РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330103036 по описа за 2021 година
Ищецът Д. К. К. е предявил срещу „Синема Ентъртейнмънт“ ЕООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за
заплащане на нетно трудово възнаграждение за м.03.2020г., м. 04.2020г., м.
06.2020г. и м. 07.2020г. в общ размер от 2180, 03 лв.- правно основание чл.
128 т. 2 КТ, 2) за заплащане на обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя без да спази срока на предизвестие в размер от 721, 35 лв.-
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ; 3) за заплащане на обезщетение за 3
работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер от 96, 81
лв.- правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.; 4 ) за заплащане на сума в размер от
161, 42 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочените главници,
дължима за периода 15.05.2020г.- 17.02.2021г.- правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда / *****г./ до
окончателното им погашение.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение, като поради несвоевременно
1
заплащане на трудовото възнаграждение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
работникът е отправил изявление, че едностранно прекратява трудовото
правоотношение между страните без предизвестие. Издадена е заповед №
***/ ******г. на ответното дружество, с която се констатира прекратяването
на правоотношението. Следвайки това, на *****г., ищецът отново е постъпил
на работа при ответното дружество, заемайки длъжност „**********“. По
силата на заповед № **/ *****г., ответното дружество прекратило
едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ-
поради закриване на част от предприятието. Съобразно посочената заповед,
правоотношението било прекратено, считано от датата на издаването й
/******г./. Ищецът изтъква, че ответното дружество не му е заплатило
трудовите възнаграждения за м.03.2020г., м. 04.2020г., м. 06.2020г. и м.
07.2020г. в общ размер от 2180, 03 лв. ( при действието е и на двата трудови
договора ). Доколкото последно сключеното между страните трудово
правоотношение е прекратено на ******г., то не е спазен и месечният срок за
предизвестие, поради което се дължи и обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение. Претендират се и обезщетение за 3 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2020г. Предвид изложеното, претендира се
ответното дружество да бъде осъдено да заплати горепосочените суми.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
ответната страна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 128 т. 2 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът следва да установи по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
че е налице валидно възникнало трудово правоотношение между страните, че
е престирал реално трудовата си сила през процесния период при
работодателя, а фактът, че уговореното брутно трудово възнаграждение е
заплатено, следва да бъде установено от работодателя.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 в тежест на ищеца е да
установи, че между страните е съществувало валидно учредено трудово
2
правоотношение, което е било прекратено едностранно от работодателя. В
тежест на ищеца е да установи срока на предизвестието при прекратяване на
трудовото правоотношение, както и размера на дължимото обезщетение (
което се равнява на последно полученото преди датата на прекратяване на
правоотношението брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
).
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание на *****г
отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Същевременно, книжата по делото са редовно връчени на ответника. Макар и
редовно призовано и уведомено за последиците по чл. 238 ГПК, ответното
дружество не е проявило процесуална активност под каквото и да било
форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител и
не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства –Заповед за
прекратяване на трудовия договор, препис от трудова книжка и фишове за
заплати на ищеца, се извежда заключение за вероятната основателност на
предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявените искове да се уважат изцяло.
По отношение на разноските:
3
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива са претендирани, но
ищецът не е представил договор, удостоверяващ договарянето и реалното
заплащане на адвокатски хонорар. По делото фигурира пълномощно,
делегиращо представителни права на адв. З., както и договор, удостоверяващ
договарянето и заплащането на хонорар. Предвид това, на ищеца му се
дължи присъждане на разноски в размер на 650 лева, представляващи сумата
заплатена за адв.хонорар.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3 Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът да
бъде осъден да заплати сумата в размер на 128, 61 лева, представляваща
дължима държавна такса в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Синема Ентъртейнмънт“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати
на Д. К. К., ЕГН ********** нетно трудово възнаграждение за м.03.2020г., м.
04.2020г., м. 06.2020г. и м. 07.2020г. в общ размер от 2180, 03 лв.- правно
основание чл. 128 т. 2 КТ, както и обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя без да спази срока на предизвестие в размер от 721, 35 лв.-
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, както и обезщетение за 3 работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер от 96, 81 лв.- правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ., както и сума в размер от 161, 42 лв.,
представляваща мораторна лихва върху горепосочените главници, дължима
за периода 15.05.2020г.- 17.02.2021г.- правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда / *****г./ до окончателното им
погашение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Синема Ентъртейнмънт“
ЕООД, ЕИК *******, да заплати в полза на Д. К. К., ЕГН ********** сума в
размер от 650 лева, представляваща дължима държавна такса в
производството.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Синема Ентъртейнмънт“
ЕООД, ЕИК *******, да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната
власт, по сметка на РС- Пловдив сума в размер от 128, 61 лева,
представляваща дължима държавна такса в производството.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
5