Р
Е Ш Е Н И Е
№
2102
гр. Перник, 10.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03808 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от А.В.А., с ЕГН: ********** и с адрес: *** срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ 260, с който се иска да бъде
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 10000 лева, представляваща главница по Договор за кредит №
44 от 30.11.2005г., ведно с уговорената в чл. 3 ал. 1 от договор за кредит
лихва в размер на 7 % плюс наказателна добавка в размер на 15 пункта при
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл. 8 ал. 3 от договора, считано от
деня на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист от 22.11.2006г.
до пълното издължаване на кредита, сумата от 398,41 лева, представляваща
просрочена лихва, която се дължи и е изчислена до деня на депозиране на молбата
за издаване на изпълнителен лист от 22.11.2006г. и уговорените в чл. 3 от
договора за кредит лихви, разноски и комисионни, изчислени към деня на
окончателното изплащане на дължимият се дълг, ведно с всички лихви, изчислени
към деня на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист от
22.11.2006г. до пълното изплащане на същата, както и сумата от 210.97 лева,
направени по делото разноски.
В исковата молба се твърди, въз основа
на издаден по гр. д. № 6995/2006г. по описа на ПРС изпълнителен лист е било
образувано изпълнително дело № 29/2007г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. В
исковата молба се сочи, че по отношение на процесните вземания е изтекла
погасителната давност, поради което същите не се дължат.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал писмен отговор, в който излага
твърдения за недопустимост на исковите претенции. Алтернативно оспорва иска по
основание и размер, като прави възражение за погасяване на вземането по
давност. Направено е и искане за привличане на „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД
като трето лице – помагач, а в случай на уважаване на искането и наличие на
съгласие от страна на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – да бъдат заменени от
последното като страна в производството.
В съдебно заседание, ищецът, представляван от
пълномощника му адв. К. П., пледира за уважаване на предявения иск. Ответникът,
чрез процесуалния му представител, пледира за отхвърляне на иска като
недопустим, а в условията на евентуалност – като неоснователен и недоказан.
В хода на производството, в качеството на трети
лица-помагачи на страната на ответника са конституирани „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД и „С. Г. Груп” ООД, с ЕИК: *********. Същите са изразили становище за
неоснователност на предявените искови претнеции, като „С. Г. Груп” ООД е
посочило, че не е било уведомено за предприетото принудително изпълнение на
процесното вземане.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, че по
гр. д. № 6995/2006г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е бил издаден
изпълнителен лист от 04.12.2006г., с който ищецът, е осъден да заплати на „ДЗИ
БАНК” АД – гр. София, клон Перник сумата от 10000 лева, представляваща главница по
Договор за кредит № 44 от 30.11.2005г., ведно с уговорената в чл. 3 ал. 1 от
договор за кредит лихва в размер на 7 % плюс наказателна добавка в размер на 15
пункта при предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл. 8 ал. 3 от договора,
считано от деня на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист от
22.11.2006г. до пълното издължаване на кредита, сумата от 398,41 лева,
представляваща просрочена лихва, която се дължи и е изчислена до деня на
депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист от 22.11.2006г. и
уговорените в чл. 3 от договора за кредит лихви, разноски и комисионни,
изчислени към деня на окончателното изплащане на дължимият се дълг, ведно с
всички лихви, изчислени към деня на депозиране на молбата за издаване на
изпълнителен лист от 22.11.2006г. до пълното изплащане на същата, както и
сумата от 210.97 лева, направени по делото разноски.
Не се спори от страните и
обстоятелството, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист, на
23.01.2007г. е било образувано изпълнително дело № 29/2007г. по описа на ЧСИ
Анелия Василева с рег. № 813. От същото се установява, че е образувано въз
основа на депозирана от „ДЗИ Банк” АД молба
с вх. № 00161/23.01.2007г., в която молба, взискателя по делото е изискал
и извършването на конкретен изпълнителен способ, а именно: налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника по посочената месторабота. След
извършени действия по проучване на финансовото и материално състояние на
длъжника (ищец понастоящем), със запорно съобщение от 05.02.2007г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което
същият е получавал в „СТИВАН” – гр. Перник. След извършване на това
изпълнително действие, съдебният изпълнител отново е извършвал действия по
проучване имущественото състояние на длъжника, до 20.02.2009г., когато отново е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 17.06.2016г. от
страна на съдебния изпълнител е издадено постановление, с което същият е
прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 т.
8 от ГПК.
Установява се от представените от страна
на ответника писмени доказателства, че с Договор за прехвърляне на вземания №
1/18.10.2013г., ответникът е прехвърлил на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД редица
свои вземания, сред които и процесното вземане. Последното се установява от
приложения към писмения отговор Договор за прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение № 1 към него. От приложеното към писмения отговор заверено копие на
пълномощно без дата, се установява, че ответникът е упълномощил цесионера да
уведоми писмено от името на Банката, в качеството й на предишен кредитор,
всички длъжници, чиито вземания попадат под обхвата на сключения договор за
цесия.
От представеното по делото и неоспорено от страните копие на Договор за
прехвърляне на вземания от 07.03.2019г. се установява, че със сключването на
договора “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД е прехвърлило на „С. Г. Груп” ООД множество свои вземания,
сред които фигурира и процесното вземане. Ведно с договора, „С. Г. Груп” ООД е
представило и копие на уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
адресирано до ищеца
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от 04.12.2006г., издаден по гр. д. № 6995/2006г. по описа на ПРС, поради погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесния
отрицателен установителен иск, Пернишкия районен съд извлича от Определение
№513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали
с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия
случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело), независимо
че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.
На следващо място, съдът намира основания за допустимост на предявения отрицателен иск и в обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, както и в хода на процеса, ищецът не е бил надлежно уведомен за извършените прехвърляния на дължимото от него вземане на трети лица.
По основателността:
Не се спори, а и от писмените
доказателства се установява, че в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (юридическото име на
„Пощенска банка”, под чието име са обединени „ДЗИ Банк” и „Пощенска банка” –
факт, приет от съда за ноторно известен), е издаден
изпълнителен лист 04.12.2006г.,
с който ищецът, е осъден да заплати на „ДЗИ БАНК” АД – гр. София, клон Перник сумата от 10000 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № 44 от 30.11.2005г., ведно с уговорената в чл. 3
ал. 1 от договор за кредит лихва в размер на 7 % плюс наказателна добавка в
размер на 15 пункта при предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл. 8 ал. 3
от договора, считано от деня на депозиране на молбата за издаване на
изпълнителен лист от 22.11.2006г. до пълното издължаване на кредита, сумата от
398,41 лева, представляваща просрочена лихва, която се дължи и е изчислена до
деня на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист от 22.11.2006г.
и уговорените в чл. 3 от договора за кредит лихви, разноски и комисионни,
изчислени към деня на окончателното изплащане на дължимият се дълг, ведно с
всички лихви, изчислени към деня на депозиране на молбата за издаване на
изпълнителен лист от 22.11.2006г. до пълното изплащане на същата, както и
сумата от 210.97 лева, направени по делото разноски.
Не се спори и, че въз основа на така
издадения изпълнителен лист и по молба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД („ДЗИ Банк” АД към онзи
момент) е образувано изп.
дело № 29/2007г. по описа на ЧСИ Анелия
Василева с рег. № 813.
Като основен спорен въпрос между страните се
очертава въпросът, дали извършените по отношение на процесното вземане цесии,
са породили действие спрямо ищецът или не. С оглед ангажираните от страните
доказателства, съдът намира отговорът на този въпрос за отрицателен. Видно от
материалите по делото е, че с писмения отговор, ответника по делото е приложил
копие от сключения между него и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД договор за
прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 към него, като в последното
фигурира и процесното вземане. Приложено е и заверено копие на пълномощно, с
което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници, чиито вземания
попадат в обхвата на сключения договор за прехвърляне на вземания, за
извършеното прехвърляне на вземанията им. От страна на ответника, обаче, не са
ангажирани доказателства, които да сочат, че упълномощения от него цесионер е
осъществил действия по уведомяването на ищеца за извършеното частно
правоприемство, нито е ангажирал доказателства, които да сочат, че той лично е
сторил това. С писмения отговор, ответникът не е депозирал изрично уведомление
за прехвърляне на вземания, адресирано до ищеца, както изисква разпоредбата на
чл. 99 ал. 3 ЗЗД и в какъвто смисъл е и константната практика на РБ, за да се
приеме, че от този момент изъвършената цесия е породила действие и по отношение
на него. Прилагането на копие от сключения договор за цесия, ведно с приложение
№ 1 към него, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице надлежно
уведомяване, още повече, че в приложеното Приложение № 1 процесното вземане не
фигурира като индивидуализиран договор с номер, дата и страни, по което ищецът
да може да разбере за кое задължение именно става дума. В този смисъл, съдът
намира, че по отношение на ответника е налице процесното вземане срещу ищеца.
За разрешаване на правния спор следва да се
държи сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече
погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно
Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от
26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да
тече на 2005.02.2007г., когато е
извършено последното релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството,
че към този момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било
висящо, то давността от същата дата е и спряна, до прекратяването на
изпълнителното дело. Следователно, давността за принудителното удовлетворяване
на изпълняемото право е започнала да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното дело, а именно: от 06.02.2009г. И това е така, тъй като съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В настоящия случай, съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния
титул, е влязъл в законна сила на 12.12.06г. С депозиране на молбата за
образуване на изпълнително дело, взискателят по последното е прекъснал
течението на давността, предвид обстоятелството, че освен искането за
образуване на изпълнително дело, е посочил, респ. изискал извършването на
конкретен изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника по местоработата му. Извършените след това действия от страна на
съдебния изпълнител, насочени към проучване на имущественото и финансово състояние
на длъжника, не са действия, годни да прекъснат течението на давността. Такова
действие в случая е наложения на 05.02.2007г. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Предвид разпоредбата на чл. 116 б. „в” ЗЗД, считано
от тази дата давността е прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок. Тъй като след
05.02.2007г., в продължение на две години от взискателя и от съдебния
изпълнител не са предприети действия по изпълнението то, считано от 21.02.2011г.,
изпълнителното производство е прекратено ex lege, по силата на закона. В
случая, нарочното постановление на частния изпълнител, с което същия прекратява
изпълнителното производство, има констативен, а не
конститутивен ефект. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че за прекратяване на изпълнителното
дело по право е ирелевантно дали по изпълнителното дело са извършвани или не
изпълнителни действия, тъй като единствено исканията
за извършване на изпълнителни действия пречат на делото същото да бъде
перемирано, съгласно изричната, ясна и ненуждаеща се от търкуване норма на чл.
433 ал. 1 т. 8 ГПК. Условие за ненастъпване прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона е поискването
по инициатива на взискателя извършването на изпълнително действие в рамките на
изпълнителното производство. Такива са и разясненията, дадени с т. 10 от ТР №
2/2013г. от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл,
извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител се явява относимо
към прекъсване на давността по чл. 116 б. „в” ЗЗД, а не към препятстване на
погасяването на изпълнителното дело по право на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Тези обстоятелства, в синхрон с липсата на изрично упълномощаване на
съдебния изпълнител от страна на взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ,
настоящия съдебен състав намира, че считано от 06.02.2009г. изпълнителното
производство по делото е прекратено по силата на закона. Всички извършени
след тази дата действия, насочени към принудително изпълнение на вземанията, са
ирелевантни, тъй като са извършени по прекратено изпълнително дело, т. е. не
почиват на каквото и да било правно основание.
Към 19.06.2019г., когато е образувано
настоящото производство, давността е изтекла, тъй като са изтекли необходимите 5 години от датата на
прекратяване на предходното изпълнително дело - 06.02.2011г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск е
основателен, поради което и следва да бъде уважен, като се за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 10000 лева, представляваща главница по Договор за
кредит № 44 от 30.11.2005г., ведно с уговорената в чл. 3 ал. 1 от договор за
кредит лихва в размер на 7 % плюс наказателна добавка в размер на 15 пункта при
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл. 8 ал. 3 от договора, считано от
деня на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист от 22.11.2006г.
до пълното издължаване на кредита, сумата от 398,41 лева, представляваща
просрочена лихва, която се дължи и е изчислена до деня на депозиране на молбата
за издаване на изпълнителен лист от 22.11.2006г. и уговорените в чл. 3 от
договора за кредит лихви, разноски и комисионни, изчислени към деня на
окончателното изплащане на дължимият се дълг, ведно с всички лихви, изчислени
към деня на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист от
22.11.2006г. до пълното изплащане на същата, както и сумата от 210.97 лева,
направени по делото разноски.
По отговорността за разноски:
Предвид
изхода на делото, право на разноски има само ищецът. Същият е доказал такива в
общ размер на 1000.00 лева, направени за адвокатско възнаграждение, като
предвид липсата на направено изявление от страна на ответника по реда на чл. 78
ал. 5 ГПК, то същите следва да му бъдат присъдени. Следва да му бъдат присъдени
и сторените разноски – в размер на 24.00 лева, направени за прилагане на
заверено копие на изпълнителното дело.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е бил освободен от внасянето на дължимите такси и
разноски, то, предвид изхода на делото, направените такива в хода на
производството - в размер на 424.38
лева, представляващи размера на дължимата се държавна такса, следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Съгласно
чл. 78 ал. 10 ГПК, разноски на третите лица –помагачи, не се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.В.А., с ЕГН: ********** и с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ 260
сумата от 10000 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № 44 от 30.11.2005г., ведно с
уговорената в чл. 3 ал. 1 от договор за кредит лихва в размер на 7 % плюс
наказателна добавка в размер на 15 пункта при предсрочна изискуемост на
кредита, съгласно чл. 8 ал. 3 от договора, считано от деня на депозиране на
молбата за издаване на изпълнителен лист от 22.11.2006г. до пълното издължаване
на кредита, сумата от 398,41 лева, представляваща просрочена лихва, която се
дължи и е изчислена до деня на депозиране на молбата за издаване на
изпълнителен лист от 22.11.2006г. и уговорените в чл. 3 от договора за кредит
лихви, разноски и комисионни, изчислени към деня на окончателното изплащане на
дължимият се дълг, ведно с всички лихви, изчислени към деня на депозиране на
молбата за издаване на изпълнителен лист от 22.11.2006г. до пълното изплащане
на същата, както и сумата от 210.97 лева, направени по делото разноски, за които суми по
гр. д. № 6995/2006г. по описа на ПРС е бил издаден изпълнителен лист от
04.12.2006г., ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕТО ИМ ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ 260 ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А., с ЕГН: **********
и с адрес: ***,
сумата от 1024.00лв., представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ 260 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки
районен съд
сумата от 424,38лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач - „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 и „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Васил Левски“
№ 20.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: