Р Е Ш Е Н И Е
№ 46/
04.02.2022г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На деветнадесети януари 2022г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 719/2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на И.М.И. ***/ срещу АУПДВ №
01-6500/3343#6 от 05.07.2021г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ – София, с който на осн. чл. 27 ал.7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и на осн. чл.18 ал.3 т.1 и ал.4 б. „б“ от Наредба
№11 от 06.04.2009г. е определено подлежащо на възстановяване от
жалбоподателката публично държавно вземане в размер на 7345,34 лв.,
представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“ за кампания 2013г., 2014г. и 2015г.
Жалбоподателката, чрез адв. Й. ***, оспорва акта като
незаконосъобразен и иска неговата отмяна, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е налице влязъл в сила ИАА за
прекратяване на агроекологичния ангажимент, поради което не са налице
материално-правните предпоставки за започване на производство по издаване на АУПДВ.
Липсва произнасяне в мотивите по подаденото възражение срещу започналото
производство, което счита за съществено процесуално нарушение. Твърди, че е
участвала в процесната мярка със земеделски земи по договори за наем на
общинска земя, които са били прекратени поради изменение в законодателството и
това не е позволило да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент по обективни
причини, с което ангажиментът е отпаднал.
И в този случай не дължи възстановяване на получените средства.
Аргументира се, че наличието на тези форсмажорни обстоятелства, настъпили извън
волята на бенефициента следва да се вземе предвид дори и при наличието на
влязъл в сила акт за прекратяването на ангажимента, тъй като е от значение за
преценката дали получената субсидия подлежи на възстановяване. Освен това не
става ясно защо е разпоредено възстановяването на 40% от сумата при положение,
че акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент е издаден през 2019г.,
т.е. след петата година от поемането му, при което приложим е чл. 18 ал.4 б.
„г“ от Наредба № 11, който предвижда възстановяване на 10 % от получената
финансова помощ. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ–
София, чрез юрк. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК.
АУПДВ е връчен на 09.08.2021г. Жалбата е подадена по
пощата на 18.08.2021г. в законния
14-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложената по делото административна преписка и представените в
хода на съдебното производство писмени доказателства могат да се направят следните фактически и правни
изводи:
И.М.И. е регистрирана като земеделски производител и е
била одобрена за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013г. с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност“ през кампания 2013г. По подадени от нея заявления по
мярката са били изплатени субсидии за 2013г. в размер на 6166,40 лв., за 2014г.
– 6166,40 лв. и за 2015г. – 6030,55 лв. или общата изплатена сума по поетия
агроекологичен ангажимент е 18 363,35 лв.
Заявени и одобрени за подпомагане са три парцела: БЗС
№ 05493-23-2-5 от 11,41 ха, БЗС № 05493-29-1-1 от 7,27ха и БЗС № 05493-35-1-3
от 2,20 ха в землището на с. Борислав, община Пордим, за които е доказала
правно основание – сключени договори за наем на земеделски земи „пасища и мери“
от ОПФ съгласно сключени три договора за наем с общината за срок от 5 години –
Договор № 614/18.06.2013г., за имот, находящ се във ФБ № 05493-23 – КВС-000138
с площ 11,40 ха, Договор № 589/13.05.2013г. за имот, находящ се във ФБ №
05493-29 с площ от 8,12 ха и Договор №
615/18.06.2013г. за имот, находящ се във ФБ № 05493-35 – КВС-000164 с площ 4,70
ха, със задължение да ги ползва единствено за поддържане в добро земеделско и
екологично състояние.
При подаване на заявлението през кампания 2013г. не е
било възможно очертаване на заявените имоти по КВС и не е съществувала подложка
на картата на КВС, по която да се очертават заявените БЗС като системата
сигнализира единствено за количество правно основание, а не за географско
местоположение на имотите и припокриването им.
Със Заповеди № УС-00-47/29.02.2016г., № УС-00-48/29.02.2016г.
и № УС-00-49/29.02.2016г. на Кмета на Община Пордим са прекратени и трите
договора за наем на земеделски земи „пасища мери“ от ОПФ, поради настъпила
промяна в условията по чл. 37и ал.1 ЗСПЗЗ, заради променени изисквания в
законодателството свързани с поставено условие наемателите да отглеждат
определен брой пасищни животни в стопанството си.
За 2016г. жалбоподателката не е подала заявление за
подпомагане поради обективна невъзможност да изпълни поетия агроекологичен
ангажимент с оглед прекратяване на договорите и отпадане на правното основание.
С писмо от 28.10.2016г. ДФЗ е информирал жалбоподателката, да предостави
доказателства за прекратени договори за наем за земи от общинския и държавен
поземлен фонд във връзка с влезлите в сила изменения на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи. С писмо от 01.12.2016г. жалбоподателката е
предоставила трите сключени договора за наем и съответните заповеди за
прекратяването им. ДФЗ-РА е приел предоставените документи като доказателство,
че земеделския производител и бил в обективна невъзможност да спази поетия
ангажимент за част от площите, вследствие изменението на § 15 и чл. 37и ал.1 от
ЗСПЗЗ и тези площи са изключени от ангажимента. Но е приел, че за част от
площите по трите БЗС в размер общо на 1,61 ха, посочени със съответните
кадастрални номера не е доказала невъзможност да продължи изпълнението на
поетия ангажимент и така установената площ не е била заявена за подпомагане.
Поради това с Уведомително писмо №
01-6500/3343/24.06.2019г. ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент за кампания
2016г. на осн. чл. 18 ал.3 т.4 и чл. 67 ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. –
заради неизпълнение на поетия със заявлението агроекологичен ангажимент.
Уведомителното писмо е връчено на 15.07.2019г. с обр. разписка на И.М.И., лично
срещу подпис. Не е било обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото административно производство по издаване на АУПДВ е започнало с
уведомление Изх. № 01-6500/3343 от 03.07.2020г. на ДФЗ-РА на основание влезлия
в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Посочени са
изплатените суми за 2013г., 2014г. и 2015г.
като е посочено, че съгласно чл. 18 ал.4 буква „б“ от Наредба №
11/06.04.2009г. следва да възстанови 40% от изплатената сума за трите
години 18 363,35 лв., което се
равнява на 7345.34 лв. Уведомлението по чл. 26 ал.1 АПК за започване на производството
е получено лично от И.М.И. с обр. разписка на 24.07.2020г.
В указания 7-дневен срок е подала възражение от
04.08.2020г. , в което сочи, че акта за прекратяването на ангажимента не й е
връчен и съответно не е влязъл в сила и в този смисъл липсва материално
правната предпоставка на чл. 18 ал.3 от Наредба № 11 за започване на
производство по чл. 165 ДОПК. Възразила е, че при очертаването на площите не е
съществувала възможност за съпоставка на заявените БЗС с номерата на имотите по
КВС и системата е проверявала единствено за наличие на количество правно
основание, но не и за географското местоположение на имотите. Позовава се на
наличието на извънредни обстоятелства, в който случай не се дължи пълно или
частично възстановяване на подпомагането съгласно чл. 18 ал.6 от Наредба № 11
при прекратяване на агроекологичния ангажимент на това основание. Счита, че в
случая прекратяваването на наемните договори от страна на общината на основание
изменение на закона - §15 и чл. 37в от ЗСПЗЗ, попада в хипотезата на форсмажор
съгласно §1 т.4 буква „в“ и представлява по същността си отчуждаване на голяма
част от стопанството, което не е могло да бъде предвидено при поемане на
ангажимента, тъй като изменението на нормативните изисквания като основание за
прекратяване на договорите за наем е настъпило впоследствие.
С писмо Изх. № 01-65/3343 от 13.08.2020г. ДФЗ се е
произнесъл по възражението като е изяснил на какво основание е прекратен
ангажимента и че същото е влязло в сила, както и че заявлението за 2013г. е
първа година на поемането на ангажимента, а е прекратен, поради неподадено
заявление за подпомагане за 2016г. и затова се дължи възстановяване на 40 % от
сумата съгласно чл. 18 ал.4 буква „б“ защото ангажимента е прекратен до края на
четвъртата година. Жалбоподателката подала и второ възражение от 24.09.2020г.
като поддържа доводите си и заявява, че след прекратяване на договорите за
наем, за което е уведомила ДФЗ, счита за прекратен ангажимента по силата на
закона, тъй като за кампания 2016г. не само че няма задължение за подаване на
заявление за плащане, но и няма право да подава такова, поради отпадането на
всички имоти, за които е имала правно основание. Поддържа доводите си за
наличието на извънредни обстоятелства за неизпълнение на ангажимента, заради
промени в законодателството, при което не дължи връщане на субсидията.
Възразява също, че ако се дължи санкция, то релевантен за определяне на размера
й е момента на прекратяване на ангажимента с влизане в сила на акта, и ако се
приеме, че е връчен през 2019г., то се дължи възстановяване на 10 % съгласно
чл. 18 ал.4 б. „г“, тъй като прекратяването е настъпило след петата година.
С оспорения АУПДВ № 01-6500/3343/05.07.2021г., издаден
от Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ не са приети за основателни възраженията
и е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
но 7345,34 лв., представляващо 40 % от изплатената субсидия на осн. чл. 18 ал.3
т.1 и ал.4 буква „б“ вр. чл. 67 ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. поради
прекратяване на агроекологичния ангажимент преди срока и до края на четвъртата
година – 2016г.
Съгласно чл. 20а ал.1 ал.2 ЗПЗП Изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на разплащателната агенция и съгласно
ал.5 издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и може да делегира правомощията си на заместник изпълнителните директори.
Публични са държавните вземания по чл. 162 ал.2 т.8 ДОПК за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства, финансирани по оперативните
програми на европейските земеделски фондове и свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз, както и лихвите върху тези вземания. Съгласно
чл. 165 и чл. 166 от ДОПК събирането на
държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон не е предвидено друго, установява се по реда и от органа,
определен в съответния закона, а ако в специалния закон не е предвиден такъв
ред, то се установява по основание и размер с АУПДВ по реда за издаване на
административен акт по АПК.
В чл. 27 ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на ЕС.Ал.5 определя като публични държавни вземания,
възникващите въз основа на административен акт, които подлежат на събиране по
реда на ДОПК. А съгласно ал.7 – дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от стана на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън случаите по ал.6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Актът е издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ
– РА – Петя Славчева, на която са делегирани правомощия със Заповед № 03-РД/2891/16.06.2021г.
т.20 на Изп.Директор на ДФЗ– да издава и подписва писма за откриване на
производство по издаване на АУПДВ по мярка 214 „Агроекологични плащания“, както
и АУПДВ по същата мярка. Производството се е развило по реда на АПК. В този
смисъл актът е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му
правомощия.
В него се съдържат фактическите и правни основания за
издаването и в този смисъл е мотивиран и отговаря на изискванията за писмена
форма. Лицето е уведомено за започване на административното производство и е
имало възможност да участва в него като представя доказателства, доводи и
възражения, налице е и подробен отговор по първото подадено възражение, а актът
е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за
случая, с което са спазени изискванията на чл. 26, чл. 34, чл. 35 от АПК.
Но неправилно е приложен материалния закон и акта не
съответства на целта на закона.
При подаването на заявлението през 2013г. и
одобрението за участие по мярката според
тогава действащата Наредба № 5/10.03.2010г. за условията за допустимост
за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите
и регионални критерии за постоянни пасища, е необходимо затревените пасища и
мерите да се поддържат в добро земеделско и екологично състояние, каквато е
целта на направлението „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“, чрез косене или паша, но не се съдържа изискване
кандидатите да разполагат с животновъден обект и определен брой пасищни
селскостопански животни. Не съществува подобно условие и за отдаването под наем
на пасищата и мерите от ОПФ и ДПФ в чл. 37и
от ЗСПЗЗ за отдаването под наем
на такива земи.
Такова изискване е въведено с §15 на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ-бр.61/2015г./
и с изменение на чл. 37и ЗСПЗЗ, според които ползвателите, сключили договори за
наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ДОФ преди 24 февруари 2015г.,
са длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с
изискванията на чл. 37и ал.1 и 4 ЗСПЗЗ за отдаването им под наем само на
собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни, съобразно вида и броя на отглежданите животни. Непривеждането на
договорите в съответствие с новите нормативни изисквания в този срок е
основание за едностранното им прекратяване със заповед на кмета на общината.
В случая и трите сключени с община Пордим договора за
наем на пасища от ОПФ са били едностранно прекратени на това основание за
цялата наета площ и затова жалбоподателката не ги е заявила за подпомагане през
2016г., тъй като вече не е имала правно основание за ползването на площите. Но
това е станало по обективни и независещи от нея причини – поради последващо
изменение на законодателството, каквито условия не са съществували при
кандидатстването и не е могло да бъдат предвидени. От заявените и очертаните за
подпомагане площи от 20,88 ха само малка част в размер на 1,61 ха е останала извън обхвата на прекратените
договори, което се дължи на невъзможност да бъдат съпоставени географски
границите на наетите имоти по КВС и заявените БЗС при подаване на заявлението
през 2013г., откъдето идва и констатираното несъответствие, послужило като
основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент с УП №
01-6500/3343/24.06.2019г., което е редовно връчено, неоспорено и влязло в сила.
Доколкото основание за издаването на настоящия АУПДВ е
това уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент, и в
АУПДВ се посочва като правно основание за връщане на част от полученото
подпомагане - чл. 18 ал.3 т.1 и ал.4 буква „б“ вр. чл. 67 ал.1 от Наредба №
11/06.04.2009г., е необходимо да се
изследват предпоставките за това като основание за възстановяване на част от
сумата.
Според чл. 18 ал.3 т.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. ДФЗ прекратява
агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4,
когато преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното
направление преди изтичане на 5 годишния
срок на ангажимента. Съобразно ал.4 подпомаганите лица възстановяват получената
до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината
на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент. Съгласно чл. 67 – земеделски стопани, които не
подадат „заявление за плащане“ по време
на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ
съгласно чл. 18 ал.4 и се изключват от подпомагане по мярка „Агроекологични
плащания“.
В случая съдът счита, че приложение намира чл. 18 ал.6
от Наредба № 11, според който в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ. Жалбоподателката е уведомила ДФЗ за настъпването на такова
изключително обстоятелство с прекратяването на всички наемни договори, в
резултат на настъпилите впоследствие промени в законодателството, които тя не е
могла да предвиди при поемането на петгодишния ангажимент, когато е доказала
правно основание и количество заявена площ.
С Уведомително писмо Изх. № 01-6500/3343/24.06.2019г.
ДФЗ е признал наличието на обективна невъзможност за жалбоподателката да спази
поетия ангажимент вследствие на изменението на § 15 и чл. 37и ал.1 ЗСПЗЗ и е
изключил голямата част от тези площи от ангажимента, и само за малка част от
заявените площи – 1,61 ха не е приел, че е доказана невъзможност за изпълнение
и затова е прекратил ангажимента.
В §1 т.4 от ДР на Наредба 11 е изброено какво се
разбира под форсмажорни или изключителни обстоятелства. За такова обстоятелство
от обективен, непредвидим и непреодолим характер в б. „в“ е посочено
отчуждаването на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде
предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. Прекратяването на договорите за
наем за голямата част от заявените площи, формиращи цялото му стопанство, в
резултат на изменение в законодателството, не е могло да бъде предвидено при
поемане на ангажимента, и е точно такова изключително обстоятелство. Именно
непредвидените законодателни промени са довели до прекратяване на договорите за
наем и до невъзможност земеделския производител да продължи да изпълнява
ангажимента си не само за част от площите, а в цялост, поради което за 2016г.
не е подал заявление за плащане. В този случай при обективна невъзможност за
изпълнение следва да се прекрати изцяло агроекологичния ангажимент и не се
дължи частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ.
Смисълът на разпоредбата е да не се търси връщане на
получената субсидия, когато причините за неизпълнение на ангажимента са от
обективен характер и са извън волята на земеделския производител и той при
поемане на дългосрочния петгодишен ангажимент не е имало как да предвиди
настъпването на промени в нормативните изисквания за изпълнение на мярката.
Настоящият случай е точно такъв.
Предвид изложеното оспореният АУПДВ е незаконосъобразен
поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона и
следва да се отмени.
При този изход на
делото, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни
разноски в размер общо на 915 лв., от които 900 лв. адвокатско възнаграждение,
15 лв. – д.т. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 900 лв., не е
прекомерно, тъй като не надвишава значително минималното възнаграждение за този
вид дела съгласно чл. 8 ал.1 т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно защитавания материален интерес и е
съответно на фактическата и правна сложност на конкретния казус.
Водим от горното и на осн. чл. 172
ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ АУПДВ № 01-6500/3343#6 от
05.07.2021г. на Зам.Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ – София, с който на осн. чл. 27 ал.7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и на осн. чл.18 ал.3 т.1 и ал.4 б.
„б“ от Наредба №11 от 06.04.2009г. е определено подлежащо на възстановяване от И.М.И.
***/ публично държавно вземане в размер на 7345,34 лв., представляващо
изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за
кампания 2013г., 2014г. и 2015г.
ОСЪЖДА Държавен фонд земеделие – София да заплати на И.М.И. ***/ деловодни разноски в размер общо
на 915 лв., от които 900 лв. адвокатско възнаграждение и 15 лв. – д.т.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/