Определение по дело №367/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от И. Б. Р. с адрес Б.,насочена против решение № 644 от 24.01.2014г.,постановено по гр.д.№ 397/2013 по описа на РС Б..В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Жалбоподателката - ответница по спора обжалва изцяло решението, с което е признато за установено, че дължи посочените в решението суми, като изтъква довод, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил и не се произнесъл по представените от нея вносни бележки, а се позовавал на заключението на вещото лице. Твърди, че кредиторът е нарушил неговите задължения спрямо жалбоподателката като е нарушил договора в клаузата по чл.8, но не сочи в какъв смисъл е налице нарушение. Прави възражение за изтекла кратка 3-годишна давност, като се позовава на чл. 111 ЗЗД.

От въззиваемата страна “. Би Ай К." Е. не е постъпил писмен отговор.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

ОС Б.,след като извърши преценка на доводите и с оглед правомощията му по чл.269 пр.3 ГПК,прие следното:

С обжалваното решение РС Б. е приел за установено, че И. Б. Р., дължи на ищеца “. Би Ай К.”Е., сумите за които е издадена заповед за изпъление на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9114/19.11.2012г. по ч.гр.д.№ 3270/2012г. по описа на Районен съд - Б.,а именно: представляваща неизплатена главница от 1028,52 лв. по договор с номер */12.09.2006г. за издаване на кредитна карта, такса обслужване 170,59 лв. и договорната лихва в размер на 602.28 лева, дължима за периода от 01.05.2010г. до 31.10.2012г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и разноските направени в заповедното производство.

С оглед на твърденията на ищеца и отговора на ответницата Р. по реда на чл.131 ГПК ,която оспорва иска единствено по размер, РС Б. е приел,че искът с правно основание чл.422 ГПК е допустим,доколкото е предявен в едномесечния преклузивен срок.Съобщението за възражението на Р. е получено от ищеца на 23.01.2013г.,а исковата молба е постъпила в съда на 15.02.2013г.РС Б. е приел също така,че искът е основателен с оглед събраните по делото доказателства за наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв.Относно размера на задължението се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза,което е потвърдило сумата на задължението,с оглед на клаузите от договора.

Неоснователен е доводът за необоснованост на съдебния акт,тъй като съдът е следвало сам да извърши проверка и да направи заключение по представените от ответницата вносни бележки за изплащане на задължението,а не да ползва като доказателство,заключението на вещото лице.Проверката на тези счетоводни документи и обстоятелството дали са осчетоводени от ищеца ,касаят специални знания, с които съдът не разполага,поради което съдът правилно е назначил експертиза ,след което е изградил и изводите си върху заключението,което не е оспорено и няма доказателства,които да му противоречат.

Установено е от сключените договори ,че първоначално отпуснатия кредитен ресурс е увеличен двукратно с Анекс към договора от 07.08.2007 г. до сумата от 500.00 лева, и с Анекс от 21. 11. 2008 г. за сумата от 1000.00 лева. Ответницата се е задължила да погасява в срок „задължителна месечна вноска”, която е променлива величина и се формира като сбор от дължимите за месеца договорна лихва, транзикционна такса и такса за обслужване.Според вещото лице по счетоводната експертиза-С. Т.,ответницата е престанала да погасява задълженията си за отпуснатия й кредитен ресурс на 31.05.2010г.Уговорено е в ОУ към договора,че за използвания финансов ресурс се начислява договорна лихва от датата на теглене на парите до датата на погасяването им.Съгласно чл. 3, ал. 3 от Общите условия на договора, в случай на невнасяне в срок на задължителната месечна вноска, върху нея се начислява неустойка за забава в размер на законната лихва.

Съдът е приел от правна страна,че съществува твърдяното от ищеца вземане спрямо Р.,като ответницата не е доказала,че е изпълнила задължението си за плащане в срок и в необходимия размер.

Изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна съответстват на събраните по делото доказателства и се възприемат и от настоящата инстанция,която препраща към мотивите на първоинстанциоинния съдебен акт на основание чл.272 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени доводи за нищожност на клауза 8 от договора/в случая Общите условия/,както и че задължението е погасено по давност.Тези възражения са заявени от въззивната страна за първи път пред ОС Б..Съгласно разясненията,дадени в ТР по т.д.№1 /2013г. на ОС на ГК и ТК ВКС възражението за изтекла погасителна давност следва да се направи в отговора на исковата молба и тъй като то не е направено,същото е преклудирано.Независимо от това ОС Б. намира,че задължението не е погасено по давност при съдебното му претендиране.Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,Р. е спряла да внася дължимите вноски на 31.05.2010г.,а заявлението инициирало заповедното производство е подадено от ищеца на 16.11.2012г. т.е. преди изтичане на три години ,приложими при кратката погасителна давност при лихвите и 5 годишна за главницата.

Във въззивната жалба се твърди,че ищецът е нарушил клаузата на чл.8 от договора,но не са развити никакви други доводи,какво е нарушението и как това се отразява на правоотношенията между страните.В чл.8 са посочени няколко задължения на кредитора-да предостави карта и ПИН на картодържателя,да осигури деактивиране на картата в определени случаи,да осигури телефонен номер за информация във връзка с движението на сумите по картата,да осигури съхранение на информацията за сметката по картата,да предоставя месечни извлечения,да уведоми потребителя при промяна в общите условия.Въззивницата не сочи кое от тези задължения кредиторът не е изпълнил.

С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 644 от 24.01.2014г.,постановено по гр.д.№ 397/2013 по описа на РС Б..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :