№ 299
гр. К., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20225510200316 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №21-284-001798/ 24.09.2021г.
на началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл.183,ал.4,т.7, пр.1, чл.345,ал.2, чл.177,ал.1,т.2 и
чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, на Д. И. Ч. са наложени административно
наказание- глоба общо в размер на 2150 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на същото, тъй като според процесуалния представител
на въззивника били допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата
по изготвянето му.
АНО не се представлява в с.з., но негов представител депозира писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, е приел за
установено, че на 11.09.2021 год. в 23.00ч. в село Турия на улица без име до
стоманобетонен електрически стълб(ГП-1 номер 22) в посока изток-запад Д.
И. Ч. е управлявал мотоциклет, с номер на рамата, с неустановена
собственост, като същото не е регистрирано по надлежния ред, водача не е
бил с предпазна каска, не е притежавал свидетелство за управление на МПС,
1
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, отказал
е да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510-ARDN-0023 за употреба на алкохол в количеството издишан въздух и
да даде кръв за алкохолна проба, макар да му е бил издаден и връчен талон за
изследване с номер 092305, със залепени стикери серия А номер 036597.
АУАН бил съставен по данни на свидетел 1 и свидетел 2.
Видно от протокол за мед.изследване амб.№197/ 12.09.2021г. на ФСМП-
Казанлък, подписан и изготвен от д-р Коста Терзиев нарушителят Д. Ч. е
отказал да даде кръв за алкохолна проба.
АНО квалифицирал деянието като немаловажно такова и като нарушения на
чл.137е, чл.140,ал.1, чл.150а,ал.1 и чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е било връчено на нарушителя
своевременно, в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в
преклузивния срок по ал.2 от посочения текст, от легитимиран субект/срещу
когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд/по местоизвършване на твърдените
нарушения/, поради което е процесуално допустима.
В жалбата се твърди, че жалбоподателя не е извършил вменените му
нарушения и че в хода на административно-наказателното производство са
били допуснати съществени процесуални нарушения. В хода на съдебното
следствие това становище беше поддържано и аргументирано от
процесуалния представител на жалбоподателя(адвокат Г. М. от Софийската
АК), както в с.з., така и в писмено становище.
В с.з. актосъставителят Г. изцяло поддържа описаната от него в АУАН
фактическа обстановка ,макар същата да не е възприета от него лично.
От ангажираните в процеса гласни и писмени доказателства, които са
последователни, логични, кореспондиращи си и взаимно допълващи се, се
установява, че действително на 11.09.2021 год. в 23.00ч. в село Турия на
улица без име до стоманобетонен електрически стълб(ГП-1 номер 22) в
посока изток-запад Д. И. Ч. е управлявал мотоциклет с неустановена
собственост и нерегистриран по надлежния ред, без поставена предпазна
каска, без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за
2
категорията, към която спада управляваното от него МПС и е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510-ARDN-0023 за употреба на алкохол в количеството издишан въздух и да
даде кръв за алкохолна проба, макар да му е бил издаден и връчен талон за
изследване.
Не се твърди обратното от жалбоподателя и неговия процесуален и същите не
представиха доказателства в подкрепа на подобна теза, с изключение на
твърдението, че всъщност въззивника само е бутал мотоциклета си, без да
задейства двигателя му.
Предвид горното и запознавайки се подробно с материалите по делото съдът
приема за безспорно доказано извършването на вмененото на жалбоподателя
деяние и разглеждайки правния спор по същество следва да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Наказателното постановление несъмнено е било издадено от компетентно
лице, което се установява от представената по делото изрична
оправомощителна заповед, доказваща наличието на подобна компетентност
на издателя на постановлението- началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-
Казанлък, а и на съда е служебно известно, от представяна по други
административно-наказателни дела заповед, че към датата на постановяване
на наказателното постановление именно посоченото длъжностно лице е
изпълнявало тази длъжност.
По съществото на административното обвинение съдът намира
извършеното нарушение за доказано по несъмнен начин, съобразно описаното
по-горе.
Не се споделя от съда оплакването на процесуалния представител на
въззивника, изразено в писмено становище, че на посочената в акта и
наказателното постановление дата същия не е управлявал мотоциклет, по
смисъла на ЗДвП, тъй като само го е бутал. Това е така, защото управлението
на МПС-во по смисъла на закона представлява упражняването на контрол
върху него. В тази връзка дали ПМС-во е било бутано или същото се е
движило, чрез задействане от страна на водача на моторната му тяга, е без
значение.
Съгласно трайната съдебна практика в наказателното постановление
издателят му не е длъжен да посочва мотиви защо не счита случая за
3
маловажен, поради което не прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, но въпреки
това в случая същия го е сторил. Фактът, че такова е издадено означава, че
преценявайки обстоятелствата по случая наказващия орган намира случая за
немаловажен. За такъв, с оглед естеството на засегнатите обществени
отношения, го намира и настоящият съдебен състав. Извършените нарушения
са формални, което означава, че за съставомерността им не се изисква
настъпване на конкретни и установени вредни последици. Предвид
изложеното няма как да се обоснове извод, че процесните нарушения са с по-
ниска степен на обществена опасност от други сходни нарушения, за да се
приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.
В изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП,
които да опорочават последното и да повлекат неговата отмяна на това
основание, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати такива и че същите са довели до засягане правото
на защита на нарушителя, а именно:
Съгласно императивната норма на чл.42,ал.1,т.3 от ЗАНН актът за
установяване на административно нарушение трябва да съдържа мястото,
където е извършено последното. Идентична, относно наказателното
постановление, е разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
В случая, от така констатираното в АУАН и НП, не става ясно къде е
извършено деянието. Много неясно, неточно и объркващо в акта е описано,
че Д. И. Ч. е управлявал мотоциклет „в село Турия на улица без име до
стоманобетонен електрически стълб“, като тези констатации на
актосъставителя са били повторени от АНО в издаденото от него наказателно
постановление. По този начин същите са посочили координати на
извършване на нарушението, идентични с действителните такива, но по-късно
в хода на производството, с писмо от кмета на Община-Павел баня и със
справка от EVN, беше уточнено, че местността „Цигански дол“, в която е
управлявал мотоциклет жалбоподателя, всъщност представлява „терен по
регулационния план на с.Турия, който няма кадастрален номер, представлява
неукрепен откос/дере/, което граничи с второкласен път II-56, представляващ
главна улица в урбанизираната територия на с.Турия“ . Посоченият
стоманобетонен електрически стълб пък се намира на цитирания път II-56,
4
Павел баня-Пловдив, което означава, че не на него е било извършено
нарушението, тъй като той си има наименование.
Видно от приложената разпечатка и от публичната база данни на Google
maps, както и от приложените планове от ЕВН и Община- Павел баня, в
района на стоманобетонен електрически стълб 22 няма както улица, така и
път, които да се подведат под разпоредбата на ЗДвП, като единствено е
налична местност „Цигански дол“ с излаз на второкласен път II-56, по който,
съобразно показанията на актосъставителя Г. и на свидетеля- очевидец С., се
е движил въззивника.
Изложеното дотук навежда извод, че пътя, по който се е движил
жалбоподателя, не е такъв, отворен за обществено ползване.
Съобразно разпоредбата на чл.1,ал.1 от ЗДвП, правилата за движение по
пътищата, регулирани с ЗДвП и ППЗДвП, се прилагат изключително и само
при движение по такива, отворени за обществено ползване, като
компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира
върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване(чл.2, ал.3,
изр.второ от ЗДвП).
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че служебно бе
констатирано от съда извършването и на друго съществено процесуално
нарушение, а именно- при съставяне на АУАН GA473381/ 12.09.2021г. е била
нарушена нормата на чл.44,ал.1,пр.1 от ЗАНН, тъй като на жалбоподателя не
е дадена възможност да възрази на място по акта, защото препис от
последния му е бил връчен с готов напечатан текст „НЯМАМ
ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
Посочените нарушения са особено съществени, неотстраними са в съдебната
фаза на административно- наказателния процес и сами по себе си
представляват абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита
наказателно постановление №21-0284-001798/ 24.09.2021г., издадено от
началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, за незаконосъобразно
и издадено при допуснати от наказващия орган съществени процесуални
нарушения, поради което намира, че същото следва да бъде отменено на
посочените основания.
5
В този смисъл са налице и условията на чл.63,ал.3 от ЗАНН за заплащане,
от страна на наказващия орган, на направените от жалбоподателя Ч. разноски
в размер на 300(триста) лева за упълномощаване на процесуален
представител.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №21-284-001798/
24.09.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-
Казанлък, с което на Д. И. Ч. от гр.К., ул.„С.п.“№71, с ЕГН **********, са
наложени административно наказание-глоба общо в размер на 2150(две
хиляди сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Стара Загора да заплати на Д. И. Ч. от гр.К., ул.
„С.п.“№71, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
300(триста) лева за упълномощаване на негов процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че същото е изготвено, пред Административен съд-
Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6