Определение по дело №20/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20227200700020
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      1

гр.Русе, 02.02.2022 г.

Административен съд-Русе, 7 състав, в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                 СЪДИЯ: Йълдъз Агуш

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 20 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.159, т.1 от АПК.

Образувано е по жалба на Н.С. *** против устно разпореждане от 06.01.2022 г. на полицейски орган към Първо РУ – ОД на МВР Русе. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Прави се искане за отмяна на обжалваното устно полицейско разпореждане, както и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази изложените доводи в жалбата, представеното към нея писмено доказателство, приема за установено следното:

В съдебната практика и доктрината няма спор, че правното естество на оспорения акт се определя не от неговото наименование и правно основание, посочено в него, а от съдържанието му, от същностната характеристика на разпоредените с него правни последици.

Разпоредбата на чл.64, ал.1, изр.първо от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Отличителна черта на полицейското разпореждане е, че то има властнически характер – с неговата разпоредителна част се определят правата или задълженията на неговите адресати, както и начинът и срокът за изпълнението му – чл.64, ал.5, т.4 от ЗМВР (вж. в този смисъл определение № 7389 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2019 г., V о. и мн.др.). В този смисъл разпореждането на полицейския орган съставлява конститутивен административен акт.

И обратно, ако оспореният акт не поражда такива права или задължения, а например само констатира факти и обстоятелства от правно значение, то същият няма да представлява полицейско разпореждане.

Така е и в разглеждания случай.

Видно от представеният АУАН № 095339 от 06.01.2021г., в което е описано съдържанието на издаденото устно разпореждане на Н.С., то е със съдържание да не скача от понтона, тъй като не е от определените лица.

Така описаното устно разпореждане, по правната си същност, представлява писмено предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР, а не разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР.

Предупреждението по чл.65, ал.1 от ЗМВР в случая съставлява и допустимия способ за индивидуална превенция по отношение на бъдещи правонарушения от страна на жалбоподателя съгласно чл.61, ал.2 от ЗМВР. Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл.257, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, докато несъобразяването на адресата с отправеното предупреждение не е скрепено със самостоятелна санкция, различна от тази, предвидена за съответното правонарушение. За разлика от полицейското разпореждане, за чието издаване не е необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител, адресат на протокола за предупреждение е лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, както е в случая.

Както беше вече посочено, предупреждението по чл.65, ал.1 от ЗМВР е акт, който е насочен към предотвратяване на престъпление или нарушение на обществения ред, но не създава права и задължения за адресата си, нито засяга негови права, свободи или интереси. С акта се цели превенция на бъдещи правонарушения, като се предупреждава лицето да има дължимото поведение и за негативните правни последици от евентуални неправомерни деяния. Поради това предупреждението няма характер на индивидуален административен акт по чл.21 от АПК и не подлежи на обжалване.

За недопустимостта на жалбата в тази хипотеза е и следната съдебна практика- определение № 2321 от 13.02.2020 г. по адм. дело № 13543/2019 г. на V. о., определение № 11332 от 26.09.2018 г. по адм. дело № 10453/2018 г. V. о. и други.

В конкретната хипотеза, дори и актът да се квалифицира като разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР, това разпореждане не е писмено. Правната норма на 64, ал. 2 от ЗМВР допуска изключение от правилото това разпореждане да е писмено – при невъзможност да се издават писмено – се постановяват устно или чрез конклудентни действия. Видно обаче от  чл. 64, ал. 7 от ЗМВР само писмени разпореждания могат да се обжалват по реда на АПК. Съдебният контрол е изключен и съдът следва да приложи нормата като остави жалбата без разглеждане и съответно прекрати производството по делото.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

                                         О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.С.С., с ЕГН **********,***, против устно разпореждане от 06.01.2022 г. на полицейски орган към Първо РУ – ОД на МВР Русе, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 20/2022 г. по описа на Административен съд – Русе.

 Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                    СЪДИЯ: