РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Силистра, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500300 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 382/28.06.2022г., постановено по гр. д. № 1663/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Силистра /СРС/, е отхвърлен, като погасен по
давност, искът на Е. Е. Р. от гр. Дулово, ул. „Христо Ботев“ № ...... против С.
А.А. от гр. Силистра, ул. „София“ № ........, чрез който ищецът моли съда да
намали дарственото и завещателното разпореждане, извършени от неговия
баща Е. А. Р. в полза на А. А. Р., наследодател на ответника, съответно чрез
договор за дарение, обективиран в НА № 11, т. 1 по описа на РС - Силистра за
1984 г., и чрез нотариално завещание НА № 15, т. 1 по описа на СВ -
Силистра за 2000 г., чийто предмет е ПИ с идентификатор 66425.500.2278 по
кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-
18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 145
кв.м. с административен адрес: гр. Силистра, ул. “Д-р Анастас Янков” №
........., заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 66425.500.2278.1 със застроена площ от 50 кв.м., едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 66425.500.2278.2 със застроена
площ от 16 кв.м., едноетажна сграда (складова база) с идентификатор
66425.500.2278.3 със застроена площ от 4 кв.м. и едноетажна сграда (складова
база) с идентификатор 66425.500.2278.4 със застроена площ от 2 кв.м., при
1
съседи: имоти с идентификатори 66425.500.2260, 66425.500.2279,
66425.500.5023, 66425.500.2277 и 66425.500.2262, до размера на запазената му
част от 1/3, като му възстанови тази запазена част. Осъден е Е. Е. Р. от гр.
Дулово, ул. „Христо Ботев“ № ...... да заплати на С. А. А. от гр. Силистра, ул.
„София“ № ....... направените по делото разноски в размер на 800 лв.
(осемстотин лв.) за адвокатски хонорар и е отхвърлено искането на Е. Е. Р. от
гр. Дулово, ул. „Христо Ботев“ № ...... за присъждане на направените по
делото разноски.
Недоволен от решението, е останал Е. Е. Р., който чрез процесуалния си
представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е
неправилно и постановено в нарушение на закона, поради което моли да бъде
отменено и постановено друго, с което да се уважи предявеният от него иск.
Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете
инстанции.
Ответната страна по жалбата С. А. А., чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалабата и моли
съда решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и да му
се присъдят направените разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения
и правилно е приложен материалният закон.
Предявен е иск по чл. 30 ЗН.
Не се спори по делото, че бащата на ищеца - Е. А. Р.ов е притежавал
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 66425.500.2278 по
кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед
№ РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 145 кв.м. с административен адрес: гр. Силистра, ул. “Д-р
Анастас Янков” № 32 заедно с построените в имота едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 66425.500.2278.1 със застроена площ от 50
кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 66425.500.2278.2
със застроена площ от 16 кв.м., едноетажна сграда (складова база) с
идентификатор 66425.500.2278.3 със застроена площ от 4 кв.м. и
едноетажна сграда (складова база) с идентификатор 66425.500.2278.4, със
застроена площ от 2 кв.м. Не се спори също, а и от представения на стр.4 от
първоинстанционното дело НА № 11 от 1984 г. се установява, че същият се
разпоредил с ½ ид.ч. от този имот чрез договор за дарение, сключен в полза
на съпругата му Айше Р.ова. След неговата смърт /12.18.2012г./ Айше
Ахмедова Р.ова, която е продължил ада живее в имота, се е снабдила с
констативен нотариален акт № 107/5.10.12г. /стр.6 от делото/, чрез който е
призната за едноличен собственик на имота на основание цитирания по-горе
договор за дарение, както и нотариално завещание, извършено чрез НА № 15,
2
т. 1 по описа на СлВп. - Силистра за 2000 г.
От уд-ето за наследници на стр. 3 от делото е видно, че А. Р. е починала
на 22.05.2021г. и е наследена от единствения си наследник - своя брат С. А.
А., ответник по делото.
Ищецът твърди, че при опит да уреди наследствените си права, след
смъртта на А., е узнал, че с констативен НА № 34, т. 12 по описа на СВ -
Силистра за 2012 г. тя е призната за собственик на целия имот, както въз
основа на посочения по - горе договор за дарение, така и чрез нотариално
завещание, извършено чрез НА № 15, т. 1 по описа на СВ - Силистра за 2000
г. Твърди, че така извършените от баща му дарствено и завещателно
разпореждане накърняват неговата запазена част от наследството, поради
което моли съда да намали същите до размера на запазената му част от 1/3.
Ответникът С. А. А. прави възражение за погасяване по давност на
правото на ищеца да поиска възстановяване на запазената си част от
наследството на своя баща, тъй като от смъртта му през 2012 г. е изминал
период по - дълъг от пет години съобразно общата погасителна давност по чл.
110 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН повелява, че когато наследодателят
остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството, а съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право
на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. По
аргумент от чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на низходящ, единствено дете,
когато наследодателят е оставил съпруг, е 1/3 от наследството.
От становищата на страните по делото се налага изводът, че
имуществото на починалия наследодател Е. А. Р. се е състояло единствено от
вещното право върху процесния недвижим имот, поради което следва да се
приеме, че извършеното в полза на съпругата му завещателно разпореждане с
втората половина от имота лишава другия му наследник от каквито и да било
права върху това имущество, поради което накърнява запазената му част от
наследството на неговия баща.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Според насоките, съдържащи се в Постановление № 7 от
28.XI.1973 г., Пленум на ВС - б. „г“, искът за намаляване на завещания и на
дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата
петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на
наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът упражни
своите права по завещанието.
В случая наследството на Е. А. Р. е открито със смъртта му, настъпила
на 12.08.2012 г., а облагодетелстваната от атакуваното завещателно
3
разпореждане А. А.Р. е упражнила правата си по него на 05.10.2012 г.,
снабдявайки се с констативен нотариален акт за собственост на целия имот с
идентификатор 66425.500.2278. От този момент до датата на завеждане на
иска - 10.11.2021 г., е изминал период от време, по - дълъг от
регламентирания в закона петгодишен давностен срок, като по делото
липсват данни, че той е бил спиран или прекъсван, което налага изводът, че
СРС правилно е приел за основателно възражението на ответника за
погасяването по давност на правото на наследника на Е. Р. да търси
възстановяване на накърнената си запазена част от наследството на своя баща
и е отхвърлил предявения иск.
Жалбоподателят счита, че в мотивите си първоинстанционния съд
правилно е посочил разпоредбата на чл.28, ал. 1 от ЗН, съгласно която
наследодател, оставил низходящи, не може със завещател ни разпореждания
или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява запазена част от
наследството, но от приложените по делото нотариални актове е видно, че
той е направил дарение 1984 г. и нотариално завещание 2000 г., с които е
нарушил закона и тези две действия по отношение на запазената му част в
размер на 1/3 са изначално нищожни именно поради противоречие с
императивния закон и не могат да породят целените и искани с тях правни
последици, още повече да се придобие по давност тази идеална част.
Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на ответната страна,
че тези възражения са неоснователни, тъй като в ЗН не е установено
императивно правило за поведение, съгласно което намаляването на
запазената част чрез приживе сключени от наследодателя договори за дарение
или оформени от него завещателни разпореждания обуславят
недействителността на дарствените, респективно на завещателните, актове.
Законодателят изрично приема хипотеза, в която с дарението или
завещанието наследодателят да е надхвърлил разполагаемата си част и
отчитайки така настъпилите валидни последици от безвъзмездните сделки, е
предоставил на наследника със запазена част потестативното право да иска
възстановяване на гарантирания му от закона дял от откритото наследство,
като така предвиденият от правния порядък начин за възстановяване на
запазената част от наследството е изцяло диспозитивен. Отделен е въпросът
дали наследникът със запазена част ще се възползва от даденото му от закона
потестативно право и ще го упражни по съдебен ред или няма да се възползва
от него.
Горното налага безспорния извод, че даренията и завещанията, с които
се накърнява запазената част на наследник по закон, са напълно действителни
сделки, като тяхното разпоредително действие може да се коригира от съда
до размера на разполагаемата част на наследодателя, но само в случаите,
когато той е изрично сезиран с такова искане и по отношение на него не е
изтекъл погасителният давностен срок, при изрично направено възражение от
съответната страна за това, както е в случая.
Като е достигнал до същите крайни изводи и е отхвърлил предявения
иск, като погасен по давност, СРС е постановил правилно решение, което
подлежи на потвърждаване.
4
Съобразно изхода на процеса пред СОС, на ответника следва да се
присъдят направените от него разноски пред въззивната инстанция,
възлизащи на 1 200 лв. – заплатен адвокатски хонорар, видно от представения
договор за правна защита и съдействие /стр.21 от делото/.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 382/28.06.2022г., постановено по гр. д. №
1663/2021г. по описа на Районен съд – гр. Силистра /
ОСЪЖДА Е. Е. Р. от гр. Дулово, ул. „Христо Ботев“ № ....., да заплати
на С. А. А. с от гр. Силистра, ул. „София“ №......, направените по делото
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста
лева) лв. – заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страната.
На осн. чл.236, ал.3 ГПК решението да се впише с два подписа, тъй като
съдия Теодора Василева е в отпуск, като й се предостави за подпис след
завръщане от отпуск.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5