга страна при графичното
представяне въз основа на кадастралния план, двамата имота са ситуирани по
различен начин. Видно от заключението на вещото лице изображението по
Фигура 1 и това по Фигура 2 се различават до степен, че при новото
заснемане графичното изобразяване на двата имота от успоредно по Фиг.1 се
е превърнало в заснемане един до друг по Фиг.2, което води до представяне
на различни имоти, които не съответстват на приложените нотариални актове.
Не съвпадат границите на имотите по нотариалните актове и скиците, по
които е работило вещото лице. Изрично е посочено, че по констативните
актове от **** г. и скица № 161/24.10.1997г. имотите се различават повече от
допустимите стойности по чл.18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Вещото лице е установило, че има разминаване и по
отношение на квадратурата на имотите, като имот планоснимачен № 38 с
площ от 510 кв.м. към момента е с площ от 527 кв.м., а имот с планоснимачен
№ 37 с площ от 520 кв.м. е с площ от 555 кв.м. Тези разлики обаче не се
дължат на съсобственост с трето лице – Община Бургас, както е посочил
първоинстанционния съд, а са в следствие на погрешно заснемане в
кадастралния план.
Не са налице и условията на чл.16 от ЗУТ – при първоначално
определяне на земеделски имоти, които следва да влязат в регулация. Липсват
актове на Община Бургас, които да са издадени в тази връзка, което
евентуално би могло да обясни разликата в ситуирането на конкретните
имоти, в който случай е възможно разместване на отделните имоти по
отношение на граници и площ.
Действително, правото за делба се поражда от всяка дялова
имуществена общност, включително и такава придобита по реда на
наследяването, както е в настоящия случай. По мнение на настоящата
инстанция обаче, към момента липсва съвпадение по посочените в
нотариалните актове граници на процесните парцели, площта и
разположението, сравнени с представените скици на двата имота, като
7
разликите са повече от допустимите стойности от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, поради което крайният извод до който е
достигнал първоинстанционният съд по отношение на делбените имоти се
явява законосъобразен и следва да бъде потвърде
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261087/26.08.2021г., постановено по гр.
дело №10728/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8