Решение по дело №2793/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ-231                                                        24.02.2021г.                                                        гр. Бургас                    

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На  осемнадесети декември                                                             2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                       Председател: Росица Темелкова

                                                       Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                               Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер 2793                                      по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 196 от 04.11.2020г., постановено по гр. дело № 20202160100466/2020г. по описа на Районен съд – Поморие са наложени в полза на Т.В.Д. мерки за защита от домашно насилие, осъществено на 31.08.2020г. от М.М.Р., като съдът го е задължил да се въздържа от домашно насилие спрямо Т.В.Д.. С цитираното решение е забранено на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на М.М.Р. да приближава пострадалата Т.В.Д., жилището на Т.В.Д. и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от една година. С цитираното решение е наложена на М.М.Р. на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба в размер на 200 лева.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.М.Р., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, тъй като не са обсъдени и не са взети предвид в цялата им съвкупност събраните на първоинстанционното производство доказателства и по-конкретно – показанията на майката на молителката Т.В.Д.. В жалбата се посочва, че не са били събрани в първоинстанционното производство доказателства относно извършването на акт на домашно насилие, а представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН сама по себе си не е достатъчно доказателство за извършено такова насилие, ако не е подкрепена с други доказателства, които по безспорен начин да удостоверят, че действително е извършен акт на домашно насилие. В жалбата се посочва, че не са били анализирани доказателствата в тяхната съвкупност и не е бил отразено по никакъв начин изявлението на разпитаната св. А.в съдебно заседание (майка на молителката) в смисъл, че същата на процесните дата, час и място, е отсъствала от страната.

                   В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена. Не представя доказателства пред настоящата инстанция.

                   Ответната страна по въззивната жалба – Т.В.Д. не депозира отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността й.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение е законосъобразно и основателно.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Производството пред Районен съд – Поморие е образувано въз основа на депозирана Молба от Т.В.Д. против М.М.Р., в която се посочва, че 31.08.2020г. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от страна на М.М.Р., с когото е живяла на съпружески начала, но от месец март 2020г. са разделени и не живеят заедно. В молбата се посочва, че на 31.08.2020г. ответната страна е причакал молителката  на слизане от автобуса и започнал да я дърпа и да я бие докато се прибере до дома си. Посочва се, че той й е взел телефона, ударил го в земята, вследствие на което телефона се е пропукал. Молителката посочва, че през цялото време ответната страна по молбата я е обиждал и псувал, тя е успяла да се отскубне и да се прибере у дома, след което се обадила на тел. 112 и е обяснила случая. На сигнала се е отзовала полицията и е отправено предупреждение на ответника М.Р. да се въздържа от насилие.

                   По делото с молбата е представена и Декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, подписана от молителката – Т.В.Д., в която изрично е посочено, че на 31.08.2020г. около 17.40 часа  М.М.Р. е осъществил спрямо нея насилие, изразяващо се в дърпане, бутане, нанасяне на удари,   отнемане на телефона и отправяне на обидни думи, псувни и заплахи.

                   По делото е представен писмен отговор от страна на М.М.Р., в който посочва, че на 31.08.2020г. не е извършвал каквито и да е действия на насилие спрямо молителката Т.В.Д..

                   По делото в качеството й на свидетел е разпитана Н. А. А.(майка на Т.В.Д.), от показанията на която се установява, че на 31.08.2020г. не е била в Република България. Свидетелката в своите показания посочва за инциденти, на които е ставала свидетел за периода, в който дъщеря й заедно с М.М.Р. са живели заедно на съпружески начала. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелката А. не касаят процесния инцидент, тъй като самата свидетелка посочва, че на датата на инцидента – 31.08.2020г. не е била в страната, а касаят влошените отношения между страните по делото. Предмет на настоящото производство обаче е единствено възникналия на 31.08.2020г. инцидент и показанията на свидетелката А. няма как да бъдат взети предвид.

                   На основание чл. 2, ал. 1 от Закона за защита срещу домашно насилие – домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лице, с които се намират в родствена връзка, които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

                   От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, а и страните по делото не спорят по отношение на това обстоятелство, че Т.В.Д. и М.М.Р. са живели на семейни начала, но от месец март – 2020г. са разделени. По делото не се спори, че страните имат дете, което към месец септември – 2020г. е на седем години.

                   Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто не е настоящия случай. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Доказателствената тежест на ответната страна при направеното оспорване, че е извършен акт на домашно насилие е да се проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. Доказателствената тежест в този процес е обърната и именно ответника е страната, която следва да докаже при условията на пълно доказване, че не е осъществен акт на домашно насилие.

                   По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства от страна на ответника М.М.Р. (въпреки дадената от страна на съда възможност), които да опровергаят изложените обстоятелства от страна на молителката Т.Д., изложени в представената в първоинстанционното производство Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. При това положение, настоящата инстанция намира, че по делото остават недоказани твърденията на ответната страна по молбата, че не е осъществил акт на домашно насилие.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид представените по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и събраните гласни доказателства, съдът намира, че по делото се установява обстоятелството, че на 31.08.2020г. между страните е възникнал инцидент, при който М.Р. е причакал молителката при прибирането й у дома след работа и я е обиждал и псувал и със своите действия е проявил агресия, която следва да бъде характеризирана като домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашно насилие, което налага по отношение на него да бъде взета мярка за защита от домашно насилие. С оглед конкретните осъществени действия от ответната страна, БОС намира, че адекватните мерки по смисъла на чл. 5 от ЗЗДН са да бъде задължен ответника – М.М.Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да му бъде забранено да приближава Т.В.Д., жилището, обитавано от нея, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от девет месеца. Безспорно е, че страните са родители на малолетно дете, което има нужда да общува и с двамата, за да не се нарушават изградените между тях връзки и е безспорно, че влошените отношения помежду им не следва да пречат на емоционалното развитие на тяхното дете. Бащата следва да осъществява лични контакти със своето дете и наложената мярка не следва да препятства възможността за това. Безспорно е и обстоятелството, че самите страни следва да могат да общуват помежду си без напрежение и без прояви на агресия именно поради факта, че имат дете и неговото отглеждане, възпитание и цялостно развитие зависи от отговорността, която следва да проявят спрямо него. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че ограниченията за М.Р. да приближава Т.Д. следва да бъдат определени за срок от девет месеца – период, който настоящата инстанция намира, че е достатъчен, за да успокоят и да възстановят своите нормални взаимоотношения.

                   На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена глоба като последица от извършените действия.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат напълно с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде отменено в частта, в която е забранено на М.Р. да приближава Т.Д. за срок от една година и вместо него да бъде наложена забрана на М.М.Р. да приближава Т.В.Д., жилището, обитавано от нея, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от девет месеца.

                   На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за водене на настоящото производство в размер на 25 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас.

                   Съдът не следва да се произнася по отношение на направените между страните разноски, тъй като искане от ответната страна в този смисъл не е направено.

                   С оглед на горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

 

                   ОТМЕНЯ Решение № 196 от 04.11.2020г., постановено по гр. дело № 20202160100466/2020г. по описа на Районен съд – Поморие в частта, в която е наложена мярка за защита в полза на Т.В. Т., като е забранено на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на М.М.Р. да приближава пострадалата Т.В.Д. жилището й и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от една година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на М.М.Р., ЕГН ********** да приближава пострадалата Т.В.Д., ЕГН ********** *** жилището й, нейната месторабота, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от девет месеца.

                   Да се издаде Заповед за защита срещу осъществено домашно насилие.

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196 от 04.11.2020г., постановено по гр. дело № 20202160100466/2020г. по описа на Районен съд – Поморие в останалата му част.

                   ОСЪЖДА М.М.Р., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат  Анна Матеева-Евтимова  да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сума в размер на 25 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса за въззивното производство.

                   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                   Препис от постановеното решение да се изпрати на страните.

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                           2.