РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 606/14.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа
докладваното от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 431 по описа на съда за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните :
1.Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба, заявена от Регионална дирекция по горите,
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“, № 50, представлявана от и.ф. директор
инж. Ц. П. В., срещу Решение № 24 от 22.02.2022 г., постановено по а.н. дело № 20215210200487 по описа на
Районен съд Велинград за 2021г., с което е
отменено Наказателно постановление №287 от 16.11.2021г. на Директора на
Регионална дирекция по горите Пазарджик, с което на И.К.К., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание
чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, за извършено
административно нарушение по чл. 257. ал. 1. т. 1 от ЗГ във връзка с чл. 50.
ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
3.
Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният
съдебен акт е постановен в противоречие със Закона за административните нарушения
и наказания, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл.
63в от ЗАНН.
Жалбоподателя
счита, че както процесния акт за установяване на административно нарушение,
така и наказателното постановление са издадени при точно спазване на всички
процесуални правила.
Поддържа
се, че действително, в акта за установяване на административно нарушение,
обективните признаци от състава на нарушението не са описани абсолютно подробно
и систематизирано съобразно с нормата на чл. 257, ал.1 т.1 от Закона за горите
във връзка с чл. 50, ал.2 от наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечта в горите, но
в наказателното постановление те са посочени подробно, като така описаните
факти и обстоятелства и в двата акта се покриват и не препятстват нарушителят
да разбере в какво е обвинен.
Поддържа
се, че са налице несъмнени безспорни доказателства за това, че К., качеството
му на лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър на
Изпълнителна агенция по горите по чл. 235 от Закона за горите, притежаващ
удостоверение № 11237 от 04.02.2015 г., не е изпълнил задълженията си по ЗГ,
като не е ограничил граничните точки на имот с № 47559.42.4, намиращ се в
подотдел „р”, отдел „4”, землище Медени поляни, общ. Сърница, с другите
собственици, в случая - общинска собственост, преди извършване на маркиране на
насаждението, а това е юридическият състав, с който правната норма свързва
ангажирането на административно-наказателна отговорност на нарушителя. В този
смисъл се счита, че обстоятелството, че в АУАН и в последствие в НП,
фактическата обстановка е описана
пестеливо, не съставлява съществен порок и не може да повлияе върху
фактическите и правните изводи на административно-наказващия орган, като освен
това. не е попречило по никакъв начин на
нарушителя да разбере за какво го санкционират, респективно да организира
адекватно и ефективно защитата си.
Поддържа
се, че в наказателното постановление са изложени съставомерните по чл. 257,
ал.1 т.1 от Закона за горите във връзка с чл. 50, ал.2 от наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите обстоятелства. Счита се, че не е налице
пречка, в изпълнение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да се
посочи датата на установяване на извършване на нарушението, а не фиксирана
конкретна дата, с оглед спецификата на субекта и предмета на задължението,
както и на обективните признаци от състава на изпълнителното деяние.
Иска
се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като наказателното постановление бъде оставено в
сила. Възразява се по отношение на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
4.
Ответника И.К.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. П.
е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло
съображенията на районния съд, изложени в атакуваното решение. Иска се то да
бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски в касационното
производство.
5.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, доколкото в случая не е несъмнено установена датата на
извършване на нарушението.
ІІ. За допустимостта :
6.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
7.
По административната преписка е приобщен Протокол за извършена проверка №
РДГ09-5466 от 15.07.2021г., предприета от комисия, включваща служители на ТП
ДТС Селище, Община Сърница, РДГ Пазарджик..
При
извършената теренна проверка на 14.07.2021 г. е установено следното :
За
отдел- 4-р, имот с № 47559.42.4 на площ от 2 декара има издадено позволително
за сеч с №0611493 от 10.05.2021 г., за сеч пробирка и очакван добив 25 пл. м³, лежаща маса, и срок за сеч 31.12.2021 г. На
02.07.2021 г. е. издаден протокол за освидетелстване №0595387 с добити 26 м³, лежаща маса и на временен склад 5 м³.
Издаден
е превозен билет от 27.06.2021 г. за 26,23м³ дървесина. Извозената дървесина с превозния билет и
тази на временен склад не съответстват на отчетената като добита - 26м³, както и добива по категории дървесина. На терен е
установено, че на временния склад има около 3м³ дървесина, насаждението е трасирано през тази година
с оранжева боя от геодезическата фирма, дърветата са маркирани със синя боя и
КГМ, но се установи сеч извън границите на имота попадащи в гори - общинска
собственост. Общинската гора е маркирана от инж. И.К. с оранжев спрей и КГМ,
която попада в подотдел 7-и, като са отсечени 21 броя дървета със следните
диаметри напъна - 26, 32, 24, 26, 16, 22,
40, 26, 52, 28, 24, 18, 18, 16, 20, 22, 26, 26, 14, като върху оранжевата
горска марка е нанесена и КГМ със синя боя. Добив на дървесина от страна на
община Сърница не е извършван. Номера на КГМ със синя бая от общинската гора не
се чете.
8.
Съставен е Акт да установяване на административно нарушение сер. Н00, бл. №
000937 от 13.10.2021 г., от инж. В. Б. К., на длъжност главен експерт „Горска
икономика” в Регионална дирекция по горите, Пазарджик, в който е посочено, че И.К.К.,
ЕГН: **********, в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика,
вписано в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите по чл. 235 от
Закона за горите, притежаващо удостоверение № 11237/04.02.2015 г., не е
изпълнило задълженията си по Закона за горите, като не е ограничило граничните
точки на имот с № 47559.42.4, намиращ се в подотдел „р”, отдел „4”, землище
Медени поляни, общ. Сърница, с другите собственици, в случая - общинска
собственост, преди извършване на маркиране на насаждението.
Като
място на извършване на нарушението е посочено землище Медени поляни, общ.
Сърница, подотдел „р”, отдел „4”.
Като
дата на извършване на нарушението е посочена 14.07.2021 г.
Като
дата на откриване на нарушението е посочена 14.07.2021 г.
Деянието
е квалифицирано, като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във
връзка с чл. 50, ал.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Акта
е връчен на неговия адресат на 13.10.2021 г., в хипотезата на отказ да бъде
подписан, удостоверен с подписа на присъствалия свидетел.
9.
Описаните в акта фактически констатации и правна квалификация на деянието са изцяло
възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в НП №287 от
16.11.2021г., с което Директора на Регионална дирекция по горите Пазарджик, за
извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с
чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание
чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложил на И.К.К.,
ЕГН **********, административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
В
наказателното постановление отново е посочено, че нарушението е извършено на
14.07.2021 г. в имот с № 47559.42.4, намиращ се в подотдел „р”, отдел „4”,
землище Медени поляни, общ. Сърница и е установено на 14.07.2021 г.
10.
В хода на първоинстанционното производство са представени :
-
Възражение от К. срещу акта за установяване на административно нарушение, в
което е заявено, че имот № 47559.42.4 е трасиран от лицензирана геодезическа
фирма, като на терена са отбелязани 29 точки, а К. е очертал границите на имота
с оранжева боя. Приложен е протокол за трасиране от 07.10.2019 г.;
-
Карнет – опис за извършено маркиране от 29.04.2021 г., като за „маркирал“ е
подписан от инж. И.К. и Технологичен план от 28.04.2021 г., изготвен също от
инж. К.;
-
Заповед № РД-49-195 от 16.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните за
предоставяне на правомощия на директорите на РДГ да издават наказателни
постановления по ЗГ;
-
Позволително за сеч № 0611493, с посочен нает лесовъд И.К..
11.
Като свидетел е била разпитана инж. К., която е съставила процесния акт за
установяване на административно нарушение. Тя е възпроизвела обстоятелствата
при които е съставен акта. Завила е, че при извършената проверка на место е
установено, че инж. К., като маркиращ лесовъд е ограничил само началната и
крайна граница на имота и не е отбелязал с трайни граници имота на собственика
С. и имота на общината. Завила е, че поради факта, че не могат да установят датата
на извършване на нарушението, са посочили като дата на извършване, тази на
която то е открито.
Същите
обстоятелства са заявени и от посочения в АУАН свидетел А..
12.
За да отмени наказателното постановление, районния съд е приел, че
възражението
на К. за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, а не на двама свидетели,
присъствали при установяване на нарушението е неоснователно. Прието е, че в
случая акта е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетеля А. А., който
е присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта.
За
неоснователни са счетени, възраженията на жалбоподателя, че е нарушено правото
му на защита, тъй като в АУАН липсват изрични указания относно правото му да
подаде възражения срещу акта, както и че е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на атакуваното НП, тъй като е нарушен принципа „non bis in idem“, доколкото за същото деяние била
образувана прокурорска преписка при Районна прокуратура Пазарджик.
За
несъответно на фактите по делото е счетено, възражението на К., че в акта и в
наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението.
Прието
е обаче, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното наказателно
постановление са допуснати други
съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността
на административно наказателната процедура.
След
като е пояснил подробно правната характеристика на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление, решаващия съд е
посочил, че в акта и постановлението, като дата на извършване на нарушението е
посочена 14.07.2021 г., но от приетия като писмено доказателство по делото
карнет-опис от 29.04.2021 г. за извършено маркиране на отдел „4“, подотдел „р“,
имот № 47559.42.4, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, става ясно,
че маркирането на насаждението е извършено на 29.04.2021 г. При това положение
е формиран извод, че след като насаждението е маркирано на
29.04.2021г.,
то няма как нарушението да е извършено на 14.07.2021 г. Посочено е, че всъщност
датата 14.07.2021 г. представлява единствено датата на установяване на
нарушението, но не и датата на неговото извършване.
В
тази насока, първоинстанционния съд е пояснил, че датата на извършване на
административното нарушение е сред съществените съставомерни фактически
обстоятелства. Тя е задължителен реквизит на НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. В този контекст е прието, че неправилното определяне на датата на
извършване на нарушението е такава нередовност на съдържанието на НП, която
винаги води до незаконосъобразност на НП и е самостоятелно основание за
неговата отмяна.
ІV.
За правото :
13.
Съобразно чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8 от
5.08.2011 г. за сечите в горите, маркирането се извършва само когато границите
на имота с други собственици са трайно обозначени на терена, което се отразява
писмено в карнет-описа. Маркиращият лесовъд ограничава граничещата с други
собственици страна, като се съобразява с граничните точки на имота.
Според
чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях.
В
чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН е установено изискването, че актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа: датата и мястото на извършване на нарушението. В чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е възведено изискването, наказателното постановление да съдържа описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
14.
В контекста на цитираните материални и процесуални норми, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са
направени обосновани изводи относно приложението на процесуалния закон.
Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
15.
По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи, че
всъщност, неспорен по делото е факта, че твърдяното в АУАН и в наказателното
постановление деяние, не е осъществено на 14.07.2021 г. Показанията на разпитаните в хода на производство свидетели инж.
Колчагова и инж. Ангелов за това, че поради факта, че не могли да установят
датата на извършване на нарушението, са посочили като дата на извършване, тази
на която то е открито, всъщност налага констатацията, че деянието не е
извършено от К. на 14.07.2021 г. да бъде възприета като несъмнена. Това ще
рече, че описаното в наказателното постановление нарушение не съществува, което
пък само по себе си е достатъчно за да обоснове извод за незаконосъобразност на
осъществената спрямо К. административно наказателна отговорност. Налагането на
административно наказание, засяга в твърде съществена степен правната сфера на
лицето, обвинено в извършване на административно нарушение. Ето защо,
въпросната юридическа отговорност не може да бъде прилагана въз основа на
предположения, а само и единствено въз основа на еднозначно и несъмнено установени факти. В случая контролните и административно
наказващия орган, не са изпълнили задълженията си за установяване и изясняване
на всички относими относно извършването на административното нарушение факти и
обстоятелства. Това е имало за последица, съставянето на несъответен на
обективната действителност акт за установяване на административно нарушение и
издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.
16. По изложените съображения следва да
се приеме, че районният съд е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V.
За разноските :
17. Констатираната неоснователност на
касационната жалба, налага на ответника по нея да се присъдят сторените
разноски по текущото производство. Те съобразно представения договор за правна
защита и съдействие се констатираха в размер на 300,00лв.
18. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно. Същият е уговорен и заплатен в размер,
който в рамките на установения в чл. 7, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 22.02.2022 г., постановено по а.н. дело № 20215210200487 по описа на
Районен съд Велинград за 2021г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите, Пазарджик, ул.
„Александър Стамболийски“, № 50, да заплати на И.К.К., ЕГН **********,***,
сумата от 300,00(триста)лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /п/
ЧЛЕНОВЕ
: 1. /п/
2. /п/