Р Е Ш E Н И Е
№ 6
Гр. Перник, 10.01.2023
година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна
Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело
№ 343/2022 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 и чл. 219, във връзка с чл. 225а, ал.
1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на В.Г.Я. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника му адвокат Д.М. ***, против Заповед № РД-05-352 от 15.08.2022
година на кмета на Община Трън, с която на основание чл. 224 и чл. 225а, ал. 1,
във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат строеж
„Масивна жилищна сграда“, находяща се в поземлен имот (ПИ) ***по Кадастрална
карта и кадастралните регистри (КККР) на с. М., община Трън, област Перник, от
възложителя и изпълнител В.Г.Я..
В жалбата
се излагат съображения, че заповедта е издадена при неправилно приложение на
материалния закон – не е изпълнено изискването освен на разпоредбата на чл. 225,
ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, също и условието по смисъла
на § 16 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от Преходните
и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ)
(ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г, в сила от 26.10.2012 г.) – строежът да не е
търпим. Въз основа на тези аргументи, изложени в жалбата, се иска отмяна на
обжалваната заповед, с която е наредено премахването на строежа. Претендира се
присъждане на направените съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 12.12.2022 година жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адвокат Д.М. ***. Моли съда да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна по съображенията, изложени в жалбата. Подробни съображения
развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни
разноски по приложен по делото списък по чл. 80 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК.
В
проведеното съдебно заседание на 12.12.2022 година ответникът по жалбата – кметът
на Община Трън, чрез процесуалния си представител адвокат М. *** излага
съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Пледира,
че оспорваната заповед е правилен, законосъобразен и мотивиран административен
акт, постановен в съответствие с материалния и процесуален закон. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
съдебни разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
изводи:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима
за разглеждане, като подадена от лице с правен интерес – адресат на акта и собственик на имота, предмет на същия, в преклузивния 14-дневен процесуален
срок и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
Жалбоподателят се легитимира като
собственик на недвижим имот – ливада от 7 546 м², пета категория,
находящ се в местността „***“ в землището на село М., община Трън, област
Перник, ПИ с идентификатор 061002 (нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10, том I, рег. № 12, дело № 21 от 2000 година (л.
15 от делото).
Производството пред
административния орган е започнало по повод жалба вх. № Ж-02-17 от 04.07.2022
година от В. З.Х., за извършено в с. М., община Трън, област Перник, незаконно
строителство – изградена жилищна сграда, от В.Г.Я. в ПИ с идентификатор
061003.
Със Заповед изх. № Ж-02-17(1) от
13.07.2022 година на кмета на Община Трън (л. 11 от делото), във връзка с така
подадената жалба е разпоредено извършването на 02.08.2022 година на оглед на ПИ
с идентификатор 061003. С цитираната заповед В.Г.Я. е приканен да присъства при
извършването на огледа, както и да представи всички налични документи, касаещи
собствеността на имота и издадените строителни книжа във връзка с извършеното
строителство. Поканата е връчена на В.Я. на 27.07.2022 година, видно от
известие за доставяне (л. 12 от делото).
На 02.08.2022 година е извършена
проверка от работна група, включваща специалисти от ТСУ при Община Трън.
Проверката е извършена в ПИ с идентификационен номер ***по КККР на с. М.,
община Трън, област Перник, местност „***“, стар номер 061002 (комбинирана
скица на л. 14 от делото).
Проверката е обективирана в констативен
акт (КА) № 2 от 02.08.2022 година, в който отразени са следните обстоятелства:
Извършена е проверка на строеж – масивна жилищна сграда, находяща се в ПИ с
идентификатор 48249.61.2. Проверката е извършена в присъствието на В.Г.Я. и В.З.Х.
Имотът е собственост на В.Г.Я., строежът на сградата е извършен
от В.Г.Я., възложител на строежа е В.Г.Я. Сградата представлява двуетажна,
масивна, жилищна, със застроена площ е 64 м², изпълнена е от тухлена
зидария със стоманобетонни плочи, положена е вътрешна и външна мазилка,
монтирана е дървена дограма, покривната конструкция е дървена и покрита с
керемиди. На северната фасада на сградата е пристроена баня с размери 2.00 м на
2.20 м, с положена вътрешна мазилка и ПВЦ дограма, свързана е с вода и ел.
мрежа. Сградата е построена в периода 1992 – 2000 година по данни на
собственика. Строежът се използва за живеене. Строителството е извършено без
одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.
Копие от констативния протокол е
връчено на В.Г.Я., лично, на 02.08.2022 година, видно от разписка (л. 17 от
делото), обективирана в същия.
На 10.08.2022 година В.Г.Я.
депозира възражение вх. № Ж-02-17(2)/10.08.2022 година (л. 18 от делото).
Оспорва изводите, обективирани в КА № 2 от 02.08.2022 година, както следва: С
оглед периода на извършване на строежа са налице предпоставките по § 127, ал. 1
от ПЗР на ЗИДЗУТ – строежът е допустим както по разпоредбите, действали по
време на извършването му, така и съгласно действащите разпоредби, поради което
е търпим и не подлежи на премахване. Твърди, че касателно преценката дали
строежът е търпим, обстоятелството дали същият подлежи на узаконяване е
ирелевантен.
Възражението е разгледано от
работна група, включваща специалисти в ДУТОСИП при Община Трън, обективирано в
констативен протокол (КП) № 27/11.08.2022 година (л. 19 от делото). Видно е от
съдържанието на същия, възражението на В.Г.Я. не е уважено с мотиви: С
възражението не са представени частично строително разрешение и други
документи, разрешаващи строителството. Извършеното
строителство не отговаря на изискванията на Наредба № 2/23.05.1992 година –
разрешава се застрояване, свързано с ползване на имота, до 35 м², за
съхранение на селскостопанска продукция и инвентар. Извършеното строителство
представлява двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 66.20 м², съгласно
представена скица със заснетата сграда, което е извън допустимите норми на
застрояване. Съгласно чл. 109 от ППЗТСУ, извън строителните граници
строителство се разрешава, ако са осигурени ток, вода и
транспортно-комуникационни връзки – с одобрената КККР на с. М. достъп до ПИ с
идентификатор 48 249.61.2 не е предвиден. Не са налице и предпоставките по
чл. 59, ал. 2 от ЗУТ – не са представени изискващите се документи, разрешаващи
извършването на строителство.
На 11.08.2022 година е изготвено
становище от главния архитект на Община Трън (л. 20 от делото), както следва:
Предвид липсата на представени документи за разрешаване на строителството на
процесната сграда, с оглед липсата на данни в техническия архив на Община Трън
за наличие на одобрени строителни книжа за обекта, е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Предвид това, че строително – монтажните
работи са извършени в периода 1992 – 2000 година, без да са предприети от
страна на собственика действия за узаконяване на строежа в срока, предвиден в §
184, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, отпада възможността за прилагане на хипотезата за
търпимост, съгласно § 16 и § 127 от ЗИДЗУТ.
Със Заповед № РД-05-352 от
15.08.2022 година, предмет на настоящия съдебен контрол, на основание чл. 224,
ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и ал. 1 от ЗУТ, издадена от заместник – кмета на Община Трън е наредено премахването на
строеж: „Масивна жилищна сграда“, находяща се в ПИ с идентификатор ***по КККР
на с. М., община Трън, област Перник, местност „***“, от извършителя и
изпълнителя В.Г.Я.. Указано е в заповедта след влизане в сила на същата, да се
отправи покана за доброволното й изпълнение, а в случай на неспазване на срока
това, незаконният строеж да се премахне принудително по възлагане на Община
Трън, и за сметка на възложителя и изпълнителя.
Заповедта е връчена на адресата й
В.Г.Я. лично на 19.08.2022 година, видно от известие за доставяне на л. 23 от
делото.
Представи се по делото Заповед №
РД-05-339 от 10.08.2022 година (л. 39 от делото) на Ц.Ц. – кмет на Община Трън,
с която разпоредено е за времето от 15.08.2022 година до 19.08.2022 година,
кметът на Общината да бъде замествана от Д. Д.Ц. – заместник – кмет на Община
Трън.
Представи се по делото от страна
на жалбоподателя Решение № 31008 от 08.06.1992 година на ПК Трън, за
възстановяване правото на собственост в земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на с. М. по същото заявление - вх. № 3777-М от
28.02.1992 година. Със същото е възстановено правото на собственост на земи в
съществуващи (стари) реални граници в землището на с. М., местност „***“, с
обща площ 6 200 м². Във връзка със същото се навежда довод, че именно
към 1992 година наследниците са въведени във владение на процесните земеделски
земи.
Представи
се по делото от страна на ответника Решение № 31-1 от 20.05.1997 година на
Поземлена комисия (ПК) Трън (л. 36-38 от делото), за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с. М., по заявление вх. № 3777 от 28.02.1992 година на Г.С. Я. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на С.Г. Я. ***. Съгласно
т. 8 от същото възстановява се правото на собственост на земи в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот: ливада, 7.546 дка, пета категория,
местност „***“ имот № 061002 по картата на землището на с. М.. Във връзка със
същото ответникът поддържа, че тъй като въз основа на това решение е станало
прехвърлянето на собствеността съгласно представения по делото нотариален акт
за дарение, решението от 1992 година на ПК Трън е неотносимо към спора.
По делото
се събраха показанията на свидетелите В. Я. – съпруга на жалбоподателя и М. С.
– далечна братовчедка на жалбоподателя, както следва: От показанията на
свидетеля В. Я. се установява, че през 1992 година земята им е върната;
сградата е застроена през 1993 година – първи етаж, като склад за сено, картофи
и друга продукция от земята, довършена е през 1997 година – втори етаж и
покрив; в постройката има ток и вода. Свидетелят М. Йорданова, заявява, че строежът
е започнал през 1993 година и завършил през 1997 година. На първия етаж
първоначално са държани селскостопански суровини за животните, отгоре има 2-3
стаички, които се използват за спални.
Показанията
на тези свидетели, макар дадени от съпругата и от далечна братовчедка на
жалбоподателя се кредитират от съда, тъй като същите кореспондират с
представеното като доказателство по делото решение на ПК Трън от 1992 година,
касателно посочената от същите година на започване на строителството на
процесната сграда – 1993 година, и с обясненията, че владението върху имотите
започва именно след постановяване на това решение. Тук връзка с доводите на
защитата на ответника, че ако земеделската земя е била застроена към този
момент или към момента на постановяване на решението от 1997 година, същата не
е подлежала на възстановяване ще се посочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от
ЗСПЗЗ, отнасяща се до възстановяване правата на собствениците върху земеделски
земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства и държавни земеделски стопанства, както към 1992, така към 1997
година, а също и към настоящия момент, регламентира, че не се възстановяват
земи, ако върху тях са построени законно сгради от трети лица или ако е
отстъпено право на строеж (1992 година); ако са построени сгради от трети лица
или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март
1991 г. е започнал (1997 година). Такива обстоятелства не са налице по
отношение на процесния строеж.
Ще се
посочи също във връзка с доводите на защитата на ответника за неосноваване на
дарението от 2000 година (съгласно нотариален акт) в решението на ПК Трън от
1992 година, съответно за неотносимост на това решение към процесния имот, че
решението от 1992 година е валиден акт на ПК, постановен по същото заявление от
1992 година на дарителя на жалбоподателя, част от сложната реституционна
процедура по цитираното по-горе заявление. И това, независимо че същото не
представлява крайният акт, възстановяващ собствеността върху заявените
земеделски земи, като следва да се отбележат и множеството изменения и
допълвания на ЗСЗПЗЗ и ППЗСПЗЗ в периода от 1992 година до 1997 година, а и
след това, в частите им, регламентиращи реституционното производство. Твърдението
за липса на отразяване на сградата в представените пред нотариуса скици не се
основава в представени по делото доказателства, поради което само по себе си не
оборва твърдението на жалбоподателя, показанията на свидетелите и заключението
на вещото лице, че към този момент сградата е съществувала.
За
изясняване на спора от фактическа страна и по искане на жалбоподателя по делото
се назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза (СТЕ), извършена от вещото
лице инженер А.Ц.. В констативно – съобразителната част на СТЕ е посочено
следното: жилищната сграда е с площ от 64 м², двуетажна, със стоманобетонна
конструкция, с тухлени стени, кота корниз – 6.04 м, кота било – 8.40 м, от ниво
терен; захранена с ток и вода; измазана; с дървена дограма; с двускатен покрив
с керемиди; с външни стълби за втория етаж от запад на сградата. Към сградата е
прилепена самостоятелна пристройка, плътно прилепена за основната сграда, със
ЗП – 16.20 м², масивна конструкция, представлява баня и мазе, входа е
откъм стълбището за втория етаж на сградата и е външен, покрита е с масивен покрив
с наклон на север. По поставените му задачи експертът даде следното заключение:
При оглед на място на
процесния строеж са установени: една жилищна сграда със ЗП – 64 м², и с разгъната
застроена площ (РЗП) – 128 м², и пристройка - 16.20 м² зад основната. При сравнение
с описаното в КП има разлика в площите и не е отразена пристройката, а е
прието, че са една сграда, височината на кота било и кота корниз не отговарят
на реалните на място. Има известни различия на реалното на място и описанието и
размерите по протокол № 2/02.08.2022 година и чертежа към него в последствие становището
на главния архитект; Спрямо вида на използваните материали в строителството,
приблизителната година на извършеното строителство е 90-те години. По данни на
собственика същото е започнало през 1993 година и за няколко години е направено
и довършено с довършителни работи в сегашния си вид; За имот с площ 7 545
м², 5-та категория, сградата отговаря на нормативните изисквания на чл. 9,
чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 2 от 20.05.1993 година за застрояване в земеделски
земи (отм.) (Наредба № 2/20.05.1993 г.); Процесният строеж отговаря на
изискванията на Глава трета от Наредба № 2 от 20.05.1993 година за застрояване
в земеделски земи (отм.) – за строителство в земеделски земи без смяна на
предназначението им към периода на строителството. Уточнява по повод въпрос от
страна на процесуалния представител на ответника, поставен му в съдебното
заседание, проведено на 12.12.2022 година, в което заключението се изслуша и
прие, че тъй като сградата няма строително разрешение, е допустима към момента
на строителството по отношение на площ и етажност.
Така
даденото заключение, неоспорено от страните, настоящият съдебен състав го
кредитира, като компетентно, безпристрастно и обективно, кореспондиращо на
приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник достигна до следните правни
изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ,
съгласно която разпоредба кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на части от тях. Доколкото
процесният строеж е двуетажна масивна жилищна сграда с височина на кота било –
8.40 м, и с РЗП 128 м², което се установи от приетата по делото и неоспорена
СТЕ, то същият попада в хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ. С
оглед на това компетентен да издаде заповед за премахването на такъв строеж
като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, вкл. т. 2 от ЗУТ, е кметът на
общината по местонахождение на имота – в случая кметът на Община Трън,
доколкото местонахождението на строежа е в с. М., община Трън, или упълномощено
от него длъжностно лице. Процесната заповед е издадена от заместник – кмет на
Община Трън, упълномощена със Заповед № РД-05-339/10.08.2022 година на кмета на
Община Трън. Въз основа на това се приема, че оспореният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган, с оглед на което не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорва се индивидуален административен акт –
обективирано в заповедта е волеизявление, засягащо пряко и непосредствено
правата на настоящия жалбоподател, собственик, възложител и изпълнител на
процесния строеж. Следователно същият следва да отговаря на изискването,
установено към формата на индивидуалните административни актове – писмена,
освен ако закон не предвижда устното им издаване (арг. от чл. 59, ал. 3 от АПК),
както и да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая е издадена
писмена заповед, насочена към конкретен адресат, подписана от издателя си.
Заповедта е и мотивирана с подробно изложени фактически и правни основания за
издаването й. Заповедта е основана в КА № 2/02.08.2022 година, в становище на
главния архитект на Община Трън от 11.08.2022 година и в КП № 27/11.08.2022
година и съдържа фактическите обстоятелства, установени при извършената
проверка, както и заключенията на комисията, обсъдила възражението срещу
съставения във връзка с тази извършена проверка констативен акт. С издаването
на процесната заповед и независимо от липсата на изрично волеизявление в тази
посока, административният орган очевидно е възприел мотивите на комисията за
неоснователност на възраженията по съставения констативен акт. Приетото за
установено по фактите на свой ред е обвързано с правни норми, съставляващи според
административния орган приложимия материален закон, включително касателно отказаното
признаване на статут на търпимост на процесния строеж. Доколко същите
кореспондират помежду си, както и с фактическите основания, обосновали
издаването на акта, доколко са в пълнота и относими, е предмет на проверката по
съществото на спора. Не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 2
от АПК.
При издаване на оспорвания акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е
издадена след надлежно проведена процедура, при съобразяване както на
специалните правила, установени в ЗУТ – Част пета, Глава двадесета и двадесет и
първа, така и на общите такива, регламентирани в АПК (арг. от чл. 228 от ЗУТ и
чл. 2, ал. 1 от АПК). Актът е издаден въз основа на констативен акт, съставен
от служителите по контрол на строителството в администрацията на община Трън,
връчен е на заинтересуваното лице – собственик, възложител и изпълнител на
процесния строеж, а на последния е указана, съответно предоставена възможност
да възрази срещу същия, от която той се е възползвал (чл. 225, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ). Възражението срещу констативния акт е разгледано от комисия
на административния орган, като е отхвърлено със съответни мотиви. Приложено по
преписката е и становище на главния архитект на Община Трън. Оспорената заповед
е постановена след като са установени относимите според административния орган факти
и обстоятелства, както към законността, така и към търпимостта на процесния строеж,
каквито преценка следва да се извърши преди
да се пристъпи към издаването на заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на
това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да съставляват основание
за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на административния акт с материалноправните
разпоредби:
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, изисква наличие в кумулация на три предпоставки,
а именно: 1. Извършен строеж; 2. Строежът или част от него да представлява
незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, в
случая т. 2; 3. Строежът да не е търпим, като попадащ във времевия обхват и
поради наличие на материалноправните предпоставки на разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
По делото не са спорни характеристиките на процесната
сграда, което се установи и от приобщените доказателства – масивна двуетажна
жилищна сграда, изпълнена със стоманобетонна конструкция и с тухлени стени,
измазана, с дървена дограма, с двускатен дървен покрив с керемиди. С оглед
безспорно установените й характеристики същата представлява строеж, както по
смисъла на действалия към момента на извършване на строежа § 1 от ДР на ППЗТСУ
(отм.), така и по смисъла актуалната легална дефиниция на понятието по § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът
е квалифициран като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
като извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 от 10.04.1998
година за застрояването в земеделските земи, разрешение за строеж в земеделски
земи се издава от главния архитект на общината въз основа на писмено искане от
собственика, придружено от изрично посочени в Наредбата документи. Т.е. при
застрояване на земеделска земя е задължително издаването на разрешение за
строеж.
Жалбоподателят не оспорва факта, че процесният строеж
е незаконно изграден, както и че е изграден от него.
Спорът по настоящото дело е търпим ли е същият по
смисъла на разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ
(ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
От доказателствата по делото – свидетелските
показания, кореспондиращи със заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, се
установи годината на изграждане на жилищната сграда, предмет на процесната
заповед за премахване – 1997 година. От което следва, с оглед времевия период,
обхванат от разпоредбата на § 16 от ДР на ЗУТ – до 7 април, 1987 година, че на
проверка следва да бъде подложено наличието на предпоставки за приложението на
§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
Съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от
2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), строежи, изградени до 31 март 2001 година,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Същите могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
От анализа на цитираната разпоредба следва извод, че
за да се приеме, че конкретен строеж е търпим, съответно не подлежи на
премахване въпреки незаконен, е необходимо едновременното наличие на две
предпоставки: строежът да е извършен до 31.03.2021 година, и да е бил допустим
по разпоредбите, които са действали до времето, когато е извършен или по сега
действащите разпоредби, свързани с устройство на територията.
По време на извършване на процесното строителство – 1997
година, когато сградата е завършена, действа Законът за териториалното и
селищно устройство (ЗТСУ) (отм. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от
31.03.2001 г.), съответно Правилникът за приложението на ЗТСУ (ППЗТСУ (отм.), като
правилата и нормативите по устройство на територията, относимо към момента на
изграждане на сградата – 1997 година, и видът на земята, върху която същата е
изградена – земеделска, са регламентирани в Наредба № 2 от 20.05.1993 г. за
застрояване в земеделските земи (отм. ДВ, бр. 48 от 28.04.1998 г., в сила от
28.04.1998 г.), издадена от министъра на териториалното развитие и строителството и
министъра на земеделието, на основание чл. 201, ал. 1 от ЗТСУ.
В чл. 40 от ЗТСУ е изрично предвидено, че извън
строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът,
размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника
за прилагане на закона и строителните правила, норми и нормативи.
Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от
ППЗТСУ, в редакция ДВ, бр. 2 от 05.01.1996 г., относима към годината на
изграждане на строежа – 1997, извън строителните граници на населените места, в
земеделски земи, строежи могат да се извършват въз основа на частично
строително разрешение съгласно Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи,
когато обектите са съвместими с основното предназначение на земите, одобрявано
от кмета на общината.
Според изискването на чл. 109 от ППЗТСУ строежи извън
строителните граници на населеното място
се разрешават при условие, че за обекта са осигурени източници за
водоснабдяване (при съответно право на водоползване) и електрозахранване, както
и необходимите комуникационно-транспортни и съобщителни връзки.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 2 от 20.05.1993 г. за
застрояване в земеделските земи (отм. ДВ, бр. 48 от 28.04.1998 г., в сила от
28.04.1998 г.), без да се изисква промяна на предназначението на земеделските
земи в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, на жилищни
сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на
земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от
съответните земеделски земи (т. 2 на цитираната разпоредба).
Съгласно Глава трета от Наредба № 2/20.05.1993 г. –
„Норми за застрояване в земеделските земи“, чл. 9, площта на застроения двор се
определя в зависимост от удовлетворяване едновременно на следните норми на
застрояване: 1. площта на застроения двор в процент от общата площ на всички
имоти на съответния собственик в землището може да достига: б) до 20 на сто, но
не повече от 6 дка за земеделски земи трета до пета категория; 2. застроената
площ на сградите (стопански и жилищни сгради, постройки и съоръжения) в процент
от площта на застроения двор не може да бъде по-малък от: б) 25 на сто за
земеделски земи от трета до пета категория. Съгласно чл. 10 от Наредба №
2/20.05.1993 г., в земеделските земи строежите се проектират с височина
съобразно функционално-техническите изисквания, а за жилищни сгради – до два
етажа. Според чл. 11, ал. 1 от същата Наредба разстоянието на сградите,
постройките и съоръженията от границите между два съседни имота при свободно
застрояване трябва да бъде най-малко 3 м.
Заключението по приетата по делото, неоспорена СТЕ е, че
процесният строеж, отговаря на изискванията на чл. 9, чл. 10 и чл. 11, Глава
трета „Норми за застрояване в земеделските земи“, от Наредба № 2/20.05.1993 г.
(приложима на основание чл. 108, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ във вр. с чл. 40 от
ЗТСУ), следователно е бил допустим по действащите правила и нормативи по
устройство на територията, действали към момента на завършването на сградата
през 1997 година – построена, при спазване на съответните отстояния, площ и височина,
е двуетажна жилищна сграда с площ от 64 м², в
земеделска земя с начин на трайно ползване – ливада, категория – пета, с площ
от 7 546 м², сградата е захранена с вода и ток – монтирани са електро и
ВиК инсталации, присъединени към електропреносната и ВиК мрежи, а същата е
изградена за постоянното й обитаване от домакинството на собственика на земята,
който произвежда селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Във
връзка с площта на имота следва да се посочи неправилното основаване в КП на
комисията, обсъдила и отхвърлила възражението на жалбоподателя срещу КА, в
разпоредба на Наредба 2/23.05.1992 година, касателно застрояване до 35 м².
Такъв нормативен акт не съществува. Правило за
застрояване в земеделски земи на едноетажни постройки за сезонно ползване до 35
м² се съдържа в разпоредбата на чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ (отм.), но
редакция ДВ, бр. 48 от 1985 г., последващо изменена – ДВ бр. 6 от 1998 година,
приложима към процесния период, цитирана по-горе в решението.
От което следва, че процесната сграда попада в
приложното поле на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г.) – строежът е допустим по правилата и нормативите за
застрояване на земеделска земя, действали по време на извършването му, с оглед
начина му на изграждане, отстоянията, предназначението
му, неговите размери и свързаността му с източници за водоснабдяване и
електрозахранване, съответно е търпим, а като такъв не подлежи на премахване.
В тази връзка ще се посочи, че без значение за
приложението на § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) е обстоятелството
инициирано ли е или не производство за узаконяване на процесния строеж, каквито
мотиви са обосновали процесната заповед в частта й, с която е отказано да се
приеме търпимост на изградената сграда, безспорно незаконно построена.
Провеждането на производство по узаконяване, съответно узаконяване на строежа,
би било обстоятелство, правоизключващо приложението на разпоредбата на § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) –
същата се отнася до незаконни строежи, изградени в посочения период. Съответно
ирелевантно е и дали строежът подлежи на узаконяване. Следва да се има предвид,
че § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) касае различна
хипотеза, а именно узаконяване на извършени до влизане в сила на този закон
строежи, която както по време следва строителната амнистия, установена в
разпоредбите на § 16 и § 127, така и се отнася до узаконяване, каквото
признаването на търпимост на един строеж не е.
С оглед горното твърдението на жалбоподателя, че
процесният строеж е търпим е основателно. А доколкото търпимите строежи не
подлежат на премахване и забрана за ползване, „търпимостта“ на строежа се явява
правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния
строеж.
Предвид изложеното оспорената Заповед № РД-05-352 от 15.08.2022 година на кмета на Община Трън, с която на
основание чл. 224 и чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
е наредено да бъде премахнат от възложителя и изпълнител В.Г.Я., строеж „Масивна
жилищна сграда“, извършен в поземлен имот (ПИ) ***по КККР на с. М., община
Трън, област Перник, находящ се в землището на с. М., местност „***“,
несъответна на приложимия материален закон, подлежи на отмяна в условието на
чл. 146, т. 4 от АПК, като незаконосъобразна.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски е основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът
следва да му заплати съдебни разноски в общ размер на 1 310 (хиляда триста и
десет) лева, от които 900 (деветстотин) лева платено адвокатско възнаграждение,
400 (четиристотин) лева платено възнаграждение за вещо лице и 10 (десет) лева,
заплатена държавна такса за образуване на производството.
С оглед
изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от
процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на направените
съдебни разноски.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-05-352 от 15.08.2022 година на кмета на Община Трън, с която
на основание чл. 224 и чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от
Закона за устройство на територията, е наредено да бъде премахнат от
възложителя и изпълнител В.Г.Я., строеж - „Масивна жилищна сграда“, извършен в
поземлен имот ***по КККР на с. М., община Трън, област Перник, находящ се в
землището на с. М., местност „***“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Трън, с
код по БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление гр. Трън, община Трън,
област Перник, пл. „Владо Тричков“ № 1, да заплати на В.Г.Я. с ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебни разноски в размер на 1 310.00 лв. (хиляда триста и десет
лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/