О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2155 03.11.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1515 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСлуж/.
Образувано е по жалба от Г.Т.К.,***, против Заповед № 251з-1290 от 27.03.2020г., на Директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с която е определено работно място на жалбоподателя в Участък- Обзор към РУ-Несебър. Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на предписаната форма, в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В резюме, доводите на жалбоподателя са следните: Не е посочено действителното правно основание за издаване на заповедта, тъй като съдържала само „чл.43, ал.4“ без да е описано от кой нормативен акт е тази разпоредба. Позовава се и на текста на чл.165, ал.1 от ЗМВР, с възможните хипотези за преназначаване. Сочи се, че ако се приеме такова основание не са били спазени нормите на чл.13 и чл.14 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР, тъй като не е запознат със становището от 23.03.2020г. на Началника на РУ- Несебър, на което се позовава издателя на заповедта. Не е искано неговото становище, а ако се приеме наличието на преназначаване, то същото не е временно, тъй като липсва изявление в този смисъл. Заявява, че не е дал съгласие за подобно преназначаване. Оспорва се наличието на „мотивирана служебна необходимост“. Сочи, че и след издаване на оспорената по делото заповед са му разпределяни за разследване досъдебни производства за престъпления извършени на територията на РУ-Несебър, но извън територията, обслужвана конкретно от Участък- Обзор. Счита, че с тази заповед едностранно е изменено мястото, където следва да изпълнява служебните си задължения, а не конкретното работно място. При положение, че Участък-Обзор съставлява самостоятелно структурно звено в състава на РУ- Несебър с изменянето на мястото, където служителят изпълнява правомощията си се засяга съществено служебното правоотношение. Позовава се на формулировки от ТР № 2 от 26.02.2014г. по т.д. № 2 от 2013г. на ОСК на ВАС. Сочи се, че в оспорената заповед не са налице никакви мотиви, по смисъла на чл.165, ал.2 от ЗМВР. Изтъква се и факта, че в оспорената заповед не се съдържа означение дали може да се обжалва, съответно в какъв срок и пред кой орган, с което е нарушен и чл.59, ал.1, т.7 от АПК. Отрича се и постановяване на заповедта в съответствие с целта на закона, като според жалбоподателя същата е постановена не поради служебна необходимост, а за да бъде поставен в изключителни неблагоприятни условия на работа, тъй като определеното му със заповедта работно място е на 53 км. от мястото, където живее и на 35 км. от предходното работно място на служителя в сградата на РУ. Прави се съпоставка и между разпределените досъдебни производства на друг разследващ полицай, както и във връзка с преразпределения на дела.
Предявен е и иск за присъждане на обезщетение за причинени на жалбоподателя неимуществени и имуществени вреди, в която част производството е разделено, тъй като се разглежда по отделен процесуален ред и не е предмет на настоящото дело.
Направено е искане за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона на оспорения в настоящото производство административен акт, на основание чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК, по което съдът се е произнесъл със съответен акт- Определение № 1441 от 30.07.2020г., връчено на страните и влязло в сила към датата на последното открито заседание по делото.
В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си. Пледира за отмяна на оспореният административен акт. Претендират се направените по делото разноски за платена държавна такса.
Ответникът – Директор на ОД на МВР- гр.Бургас, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен процесуален представител, който застъпва становище за процесуална недопустимост на жалбата, поради просрочие и моли делото да бъде прекратено. Оспорва се и основателността на жалбата и пледира за нейното отхвърляне, като се поддържа изложеното в писмено становище /отговор/, приложено с материалите по административната преписка. Представя и допълнителни доказателства, съгласно дадените указания и разпределената доказателствена тежест.
Административен
съд- гр.Бургас, за да се произнесе, като взе предвид доводите и становищата на
страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно
разпоредбите на закона, намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за служителя при така описаните от него обстоятелства, т.е. подателят има правен интерес от оспорването. Актът относно изменение на служебното правоотношение принципно подлежи на съдебен контрол, а споровете се решават от съответния административен съд, съгласно указаното в нормата на чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител и по реда на АПК. Относно спазване на срока за обжалване, с оглед изричното възражение на ответната страна за ПРОСРОЧИЕ на жалбата, съдът съобрази:
Видно от съдържанието на завереният препис от заповедта /л.72 от делото/, датата на връчване на акта е 13.04.2020г., което отбелязване съответства и на направените от страните изявления при предявяване на заповедта. Действително, срокът за оспорване на процесния адм.акт следва да бъде удължен на два месеца, както правилно сочи и жалбоподателя, защото заповедта не съдържа отразяване на посочените в нормата на чл.140, ал.1 от АПК обстоятелства, а именно дали подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок. При тези констатации е основателно становището на жалбоподателя, че срокът за оспорване се удължава на 2 месеца. В случаят, този срок започва да тече именно от датата на връчване.
Неправилно жалбоподателят се позовава на нормата на чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /за краткост закона/. Общоизвестно е, че за времето от 13.03.2020г. в страната бе обявено „извънредно положение“, с нарочен акт на Народното събрание на Република България, което продължи до отмяната му след датата 13.05.2020г. В текста на цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.3, т.1 от закона, в приложимата редакция, /обн.ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г./, с оглед датата на връчване заповедта- 13.04.2020г. ясно се сочи, че „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: 1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.“ В случаят, съдебното производство по настоящото дело е образувано на 29.07.2020г. с постъпване на жалбата в Административен съд-гр.Бургас. При положение, че към момента на влизане в сила на специалния закон не е имало съдебно производство по оспорване на настоящата заповед, обективно не биха могли да бъдат спрени процесуалните срокове в тази връзка. Не е налице и нито една от другите хипотези на чл.3 от закона, според която срокът за обжалване да се счита за спрян. Ето защо, тезата на оспорващата страна за спиране срока за обжалване не намира опора в приложимите законови разпоредби.
След като се прилага нормата на чл.140, ал.1 от АПК и срокът се удължава на два месеца, считано от връчване на заповедта, в настоящият казус този преклузивен срок формално изтича на 13.06.2020г. Обаче, към тази дата обявеното извънредно положение е отменено, считано от 14.05.2020г. В този смисъл, липсва основание да се приложи и нормата на чл.4, ал.1, т.1 от закона, според която извън случаите на чл.3, сроковете определени в закон /чл.140, ал.1 от АПК/ се удължават с един месец, считано от отмяна на извънредното положение, защото не е налице кумулативно изискуемата предпоставка този срок да изтича по време на извънредното положение. Както стана ясно, двумесечният срок от връчването изтича на 13.06.2020г. Тази дата е календарен ден събота, т.е. е неприсъствен ден и срокът изтича в първият следващ работен ден- 15.06.2020г. /понеделник/. В този смисъл, срокът за обжалване е изтекъл повече от месец след отмяната на извънредното положение и липсва каквато и да било хипотеза, според която удълженият 2-месечен срок /по чл.140, ал.1 от АПК/ да се счита продължен и на друго основание, по реда на специалния закон.
Няма спор по делото, че жалбата е изпратена по пощата и видно от приложеният пощенски плик съдържа дата на изпращане 20.07.2020г., в каквато насока са изявленията и на двете страни. При тези констатации, жалбата е подадена след изтичане на законния срок за обжалване /на 15.06.2020г./, който е преклузивен и с изтичането на който се погасява правото на жалба, респективно административният акт е влязъл в сила, считано от 16.06.2020г.
Следва да се отбележи, че само исканията за обявяване на нищожност могат да се подават безсрочно във времето, по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Видно от съдържанието на жалбата такова искане от страна на оспорващия не е направено. Както в жалбата, така и в хода на устните състезания пред съда е направено искане само за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Обаче, съдът би могъл да отменя административен акт, ако е незаконосъобразен, само при наличие на оспорване в законния срок. Следователно, не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за допустимост на оспорването. Просроченото оспорване окачествява жалбата като процесуално НЕДОПУСТИМА и е абсолютна пречка за разглеждането й по същество.
При тези констатации следва да бъде отменено определението за даване ход на делото по същество и жалбата да се остави без разглеждане, респективно образуваното производство да бъде прекратено.
Ето защо, на основание чл.159, т.5 от АПК, Бургаският административен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от публично съдебно заседание на 07.10.2020г. за даване на ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Т.К.,***, против Заповед № 251з-1290 от 27.03.2020г., на Директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с която е определено работно място на жалбоподателя в Участък-Обзор към РУ-Несебър, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1515 от 2020г. по описа на Административен съд-гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: