Решение по дело №906/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 192
Дата: 9 септември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20212230200906
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. с. , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – с., III СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230200906 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от „НЕЛИ КАРГО“
ООД, представлявана от М. Д. Б. ЕГН ********** град с., против НП № 22 –
0000417 на Директор на РД „АА“, град Б., улица „Индустриална“ № 2,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2
от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН с което за нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от
ЗАвтП в вр.чл.8,ал.1 от Наредба № 36/06г. на МТ на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 3000.00 лева на основание чл. 96г,ал.1 от ЗАвтП.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподателят редовно призовано,
се представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата и
моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител,който
моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.07.2021 година около 11:40 часа в град с., в ОО „АА“ – град с.,
служителите на АНО извършили комплексна проверка, обхващаща периода
01.07.2020 година до 30.04.2021 година на фирма „НЕЛИ КАРГО“ ООД,
1
притежаваща лиценз № 16900 за извършване на международен превоз на
товари.
В хода на проверката било проверено CMR № ..... от 10.09.2020
година,като въз основа на него контролните органи приели,че превозвачът е
допуснал да се извърши международен превоз на товари на 10.09.2020 година
по маршрут Испания – Румъния. Установили,че превоза е извършен с
автомобил марка„МАН ..... категория N3 с регистрационен № ...... от водача
Венелин Николов Биволарски с ЕГН **********,като приели,че същия не
отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата
по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. В хода на проверката било установено и ,че
водачът притежавал удостоверение за психологическа годност № 431114 с
валидност до 03.06.2020 година както и ,че за периода от 01.07.2020 година
до 24.04.2021 година, водачът е извършил международни превози на товари
без валидно Удостоверение за психологическа годност.
Въз основа на така посочените констатации на 01.07.21г.,в
присъствието на управителя на дружеството бил съставен Констативен
протокол , който бил подписан от него и от проверяващите лица,като въз
основа на него бил съставен АУАН и издадени НП, с което на дружеството –
жалбоподател за извършено от него нарушение на чл. 7а, ал.2, предложение
последно от ЗАвтП в вр.чл.8,ал.1 от Наредба № 36/06г. на МТ на
дружеството жалбоподател е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева на основание чл. 96г,ал.1 от
ЗАвтП.
Въз основа на събрания в хода на делото доказателствен материал,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява и
основателна, като съображенията на съда за това са следните:
Съгласно императивните разпоредби на ЗАНН както в АУАН, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, а
именно датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното
постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби,
които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе
под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН,от своя страна
указва ,че следва да има единство между описанието на нарушението,
2
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени.
Предвид горепосоченото,съдът счита, възражението в таза насока
направеното от страна на процесуалния представител на дружеството,в
жалбата против НП и поддържано в съдебно заседание за основателно.В
конкретния случай както в АУАН, така и в обжалваното и издадено, въз
основа на него НП са намерили отражение фактите, които са релевантни за
ангажиране на отговорността на дружеството по чл.96г, ал.1, предл.2 от
ЗАвПр.Съгласно посочената норма следва да е описано , че в качеството си на
работодател дружеството е допуснало да извърши превоз водач, който не
притежава удостоверение за психологическа годност,доколкото разпоредбата
на чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП предвижда, че лицензираните превозвачи, лицата по
чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този
закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
В нормата на чл. 96г, ал.1 от ЗАвтП,са описани две изпълнителни
деяния,доколкото се предвижда имуществена санкция за всеки, който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари .Видно от обжалваното
НП , в същото е посочено изпълнителното деяние, а именно допустителство,
но липсва посочване на точна дата и място на извършването му .
Видно от обстоятелствената част на АУАН и на наказателното
постановление, отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана
за това, че е допуснал да се извърши международен превоз на товари като е
посочено ,че същия се е осъществил на дата 10.09.20г.В подкрепа на този
извод е посочен документ именуван като СМR №..... от 10.09.20г,като въз
основа на този документ е прието ,че превоза е извършен с посоченото в
АУАН, МПС по маршрут Испания –Румъния. Отново в обстоятелствената
3
част на НП и в АУАН е допълнено ,че такъв превоз е бил извършван не само
на тази дата но и за периода от 01.07.20г. до 24.04.21г.без да се посочват
други обстоятелства във връзка с това твърдение, а именно точни дати ,
използувани МПС , маршрути и др.
Това е съществено процесуално нарушение, тъй като не е предявено
коректно обвинение на нарушителя, относно датата и часа на извършване на
установеното нарушение. Датата на извършване на нарушението е един от
основните подлежащи на доказване факти в административно-наказателното
производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е
меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на
дееца.
От обективна страна административното нарушение се характеризира с
дата, респ. период на осъществяването си и място , които следва да бъде
посочена в АУАН и НП. Посочването на тези факт относно обективната
страна на административното нарушение е от значение както за защитата на
административно-наказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата
си, така и за съда, доколкото е от значение за проверка на
законосъобразността на акта и НП.
В конкретния казус, административно – наказващия орган е посочил
няколко дати , включително и периода през който е извършвана проверката ,
без да е посочил мястото на извършване на нарушението . Действително,
същото може да бъде предположено като такова по седалище на
санкционираното дружество, но това не санира допуснатия пропуск.
Съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, датата и
мястото на извършване на деянието представляват задължителни елемент при
описание на същото и се явяват обстоятелства, индивидуализиращи
конкретното деяние. Датата на деянието е от значение и за определянето на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно, като при липса
на такава, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а мястото указва местната подсъдност ,която
също следва да бъде проверена с оглед преценка на законосъобразността на
НП.
4
Воден от горното,съдът счита ,че в конкретния случай се касае за
допуснато от административнонаказващия орган нарушение, което
съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е основание
отмяна на обжалваното наказателно постановление, в който смисъл е
константната практика на съдилищата.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на
адвокатско възнаграждение,тъй като с оглед изхода на делото същите следва
да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на
чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер. По силата на
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира
заплащане на разноски съгласно представения по делото Договор за правна
защита и съдействие.Същите са в размер на 500,00 лева, поради което съдът
следва да ги уважи в размер от 440 лв. като съобрази ,че съгласно т.2 на чл. 7
от Наредбата възнаграждението е определено в размер на 300лв,плюс 7
процента,върху горницата над 1000лв.
Ето защо, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22 – 0000417 на Директор на РД „АА“, град Б.
против „НЕЛИ КАРГО“ ООД с ЕИК С, представлявана от М. Д. Б. ЕГН
********** град с., с което за нарушение на чл. 7а, ал.2, предложение
последно от ЗАвтП в вр.чл.8,ал.1 от Наредба № 36/06г. на МТ е наложено
5
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000.00
лева на основание чл. 96г,ал.1 от ЗАвтП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“, град Б. да заплати на „НЕЛИ КАРГО“ ООД с ЕИК
С, представлявана от М. Д. Б. ЕГН ********** сумата от 440
лв.,представляваща разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд с. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – с.: _______________________
6