РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8004 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, срещу С.К.З. ЕГН **********,*** и ***К.Г. ЕГН **********,***, в
качеството им на наследници на починалата в хода на производството ответница М.П.Г. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните /след
направено изменение на иска/, че ответниците дължат на ищеца
обща сума в размер на 103,02 лева за консумирана топлинна енергия, от които 59,06
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2019 г., както и 43,96 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.07.2017 г. до 09.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 6807/2019 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е депозирано
възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен №***, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ,
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно
поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в
областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи
се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 6807/2019 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответника е използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи, че сумите за
топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни отчети
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на
Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление
отдадена от сградна инсталация в размер на 191,47 лева, сума за отопление с ИРУ
за процесния период в размер на 471,40 лева, сума за отопление без ИРУ за
процесния период в размер на 33,16 и сума за услуга дялово разпределение в
размер на 49,42 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтиран три броя
ИРУ, един водомер и една щранг лира. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответника е
депозирал отговор. Твърди, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като е
заплащала всички суми.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът М. Г. редовно уведомен не се явява и не се представлява.
В проведеното по делото о.с.з.
назначеният по делото особен представител на ответницата С. З. адв. Д. не се
явява. В нарочна писмена молба сочи, че ответниците по делото след издаване на
заповедта за изпълнение са направили плащания по делото, което счита, че е
признание от тяхна страна. Навежда доводи, че ищецът е следвало с постъпилата
сума първо да погаси лихвите, а после главницата. Сочи че оставащият размер на
неплатената главница е в размер на 90 лева в условията на разделност.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото е присъединено ч.гр.д. № 6807/2019 г. по описа на ПлРС, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата 767,73 лева за главница за периода 01.05.2017
г.– 31.08.2019 г. и лихва върху
главницата в размер на 43,96 лева за периода 04.07.2017 г. до 09.10.2019 г. и
законната лихва върху главницата от 17.10.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед
за изпълнение № 3845/18.10.2019 г., срещу която в срок е постъпило възражение,
поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство
са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, публикувани във в.
Посоки и в. Нощен труд, от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на наследодателя на ответниците по делото за
исковия период.
Установява се от представената по делото справка за лице,
водена на името на М. Г., че същата е съсобственичка на процесния топлоснабден
имот.
От приложения по делото Договор
№102/01.06.2015 г., сключен между ЕС, находяща се в ***и Техем Сървисис ЕООД се
установява, че ЕС е възложила на Техем сървисис да достави и монтира в сградата
ЕС ИРУ, както и да извършва услугата дялово разпределение.
Приобщено като доказателство по
делото е и писмо от Община Плевен, отдел „местни данъци и такси“, изпратено до
М. Г., от което се установява и какви са били задълженията на наследодателя на
ответницата към общината.
Установява се от приложения по
делото НА за дарение на недвижим имот № *** на нот. И.***с рег. № ***с район на
действие ПлРС, че К. Г. е дарил на сина си М. Г. ½ идеална част от
процесния топлоснабден имот.
От представеното по делото
Удостоверение за наследници на М. Г., починала на 16.03.2020 г. се установява,
че нейни наследници са С.К.З.
и ***К.Г..
Видно е от приложените по делото
фактури, че ищецът е издавал такива на ответницата за процесния период.
Приобщено като доказателство по
делото е и заключението по допуснатата от съда ССЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От
заключението на същата се установява, че към датата на ИМ размерът на дължимата
главница е в размер на 450,89 лева и лихва за забава за исковия период в размер
на 43,96 лева; че към датата на изготвяне на експертизата задължението на
ответника е в размер на 59,06 лева главница и 43,96 лева лихва за забава. Сочи,
че със сумата от 13,02 лева е погасена и законна лихва.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че
учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на
посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница
и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по
количество и качество.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника,
срещу която в срок е постъпило възражение, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от
приобщените доказателства, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.
Установява
се и, че сградата, в която се намира
имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Поради
изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см.
на чл.153 ЗЕ според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия, както и от изслушаната ССЕ,
неоспорени от длъжниците се установява и каква е главницата и лихвата в
посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответниците в качеството
си на наследници на М. Г., в качеството си на потребител на
топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да заплаща
месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия. Неизпълнение на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължат
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване
на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК
за ответниците е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната
сума.
В случая, от страна на ответника
- длъжник, има извършено плащане в хода на производството - след образуване на
настоящето исково производство, с което, съдът счита, че е погасена частично от
претендираната сума. С платените 13,02 лева от ответника ищецът неправилно е
погасил законна лихва, която не у е присъдена. Съдът намира, че със сумата от
13,02 лева следва да се погаси част от мораторната лихва. Поради това следва,
предявения иск за присъждане на мораторна лихва до размера на 30,94 лева да
бъде уважен, а за горницата до 43,96 да бъде отхвърлен, като погасен чрез
плащане в хода на процеса. Искът следва да бъде уважен и за сумата от 59,06
лева, представляващ главница за доставено, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на същата.
Съдът обаче намира, че ответникът
е станал причина за завеждане на настоящия иск, тъй като плащането на
претендираната сума е станало в хода на процеса, поради което, същият следва да
понесе направените по делото разноски. В случая ответникът не е погасил
сторените от ищеца разноски в заповедното производство, поради което същият
следва да бъде осъден да заплати същите, които са в размер на 75 лева.
За исковото производство, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 304,46 лв., съобразно
основателността на исковата пртенция към датата на депозиране на ИМ, съобразно
заключението на ВЛ по допусната ССЕ.Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в
исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ,
бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради
което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв.
Съдът счита, че разноските
направени за особен представител следва да бъдат възложени в тежест на лицето,
което е било представлявано от такъв по делото, поради което ответницата С.К.З. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сума в размер на 294,64 лева, съобразно основателността
на исковата пртенция към датата на депозиране на ИМ, съобразно заключението на
ВЛ по допусната ССЕ
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че С.К.З. ЕГН **********,*** и ***К.Г.
ЕГН **********,*** в качеството им на наследници на починалата в хода на
производството ответница М.П.Г. ЕГН **********,*** дължат на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сума в
общ размер на 90 лева за консумирана топлинна енергия, от които 59,06 лева
– главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 31.08.2019 г., както и 30,94 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.07.2017 г. до 09.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6807/2019 г. по описа на ПлРС,
до окончателното погасяване на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над 30,94 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.07.2017 г. до 09.10.2019 г., до претендираната
сума от 43,96 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.07.2017 г.
до 09.10.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.К.З. ЕГН **********,*** и ***К.Г. ЕГН **********,***, в
качеството им на наследници на починалата в хода на производството ответница М.П.Г. ЕГН **********,*** да заплатят на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 6807 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.З. ЕГН **********,*** и ***К.Г. ЕГН **********,***, в
качеството им на наследници на починалата в хода на производството ответница М.П.Г. ЕГН **********,*** да заплатят на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***,
сумата от 304,46 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.З. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, сумата от 294,64
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: