Р Е Ш Е Н И Е
№
260316 / 01.10.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Димова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 2132
по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединените искове от С.А.С.
срещу Гаранционен фонд, за
осъждането му да заплати на ищеца сумата от 4500 лв. – неплатен остатък от
дължимо обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.08.2018 год. в
с.Р.., общ.Т.., по вина на водач, управляващ мотоциклет без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при което
е увреден собствения на ищеца мотоциклет „…”, рег. № …, ведно с мораторна лихва
в размер на 716.25 лв., начислена за периода от 19.09.2018 год. до 06.05.2020
год., както и законната лихва върху горната главница, начиная от 11.05.2020
год. до окончателното й изплащане.
Така предявените искове са с правно основание в чл.557, ал.1, т.2, б.А вр. с чл.558, ал.1 от КЗ и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.497, ал.1 от КЗ.
В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответния фонд оспорва претенциите като неоснователни, по съображения, подробно развити в отговора на исковата молба.
Третото лице-помагач на ответника - С.П., също оспорва исковете.
Бургаският районен съд, след като се запозна със становищата на страните и обсъди наличните по делото доказателства, намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното разрешаване на спора:
Ищецът е собственик на мотоциклет „…”, рег. № ….
Страните,
в т.ч. и подпомагащата, не спорят, че на 25.08.2018 год., в с.Р.., Ловешка
област, при управление на своя мотоциклет, третото лице-помагач е допуснало
настъпване на ПТП, от което мотоциклетът на ищеца е увреден в предната си част.
Няма
спор също, че за управлявания от помагача мотоциклет не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради
което, по претенцията на ищеца, Гаранционен фонд е определил и изплатил
обезщетение в размер на 495.54 лв.
В
тази връзка са и представените свидетелство за регистрация на МПС, АУАН №
371/2018 год. и протокол за ПТП № 1360305/25.08.2018 год., последните два съставени
от мл.автоконтрольор при РУ-гр.Тетевен, както и щета с № …../13.09.2018 год. по
описа на Гаранционен фонд, със съдържащите се в нея протокол за ПТП,
уведомление от ищеца за имуществени вреди, техническа експертиза и доклад, а
също и преводно нареждане за изплатено обезщетение в горния размер.
Според вещото лице по назначената автотехническа експертиза, щетите по мотоциклета е възможно да са ненесени по твърдения от ищеца начин, като се изразявали в повреден главен фар - за подмяна, лайсни към фара 2бр. - за подмяна, преден калник - за боя, а съгласно методиката на Гаранционния фонд, подлежали на обезщетяване със сумата от 495.54 лв. Така определеното обезщетение не било достатъчно за привеждане на мотоциклета в състояние, отпреди произшествието, а били необходими 3314 лв., от които само за фар-комплект били необходими 3067.20 лв.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.А от КЗ, Гаранционният фонд изплаща от Фонда за незастраховани МПС, обезщетение на увредено лице, за вреди на имуществото му, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно, така уреденият фактически състав, пораждащ задължение за ответния Гаранционен фонд да изплати на ищеца обезщетение, се явява осъществен в конкретния случай.
Що се отнася до размера на дължимото обезщетение, съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, съгласно което нужната за пълно репариране на щетите сума възлиза на 3314 лв. И тъй като фондът е определил и изплатил обезщетение в значително по-нисък размер - 495.54 лв., следва да доплати пълния размер на обезщетението или сумата от 2818.46 лв., до чийто размер главният иск, като основателен, следва да се уважи.
Тук следва да се отбележи, че според чл.400, ал.2 от КЗ, застрахователят (респ. фондът, при липса на задъ;жителна застраховка „Гражданска отговорност“) дължи репариране на имуществените вреди до възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Поради това и чл.4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, действаща и понастоящем с изричното предвиждане на § 3, ал.1 и ал.3 от ПЗР на Наредба № 49 / 2014 год. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите, приложена от Гаранционен фонд, визира само минималните лимити на обезщетенията.
Ето защо възражението на ответния фонд - за прекомерност на тук определеното обезщетение, се явява неоснователно, а доколкото няма данни страните да са сключили нарочно споразумение, относно размера на платеното от Гаранционен фонд обезщетение, с което да приемат, че вредите са изцяло покрити, то не може да се сподели тезата, че за ищеца липсва съдебна възможност да търси разликата до пълния размер на дължимото обезщетение.
Частичната основателност на главния иск има за закономерна последица уважаването на претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава върху дължимото обезщетение, за периода от изтичане на срока за плащане от 15 работни дни (арг. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ) – от 19.09.2018 год. (уведомлението на ищеца е с дата 27.08.2018 год.), до 06.05.2020 год., чийто основателен размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК, при съобразяване на чл.3 и чл.6 от ЗМДВИПОРНС (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 год., в сила от 9.04.2020 год.), възлиза на 445.47 лв.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се следват деловодни разноски, които за ищеца са в размер на 613.21 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар, а за ответника - 56.14 лв. - депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, представляван от Б.. М.. и С.. С.., на основание чл.557, ал.1, т.2, б.А вр. с чл.558, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.497, ал.1 от КЗ, да заплати на С.А.С. ***, ж/к „…., ЕГН - **********, сумата от 2818.46 лв. – неплатен остатък от дължимо обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.08.2018 год. в с.Р.., общ.Т.., по вина на водач, управляващ мотоциклет без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при което е увреден собствения на ищеца мотоциклет „…”, рег. № …, ведно с мораторна лихва в размер на 445.47 лв., начислена за периода от 19.09.2018 год. до 06.05.2020 год., както и законната лихва върху горната главница, начиная от 11.05.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр.София да заплати на С.А.С. деловодни разноски в размер на 613.21 лв.
ОСЪЖДА С.А.С. да заплати на Гаранционен фонд – гр.София деловодни разноски в размер на 56.14 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /П./
Вярно с оригинала: ЕХ