ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1
гр.Русе, 02.02.2022 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 20 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на Н.С. *** против устно разпореждане
от 06.01.2022 г. на полицейски орган към Първо РУ – ОД на МВР Русе. В жалбата
се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Прави се искане за отмяна на обжалваното устно полицейско разпореждане, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази изложените доводи в жалбата,
представеното към нея писмено доказателство, приема за установено следното:
В съдебната практика и доктрината
няма спор, че правното естество на оспорения акт се определя не от неговото
наименование и правно основание, посочено в него, а от съдържанието му, от
същностната характеристика на разпоредените с него правни последици.
Разпоредбата на чл.64, ал.1,
изр.първо от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Отличителна черта на полицейското разпореждане е,
че то има властнически характер – с неговата разпоредителна част се определят
правата или задълженията на неговите адресати, както и начинът и срокът за
изпълнението му – чл.64, ал.5, т.4 от ЗМВР (вж. в този смисъл определение №
7389 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2019 г., V о. и мн.др.). В този
смисъл разпореждането на полицейския орган съставлява конститутивен
административен акт.
И обратно, ако оспореният акт не
поражда такива права или задължения, а например само констатира факти и
обстоятелства от правно значение, то същият няма да представлява полицейско
разпореждане.
Така е и в разглеждания случай.
Видно от представеният АУАН № 095339
от 06.01.2021г., в което е описано съдържанието на издаденото устно
разпореждане на Н.С., то е със съдържание да не скача от понтона, тъй като не е
от определените лица.
Така описаното устно разпореждане, по
правната си същност, представлява писмено предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР, а не разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Предупреждението по чл.65, ал.1 от ЗМВР в случая съставлява и допустимия способ за индивидуална превенция по
отношение на бъдещи правонарушения от страна на жалбоподателя съгласно чл.61,
ал.2 от ЗМВР. Неизпълнението
на разпореждането е скрепено със санкция по чл.257, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, докато
несъобразяването на адресата с отправеното предупреждение не е скрепено със
самостоятелна санкция, различна от тази, предвидена за съответното
правонарушение. За разлика от полицейското разпореждане, за чието издаване не е
необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител, адресат на
протокола за предупреждение е лицето, за което има достатъчно данни и се
предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, както
е в случая.
Както беше вече посочено,
предупреждението по чл.65, ал.1 от ЗМВР е акт, който е насочен към
предотвратяване на престъпление или нарушение на обществения ред, но не създава
права и задължения за адресата си, нито засяга негови права, свободи или
интереси. С акта се цели превенция на бъдещи правонарушения, като се
предупреждава лицето да има дължимото поведение и за негативните правни
последици от евентуални неправомерни деяния. Поради това предупреждението няма
характер на индивидуален административен акт по чл.21 от АПК и не подлежи на
обжалване.
За недопустимостта
на жалбата в тази хипотеза е
и следната съдебна практика- определение № 2321 от 13.02.2020 г. по
адм. дело № 13543/2019 г. на V. о., определение № 11332 от 26.09.2018 г. по
адм. дело № 10453/2018 г. V. о. и други.
В конкретната хипотеза, дори и актът
да се квалифицира като разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР, това
разпореждане не е писмено.
Правната норма на 64, ал. 2 от ЗМВР допуска изключение от правилото
това разпореждане да е писмено – при невъзможност да се издават писмено – се
постановяват устно или чрез конклудентни действия. Видно обаче от чл. 64, ал. 7 от ЗМВР само писмени
разпореждания могат да се обжалват по реда на АПК. Съдебният
контрол е изключен и съдът следва да приложи нормата като остави жалбата без
разглеждане и съответно прекрати производството по делото.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.С.С., с ЕГН **********,***,
против устно разпореждане от 06.01.2022 г. на полицейски орган към Първо РУ –
ОД на МВР Русе, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 20/2022 г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: