Решение по дело №825/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9051
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20241110100825
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9051
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110100825 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен за л. а. „Ланд Роувър“ с рег.№ ***, заплатил в полза на
застрахованото лице сумата от 1601,62лева , която сума представлява обезщетение за
вредите, причинени му от настъпило на 27.6.2019г. в град София ПТП , настъпило по вина
на водач л.а. Киа с рег.№***,застрахован със застраховка „гражданска отговорност” при
ответника . Изпратил до ответника извънсъдебна покана за плащане на сумата, ведно с 15
лева ликвидационни разноски, като получил извънсъдебно плащане на сумата 325 лева,
платена на 14.11.2019г. чрез прихващане на насрещни задължения. Предявява осъдителен
иск за сумата1296,62лева – остатък от заплатено обезщетение, която претендира ведно със
сумата 425,10 лева лихва за заАва от 3.1.2021г. до 3.1.2024г. и заедно със законната лихва от
предявяване на иска до плащането.
Ответникът, в срока за отговор , оспорва иска, с довод, че изплатеното обезщетение е
завишено, при определянето му по фактура от доверен сервиз, със завишена стойност на
труда, и не отговаря на средната пазарна цена за труд и материали.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
1
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, СРС е приел, че безспорни са всички твърдения на ищеца, освен размера на
обезщетението.
Съгласно неоспореното от страните и прието от СРС заключение, средната пазарна
цена на ремонта, включително с нови части, възлиза на 1617,70 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Видно от заключението на САТЕ, платеното обезщетение от ищеца 1601,62лева
възлиза на стойност, по – ниска от средната пазарна цена на ремонта 1617,70 лева, поради
което и платената сума е възстановителната стойност. Неоснователно е възражението за
прекомерност на сумата, нито доводите за прекомерно завишена стойност на труда и новите
части, включително боя .
Поради изложеното, искът е основателен до пълния му предявен размер. На основание
чл.412 КЗ, се следва обезщетение за забава върху останалата неплатена главница, за чиито
размер страните не са формирали спор.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който по списък и
доказателства за сторени разноски, доказва разноски: сумата от 102 лева за държавна такса,
сумата 200 лева депозит за САТЕ, и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.411 КЗ сумата от
1296,62 лева остатък от неплатено регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” за л. а. „Ланд Роувър“ с рег.№ *** за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.6.2019г. в град София, по вина на водач на
л.а. Киа с рег.№*** , застрахован по гражданска отговорност при ответника , заедно със
2
законната лихва от предявяването на иска 4.1.2024г. до плащането, на основание чл.412 КЗ
сумата 425,10 лева обезщетение за забава за период от 3.1.2021г- до 3.1.2024г. и сторените
разноски от 402 лева.
СУМАТА е платима по банкова сметка BG79CECB97901061905000.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3