Р Е Ш Е Н И Е
Номер 893 от
18.06.2021 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
втори състав, на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 120 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Братя Чинкови“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 3, офис 1, представлявано от управителя Сабри Смаил Халил, чрез адвокатско дружество „Т. и Й.“ – БАК, представлявано от адвокат М.Т. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 с изх. № 02-Z600/6378/ 29.12.2020 год. на Зам.Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата е заявено, че оспореното писмо е незаконосъобразно в своята цялост, поради неспазване на установената форма, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Формулирано е искане за прогласяване на нищожността на оспореното писмо или да бъде отменено и делото решено по същество. Алтернативно е формулирано искане, при наличие на основания за това да се отмени процесното писмо и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган. В съдебно заседание, дружеството, чрез законния си представител Сабри Смаил Халил лично и с представител по пълномощие – адв. С.Й. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът по оспорване – Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Д.М. оспорва жалбата като неоснователна, ангажира не ангажира допълнителни доказателства, различни от административната преписка, представя писмено становище по съществото на спора, в което формулира искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
закона, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация, имащо правен интерес от оспорването и е насочена против
индивидуален административен акт, който пряко засяга правата и законните му
интереси. Подадена е в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен
срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и съдържание.
Предвид това, жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От представените по делото доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател „Братя Чинкови“ ЕООД е земеделски производител, регистриран в интегрираната система за администриране и контрол на ДФЗ (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УНР) 534325.
На 23.06.2017 год. (последният ден от срока за прием на заявления за кампания 2017 год.) в Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) Бургас около 15,00 часа представляващия „Братя Чинкови“ ЕООД – Сабри Смаил Халил е отворил заявлението си за подпомагане. Землищата, в които е започнал да очертава площите са били землищата на селата Ръжица, Разбойна, Преображенци и Просеник в Община Руен. Попълването на заявлението е ставало първоначално със съдействието на Таня Степанова от ОСЗ Бургас, а след края на работния ден – 17.30 часа, по заявлението е започнала да работи Р. Ц. – ст.експерт в ОСЗ Бургас. Общата площ, която бенефициента е искал да заяви е била около 4000 дка. В хода на работа по заявлението, Сабри Халил е бил предупреден, че от началника на службата – Н. Л., че ще се работи до късно заради обема на площите, които следва да бъдат очертани. С напредване на времето, ст.експерт Ц. и началника Л. са обяснили на Халил, че около 23.00 часа трябва да се ориентира към приключване, за да има достатъчно време да се пуснат проверките на заявлението, да се отстранят грешките от проверката и да се разпечатат карти на очертаните БЗС, което изисква технологично време. При това, Халил е заявил, че има още 3-4 парцела и приключва. Около 23.30 часа, двете служителки на ОСЗ Бургас отново са напомнили на представляващия дружеството, че е крайно време да приключва, защото ИСАК спира в 23.59 часа и намя да стигне времето за приключване на заявлението. Отговора на лицето отново е бил, че има още само 3-4 парцела и иска да очертае и тях. В 23.45 часа Лазарова е започнала да разпечатва картите на блоковете, като при поредното й напомняне за изтичащото време, Халил е заявил, че желае да заяви угар на няколко парцела и след това ще приключи. В крайна сметка, до 23.59 часа заявлението не е било попълнено, като представляващия дружеството не е очертал всички парцели и не е удостоверил с подписа си, данните, въведени в ИСАК до 23.59 часа на 23.06.2017 год., в който момент системата автоматично се е изключила. С оглед на това и поради нежеланието на Халил да приключи заявлението до 23.59 часа на 23.06.2017 год., без да е попълнил всичките си парцели, заявлението е останало в ИСАК със статус „Въвеждане в ОСЗ“. В последствие, заявлението е било разпечатано и подписано от Сабри Смаил Халил – управител на „Братя Чинкови“ ЕООД на 27.06.2017 год.
Предвид горното и след като е приел липсата на основания за финансово подпомагане, Изпълнителния директор на ДФЗ мълчаливо е отказал да извърши оторизация и финансово подпомагане за кампания 2017 год. на земеделския производител „Братя Чинкови“ ЕООД. Така формирания мълчалив отказ е бил оспорен от дружеството пред Административен съд гр. Бургас, където е било образувано адм. дело № 1356/2018 год. по описа на съда. С Решение № 891/14.05.2019 год., постановено по адм. дело № 1356/2018 год., състав на Административен съд гр. Бургас е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на Изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по заявлението в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. След проведено касационно оспорване, цитирания съдебен акт е бил оставен в сила с Решение № 7156/10.06.2020 год. по адв. Дело № 8071/2019 год. на Върховен административен съд.
Във връзка с горното, Зам.изпълнителния директор на ДФЗ е постановил оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 с изх. № 02-Z600/6378/29.12.2020 год. В писмото, в табличен вид са вписани оторизираната сума (в лева) – 0 и извършеното плащане (в лева) – 0. Като основание за така определено е посочено, че заявлението на дружеството за кампания 2017 се счита за подадено извън сроковете, предвидени в чл. 4, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5). Посочено е също, че съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 5, датата на разпечатване и подписване на заявлението се счита за дата на подаване на заявление за подпомагане по директни плащания в ДФЗ-РА.
Разяснено е, че в конкретния случай жалбоподателя е стартирал с въвеждане на заявлението в ОСЗ Бургас на 23.06.2017 год. в 1534 часа, като до 23.59 часа не е приключил с въвеждане на всички данни в системата, т.е. не е удостоверил с подписа си данните, въведени в ИСАК до 23.59 часа на 23.06.2017 год. Посочено е също, че заявлението е разпечатано и подписано на 27.06.2017 год., което е извън всички срокове за подаване на заявление по директни плащания за кампания 2017 год. в Наредба № 5. Изрично е разяснено, че 23.06.2017 год. е последния възможен срок за подаване на заявления по директни плащания за кампания 2017 год.
Недоволен от така постановеното писмо, жалбоподателя е оспорил същото, по повод което оспорване е образувано настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспореното писмо е незаконосъобразно в своята цялост, поради неспазване на установената форма, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че след влизане в сила на Решение № 891/14.05.2019 год. по адм. дело № 1356/2018 год. на Административен съд гр. Бургас, административния орган не се е произнесъл в указания от съда 14-дневен срок, което съставлява съществено процесуално нарушение. На следващо място е развита тезата, че оспореното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви. Във връзка с това твърдение е направено позоваване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която указва, че административните актове следва да съдържат фактически и правни основания за издаване, каквито в оспореното писмо липсват. Обоснована е и тезата, че непосочването на ясни и конкретни фактически и правни основания, мотивирали административния орган да постанови своя акт съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото от една страна не дава възможност на адресата на акта да му се противопостави адекватно, което засяга неговите права, а от друга страна препятства съда да осъществи контрол за законност на акта.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване и в съответствие с материалния закон. Този извод
се налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Няма спор между страните, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му. В този смисъл е изричното изявление в сезиражата съда жалба, че уведомителното писмо е издадено от материално компетентен орган. В подкрепа на това следва да се отбележи, че съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", фондът е самостоятелно юридическо лице, което работи на извънбюджетна сметка, акредитиран в качеството му на изпълняващ функциите на единствена разплащателна агенция за Република България. Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство - чл. 2б, ал. 2 от ЗПЗП. Според чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. От своя страна, със Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 год., Изпълнителния директор на ДФЗ е делегирал на г-жа П. Д. С. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. В този смисъл, оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Настоящият съдебен състав не споделя развитите от жалбоподателя възражения за допуснато процесуално нарушение при постановяване на уведомителното писмо, изразяващо се в нарушаване на изискванията за съдържание, поради липсата на фактически и правни основания. Видно от оспореното уведомително писмо, същото съдържа както позоваване на относимите правни норми – чл. 4, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5, така и описание на фактическата обстановка, свързана с обстоятелствата при попълване на заявлението от представляващия дружеството. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите за противоречие на писмото с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5, заявления за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП) се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане, а когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен ден. Извън така очертания в чл. 4, ал. 1 срок, в Преходните разпоредби (ПР) на Наредба № 5, за отделните календарни години са предвидени, крайни срокове за подаване на заявленията, различни от посочения в чл. 4, ал. 1. Така, съгласно § 1, т. 1 от ПР на Наредба № 5 през 2017 година срокът за подаване на заявления по чл. 4, ал. 1 е до 29 май.
Начина и формата за подаване на заявлението, както и данните, които се попълват в него изчерпателно са разяснени в разпоредбите на Наредба № 5, като в чл. 10, ал. 2, изр. 4 изрично е указан момента, в който се счита, че дадено заявление е подадено, а именно - датата на разпечатване и подписване на заявлението се счита за дата на подаване на заявление за подпомагане по директни плащания в ДФЗ – РА.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 5 предвижда възможност за кандидатите да подадат заявление извън срока по чл. 4, ал. 1, което обаче е обвързано с налагане на съответната санкция – ДФЗ-РА намалява полагащите му се плащания с 1 % за всеки работен ден закъснение. Освен посочената в ал. 1 санкция, нормата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 указва конкретен период за подаване на заявлението след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, а именно – заявление за подпомагане не може да бъде подадено по-късно от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1. В обобщение на посочените правни норми следва да се приеме, че заявление за подпомагане се подава в срок от 1 март до крайната дата, очертана в ПР на Наредба № 5 за всяка календарна година, за която се кандидатства за подпомагане, като след този краен срок, но не повече от 25 календарни дни, кандидатите могат да подават заявление, но с прилагане на указаната санкция – намаляване на полагащите му се плащания с 1 % за всеки работен ден закъснение. След изтичане на 25-те календарни дни след крайния срок, за кандидатите отпада възможността да подават заявление. Фактът, че нормата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата изрично указва, че заявление за подпомагане не може да се подава след изтичане на регламентирания 25-дневен период обосновава извод, че въпросния срок е преклузивен, като изтичането му преклудира възможността на кандидатите въобще да подават заявление.
В настоящия случай, годината за която се кандидатства за подпомагане е 2017 год. и съгласно § 1ж, т. 1 от ПР на Наредба № 5 срокът за подаване на заявление е от 1 май до 29 май. От доказателствата по делото очевидно се установява, че дружеството, чрез представляващия го законен представител – Сабри Халил не е депозирал своето заявление в така очертания законов срок. Както става ясно от доказателствата, Сабри Халил е отишъл в ОСЗ Бургас, за да попълни заявлението си на 23.06.2017 год., който е последния ден от 25-дневния срок по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5. Както вече се посочи, нормата на чл. 10, ал. 2, изр. 4 изрично указва момента, в който се приема, че дадено заявление е редовно подадено – това е момента на разпечатване и подписване на заявлението. В случая Халил е разпечатал и подписал заявлението едва на 27.06.2017 год., т.е. след изтичане на крайния срок.
В хода на съдебното дирене, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допуснат в качеството на свидетел брата на Сабри Халил – Е. С. Х.. В своите показания, Хасан заяви твърдение, че в хода на попълване на заявлението от страна на брат му, системата е блокирала, като около три часа е отхвърляла очертаванията. Съда не кредитира така заявеното твърдение, доколкото на първо място свидетеля, като брат на представляващия дружеството-жалбоподател се явява заинтересован от изхода на спора. На следващо място, по административната преписка са приложени докладни записки от началника на ОСЗ Бургас – Н. Л. и от ст.експерт в ОСЗ Бургас – Р. Ц., в които липсват каквито и да е данни за възникнал технически проблем в системата при попълване на заявлението от страна на Сабри Халил. Нещо повече, в така представените докладни, които съставляват официален документ безпротиворечиво е описана хронологията и действията, които са извършвали както служителите на ОСЗ Бургас, така и управителя на дружеството, от които става ясно, че Сабри Халил многократно е бил предупреждаван, че трябва своевременно да приключи с очертаване на площите, за да има време за извършване на необходимите проверки, нанасяне на корекциите, разпечатване и подписване, тъй като системата автоматично ще се изключи в 23.59 часа. Основание, да не се кредитират показанията на този свидетел е и твърдението на същия, че брат му е отишъл на следващия работен ден, когато е приключил заявлението. От доказателствата по делото се установява, че заявлението е приключено на 27.06.2017 год., докато първия работен ден след 23.06. е 26.06.2017 год. – понеделник присъствен ден.
В настоящия случай безспорно се установява, че заявлението на кандидата „Братя Ченкови“ ЕООД е подадено, чрез разпечатване и подписване едва на 27.06.2017 год. след изтичане на преклузивния за това срок. В този смисъл, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Братя Чинкови“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 3, офис 1, представлявано от управителя Сабри Смаил Халил, чрез адвокатско дружество „Т. и Й.“ – БАК, представлявано от адвокат М.Т. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 с изх. № 02-Z600/6378/ 29.12.2020 год. на Зам.Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Братя Чинкови“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 3, офис 1, представлявано от управителя Сабри Смаил Халил да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136 сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.