№ 11987
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110167991 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от В. К. Б.,ЕГН **********,с адрес С,с
пълномощник адв.Р Рс адрес С,против „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление С,представлявано от В Т и Ф М Д,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищцата в размер от 370,80 лева – удържани и разпределени такси
и разноски по изп.дело № 425/2017 г. по описа на ЧСИ С Х.
В исковата молба се твърди,че ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист срещу ищцата Б. и въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 425/2017 г. по описа на ЧСИ Х,а по това изпълнително
дело е настъпила перемпция поради липсата на предприети изпълнителни
действия. Твърди се,че изпълнителни действия са реализирани след
02.03.2021 г. и в хода на изпълнителното производство са събрани паричните
суми,с които е погасено задължението към дружеството взискател,както и са
разпределени такси и разноски. Ищцата Б. релевира доводи,че при настъпила
перемция таксите и разноските следва да останат за сметка на
взискателя,поради което счита,че има вземане спрямо ответника в размер от
370,80 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид постъпило
възражение срещу издадената заповед за изпълнение е налице правен интерес
от предявяване на установителния иск. Ищцата моли съда да постанови
решение,с което да уважи исковата претенция.
Ответната страна „С В“АД в депозирания писмен отговор оспорва
исковата претенция като неоснователна – оспорва се твърдението,че липсват
изпълнителни действия по изпълнителното дело,твърди се,че изпълнителни
действия са искани и реализирани,наложени са запори и възбрани,поради
1
което искът е неоснователен,а разноските следва да останат за сметка на
длъжника. Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 04.05.2023 г. В. К. Б. е
претендирала от „С В“АД сумата от 370,80 лева,представляваща удържани и
разпределени такси и разноски. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 23899/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
От удостоверение за размера на дълга,издадено от ЧСИ Х се
установява,че изп.дело № 425/2017 г. е образувано по изпълнителен лист от
10.11.2016 г. по гражд.дело № 46375/2016 г. по описа на СРС,151 състав за
задължение към „С В“АД в общ размер от 3832,61 лева,разноските в
изпълнителното дело са в размер от 314 лева,задължението в полза на ЧСИ е
578,39 лева,постъпили са суми в общ размер от 4411 лева,които са
разпределени между взискателя и ЧСИ.
От приложеното копие от изп.дело № 425/2017 г. по описа на ЧСИ С Х
се установява,че е образувано по молба от „С В“АД от 19.01.2017 г. като в
молбата се съдържа овластяване за избор начин на изпълнение,на 09.03.2017
г. са изпратени искания за справка относно наличието на открити банкови
сметки,на същата дата са изпратени запорни съобщения до банкови
институции,на 11.04.2017 г. е връчена покана за доброволно изпълнение,на
18.05.2017 г. е постъпило писмо от „ОББ“АД относно наложен запор върху
банкова сметка,на 11.01.2019 г. е постъпила молба от „С В“АД относно
искане за насрочване опис върху движими вещи,на 04.07.2019 г. е изпратено
запорно съобщение до НОИ,както и до банкови институции,в постъпил
отговор НОИ уведомява,че получаваната пенсия е под размера на
минималната работна заплата,с постановление от 05.12.2019 г. е наложена
възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот ап.148 в бл.11 ет.8 на
ж.к.“Разсадника“,на 02.03.2021 г. взискателят отправя искане за налагане на
запор върху трудови възнаграждения и/или пенсия,запор върху банкови
сметки,насрочване опис на движими вещи,налагане на възбрана върху
недвижими имоти,с писмо от 13.10.2022 г. НОИ уведомява ЧСИ за наложен
запор върху пенсия в размер от 112,65 лева,считано от 01.11.2022 г.,на
15.11.2022 г. длъжникът Б. е поискала да бъде уведомена за размера на
дълга,с молба от 17.11.2022 г. е представено преводно нареждане относно
внасяне от В. К. Б. на сума в размер от 4250,35 лева по изпълнителното
дело,на 22.11.2022 г. е разпоредено приключването на изпълнителното
производство,както и е разпоредено вдигане на наложената възбрана,както и е
прекратена удръжката от пенсията.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели
да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за
2
изпълнение,когато срещу издадената заповед за изпълнение има подадено
възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищцата
Б. следва да проведе доказване,че е заплатила парична сума в размер от
370,80 лева,представляваща такси и разноски,а предвид твърденията на
ищцата,че е платила сумата без основание в тежест на ответника е възложено
доказването,че има основание за получаване на паричната сума. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 04.05.2023 г.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция,предявена от
ищцата Б. е недоказана по основание и подлежи на отхвърляне. В настоящия
случай ищцата Б. твърди,че е платила без основание такси и разноски по
изпълнително дело,по което е настъпила перемпция и счита,че таксите и
разноските следва да останат за сметка на взискателя. Разпоредбата на
чл.79,ал.1 от ГПК предвижда,че разноските остават за сметка на длъжника
освен в хипотезите,когато се достигне до прекратяване на изпълнителното
производство съгласно чл.433 от ГПК освен при направено плащане след
започване на изпълнителното производство. В конкретния случай ищцата Б.
твърди,че е настъпила перемпция,поради което разноските и таксите следва
да останат за сметка на дружеството взискател. Съдът намира,че твърденията
на ищцата Б. се явяват недоказани,поради което и исковата претенция
подлежи на отхвърляне. Съгласно чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява,ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Твърденията на
ищцата Б.,релевирани с подаване на исковата молба относно липса на искани
или извършвани изпълнителни действия в периода 09.05.2017 г. до 04.07.2019
г. се опровергават от наличието на писмо от „ОББ“АД от 18.05.2017 г.
относно наложен запор върху банкова сметка,както и от молбата от
11.01.2019 г.,подадена от взискателя,съдържаща искане за насочване
изпълнението върху движими вещи чрез насрочване на опис.Съдът счита,че е
неоснователен доводът на ищцата Б.,че изпълнителното производство се
явява прекратено – от изисканото копие от изпълнително дело не се
установява наличието на период от време,по-дълъг от две години,в рамките
на който да не са поискани,респективно да не са извършени изпълнителни
действия,поради което не може да бъде счетено,че е настъпило прекратяване
на изпълнителното производство. Според приетото Тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. по време на изпълнителния процес
давността се прекъсва с всяко действие на принудително изпълнение или
всяко действие,изграждащо съответния изпълнителен способ,давността се
прекъсва и с искането за реализиране на съответен изпълнителен способ,тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Формулирането на
искания за извършване на изпълнителни способи,респективно извършването
на изпълнителни действия препятстват възможността да настъпи
прекратяване на изпълнителното производство. Предвид това,че се
установява,че в рамките на изпълнителния процес са искани,а и са
реализирани изпълнителни действия,не е настъпило прекратяване на
изпълнителното производство,респективно с оглед недоказаност
3
твърденията,че изпълнителното производство е прекратено,недоказан е и
искът,предявен от ищцата Б. с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Следва да бъде посочено,че с молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят овластява съдебния изпълнител да избира начин на изпълнение,а
и предвид това,че са искани изпълнителни действия,респективно са
извършвани изпълнителни действия,без да има период,по-дълъг от две
години без изпълнителни действия,не може да бъде счетено,че реализираните
изпълнителни действия са извършени по изпълнително дело,относно което е
настъпила перемпция. При това положение и предвид недоказаност на
твърдението,че е прекратено изпълнителното производство на основание
чл.433 от ГПК съдът намира,че исковата претенция,предявена от ищцата Б. е
недоказана по основание,респективно подлежи на отхвърляне. В
хипотезата,когато не се доказва изпълнителното производство да е
прекратено на основание,предвидено в чл.433 от ГПК,не може да бъде
възприето,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.79,ал.1 от
ГПК,респективно предявеният иск подлежи на отхвърляне. В тази насока
съдът намира,че следва да бъде отбелязано,че независимо дали
поисканите,респективно реализираните действия са били успешни,същите
следва да бъдат взети предвид при съобразяване дали изпълнителното
производство се явява прекратено,а в конкретния случай при съобразяване
поисканите,респективно извършените изпълнителни действия не може да
бъде възприето,че е настъпило прекратяване на изпълнителното
производство. Самостоятелен аргумент за отхвърляне на исковата
претенция,предявена от ищцата Б. е и обстоятелството,че от приложеното
изпълнително дело и от удостоверението за размера на задължението се
установява,че паричната сума от 4250,35 лева е внесена от ищцата по
настоящото дело Б. чрез преводно нареждане до съдебния изпълнител, а с
оглед заплащането на тази парична сума е настъпило погасяване на
задължението изцяло,респективно прекратяване на изпълнителното
производство. С оглед това,че разпоредбата на чл.79,ал.1,т.1 от ГПК сочи,че
в хипотезата на извършено от длъжника плащане след образуване на
изпълнителното производство разноските остават за длъжника,съдът
намира,че в настоящия случай при отчитане доброволното изпълнение и
преведената парична сума по сметка на частния съдебен изпълнител,липсва
предпоставка да бъде счетено,че предявената искова претенция е доказана по
основание,респективно същата подлежи на отхвърляне. С оглед това,че
ищцата в настоящото производство е станала повод за образуване на
изпълнителното дело,отчитайки липсата на плащане в срока,посочен в
поканата за доброволно изпълнение,а същевременно предвид това,че е
направено доброволно плащане на парична сума в размер от 4250,35
лева,съдът намира,че длъжникът по изпълнението отговаря за
разноски,респективно искът по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД като неоснователен
подлежи на отхвърляне. Разбирането,че когато плащането е направено след
започване на изпълнителното производство длъжникът отговаря за
разноските по изпълнението е застъпено в решение № 266/19.12.2013
г.,постановено по гражд.дело № 1427/2012 г. по описа на ВКС. Изложените
съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
Предвид изхода от делото и като съобрази,че ответникът претендира
4
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,предявен от В. К. Б.,ЕГН **********,с
адрес С,с пълномощник адв.Р Рс адрес С,против „С В“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление С,представлявано от В Т и Ф М Д,с за
признаване за установено,че съществува вземане на ищцата в размер от
370,80 лева ( триста и седемдесет лева и осемдесет стотинки ) – удържани и
разпределени такси и разноски по изп.дело № 425/2017 г. по описа на ЧСИ С
Х,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
23899/2023 г. по описа на СРС,42състав.
ОСЪЖДА В. К. Б.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление С,представлявано от В Т и Ф М Д сумата от 100 ( сто )
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5