МОТИВИ по
присъда № 26/21.02.2020 г. по НОХД № 1588/2013г. по описа на
Районен съд гр. Дупница
Дупнишката районна прокуратура е повдигнала и предявила
обвинение срещу Б.М.Б. за това, че под формата на продължавано престъпление на
23.10.2009 г. в гр. Дупница, в качеството си на длъжностно лице (Управител на „***
България” ООД) съзнателно е сключил неизгодни сделки (договор за наем, акт №
138, т. І, рег. № 3815 от 23.10.2009 г. между „*** България” ООД, със седалище
и управление гр. Дупница и „Реванш 2009” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. София за отдаване под наем на магазин за търговия на едро за промишлени и
хранителни стоки, находящ се в УПИ І – 6723, кв. 17
по регулационния план на гр. Дупница, с идентификатор 68789.607.395.1,
представляващ застроена площ от 1264 кв.м, с адрес гр. Дупница, ул.”Ст. ” № 40,
ведно с оборудването в него и договор за наем акт № 139, т. ІІ, рег. № 3816 от
23.10.2009 г. между „*** България” ООД, със седалище и управление гр. Дупница и
„Реванш 2009”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София за преотдаване
под наем на магазин за хранителни и промишлени стоки, находящ
се в УПИ V кв. 218 по регулационния план на гр. Дупница в центъра на
ж.к.”Бистрица” с идентификатор 68789.20.308.4, представляващ застроена площ 549 кв. м., с адрес гр.
Дупница, ж.к.”Бистрица” № 4) и от това е произлязла значителна вреда в размер
на 622 736 лв. за „*** България” ООД, като с оглед на голямата стойност на
щетата е налице „особено тежък случай” по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК - престъпление по чл. 220, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК,
И срещу С.В.З. – в това че в периода от 29.12.2009 г.
до 19.04.2010 г. в гр. Дупница, в магазини за хранителни стоки, находящи се в УПИ І – 6723, кв. 17 по регулационния план на
гр. Дупница, с идентификатор 68789.607.395.1, представляващ застроена площ от
1264 кв.м, с адрес гр. Дупница, ул.”Ст. ” № 40 и УПИ V в кв. 218 по
регулационния план на гр. Дупница в центъра на ж.к.”Бистрица” с идентификатор
68789.20.308.4, представляващ застроена площ 549 кв. м., с адрес гр.
Дупница, ж.к.”Бистрица” № 4 без съгласието на „*** България” ООД, като
притежател на търговската марка „Супермаркети Меджико”
е използвал в търговската дейност външни реклами, рекламни табели за промоция,
торбички и етикети с цени, които са обект на това изключително право на „***
България” ООД – престъпление по чл. 172 „б”, ал. 1 от НК.
По делото не е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалото дружество.
Представител
на Дупнишка районна прокуратура в съдебно
заседание поддържа обвиненията срещу
двамата подсъдими така както са повдигнати и е изразил становище по
обвиненията, а именно, че обвиненията са
доказани по несъмнен начин, като е направен подробен анализ на събраните
по делото гласни и писмени доказателства и моли изготвената съдебно-счетоводна
експертиза от вещите лица Д., Г. и А.,
да бъде изключена от доказателствения материал по
делото и същата да не бъде ценена при постановяване на крайния съдебен акт, тъй
като противоречи на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Пледира
подсъдимите да се признаят за виновни за извършените от тях престъпления
и им бъде наложено наказание „лишаване от свобода в справедлив размер, като
съдът с оглед чистото съдебно минало на двамата подсъдими приложи по отношение
на тях и разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, а по отношение на подсъдимия С.З.,
счита че следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
Моли разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимите.
Адвокат Г. - защитник на подсъдимите Б.М.Б. и С.З. считат
че обвинението по отношение на подсъдимия Б. не е доказано по категоричен и
несъмнен начин, както и че подсъдимия не е осъществил състава на престъплението
за което му е повдигнато обвинение и
молят същия да бъде признат за не виновен като моли да бъде оправдан. По
отношение на подсъдимия З. счита, че деянието не е извършено умишлено, т.е., че подсъдимия не е осъществил от
субективна страна състава на престъплението, тъй като същият наел магазина заедно с поставените на
него етикети и торбички с логото „Меджико“, като не е
бил уведомен от наемодателя, че се касае за защитен търговски знак „Меджико“. Адв. Р.- защитник на подсъдимия Б., счита че неговия подзащитен не е извършил деянието за което е обвинен и
пледира да бъде оправдан, като счита че съдебно- счетоводната
експертиза, изготвена от вещите лица Д., Г. и
А., е обективна, което се доказва и от събитията развили се в
последствие след като подзащитният му е бил освободен
като управител на дружеството, дружеството не е
продължило дейността си.
Подсъдимият Б. е дал обяснение, като не се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение и моли да бъде признат за не виновен.
Счита, че решението за отдаване под наем на двата магазина към момента, предвид
финансовите загуби на дружеството през последните три години, е било правилно и
целесъобразно, като твърди, че договорената наемна цена не е увредила
дружеството, а и не би имал интерес като съдружник да действа във вреда на
дружеството. Освен това сочи, че като съдружник без да има ограничение в дружествения договор относно правата и
задълженията не е нарушил закона като е действал от свое име.
Подсъдимият З., се е възползвал от правото се
да не дава обяснения по случая и моли да бъде признат за не виновен и оправдан
от съда.
Съдът след преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с
доводите на подсъдимия, приема за установено следното:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Б.М.Б. - роден на *** г. в с. Баланово,
постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, неосъждан, женен, със
средно образование, работещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.В.З. е роден на *** ***, постоянен
адрес:***, българин, българско гражданство, неосъждан, женен, със средно
образование, трудоустроен, същият с ЕГН **********.
С решение на фирмено отделение при Окръжен съд
Кюстендил, от 14.07.2009г., по ф.дело №608/1999г., било регистрирано
дружество,”*** България”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, община
Дупница, област Кюстендил, ул.”С. ” № 40, със собственици подсъдимия Б.М.Б. и
испанските граждани Петро М.Б.У. и Х.П.К.А., които
били и управители на дружеството, и като такива могли да извършват действия
както заедно така и по отделно. Подсъдимият Б. бил с дружествен дял от 0,8% от
капитала на дружеството, даващ правото на 15% от гласовете на Общото събрание
на дружеството, дивидент в размер на 15% от печалбата на Дружеството, и
ликвидационен дял в случай на напускане на дружеството или при прекратяване на
същото в размер на 15%, П.М.Б.У., испански гражданин, бил с дружествен дял от
2,28%, от капитала на дружеството, даващ правото на 2,27% от гласовете на
Общото събрание на Дружеството, дивидент в размер на 2,27% от печалбата на дружеството
и ликвидационен дял, в случай на напускане или при прекратяване на дружеството
в размер на 2,27%, Х.П.К.А. –испански гражданин- бил с дружествен дял от
2,28%,от капитала на дружеството, даващ правото на 2,27% от гласовете на Общото
събрание на Дружеството, дивидент в размер на 2,27% от печалбата на дружеството
и ликвидационен дял, в случй на напускане или при
прекратяване на дружеството в размер на 2,27% и „*** С.А.” -с дружествен дял от
94,65% от капитала на Дружеството, даващ правото на 84,46% от гласовете на
Общото събрание на Дружеството, дивидент в размер на 80,46% от печалбата на
дружеството и ликвидационен дял в случай на напускане или прекратяване на дружеството
в размер на 80,46%. Развиваната от ”*** България” ООД дейност е създаване и
експлоатация на търговски площи и развиване на търговия с хранителни и
промишлени стоки в тях. В изпълнение на решенията на съдружниците,
на дружеството през 1999г., е закупен недвижим имот-УПИ І-6723, в кв.17,по
регулационния план на гр.Дупница, с площ от 4663 кв.м, и била изградена
едноетажна търговска сграда със застроена площ от 1246 кв.м., която била
използвана като магазин за хранителни и промишлени стоки- „Меджико-1”, находящ
са на ул.”С. Каражда” №40. С договор от 07.07.2005г., дружеството наело от „Соларис
Груп”ООД, магазин за хранителни и промишлени стоки, находящ
се в УПИ V, кв.218 по регулационния план на гр.Дупница, находящ
се в центъра на ж.к.”Бистрица”, представляващ едноетажна масивна сграда, включваща
търговска площ, складови помещения, и санитарни възли с площ от 562 кв.м, като
наетото помещение дружеството използвало за създаване и развитие на магазин за
хранителни и промишлени стоки-„Меджико-2”.Съгласно чл.35 от дружествения договор на „***
България”ООД, управителя, а именно подсъдимия Б.М.Б., имал следните права:да
изпълнява решенията и осъществява функциите, възложени му с решения на Общото
събрание, с Дружествения договор и с правилата за вътрешна организация на
работата на дружеството (такива не се установиха да са създадени от
дружеството); да осъществява оперативно ръководство на дейността на дружеството
и да организира стопанисването и опазването на неговото имущество; да
представлява дружеството пред държавните, съдебните, данъчните, митническите и
други държавни и обществени органи, длъжностни лица, дружества и граждани; да
сключва и прекратява трудови договори с работниците и служителите на
дружеството; да сключва договори от името на дружеството; да подписва всички
разходни и изходящи от дружеството документи. В началото на 2009г, с оглед на
настъпилата икономическа криза в страната и намалялото потребление от страна на
населението, както и поради обстоятелството, че посочените два търговки обекта,
а именно-„Меджико-1”
и „Междико-2”,
обслужващи и „Тец Бобов дол”, с ваучери, а договора бил прекратен, оборота и
двата търговски обекта спаднал значително и още повече от предходната година. С
оглед посочени обстоятелства през 2008г, в края на годината управителя на
дружеството подсъдимия Б., а и с оглед на обстоятелството, че на територията на
Община Дупница, вече се появили и други вериги от магазини-като СБА, били
проведени срещи с представители на веригите СБА, и „Била”, за отдаване на
въпросните два търговски обекта стопанисвани от дружеството под наем на
посочените вериги магазини. Преди 2009г, а и
в началото на годината, с оглед спадащия оборот на двата магазина, поради
настъпилата финансова криза, подсъдимия Б. започнал да не изплаща дължимите
суми относно направени от него заявки, на доставчиците. За това свидетелстват
приложените по делото изпълнителни листа, както и образуваните множество
граждански дела. Това влошено положение продължило и през следващите месеци на
2009, като подсъдимия уведомил останалите съдружници
за положението в което е изпаднало дружеството. След което на 23.10.2009г,
подсъдимия Б., сключил договори за наем -акт № 138, т.І, рег. №
3815/23.10.2009г. между „*** Българиря”ООД, със
седалище и адрес на управление
гр.Дупница и „Реванш 2009”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, за отдаване под наем на
магазин за търговия на едро за промишлени и хранителни стоки, находящ се в УПИ І–6723, кв.17 по регулационния план на гр.
Дупница с идентификатор 68789.607.395.1, представляващ застроена площ от 1264
кв.м, с адрес: гр. Дупница, ул. „Ст. ” № 40, ведно с оборудването в него за
наемната цена от 1500.00 евро месечно и
договор за наем акт № 139, т.ІІ, рег.№ 3816/23.10.2009г. между „***
България”ООД, със седалище и управление: гр. Дупница и „Реванш 2009” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, за преотдаване под
наем на магазин за хранителни и промишлени стоки, находящ
се в УПИ V, кв. 218 по регулационния план на гр. Дупница в центъра на ж.к.
„Бистрица” с идентификатор 68789.20.308.4, представляващ застроена площ 549
кв.м, с адрес: гр. Дупница, ж.к. „Бистрица” № 4,за наемната цена от 1000.00
евро месечно. И двата договора за наем били сключени за срок от 10 години и
вписани в Службата по вписванията. В последствие отношенията между подсъдимия и
останалите съдружници се влошили, като същия бил
освободен от длъжността Управител на дружеството, считано от датата на
решението на общото събрание, а именно-17.12.2009г. В последствие и договорите
за наем били прекратени, без заплащане на неустойки от страна дружеството.
С договора за наем сключен на 23.10.2009г., от
подсъдимия Б. с „Реванш 2009”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, за преотдаване
под наем на магазин за хранителни и промишлени стоки, находящ
се в УПИ V, кв.218 по регулационния план на гр. Дупница в центъра на ж.к.
„Бистрица” с идентификатор 68789.20.308.4, представляващ застроена площ 549
кв.м, с адрес: гр. Дупница, ж.к. „Бистрица” № 4, за наемната цена от 1000.00
евро месечно, било отдадено и оборудването в него-машини и съоръжения. Като в
магазина се намирали и рекламни табели с
логото на ”Супермаркет Меджико”, торбички с
посоченото лого и етикети и рекламни табели за промоция с надпис ”Междико”. Същите били и използвани по време на съставянето
на констативния протокол от наемателя на посочения търговски обект, а именно
„Реванш 2009”,
представлявано от Управителя С.В.З., подсъдим по второто повдигнато обвинение
от ДРП.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от съвкупната преценка
и анализ на обясненията на подсъдимия
Б.Б., от показанията на разпитаните
пред настоящата инстанция свидетели- П.М.Б.У., Х.П.К.А., Е.Р.Г.В., Е.Р.М., В.Щ., Симеон Б., заверено копие от протокол на Общото събрание на „*** България” ООД,
заверени ксеро копия от вписвания на дружеството,
заверено ксерокс копие от договор за наем от 07.07.2005
г., заверено копие от договор за наем от 23.10.2009 г., акт № 138 т. І, рег. №
3815 от 23.10.2009 г., заверено копие от договор за наем акт № 139 т. ІІ, рег.
№ 3816 от 23.10.2009 г., приложените по делото писмени доказателства, имащи
значение по делото, като констативни протоколи, справка за марка и др., от
изготвените по делото четири съдебно-счетоводни експертизи –на ДП е изготвена
съдебно -икономическа и финансова експертиза, по разгледаното НОХД № 1345/11 г.
по описа на ДнРС
е допуснатата и назначена нова съдебно -счетоводна експертиза, ведно с
изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, както и от събраните
доказателства по делото. В хода на съдебното следствие по настоящето дело бяха
изготвени две нови съдебно-счетоводни експертизи, като по първата бяха
изготвени още четири допълнителни заключения. Приложените по делото
писмени доказателства не съдържат недостатъци от формална страна, между тях не се установяват противоречия, както в
отделните документи, така и между тях, не са оспорени от страните, поради което се възприеха от съда.
Като обсъди всички събрани
по делото доказателствени материали, съдът прие следното
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът кредитира последната съдебно –счетоводна
експертиза изготвена от вещите лица Г., А. и Д., които ясно, точно и
аргументирано са направили анализ на сключените договори за наем, като са
посочили, че след 1991 г. цените са либерализирани и правните субекти договарят
свободно цените и собственикът е този, които след като направи икономически анализ
преценява на каква цена да сключи договора. Вещите лица са ползвали като
нормативна база международни стандарти
2011 г. за оценяване.
След изготвения анализ на дейността на Дружеството е
установено, че финансовата 2009 г. е приключила със загуба, рентабилността от дейността е отрицателна, ликвидността на
краткотрайните активи е под референтните стойности. Експертите са изразили
становище, че договорите за наем са сключени в момент на намалена стопанска активност на търговската
дейност в условията на конкурентен пазар и тяхното сключване е било
целесъобразно.
Становището на
експертите е, че няма нанесена вреда на дружеството „*** България“ ООД по
договорите от 23.10.2009 г. сключени за наем на процесните
имоти.
В хода на съдебното следствие вещите лица са заявили,
че за да определят справедливия размер
на наемната цена на обектите са ползвали информация за сделките, по приложените
по делото документи, като са използвали
съответните корекционни коефициенти, като са подбрали
аналози най-близки до процесните магазините, като
пазарна характеристика, местоположение и площ. Вещите лица са уточнили, че в магазин „Меджико 1“ не може да бъде разделена стойността на
оборудването и на недвижимия имот, тъй като
магазина представлява като такъв след като бъде оборудван със
съответните стелажи, хладилни витрини и др. подобни, иначе представлява само
недвижим имот, като са оценили наем на магазин, което означава търговска
дейност в недвижим имот по международни стандарти 2001 г. за оценяване.
В тази връзка вещите лица подробно и методично са
изложили в констативно-съобразителната част, че с Постановление № 8 от
29.01.1991 г. за либерализиране на
цените от 01.02.1991 г. цените на всички
стоки и услуги, с изключение на електроенергия, топлоенергия, газ -пропан-бутан и въглища се договарят свободно.
По договор за
наем по акт № 138, т. I, рег. № 3815
от 23.10.2009 г. между „*** България“ ООД, със седалище и управление гр.
Дупница и „Реванш 2009“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София за
отдаване под наем на магазин за търговия на едро за промишлени и хранителни
стоки, находящ се в УПИ I- 6723, кв. 17 по регулационния план на гр. Дупница, с
идентификатор 68789.607.395.1, представляващ застроена площ от 1264 кв.м., с
адрес гр. Дупница, ул. „С. “ № 40, ведно с ПИ с площ от 4662 кв.м. („Меджико 1“),
наемната цена е в размер на 1500 евро. По този договор за наем при
прекратяването му преди срока (10 години) и от двете страни се дължи неустойка
в размер на 50 000 евро. Всичките разходи по поддръжката и ремонт на
магазина в срока на договора са за сметка на наемателя и след изтичане на
договора направените от наемателя подобрения остават в собственост на
наемодателя.
От записите в договор за наем, акт № 138, т. I, рег. № 3815 от 23.10.2009 г. е записано, че
магазинът се отдава под наем с оборудването, но наемната цена не е
диференцирана колко за недвижимия имот и колко за машините и съоръженията в
него. Цената за месечния наем е общо 1500 евро.
По договор за наем по акт № 139, т. II, рег. № 3816 от 23.10.2009 г. между „*** България“
ООД, със седалище и управление гр. Дупница и „Реванш 2009“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София за преотдаване под наем
на магазин за търговия за хранителни и промишлени стоки, представляващ
едноетажна масивна сграда без мазета, включваща търговска площ, скадови помещения и санитарни възли, находящ
се в УПИ
V, кв. 128 по регулационния план на гр.
Дупница, в центъра на ж.к. „Бистрица“, с идентификатор 68789.20.308.4,
представляващ застроена площ от 549 кв.м., с адрес гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“
№ 4 (Меджико 2“) наемната цена е в размер на 100 евро
месечно. По този договор за наем при прекратяването му преди срока (10 години)
и от двете страни се дължи неустойка в размер на 50 000 евро. Всичките
разходи по поддръжката и ремонт на магазина в срока на договора са за сметка на
наемателя и след изтичане на договора направените от наемателя подобрения
остават в собственост на наемодателя.
От записите в договор за наем, акт № 139, т. II, рег. № 3816 от 23.10.2009 г. е записано, че
магазинът (недвижимия имот) се отдава
под наем, без да е записано че се отдава под наем машините и съоръженията в
него. Цената за месечния наем е общо
1000 евро и това е наема на цена на магазин за хранителни и промишлени стоки
(без машините и съоръженията в него).
Договорите са подписани за срок от 10 години и това
предполага риск с пазарните условия в бъдеще време –движение на пазарните цени
на наемите на подобни обекти- магазини в гр. Дупница, като нагоре, така и
надолу. В следващи периоди е възможно да има голямо предлагане под наем на
магазини и цените на наемите да падат. Във връзка с това, така както са
фиксирани цените на наемите на процесните магазини-
стоп наемна цена към 23.10.2009 г. и срок от 10 години, ведно със записаните
неустойки от 50 000 евро и за двете страни, при евентуално прекратяване на
наемните договори, дава основание на експертите да приемат, че наемната цена е
коректно преценена, в т.ч. и риска за
получаване на фиксираните наеми във времето.. При отдаване под наем,
наемодателя прави анализ как това ще се отрази на по нататъшната дейност –дали
ще се генерира постоянен доход от наем или ще се развива търговска дейност в
силно развит и рисков пазар за продажба на хранителни стоки в следващите 10
години, в т.ч. и в гр. Дупница при
навлизащи сериозно и активно големи магазини на вериги за продажба на
хранителни стоки в България.
Оценката на наема е изготвена по метода на пазарните
сравнения се базира на пазарните цени на сравними по местоположение и
предназначение имоти, които са извършени при пазарна конкуренция и
удовлетворяват изискванията за сравнимост с предмета на заключението за оценка
на пазарен наем, като вещите лица са взели приложените документи по тройната експертиза вх. № 6770/04.06.2015 г.,
които според експертите дават най-коректната информация за пазара за отдаване
под наем на магазини- търговски обекти към искания период –м. октомври 2009 г.
Базата на стойността е пазарната стойност, която е оценената сума, срещу която даден актив или
пасив може да смени собственика си или да се наеме, към датата на оценката
чрез сделка при пазарни условия между желаещ купувач и желаещ продавач, след подходящ
маркетинг, при което всяка от страните е действала информирано, благоразумно и
без принуда.
При определянето на справедливата пазарна стойност на
наема са взети предвид наемните цени по
вписаните сделки за 2009 г., като за същата година е налице динамика по
отношение на цените на наемите на кв.м. поради тази причина при определяне стойността на средния пазарен наем е приложен
коефициент за съпоставимост, с който се приравняват аналозите кам оценявания обект по параметри, предназначение и местоположение, доколкото може да се
прецени от описанието на пазарните аналози. За подобни градове като гр. Дупница
местонахождението на аналозите, не е от голямо значение и не дава фрапиращи
разлики за наемните цени, поради което в настоящия случай тази разлика е
пренебрегната. Справедливата пазарна стойност за отдаване под наем на магазини
са определени по вписаните сделки за 2009 г. Извежда се средна пазарна стойност
на наем на търговски обекти, в частност
магазини за хранителни стоки в гр. Дупница. Относно магазин „Меджико1“ е описано, че ПИ се намира в западната част
на града, с неправилна форма и заема тупик между ж.п.
линия и път от републиканската пътна мрежа. Достъпът до ПИ е в северозападната
му част и единственото предназначение на незастроеното дворно място е
обслужване на магазина (търговската му дейност), което е предпоставка за
отдаването на сградата под наем. Във връзка с това незастроеното дворно място
не може извън сградата да е предмет на наем.. Сградата е сглобяема, метална
конструкция (колони, греди и ферми) с
ограждащи леки метални панели по цялата височина, покрив – двускатен,
с ламарина. Сградата и нейното предназначение ограничават сериозно достъпът до
клиенти в т.ч. и отдаването и под наем за магазин за хранителни стоки, няма
поток и е ограничен достъпът до нея. Като вещите лица са дали справедлива месечна наемна цена в размер на
1503 евро.
За магазин „Меджико2“ вещите лица са посочили, че
сградата представлява магазин за хранителни и промишлени стоки, застроена в
комплексно застрояване, представляваща едноетажна масивна, без мазета,
включваща търговска площ, складови помещения и санитарни възли, без прилежащ
терен, сграда. Като вещите лица са дали
справедлива месечна наемна цена в размер на 1069 евро.
Експертите са посочили, че за предходните три години,
преди сключване на договорите за наем за двата магазина приходите са вписани в Одиторските
доклади за 2007 и 2008 г. и в Отчета за приходи
и разходи за 2009 г., публикувани в Търговския регистър (с приложени
копия по делото). Сумите са посочени и в съответните дневници по продажби (също
приложени по делото за месец март/октомври 2009 г.. В дневниците всички сделки
са вписани по фактури, с текст „приходи от продажби“, като същите не са
диференцирани нито по вид стоки (хранителни, промишлени и други стоки и
услуги), нито по местоположение на извършването им в кой от двата магазина или
друг обект е извършена продажбата. При преглед на приложените по делото фактури
е видно, че липсва аналитичност, за да бъде извършен аналитичен преглед на тези
продажби, поради което и не може да се отговори коректно на поставения
въпрос. В тази връзка експертите сочат,
че е налице неточност в описаните данни в предходните експертизи, назначени в
хода на съдебното следствие по настоящото дело, защото при липса на посочената
аналитичност, в тези цифри могат да участват различни видове други приходи,
които не са свързани с дейността на магазините. Също така в дневниците за
продажби от където са взети данните, са описани сделките с ДДС, но е възможно
да няма описани сделки по продажби с нерегистрирани по ДДС юридически и
физически лица.
В тази връзка експертите са дали
финансово-икономически анализ по данни съгласно публикувани в ТР годишни финансови
отчети за 207, 2008 и 2009 г., като информацията за 2009 г. е редуцирана
пропорционално към м. октомври на 2009 г, тъй като договорите за наем са
сключени на 23.10.2009 г., като изводът, че през периода 2007-2009 г.
дружеството е с влошено финансово състояние и приходите от продажби показват
нестабилна търговска дейност. Постоянните доходи от уговорен наем е с постоянна
доходност е благоприятно стопанско решение. През трите години е била налице
счетоводна загуба от дейността с натрупана балансова загуба от 176 000 лв.
за 2009 г., тъй като рентабилността за 2007 г. и 2008 г. е била намаляваща, а
за 2009 г. е била отрицателна; ликвидността е била под референтната стойност от
0,50; обращаемостта на краткотрайните материални активи е била забавена.
Вещите лица са дали заключение, че считано към 2009 г.
настоящата стойност на наема (обща сума) чрез капитализация на наличните и
актуални проходи, е близка до договорената наемна цена (разликата е 2%), поради
което може да се направи извод, че размерът на договорения наем е напълно
адекватен.
При този случай, наличието на стабилен приход, изразен
под формата на паричен поток от наеми, дава възможност за относителна
стабилност, по-добра от продажбата на стоки, в условията на развита
конкуренция.
Дългият срок на действие на договорите за наем също се
отразява благоприятно поради факта, че след 2009 г. няма дейност свързана с
търговия, доходът е постоянен и е във валута.
Предвидената значителна неустойка по договорите в
размер на 50 000 евро, очаквано ще покрият щетите, ако договорите бъдат
прекратени предварително.
Заключението на експерта, както и всяко друго
доказателство в наказателния процес не може да има безспорна доказателствена стойност. Единствено сборът от
доказателства, прецени по отделно и в тяхната съвкупност могат да обосноват
един или друг правен извод. Заключениата на вещите
лица Ш., Х. и Симеонова с отразените в
него изводи постигнати при неясен метод на изследване, при липсата на други
доказателства, които да го подкрепят не би могло да бъде прието за достатъчно
доказателство, което да установи факта, че поддържаната от обвинението сума е довела
до вреда на дружеството. Макар експертите, изготвили експертиза на ДП и
експертите изготвили последната съдебно-счетоводна експертиза да са ползвали
при оценката метода на справедливата пазарна цена, съдът прие като
аргументирано изготвено заключението на вещите лица Г., А. и Д. като годно
доказателство по делото, тъй като същото е подкрепено с аргумента, че при
свободно договаряне на цените, а и в случая подсъдимия Б., като управител в
дружеството не е имал интерес да увреди дружеството. Освен това вещите лица Г.,
А. и Д. са изчислили цената на кв.м. като са се съобразили с конюнктурата на
пазара към момента на сключване на договорите за наем, което според настоящия
съдебен състав не е сторено коректно от експертите изготвили експертизата на
ДП, поради което съдът не я кредитира при постановяване на присъдата. Що се
касае до заключението изготвено от вещите лица инж. Б.Г., инж. Л.В. и инж. С.С., същото се доближава като оценка, с много малка разлика,
с кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза. В подкрепа на този
извод съдът ще изложи хронологично
становищата на вещите лица.
По досъдебното производство е изготвена съдебно-икинимическа
и финансова експертиза от вещи лица инж. С.К., инж. Т.Б., инж. Е.П. и ик. В.П., които са посочили, че оценката се базира на концепцията на справедливата
пазарна стойност, която се дефинира като
„стойността, изразена в паричен еквивалент, срещу която едно имущество би
сменило собственика си, преминавайки от ръцете на желаещия и добре информиран
продавач в ръцете на желаещия и добре информиран купувач, в условията на
конкуренция на открит (свободен) пазар, като никоя от страните не действува под натиск или принуда и достатъчно добре познава
всички имащи отношение факти“, като са използвали при оценка на обектите метод
на пазарните аналози; чрез капиталовата стойност на обектите; метод на
амортизираната заместителна стойност и метод на
разходите, в основата на който е заложена справедливата пазарна стойност на
отдадените под наем машини и оборудване
и срока, за който наемателя желае да си възстанови изцяло стойността на
заложените активи чрез наемни вноски, в случая за 10 години, какъвто е срока на
договора.
По методът на
пазарните аналози вещите лица са дали
заключение, че за магазин „Меджико 1“ месечната
наемна цена е следвало да бъде 1 875.88 евро, а за магазин „Меджико 2“ месечната наемна цена е следвало да бъде
1 786.22 евро.
Чрез капиталовата стойност на обектите вещите лица са дали заключение, че за магазин „Меджико 1“ месечната наемна цена е следвало да бъде
2 362.38 евро, а за магазин „Меджико 2“
месечната наемна цена е следвало да бъде 1 993.46 евро.
Метод на амортизираната заместителна
стойност вещите лица са дали в
табличен вид, в приложение № 3 и № 4 от заключението оценка на ДМА, като
изчислили пазарната стойност за магазин „Меджико 1“,
която към 23.10.2009г. е в размер на 246 865.00 лева, а за магазин „Меджико 2“ до
15.12.2009 г. е в размер на 161 190.00лева.
Метод на разходите са посочили, че месечната наемна цена за магазин „Меджико
1“, която е следвало да бъде договорена,
в договора за наем между „*** България“ ООД
и „Реванш 2009“ ЕООД, за да е налице икономическа изгода за наемодателя
е следвало да бъде в размер на 1600 евро.
Пазарната оценка на машини и оборудване в магазин „Меджико
2“ са изчислили в размер на
161 190.00 лв.
На база тези методи вещите лица са посочили, че
окончателната пазарна стойност на
правото на ползване на магазин „Меджико 1“ ( с
включен наем на сграда и оборудване) е в размер на 3 700 евро, а на
магазин „Меджико 2“ е в размер на 1 800 евро.
Вещите лица са посочили, че за магазин „Меджико 1“ вредната финансова последица за „*** България“
ООД за 10 години се равнява на 516 339 лева, а за магазин „Меджико 2“ за 68 месеца е в размер на 106 397 лв.
Вещите лица са изчислили, че настъпилите вредни финансови последици за „*** България“ ООД досежно договорената продажна цена на оборудването на
магазин „Меджико 2“
е в размер на 132 025 лв.
По НОХД № 135/11 г. по описа на ДнРС
е изготвено заключение от вещи лица инж. Б.Г., инж. Л.В. и инж. С.С. (Л. 77), които са изчисли справедлива (средна)
наемна цена по метода на пазарните аналози и по метода на капиталовата стойност
на обектите като за магазин „Меджико 1“ са определили, че месечния наем се равнява
на 1993.60евро, а за магазин „Меджико 2“ в размер на 1006 евро месечно.
В допълнителното заключение вещите лица (Л. 95) са изчислили разликата в наемната цена за
двата обекта по договора и тази, която е изчислена от вещите лица в основното
заключение, като са изложили съображения, когато два или повече обекта се
отдават под наем, в условията на икономическа и финансова криза, то наемната
цена би паднала с около 10%, като
намалението обикновено е за сметка на
обекта, който е с по-голяма площ и по-лоша локация, като в тази връзка
са намалили с 10 % наемната цена на
магазин „Меджико 1“, като след полученото намаление
месечната наемната цена е в размер
на 1794.6 евро.
Разликата е следната:
-за магазин „Меджико
1“ е 494 евро (1994 евро -1500 евро = 494 евро) или за 10 години 4 949 евро;
-за магазин „Меджико
2“ е 46 евро (1000 евро – 954 евро), или
По настоящето дело е назначена нова
тройно-съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещи лица Р.Х., М.Ш. и В.Г.(Л.
152), в която са дали заключение, че справедливата пазарна стойност за наем на
недвижим имот за търговска дейност в гр. Дупница през 2009 г. за магазин „Меджико2“ е 2.42 евро на кв.м.
или 1 360 евро за един месец, или годишната пазарна стойност от наем се равнява на 16 320 евро, а за магазин
„Меджико 1“ – 2.03 евро на кв.м. или 2 529 евро
за един месец, или годишно- 30 352 евро, а за незастроената площ на за магазин „Меджико
1“ – 1.60 лв. на кв.м. или 5 467 лв. (равняващо се на 2 739 евро). Експертите са приели, че
прилежащия терен към сградата на магазин „Меджико1“ не носи приходи, поради
което приели, че справедливата месечна наемна цена на магазина е само тази на
обекта със застроена площ от 1246 кв. м.
с месечна наемна цена в размер на 2 529 евро и годишен наем в размер
на 30 352 евро.
Вещите лица са
изчислили справедлива пазарна стойност на наем на магазин „Меджико
2“ по методът на сравнимите неконтролирани цени, който е един от нормативно
определените методи за определяне на пазарната цена по смисъла на т.8 и т. 10
от § 1 от ДР на ДОПК във вр. с Наредба Н-9 от 14-08.2006 г. за реда и начините за
прилагане на методите и определяне на пазарните цени. Този метод установява
пазарните цени от гледна точка на сходството между продукт или услуга,
търгувани в контролирана и съпоставима неконтролирана сделка.
Справедливата пазарна стойност за наем вещите лица
съобразили с основните икономически и бизнес фактори, които влияят на пазарната
наемна цена на имоти-магазини, като това са локация, площ, витрини,
човекопоток, паркоместа, климатизация и вентилация,
наличие на конкурентни обекти в съседство, в дългосрочен план и инвестиционна
активност, търсене и предлагане, географски район, демографски условия,
законови и политически фактори и др., и не на последно място управлението и
маркетинг на фирмата.
По отношение на размера на вредите за първата една
година от договорите за отдаване под наем на М1 и М2, сключени на 23.10.2009 г.
и договора за покупко-продажба на стоки от 15.12.2009 г. са настъпили вреди от
договорена твърда цена на наеми, тъй като в чл. 5 от договорите е предвидена
клауза, че: „Никоя страна няма право да променя размера на посочената в чл. 2
наемна цена, през време на срока на действие на договора“, като за една година за магазин „Меджико2“ вредата е 4 424 .00
евро, в т.ч. -4320 от наем и загуби от
неиндексиран с процент инфлация договор
104 евро; за магазин „Меджико 1“ вредата
е 12 648 евро в т.ч. 12 352 от наем
и загуба от неиндексиран с процент инфлация договор 296 евро.
По отношение на вреди, настъпили от договора за
покупко-продажба на стоки: - законова лихва от непреведен размер на ДДС от
14.01.2010 г. до 15.12.2010 г. (договорен срок за плащане на продадената стока една година) –
3 581.00 лв.; - липсват данни за стойността на придобиване на продадените
стоки, с оглед изчисляване на размера на финансовия резултат; - пропуснати
ползи от разсрочено до една година събиране на сумите от продажба на стоките в
размер на 226 556.00 лв. –законова
лихва за договорената една година – 23 927.00 лв.
Нанесената щета на „*** България“ ООД в следствие на
продажбата на цялото оборудване е 147 299.00 лв., както и законната лихва
от невнесено ДДС за заложения срок за плащане на ДМА (една година)- 556.00 лв..
Пропуснатите ползи от разсрочено до една година събиране на сумите от
продажбата на ДВМА в размер на 34 998 .00 лв. - законова лихва за
договорената една година -3 241.00 лв.
Оборотът на фирмата за 2009 г. е 3 317 лв.
Сборната сума от нанесените щети за сключени неизгодни
сделки за първата календарна година е на стойност 307 021.00 лв.
Наемополучателят е ползвал търговската марка на наемодателя, но
експертите не могат да дадат заключение как това се е отразило на
икономическите интереси на собственика
на марката.
Видно от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза
вещите лица (л. 176) са посочили, че периода от м. март до м. октомври на 2009
г. липсват счетоводни документи, от които да е видно какъв е обема на приходите от продажби на дружеството, за да
бъде извършен аналитичен анализ като бъде съпоставена предходната финансова
година, за да бъде направена преценка за влиянието им върху наемната цена на
бъдещ период.
Вещите лица са посочили, че в практиката е необичайно
да се подписват дългосрочни договори за наем с точно определени суми по години,
тъй като на база основните бизнес и икономически фактори за някои от тези
величини реални прогнози съществуват за съвсем кратки периоди, а за други са
съвсем непредвидими. Считат, че фирмената политика, като един от много важните
бизнес-фактори за дългосрочно определяне на цените за наем на търговските
обекти, не е въпрос на прогнози от външни лица. Поради това, че инфлацията е многофакторен
процес, а инфлационните показатели са
основен измерител на икономическата характеристика на пазара и с оглед
защитата на наемите в дългосрочен план вещите лица са дали становище, че следва
да се извършва актуализация на годишните наеми с процента на инфлация, отчетени
от НСИ за предходната година.
В тази връзка са изчислили на база индекса на потребителските цени до края на
2014 г. и неиндексира наем до крайния срок на договорите за отдаване под наем
за „Меджико1“ –до 23.10.2019 г., а за „Меджико2“ – до 07.07.2015
г. вредата от договорената занижена цена от наеми възлиза в размер на
261 148 лв. за магазин „Меджико 1“ и в размер на
50 646 лв. за магазин „Меджико 2“ или общо в
размер на 311 794 лв.
Вещите лица са обобщили сборната сума (от изготвените
по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава) от нанесените
щети за сключени неизгодни сделки до
крайния срок на договорите за отдаване под наем (за магазин „Меджико 1“ –до 23.10.2019 г. и за магазин „Меджико 2“ –до 07.07.2915 г. в
общ размер на 585 812.00 лв.
Във втората допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза (л. 263)
вещите лица са дали заключение, че не съществува влияние на фактора „Приходи от
продажби“ върху формирането на пазарната наемна цена на търговския обект. Направили
са корекция като са заличили посочения размер на вредата в предходната
допълнителна експертиза, като са посочили, че общия сбор от вредите е в размер
на 438 513.00 лв. Освен това са изчислили наем на незастроения терен от
3 417 кв.м. на магазин „Меджико 1“ в размер
на1 062 869.00 лв., или общата вреда възлиза в размер на
1 094 553.00 лв.
В изготвената трета допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза (л. 285) вещите лица са дали отговор на
поставените от страните въпроси, като са посочили, че общата стойност на
наемната цена на магазин „Меджико 1“, включващ
застроена площ от 1 246 кв.м. и прилежащ терен от 3 417 кв.м. е в
размер на 63 220 евро на година.
Поради противоречивите данни в
представените в хода на съдебното следствие
настоящето дело експертни заключения, включително и драстичното
разминаване на изложените данни от изготвената в хода на ДП съдебно-финансово
–счетоводна-икономическа експертиза съдът
назначи нова съдебно-счетоводна експертиза, която кредитира изцяло и
обсъди по-горе.
Съдът не кредитира показанията на св. Е.Р.Г., в частта
относно обстоятелството, че останалите съдружници в
дружеството не са знаели за тежкото икономическо положение в което се намира
същото,а и в по голямата им част, с оглед влошените отношения между нея и
подсъдимия Б., а и с оглед на обстоятелството, че същата е вече един от новите
управители на дружеството, с оглед на което съдът приема, че същата е
заинтересована от изхода на делото. Също така съдът не кредитира показанията на
свидетелите Х.П.К.А. и П.М.Б.У., тъй
като същите свидетелстват за факти свързани с дружеството, които не отговарят
на обективната действителност. Безспорно се доказа по делото, че през 2007 и
2008 г. дружеството не е работило на печалба, а през 2009 г. са били на загуба.
В тази връзка вещите лица са се позовали на приложените по делото писмени
доказателства, които са анализирали в заключенията си. Освен това двамата
свидетели неправилно интерпретират правата и задълженията в учредения
дружествения договор, в който макар и подсъдимия Б. да притежава по-малък
дружествен дял, е имал същите права и задължения като останалите съдружници, като е имал право самостоятелно да сключва
договори. На което обстоятелство, след сключване на договорите за наем, съдружниците са се
възпротивили, когато спрели плащанията по наемните вноски (вж. показанията на
св. А.). В тази връзка съдът приема обясненията на подсъдимия Б. като доказателствено средство, а не като негова защитна
теза, тъй като и двамата свидетели
заявиха, че Б. искал да напусне дружеството още през 2008 г., тъй като в
дружеството не постъпвали печалби, в следствие на настъпилата икономическа
криза през 2008 г., с но испанските
граждани не го освободили и го помолил да продължи дейността си като управител,
тъй като се надявали да възстановят дейността на дружеството.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. М., тъй като
същите са коректно изложени и подкрепени с приложени по делото писмени
доказателства.
С оглед на така установеното,съдът приема, че
подсъдимият Б. не е осъществил състава на престъплението по чл.220 ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1
от НК, нито от обективна нито от субективна страна, но прие, че деянието в
което е обвинен подсъдимия З. по чл.
172б, а. 1 от НК е извършено от него
както от обективна, така и от субективна страна.
Престъплението за което му е повдигнато обвинение
засяга обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране и
осъществяване съобразно установените икономически принципи на стопански
дейности характерни за стопанството като
цяло. Разпоредбата на чл.220 от НК, криминализира
сключването на неизгодна сделка, от длъжностно лице и ако от това са настъпили
значителни вреди за стопанството или учреждението,
предприятието или организацията, които наказателно отговорният субект
представлява. Задължителната практика по правоприлагането на тази норма е
категорична, че предмет на преценка относно съставомерността
на деянието са фактите, сочещи на съществуващи реални представи в съзнанието на
дееца за неизгодността на сделката. С оглед
повдигнатото обвинение следва да се преценят както характера на сделката, така
и всички условия, при които е обективирана волята на
страните и е постигнато съгласие между тях, както и предпоставящите
сделката съвкупни обстоятелства. Неизгодността на
сделката по смисъла на чл.220 от НК, се преценява не само с оглед на това дали
същата е била нужна, за нормалното функциониране на съответния стопански
субект, но и когато клаузите на същата сочат, че макар тя да е била необходима
за дейността на страните по нея, не би бил постигнат съответният икономически
ефект от гледна точка на стойност и/или качество на доставените стоки,от гледна
точка на характер и естество на задълженията,сроковете на изпълнение,
отговорност за неизпълнение и др. Дали сключената сделка е неизгодна се
преценява с оглед на всички условия, поради които тя е била сключена. Тоест изпълнителното деяние на престъплението по чл.220 от НК се изразява
в съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която да са произлезли значителни
вреди за предприятието. За да е налице
вредоносна сделка, необходимо е да е създадена едностранна полза, за едната страна по сделката, като неизгодността се преценява с оглед на различни критерии – вид, качество, количество, срок за
доставка, начин на плащане и др., като
престъпната неизгодност на една сделка може да се
прояви и като пълна липса
на необходимост от нейното сключване. Необходимо е да се преценят
в тяхната съвкупност всички условия при които сделката е сключена и то към момента на сключването й. Деянието е завършено, когато са настъпили
значителни вреди. Тоест задължително е и изследването на изискуемия се признак „значителна
вреда”, включващ реално претърпените материални щети, и причинени други
загуби.,/платени неустойки, лихви и глоби/, но не и пропуснати ползи. Съдът
приема, че така сключените договори за наем от страна на подсъдимия Б. не са
явно неизгодни за дружеството. С оглед задлъжнялостта на дружеството и необходимостта
от бързо разплащане по краткросрачни задължения към
доставчици, са били сключени и двата договора за наем на магазините.
Субект на престъплението е длъжностно лице,
което е оправомощено със закон, подзаконов нормативен
акт или друг валиден начин да представлява предприятието при сключване на
сделки.
От субективна страна деянието е умишлено, като може да бъде осъществено
само при форма на вина – пряк умисъл,
а за да се осъществи съставът
е необходимо и по отношение на резултата да е налице умисъл у дееца. Този умисъл следва да е налице към момента на сключване на сделката. Той трябва да обхваща, съзнанието на дееца за общественоопасния характер на извършеното,
да предвижда неговите общественоопасни последици, включващи и причиняването на значителни вреди, както и пряко да ги цели. Освен, че деянието не може да бъде осъществено
при евентуален умисъл,
изводите за наличието на пряк
такъв следва да бъдат изведени от конкретните обективни
действия, реализирани към
момента на сключване на договора.
Безспорно установено по делото е
обстоятелството, че през инкриминирания период подсъдимият Б. е притежавал
качеството длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. "б" от НК – като
Управител на „*** България” ООД, той е представлявал дружеството и е имал право
да сключва сделки от негово име и за негова сметка, поради което и може да бъде субект
на престъплението по чл. 220 НК.
Процесният казус
касае две отделни правни
сделки - два договора на наем сключени
от подсъдимия- договор за наем по акт № 138, т. I, рег. № 3815 от 23.10.2009 г. между „*** България“
ООД, със седалище и управление гр. Дупница и „Реванш 2009“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София за отдаване под наем на магазин за търговия на
едро за промишлени и хранителни стоки, находящ се в
УПИ I- 6723, кв.
17 по регулационния план на гр. Дупница, с идентификатор 68789.607.395.1,
представляващ застроена площ от 1264 кв.м., с адрес гр. Дупница, ул. „С. “ №
40, ведно с ПИ с площ от 4662 кв.м. („Меджико 1“) и договор за наем по акт № 139, т. II, рег. № 3816 от 23.10.2009 г. между „*** България“
ООД, със седалище и управление гр. Дупница и „Реванш 2009“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София за преотдаване под наем
на магазин за търговия за хранителни и промишлени стоки, представляващ
едноетажна масивна сграда без мазета, включваща търговска площ, складови
помещения и санитарни възли, находящ се в УПИ V, кв. 128 по регулационния план на гр. Дупница, в
центъра на ж.к. „Бистрица“, с идентификатор 68789.20.308.4, представляващ
застроена площ от 549 кв.м., с адрес гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“ № 4 (Меджико 2“).
Преценката на неизгодността
на сделката -двата договора за наем от
23.10.2009г., следва да бъде направена с оглед всички условия при сключването
й, като в този аспект следва да се отчете динамиката на развитие на търговските
взаимоотношения.
Договорите са били прекратени, не са
платени неустойки по същите, тъй като в тази насока, не бяха и представени
никакви доказателства. Не беше доказано по време на съдебното следствие, че
поради сключването на двата договора от страна на подсъдимия Б. за дружеството
е произлязла значителна вреда. Единият от договорите е сключен за срок от 10
години, а другия за срок от пет години, но същите непосредствено след
сключването им са били прекратени. С оглед на което съдът приема, че от
сключването на двата броя договори на наем от страна на подсъдимия Б. не са
произлезли значителни вреди за дружеството, а това е бил един от начините за
спасяване на същото от тежкото финансово положение в което се е намирало
същото. Поради изложените съображения съдът намира, че не е налице пряк умисъл у дееца за увреждане
дружеството и настъпване на твърдяните от обвинението
значителни вреди при сключването на двата договора за наем от 23.10.1009г, а и
не е налице продължавано престъпление.
Съдът намира, че в настоящия случай липсва един от
основните елементи, които биха довели до обективна съставомерност на
сделката - сключените два договори за наем, а именно обстоятелството,
че формално вреди за дружеството „***
България” ООД, не са произлезли от тези сделки.
При
преценка съставомерността на тази сделка, съдът намира, че липсва един от основните елементи от обективната
страна на деянието, а именно наличие на значителна вреда за дружеството, която пряко да произтича от подписаните договори. Облигационното
право очертава материалните
вреди като такива, засягащи материалните интереси на кредитора и изразяващи
се в претърпени загуби или пропуснати
ползи. В наказателното право не се търси отговорност за пропуснати ползи, а само за реално
причинени вреди. Съдържанието
на съставомерния признак "значителни
вреди" е изяснено с ППВС № 7/1976 г. Посочено е категорично, че при престъпленията
по чл. 219 и чл. 220 НК се търси отговорност
за реално причинени вреди
от длъжностните лица, а пропуснатите
печалби и ползи не се включват
в значителните вреди. В настоящия случай не са
ангажирани доказателства за реално претърпени от „*** България” ООД вреди, а именно, че подписването на двата договора за наем е довело реално до намаляване на активите или увеличаване на пасивите на дружеството. Поради изложеното, настоящият състав
намира, че инкриминираната сума пари не може да се квалифицира
като щета по смисъла на законовия текст на чл.
220, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, т.к. няма ангажирани
категорични доказателства, че вреди именно в размер на 622 736.00 лева
са претърпени от „*** България” ООД.
Настоящия съдебен състав приема, че
инкриминираното престъпление не е осъществено от подсъдимия и от субективна
страна, тъй като същото
съгласно трайната практика
на ВКС на РБ може да бъде осъществено само при условията на
пряк умисъл, а за да се осъществи съставът е необходимо и по
отношение на резултата да е налице умисъл у дееца. Този умисъл следва да
е налице към момента на сключване
на сделката. Той трябва да
обхваща, съзнанието на дееца за
общественоопасния характер на извършеното, да предвижда неговите
общественоопасни последици,
включващи и причиняването на значителни вреди,
както и пряко да ги цели. Тоест деецът е следвало
да съзнава, че договорите за наем, които е скллючил са неизгодни и пряко да цели да причини значителни
вреди на дружеството, мийто
управител е бил. Такъв умисъл, според настоящия състав не е бил налице,
при приключване на двата договора на наем от страна на подсъдимия, тъй като от направения
анализ на събраните доказателства
не може да бъде направен такъв извод, че към момента на сключване на договорите у подсъдимия
е бил налице умисъл за това, че от договорите ще последва
загуба за дружеството.
Напротив! Същият обезпечил
договорите със значителна
неустойка, като становището
на експертите по последната изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирана от съда, е че няма нанесена вреда на дружеството „*** България“ ООД
по договорите от 23.10.2009 г. сключени за наем на процесните
имоти.
Освен, че деянието не
може да бъде
осъществено при евентуален умисъл, изводите за наличието
на пряк такъв
следва да бъдат изведени от конкретните обективни действия, реализирани към момента на
сключване на договора. Безспорно се установи, че Б.
е сключил договорите и е подписал същите с цел да закрепи финансово дружеството,
което работело на загуба през цялата
2009 г., а през предходните
две години печелбите са били незначителни.
Както вече се посочи, вреда за дружеството следва да е настъпила в резултат на договорите, но не е налице
основание да се приеме, че при сключването му подсъдимият Б.Б. е целял настъпването на вреда
и реализирането на правата за
друга страна.
Поради изложените съображения ДнРС намира, че не
е налице пряк умисъл у дееца за увреждане на дружеството и настъпване на твърдяните от обвинението значителни вреди при сключването на двата договора за
наем.
Предвид гореизложеното настоящият
състав намира,
че инкриминираното деяние, в чието
извършване е обвинен подсъдимият
Б.М. Бельо не осъществява
състава на престъплението
по чл. 220, ал.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК нито от
обективна, нито от субективна страна, с оглед на което го е признал за
невиновен по така повдигнатото му и предявено обвинение и го оправда на
основание чл. 304 от НПК.
Относно
повдигнатото и предявено обвинение срещу подсъдимият С.В.З., а именно, за
извършено престъпление по чл.172 ”б” ал.1 от НК, по което обвинение съдът го е признал за виновен, настоящия
съдебен състав намира, че може да се направи обоснован изводът въз основа на
събраните доказателства по делото, че подсъдимия е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.172б, ал.1
от НК. По делото е приложена справка за
марка към 2912.2009 г., видно от която е подадена заявка на 12.08.2005 г . от „*** България“ ООД, като същите са притежатели до 12.08.2015 г. на марката „Меджико Супермаркети“ (вж. л. 25, том II от ДП) . По делото разпитания свидетел М., който като
помощни нотариус удостоверил в съставения на 29.12.2009 г. в Констативен
протокол (л. 23 от ДП), че в наетите от подсъдимия С.З. магазини все още се ползва логото на търговското дружество „*** България“ ООД,
като и двата магазина функционирали, на които външните реклами са били все още
с лого „Супермаркет Меджико“, а торбичките, етикетите
с цените на продуктите и рекламните табели за промоция са с надпис „Меджико“. Поради което съдът прие, че деянието е извършено
от подсъдимия обективна страна за периода от 29.12.2009 г. до 19.04.2010 г. в
гр. Дупница, в магазини за хранителни стоки, находящи
се в УПИ І – 6723, кв. 17 по регулационния план на гр. Дупница, с идентификатор
68789.607.395.1, представляващ застроена площ от 1264 кв.м, с адрес гр.
Дупница, ул.”Ст. ” № 40 и УПИ V в кв. 218 по регулационния план на гр. Дупница
в центъра на ж.к.”Бистрица” с идентификатор 68789.20.308.4, представляващ
застроена площ 549 кв. м.,
с адрес гр. Дупница, ж.к.”Бистрица” № 4, без съгласието на „*** България” ООД,
като притежател на търговската марка „Супермаркети Меджико“
тъй като нямал отстъпено право на ползване на тази марка, е използвал
в търговската си дейност по смисъла на чл.13,ал.2,т.2 от Закона за марките и
географските означения като не е
премахнал външните реклами, поставени на наетите от него магазини, рекламни
табели за промоция, торбички и етикети с цени, които са обект на това
изключително право на „*** България” ООД. Непосредственият обект на закрила на
престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК са обществените отношения, осигуряващи
упражняване правата на притежателя на изключителното право върху регистрирана
търговска марка, свързано с основната й функция- да указва на произход,
защитава и правото на потребителите като краен ползвател, да идентифицира
произхода на марковата стока и различат същата, без възможност за объркване, от
стоки с друг произход, а като краен резултат осигуряването на възможност за
нормално развитие на гражданскоправните
взаимоотношения. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК се състои в използването в търговската дейност
на марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя
на това право. Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава
стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.
Съдът
отбелязва, че "Използване в търговска дейност" е предлагането на
стоките с този знак за продажба - чл. 13, ал.
2, т. 2 ЗМГО. Законът не свързва "използването в търговската
дейност" с конкретния начин на предлагане за продажба (фактическо, чрез
реклама и др.), още по-малко с определените от дееца продажни цени. Тези
обстоятелства нямат значение за разглеждания обективен признак. В контекста на
коментирания престъпен състав търговската дейност означава фактическа такава, а
не непременно регламентирана и/или осъществявана от търговец по смисъла
на Търговския
закон.
Съставът по чл. 172б, ал.
1 НК инкриминира не всяко предлагане на стоки с този знак за
продажба, а само онова, което нарушава правото на притежателя. Съгласно чл. 13, ал. 1
ЗМГО правото на марка включва правото на притежателя й да я
използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие
да използват в търговската дейност знак, който - поради неговата идентичност
или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките на марката и
знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката (чл. 13, ал. 1, т. 2). За разлика от
идентичността (еднакъв, тъждествен), сходството (близък, без да е еднакъв,
подобие, непълно съответствие) се характеризира с известни отлики между
графичното изображение на знака върху стоките, предмет на изследване и
графичното изображение на знака, регистриран като търговска марка, респ. между
стоката, предмет на изследване и стоката, за която е регистрирана търговската
марка - обичайно явно незначителни и незабележими за неспециалист в тази
област. Независимо от това дали изображението е идентично или сходно на знака,
регистриран като търговска марка по чл. 10 ЗМГО,
поставеният от трето лице знак върху стоките, идентични или сходни на тези, за
които е регистрирана съответната търговска марка, без съгласието на
притежателя, представлява копие или имитация на тази марка, фалшификат и
очертава стоката като неоригинална, каквато е тази предадена доброволно от
подсъдимия.
От субективна страна подсъдимия З. е извършил деянието
си умишлено, при пряк умисъл като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал настъпването им. Съдът не приема възражението, че същият е
действал добросъвестно, поради обстоятелството, че при наемането на магазините
е наел и тези артикули, както и че не знаел, че наемодателят е притежател на
марката. Освен, че марката е регистрирана, същата е публикувана в бюлетин № 7 и
наемателят е бил длъжен, в качеството си търговец да предвиди, че ползването й
би довело до настъпване на обществено опасни последици за маркопритежателя.
В началото на 2010 г. рекламната табела,
поставена на двата магазина била премахната (вж.показанията на св. Симеон Б.).
За престъплението по чл. 172”б”, ал. 1
от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода“ до 5 (пет) години и „глоба“ до 5 000 (пет
хиляди) лв., за което при условията на
чл. 54 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК съдът му
наложи наказание в предвидения от закона минимум - 3 (три) месеца „лишаване от
свобода” и „глоба” в размер на 200,00 лв. (двеста
лева), тъй като деецът е с ниска степен на обществена опасност, не се доказа по делото, от деянието да са
настъпили вреди за дружеството, З. е неосъждан към датата на деянието.
Съдът счете, че са налице материалноправните предпоставки предвидени в разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което отложи изтърпяването на така наложеното
наказание за срок от 3 (три) години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С.В.З., с постоянен адрес:***, с ЕГН-**********, да заплати
разноските по делото в размер на 2 412,00 лв. (две хиляди четиристотин и дванадесет лева) по сметка на ОД на МВР
гр. Кюстендил, както и сума в размер на 4 304,61 лв. (четири хиляди триста и четири лева и шестдесет и една стотинки), по
сметка на Районен съд Дупница.
По горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: