№ 88242
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20241110134629 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ат“ЕООД , за издаване на заповед за изпълнение
срещу Я. В. Д.,ЕГН 7 ********** ,за вземане в размер на
- сумата от 5063,02лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит, ведно със законна лихва от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането ;
- сумата в размер на 927,45лв. ,договорна лихва ;
- 89,99лв. ,лихва за забава върху главницата по договор за кредит за периода ;
-сумата в размер на 263,37лв.,представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 13.04.2023год., ведно със законна лихва от 06.06.2024 г.
до изплащане на вземането;
-23,70лв.,представляваща лихва за забава по договор за предоставяне на
поръчителство.
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница, договорна и
законна лихва ,по договор за кредит № 2757925/13.04.2023год.,сключен с Кредисимо ЕАД .
По отношение на претендираните сума ,представляваща вземане възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и мораторна лихва , съдът намира , че
съществува обоснована вероятност, че се основават на неравноправни клаузи и имат за
цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33
ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези
каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед
осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава.
Съгласно описаното в т.12 от заявлението, между страните е уговорено заплащане
на претендираното възнаграждение в полза на заявителя за договорно поръчителство, т.е. за
солидарна отговорност с длъжника за задълженията му към кредитора по договора за
кредит. При сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски
кредит длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
1
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е кредиторът на длъжника по договора за кредит /справка в ТР/. Следователно,
юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне. На следващо място, при условие
че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в
съответствие с изискването на чл. 16 от ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят
вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид
нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по
отношение на длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство
прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал.1 и 2 от ЗПК. Също така, параграф 1, т. 1
от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за
потребителя”. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл.
19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е
предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход,
пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на
кредитополучателя, още в хода на преговорите по сключване на договора. Невключването
на това възнаграждение в общите разходи по кредита в стандартния европейски формуляр
представлява заобикаляне на забраната на чл.19 ал.2 от ЗПК. Следователно претенцията
относно вземането за възнаграждение, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство следва да бъде отхвърлена,включително и за претенцията за мораторна
лихва.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.Заявителят е доказал такива в размер на 127,35лв. – д.т. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от
НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 7,24лв.,от които 5,20лв. –
д.т. и 2,04лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение,вх.№
137645/25.04.2024год.,депозирано от „ат“ЕООД ,ЕИК : ... срещу Я. В. Д.,ЕГН 7 **********
в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумата в размер на 263,37лв.,представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 13.04.2023год., ведно със законна лихва от 06.06.2024 г.
до изплащане на вземането;сумата от 23,70лв.,представляваща лихва за забава по договор
за предоставяне на поръчителство, както и за разноски в размер на 7,24лв. ,съобразно
отхвърлената част от претендираните суми,от които 5,20лв. – д.т. и 2,04лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3